-
1 pendu,
e m., f. (de pendre) 1. обесен; 2. adj. обесен, окачен. Ќ avoir la langue bien pendu,e имам много дълъг език (приказвам много); avoir de la corde de pendu, успявам във всяко начинание; être sec comme un pendu,, roide comme un pendu, много съм слаб. -
2 basque2
f. (altér. sous l'infl. de basquine, de l'a. fr. baste, it. basta "troussis") пола, долна част на дреха. Ќ être pendu а la basque2 de qqn. закачил съм се за полата на някого ( придружавам го навсякъде). -
3 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
4 pendre
(lat. pop. °pendere) I. v.tr. 1. окачвам, закачвам; 2. обесвам; II. v.intr. вися, увисвам; se pendre обесвам се; окачвам се. Ќ dire pis que pendre de (qqn.) говоря лошо за някого (повече от достатъчното, за да бъде обесен); pendre au nez заплашен, застрашен съм от нещо; il ne vaut pas la corde pour le pendre такъв негодник е, че никой не е в състояние до го оправи; être pendu aux lèvres de qqn. слушам някого с голямо внимание (не пропускам нито дума); cela lui pend sur la tête нещо го застрашава; se pendre au cou de qqn. увисвам на врата на някого. -
5 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет.
См. также в других словарях:
pendu — pendu, ue [ pɑ̃dy ] adj. et n. • XIIIe ; de pendre 1 ♦ (Choses) Accroché, suspendu. Des rangées de saucissons pendus. Loc. Avoir la langue bien pendue. 2 ♦ (Personnes) Mort par pendaison. Pendu pour trahison. ♢ N. « La Ballade des pendus », de… … Encyclopédie Universelle
pendu — pendu, ue (pan du, due) part. passé de pendre. 1° Attaché à quelque chose d élevé. • Il [Sénèque] s adresse à ses hommes qui feraient peut être assez peu de cas de la vertu s il ne leur était permis d en afficher le faste ; qui en ont… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
pendu — Pendu, [pend]üe. part. Il a les significations de son verbe. Pendu, Est aussi substantif. Il a l air d un pendu. On dit prov. d Un homme extrémement maigre & sec, qu Il est sec comme un pendu d esté … Dictionnaire de l'Académie française
Pendu — Porté dans le Finistère, le nom n a rien à voir avec un pendu. Il désigne en breton celui qui a la tête noire ( penn du ). Variantes : Penduf, Penduff, Penndu … Noms de famille
Pendu — Le Pendu Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le Pendu peut avoir plusieurs sens : Jeu Le pendu est une carte du tarot de Marseille. Le pendu est un jeu consistant à trouver un mot.… … Wikipédia en Français
pendu — Estre pendu, Pendere, Suspendere. Pendu, Suspensus, Appensus, Pendens. Un pendu, Suspendiosus. Qui est pendu en l air, Pensilis … Thresor de la langue françoyse
pendu — appendu dépendu pendu rependu suspendu … Dictionnaire des rimes
Pendu (tarot) — Le Pendu (tarot) Le numéro 12, le Pendu, du jeu de Jean Dodal (début XVIIIe siècle) Le Pendu est la douzième carte du tarot de Marseille. Description et symbolisme … Wikipédia en Français
pendu (être) — loc. Être à court d argent, fauché … Dictionnaire du Français argotique et populaire
pendu glacé — Réverbère … Le nouveau dictionnaire complet du jargon de l'argot
Court-pendu — est le nom de différents types de pommes. Court Pendu Gris Pomme Court pendu gris Aussi appelée Court pendu plat , la Court pendu gris est une variété très ancienne. Elle serait apparue vers 1400 sous le nom de Capendu où elle aurait été nommée… … Wikipédia en Français
