-
1 old
{ould}
I. 1. стар, възрастен
OLD maid стара мома, човек с психика на стара мома, вид игра на карти
OLD man старец, дядо
the OLD man разг. бащата, старият, благоверният, шефът, началството, мор. капитанът (на кораб), прен. грешната човешка природа
OLD woman баба (и прен.), бабичка, старица
the OLD woman разг. благоверната
the OLD lady разг. майка ми, жена ми, жената, моята бабичка
to be getting/growing OLD остарявам, застарявам
in his/her OLDer days на стари години
2. на години, на годишна възраст
to be ten years OLD на десет години съм
how OLD are you? на колко си години? two-year-OLD child двегодишно дете
when you are OLD enough когато пораснеш
he is OLD enough to той e достатъчно голям да
3. стар, древен, отдавнашен
that's as OLD as the hills това съществува, откакто свят светува
4. стар, вeхт, износен, похабен
5. опитен, стар, обигран
OLD in crime/cunning/diplomacу опитен/обигран престъпник/хитрец/дипломат
OLD soldier стар/бивш войник, прен. опитен човек
6. бивш, предишен, някогашен
OLD boy/pupil бивш ученик (на дадено училище)
OLD gang/guard стара гвардия
in the OLD days едно време
the О. Country старата родина (казано от емигрант)
7. any OLD кой да е, как да е
any OLD thing sl. каквото и да е, каквото ти падне
any OLD how как да е
to have an OLD bead on young shoulders много умен/сериозен съм за възрастта си
to come the OLD soldier over държа се наставнически към
OLD man/fellow/chap/sl. bean/egg/fruit/stick/thing/top приятелю, мой човек, драги
dear OLD Henry! милият Хенри! to have a fine/good/high/rare OLD time sl. прекарвам великолепно
OLD GIory националното знаме на САЩ
О. Harry/Nick/Scratch дяволът
news a week OLD новини от една седмица
II. n the OLD старите (хора)
OLD and young старо и младо
of OLD някога в миналото
in days of OLD едно време* * *{ould} I. а 1. стар; възрастен: old maid 1) стара мома; 2) човек с* * *старчески; стар; отдавнашен; опитен; остарял; предишен; бивш; възрастен; древен; дърт;* * *1. any old how как да е 2. any old thing sl. каквото и да е, каквото ти падне 3. any old кой да е, как да е 4. dear old henry! милият Хенри! to have a fine/good/high/rare old time sl. прекарвам великолепно 5. he is old enough to той e достатъчно голям да 6. how old are you? на колко си години? two-year-old child двегодишно дете 7. i. стар, възрастен 8. ii. n the old старите (хора) 9. in days of old едно време 10. in his/her older days на стари години 11. in the old days едно време 12. news a week old новини от една седмица 13. of old някога в миналото 14. old and young старо и младо 15. old boy/pupil бивш ученик (на дадено училище) 16. old gang/guard стара гвардия 17. old giory националното знаме на САЩ 18. old in crime/cunning/diplomacу опитен/обигран престъпник/хитрец/дипломат 19. old maid стара мома, човек с психика на стара мома, вид игра на карти 20. old man старец, дядо 21. old man/fellow/chap/sl. bean/egg/fruit/stick/thing/top приятелю, мой човек, драги 22. old soldier стар/бивш войник, прен. опитен човек 23. old woman баба (и прен.), бабичка, старица 24. that's as old as the hills това съществува, откакто свят светува 25. the old lady разг. майка ми, жена ми, жената, моята бабичка 26. the old man разг. бащата, старият, благоверният, шефът, началството, мор. капитанът (на кораб), прен. грешната човешка природа 27. the old woman разг. благоверната 28. the О. country старата родина (казано от емигрант) 29. to be getting/growing old остарявам, застарявам 30. to be ten years old на десет години съм 31. to come the old soldier over държа се наставнически към 32. to have an old bead on young shoulders много умен/сериозен съм за възрастта си 33. when you are old enough когато пораснеш 34. О. harry/nick/scratch дяволът 35. бивш, предишен, някогашен 36. на... години, на.. годишна възраст 37. опитен, стар, обигран 38. стар, вeхт, износен, похабен 39. стар, древен, отдавнашен* * *old [ould] I. adj ( older, oldest; elder, eldest) 1. стар; възрастен; \old age старост, старини; \old maid стара мома; "баба" (за мъж); детска игра на карти; \old man старец; the \old man разг. sl бащата, морукът, старецът, дъртият, благоверният; мор. капитан; шеф, началство; (и \old Adam) човешката природа; \old wife стрина; \old wives' tales бабини деветини; \old woman баба (и прен.), бабичка, старица; the \old woman разг. sl благоверната; he's like the \old man of the sea той е лепка; in his ( her) \older days на стари години; 2. старчески, старешки; 3. на... години, на... -годишна възраст; to be ten years \old на 10 години съм; how \old are you? на колко си години? a two-year-\old child, разг. a two-year-\old двегодишно дете; he has an \old head on young shoulders той е много умен (сериозен) за възрастта си; news a week \old новини от една седмица; 4. стар; древен; отдавнашен; \old wine отлежало, старо вино; as \old as the hills съществува, откакто свят светува, отколешен; 5. стар, износен, изхабен; 6. опитен; to be an \old hand ( at it) той има дългогодишен опит в тази област; не съм вчерашен; рецидивист съм; he is \old in sin той е стар (закоравял) грешник; 7. бивш, предишен; in the \old days едно време, някога; \old memories стари (младежки) спомени, спомени от младите години; the O. Country майката родина (казано от емигранти); the O. Colony ам. щатът Масачусетс; 8. разг. мил, скъп (гальовно, като обръщение); \old thing ( bean) скъпи мой (моя), мило момче (момиче); \old man ( fellow, chap) приятел, "мой човек"; dear \old Jones! този симпатяга Джоунз! 9. разг. sl (за усилване): we had a rare \old time прекарахме великолепно; 10. (с any) кой да е, как да е; any \old thing каквото и да е, каквото ти падне; you can dress any \old how облечи се както щеш, няма значение; • the O. Lady of Threadneedle Street Английската народна банка; O. Harry ( Gentleman, Nick) дяволът; O. Pals Act шег. неписан закон, че приятелите трябва да си помагат; II. n (с the) старите (хора); \old and young старо и младо; • of \old някога в миналото, отдавна; in days of \old едно време. -
2 down
{daun}
I. 1. пух, лека перушина
2. мъх, мека брада (на човек)
3. мъх (на растения и плодове)
II. 1. обик. рl тревист хълм
the DOWN's верига от хълмове в Южна Англия, югоизточният английски морски бояг
2. (пясъчна) дюна
III. 1. движение към по-ниско място (на) долу
to come DOWN слизам
to get DOWN слизам, свалям
to help someone DOWN помагам някому да слезе
DOWN with...! долу
2. на по-ниско място/положение долу
DOWN on one's knees на колене
3. намаление на сила, размер, количество
to die DOWN утихвам, стихвам
to calm DOWN успокоявам се
to burn DOWN догарям, загасвам (за огън), изгарям до основи (за сграда)
to bring DOWN prices намалявам цени
to boil DOWN сгъстявам (се)
to get one's report DOWN to one page съкращавам доклада си на една страница
to turn DOWN the radio намалявам радиото
4. отиване от no-важно към по-незначително място
to go DOWN to the country отивам в провинцията
to go DOWN from the university напускам/свършвам университета
5. влошаване на качеството, повреда
worn DOWN with use изхабен от употреба
the quality has gone DOWN качеството се е влошило
the car broke DOWN колата се развали/повреди
6. за време, място, положение, поредност до, чак до
DOWN to our own days чак до наши дни
DOWN to chapter V до пета глава
from king DOWN to cobbler от царя до обущаря/пъдаря
7. в брой
to pay DOWN плащам в брой
money/cash DOWN плащане в брой
8. predic
to be DOWN слязъл съм, свален/повален/паднал/потънал/спуснат съм
to be DOWN and out cn. нокаутиран съм, прен. в бедствено положение съм, съвсем съм закъсал
to hit a man when he is DOWN нападам човек, който не може да се защити, идвам, дошъл съм (от no-важно място)
visitors DOWN for the day гости, дошли в града за един ден
to be DOWN from the university дошъл съм (временно) от университета, завършил съм университета, записан съм, в списъка съм, определен съм
he is DOWN to speak at the meeting той e определен да говори на събранието, стигнал съм (до някакво положение)
to be DOWN to one's last shilling остава ми само един шилинг, залязал съм (за слънцето), поевтинял съм
to be DOWN on спускам се/връхлитам върху, имам зъб на, ругая, хокам, веднага забелязвам (грешка и пр.)
to be DOWN with болен съм от
9. за усилване
-DOWN below долу, прен. в низините
DOWN under на другия край на света, в Австралия, при антиподите
DOWN to the ground разг. напълно, съвсем, съвършено
to be DOWN in the chops/mouth унил/омърлушен съм
to be DOWN at heel токовете ми ca разкривени, прен. изпаднал/окаян/дрипав съм
to be DOWN on one's luck закъсал съм
to be DOWN in health здравето ми е разклатено
to be DOWN by the bows/stern мор. потъвам
up and DOWN нагоренадолу, насам-натам
to ride/run/hunt DOWN настигам и хващам
IV. 1. по
to walk DOWN the street вървя по улицата
DOWN (the) wind по посока на вятъра
2. надолу по
to sail DOWN the river плувам по течението на/надолу по реката
3. в
DOWN town в града, ам. в центъра/търговската част на града
DOWN stage на/към предната част на сцената
4. през (за време)
DOWN the ages/years през вековете/годините
to let go DOWN the wind изоставям, зарязвам
V. 1. нанадолен
2. който идва от по-голям град (за влак и пр.)
3. cn. predic който губи/изостава с известен брой точки
to be one/two DOWN бридж eдно/две съм вътре
to be DOWN 10 USD губя десет долара (при игра)
4. унил, потиснат
VI. 1. спускане, слизане
2. обик. рl неуспех, несполука
a to have a DOWN on someone имам зъб на някого
VII. 1. свалям, събарям, повалям, надвивам, побеждавам
2. изпивам (до дъно)
to DOWN tools свършвам работа за деня, стачкувам
VIII. a хълмист* * *{daun} n 1. пух, лека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек);.(2) {daun} n 1. обик. рl тревист хълм; the D.'s верига от хълмов{3} {daun} adv 1. движение кьм по-ниско място (на)долу; to come {4} {daun} prep 1. по; to walk down the street вървя по улицата; down {5} a 1. нанадолен; 2. който идва от по-голям град (за влак и{6} n 1. спускане; слизане; 2. обик. рl неуспех, несполука; a{7} v разг. 1. свалям; събарям, повалям; надвивам, побеждавам* * *гаврътвам; пух; долу; дюна; надолу; нанадолен;* * *1. (пясъчна) дюна 2. -down below долу, прен. в низините 3. a to have a down on someone имам зъб на някого 4. cn. predic който губи/изостава с известен брой точки 5. down (the) wind по посока на вятъра 6. down on one's knees на колене 7. down stage на/към предната част на сцената 8. down the ages/years през вековете/годините 9. down to chapter v до пета глава 10. down to our own days чак до наши дни 11. down to the ground разг. напълно, съвсем, съвършено 12. down town в града, ам. в центъра/търговската част на града 13. down under на другия край на света, в Австралия, при антиподите 14. down with... ! долу 15. from king down to cobbler от царя до обущаря/пъдаря 16. he is down to speak at the meeting той e определен да говори на събранието, стигнал съм (до някакво положение) 17. i. пух, лека перушина 18. ii. обик. pl тревист хълм 19. iii. движение към по-ниско място (на) долу 20. iv. по 21. money/cash down плащане в брой 22. predic 23. the car broke down колата се развали/повреди 24. the down's верига от хълмове в Южна Англия, югоизточният английски морски бояг 25. the quality has gone down качеството се е влошило 26. to be down $10 губя десет долара (при игра) 27. to be down and out cn. нокаутиран съм, прен. в бедствено положение съм, съвсем съм закъсал 28. to be down at heel токовете ми ca разкривени, прен. изпаднал/окаян/дрипав съм 29. to be down by the bows/stern мор. потъвам 30. to be down from the university дошъл съм (временно) от университета, завършил съм университета, записан съм, в списъка съм, определен съм 31. to be down in health здравето ми е разклатено 32. to be down in the chops/mouth унил/омърлушен съм 33. to be down on one's luck закъсал съм 34. to be down on спускам се/връхлитам върху, имам зъб на, ругая, хокам, веднага забелязвам (грешка и пр.) 35. to be down to one's last shilling остава ми само един шилинг, залязал съм (за слънцето), поевтинял съм 36. to be down with болен съм от 37. to be down слязъл съм, свален/повален/паднал/потънал/спуснат съм 38. to be one/two down бридж eдно/две съм вътре 39. to boil down сгъстявам (се) 40. to bring down prices намалявам цени 41. to burn down догарям, загасвам (за огън), изгарям до основи (за сграда) 42. to calm down успокоявам се 43. to come down слизам 44. to die down утихвам, стихвам 45. to down tools свършвам работа за деня, стачкувам 46. to get down слизам, свалям 47. to get one's report down to one page съкращавам доклада си на една страница 48. to go down from the university напускам/свършвам университета 49. to go down to the country отивам в провинцията 50. to help someone down помагам някому да слезе 51. to hit a man when he is down нападам човек, който не може да се защити, идвам, дошъл съм (от no-важно място) 52. to let go down the wind изоставям, зарязвам 53. to pay down плащам в брой 54. to ride/run/hunt down настигам и хващам 55. to sail down the river плувам по течението на/надолу по реката 56. to turn down the radio намалявам радиото 57. to walk down the street вървя по улицата 58. up and down нагоренадолу, насам-натам 59. v. нанадолен 60. vi. спускане, слизане 61. vii. свалям, събарям, повалям, надвивам, побеждавам 62. viii. a хълмист 63. visitors down for the day гости, дошли в града за един ден 64. worn down with use изхабен от употреба 65. в 66. в брой 67. влошаване на качеството, повреда 68. за време, място, положение, поредност до, чак до 69. за усилване 70. изпивам (до дъно) 71. който идва от по-голям град (за влак и пр.) 72. мъх (на растения и плодове) 73. мъх, мека брада (на човек) 74. на по-ниско място/положение долу 75. надолу по 76. намаление на сила, размер, количество 77. обик. pl неуспех, несполука 78. отиване от no-важно към по-незначително място 79. през (за време) 80. унил, потиснат* * *down [daun] I. n 1. пух, мека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек); 3. бот. мъх на растение и плодове. II. n 1. тревист хълм; the South Downs верига от голи хълмове в Южна Англия; 2. дюна. III. adv 1. движение към по-ниско място: долу, нанадолу, надолу; to pull \down срутвам, събарям; to knock \down повалям, събарям; to bring \down свалям, смъквам; shall I help you \down да Ви помогна ли да слезете? \down with! долу! \down with the wall! да съборим стената! 2. място, положение: долу; \down on o.'s back легнал по гръб; 3. намаляване на сила, големина, размер, количество: to grind \down смилам на дребно; the house burned \down къщата изгоря до основи; to boil \down syrup сгъстявам сироп; 4. преминаване от по-важно в по-незначително място: to go \down to the country отивам в провинцията; 5. влошаване на качество; повреда: the quality has gone \down качеството се е влошило; worn \down with use износен (изхабен) от употреба; 6. включващ всички междинни нива (постове, хора); from managing director \down to cleaning-lady всички от директора до чистачката; 7. predic to be \down 1) слязъл съм; 2) свален (повален, паднал, потънал, спуснат) съм; the blinds are \down щорите са спуснати; to be \down and out сп. в нокаут съм; прен. в бедствено положение съм, напълно закъсал; to hit a man when he is \down нападам човек, който не може да се защити; 3) идвам, дошъл съм (от по-важно място); visitors \down for the day гости, дошли от града, за да прекарат деня; 4) записан съм, в списъка съм; 5) стигнал съм; I am \down to my last penny остава ми само едно пени; 6) залязъл съм; the sun is ( has gone) \down слънцето е залязло; 7) поевтинял съм; 8) липсват ми, вътре съм (с пари); the cashier was 10 pounds \down на касиера не му излизаха 10 лири; 9): to be \down on спускам се (връхлитам) на; имам зъб на; ругая, хокам; to be \down with заболял съм от, лежа от; 10) във фрази: to be \down in the chops ( the dumps, the mouth) унил (омърлушен) съм; to be \down-at-heel(s) прен. изпаднал (окаян, дрипав) съм; to be \down on o.'s luck в тежко положение (закъсал) съм; to be \down in health с разклатено здраве съм; to be \down and out 1) несретник съм (без жилище и без работа), безпризорник съм; 2) нямам никакъв шанс за успех, загубен съм; 8. за засилване: \down below долу; прен. в низините; на дъното; в ада; \down to the ground разг. напълно, изцяло, всецяло, съвършено; \down under на другия край на света; 9. на лист, на хартия; write ( put, take) this \down запиши си това; 10. незабавно, на момента; to pay \down плащам на момента (в брой); VI. prep 1. по; to walk \down a street вървя по улицата; \down the wind по посока на вятъра; 2. надолу по; to button \down the front закопчавам се отпред; they went \down the mountain те слизаха (слязоха) надолу по склона на планината; up and \down нагоре-надолу по; 3. в; \down town в центъра на града; \down a mine долу в мината; 4. през; \down the ages ( years) през вековете (годините); 5. за време: до, чак до, до самия; \down to our days чак до наши дни; • let it go \down the wind остави го, откажи се, зарежи го; to go \down the drain ( tubes, pan) отивам на вятъра, напразно съм похабен; V. adj 1. нанадолен; ( on the) \down grade (по) нанадолнище (и прен.); в упадък; 2. който идва от по-голям град; 3. сп. който изостава по точки; to be one \down с една точка съм по-назад; • \down and dirty 1) ам. разг. мръсен, нечестен; 2) журн. мръсен, вулгарен, "хард"; VI. v разг. 1. свалям, смъквам; събарям, гътвам, повалям; прен. надвивам, преодолявам, сривам, обърквам; to \down an airplane (o.'s opponents) свалям самолет (побеждавам противниците си); 2.: \down! долу! наведи се! 3. оставям, захвърлям; to \down tools стачкувам; свършвам си работата за деня; 4. изпивам (до дъно), гаврътвам; VII. n 1. спускане; слизане (при диаграма); 2. прен., обикн. pl неуспехи, несполуки; the ups and \downs of fortune ( life) превратностите на съдбата (живота); • to have a \down (\downer) on разг. не харесвам, имам лошо мнение (отношение) към. -
3 influence
{'influəns}
I. 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over върху, with пред)
to exert/exercise an INFLUENCE/to bring INFLUENCE to bear on someone упражнявам/оказвам влияние върху някого, влияя/въздействувам на някого
man of INFLUENCE влиятелен човек
under the INFLUENCE of под влияние (то) на
to use one's INFLUENCE in favour of someone подкрепям някого, ходатайствувам за някого
2. влиятелен човек
he's an INFLUENCE in his country той e фактор/човек с влияние/със значение в страната си
under the INFLUENCE разг. пийнал, в нетрезво състояние
outside INFLUENCE външно влияние, разг. вуйчо владика
II. v влияя (на някого), оказвам влияние, въздействувам (и за предмет)* * *{'influъns} n 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on,(2) {'influъns} v влияя (на някого), оказвам влияние, възде* * *влияя; въздействам; въздействие; влияние; действам на;* * *1. he's an influence in his country той e фактор/човек с влияние/със значение в страната си 2. i. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over върху, with пред) 3. ii. v влияя (на някого), оказвам влияние, въздействувам (и за предмет) 4. man of influence влиятелен човек 5. outside influence външно влияние, разг. вуйчо владика 6. to exert/exercise an influence/to bring influence to bear on someone упражнявам/оказвам влияние върху някого, влияя/въздействувам на някого 7. to use one's influence in favour of someone подкрепям някого, ходатайствувам за някого 8. under the influence of под влияние (то) на 9. under the influence разг. пийнал, в нетрезво състояние 10. влиятелен човек* * *influence[´influəns] I. n 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over, with); to exert ( exercise, bring, bear) an \influence on s.o. упражнявам, оказвам влияние върху някого, влияя, въздействам на някого; undue \influence юрид. морална принуда, заплаха; to have \influence имам влияние (тежест); влиятелен съм; имам връзки ( with); a man of \influence влиятелен човек; backstairs \influence тайно (задкулисно) влияние; outside \influence външно влияние, разг. вуйчо владика; under the \influence под влияние на алкохола (наркотични вещества); 2. влиятелен човек; he is an \influence in his country той е фактор, той е човек с влияние в страната си; 3. ел. индукция; II. v влияя (на някого); оказвам влияние, въздействам (за предмет); to \influence s.o. in favour of doing s.th. скланям (придумвам) някого да направи нещо. -
4 live
{liv}
I. 1. живея, жив съм, съществувам, доживявам
LIVE and learn човек се учи, докато е жив
LIVE and let LIVE живей и остави другите да си живеят (както искат)
he will LIVE to be a hundred ще доживее до сто години
a man must LIVE трябва да се живее някак си
to LIVE to oneself живея изолирано, не общувам с хората
to LIVE above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля
2. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали)
he LIVEd what he narrated той беше изживял това, коего разказваше
to LIVE a lie живея в постоянна лъжа
to LIVE it up удрям го на живот
live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам
live in живея там, където работя
LIVEd in обитаем, уютен
their flat looks LIVEd in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно
live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна)
to LIVE off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти
to LIVE off the fat of the land живея в охолство
live on/live off, живея/издържам се от (приход)
to LIVE on air/nothing живея без никакви средства
to LIVE on others живея на чужд гръб, продължавам да живея
to LIVE on one's name/reputation живея на лаврите си
live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак)
he won't LIVE out the night няма да доживее до утре
to LIVE out of a suitcase пътувам постоянно
to LIVE out of cans/tins храня се с консерви
live over преживявам отново (мислено)
live through изживявам, преживявам
the ship will LIVE through the storm корабът ще устои на бурята
live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за
to LIVE up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си
live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям
II. 1. жив, жизнен, буден, енергичен
2. ярък (за цвят)
3. горящ, нажежен
LIVE coal жив въглен
4. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.)
LIVE ammunitiori бойни припаси, боеприпаси
5. ел. поднапрежение, фазен (за проводник)
LIVE wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек
6. тех. подвижен, въртящ се
7. печ. готов запечат
8. геол. първичен, матерински (за скала)
9. сп. вигра (за топка)
10. актуален, реален
11. рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис)* * *{liv} v 1. живея, жив съм; съществувам; доживявам; live and learn ч(2) {laiv} а 1. жив, жизнен, буден, енергичен; 2. ярък (за цвят)* * *съществувам; реален; препитавам се; буден; aктуален; доживявам; действащ; живея; енергичен; жив; жизнен;* * *1. 1 рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис) 2. a man must live трябва да се живее някак си 3. he lived what he narrated той беше изживял това, коего разказваше 4. he will live to be a hundred ще доживее до сто години 5. he won't live out the night няма да доживее до утре 6. i. живея, жив съм, съществувам, доживявам 7. ii. жив, жизнен, буден, енергичен 8. live ammunitiori бойни припаси, боеприпаси 9. live and learn човек се учи, докато е жив 10. live and let live живей и остави другите да си живеят (както искат) 11. live coal жив въглен 12. live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам 13. live in живея там, където работя 14. live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна) 15. live on/live off, живея/издържам се от (приход) 16. live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак) 17. live over преживявам отново (мислено) 18. live through изживявам, преживявам 19. live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за 20. live wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек 21. live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям 22. lived in обитаем, уютен 23. the ship will live through the storm корабът ще устои на бурята 24. their flat looks lived in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно 25. to live a lie живея в постоянна лъжа 26. to live above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля 27. to live it up удрям го на живот 28. to live off the fat of the land живея в охолство 29. to live off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти 30. to live on air/nothing живея без никакви средства 31. to live on one's name/reputation живея на лаврите си 32. to live on others живея на чужд гръб, продължавам да живея 33. to live out of a suitcase пътувам постоянно 34. to live out of cans/tins храня се с консерви 35. to live to oneself живея изолирано, не общувам с хората 36. to live up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си 37. актуален, реален 38. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали) 39. геол. първичен, матерински (за скала) 40. горящ, нажежен 41. ел. поднапрежение, фазен (за проводник) 42. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.) 43. печ. готов запечат 44. сп. вигра (за топка) 45. тех. подвижен, въртящ се 46. ярък (за цвят)* * *live [liv] I. v живея; съществувам; доживявам; the longer we \live, the more we learn човек се учи, докато е жив; \live and let \live живей и остави другите да живеят; as (so) long as I \live докато съм жив; a man must \live трябва да се живее (преживява); to \live well живея нашироко, от нищо не се лишавам; живея благочестив живот; to \live in the past живея със спомени; to \live hard преживявам тежък период; to \live rough живея спартански (оскъдно); to \live in a small way живея в бедност (недоимък); to \live a part театр. вживявам се в ролята си; to \live under the cat's foot ( paw) разг. под чехъл съм (за мъж); to \live carefully живея икономично, правя си сметката; to \live and breathe s.th. изцяло съм погълнат от (отдаден на) нещо; \lived there some years разг. всичко това ни е вече известно, виждали сме го вече, знаем го; long \live! да живее! ; II. live [laiv] adj 1. жив, живеещ, съществуващ; 2. жив, жизнен, буден, енергичен; наситен (за цвят); 3. актуален, реален, действителен, съществуващ; 4. горящ; \live coal жив въглен; 5. в действие, действащ, зареден, неексплодирал; 6. тех. променлив (за товар); 7. ел. под напрежение; 8. директен, на живо (за предаване); • \live weight 1) живо тегло; 2) полезен товар; \live wire ам. енергичен човек, "огън" човек; he is the \live wire in the concern той е душата на предприятието. -
5 place
{pleis}
I. 1. място
in PLACE на място, уместно, уместен, подходящ
out of PLACE не на място, неуместно, неуместен, неподходящ
in PLACEs на места, тук-там
in PLACE of вместо, наместо
in the first/second PLACE на първо/второ място, първо/второ
in the next PLACE по-нататък, след това, после
six PLACEs were laid масата беше сложена за шест души
before I leave this PLACE преди да си тръгна оттук, преди да си отида
all over the PLACE навсякъде
some PLACE някъде
any PLACE някъде, къде да е
in another PLACE парл. в Камарата на лордовете/общините
the other PLACE шег. Оксфорд (употребено в Кеймбридж), Кеймбридж (употребено в Оксфорд)
to take one's PLACE заемам мястото си, сядам
to fill/take the PLACE of замествам, заемам мястото на
to give PLACE to отстъпвам място на, бивам последван/заместен от
to have a soft PLACE in one's heart for питая/имам добри/нежни чувства към, обичам
there is no PLACE like home у дома си е най-хубаво
2. (подходящ) момент/място/време
this is not the PLACE to не му е сега времето да, сега не е моментът да
3. място, сграда (за определена работа, цел), заведение
PLACE of worship църква, храм
PLACE of business кантора
PLACE of residence жилище, дом, местожителство
PLACE of arms плацдарм
PLACEs of amusement увеселителни заведения
4. дом, квартира, жилище, имение
PLACE in the country вила
come to my PLACE елате у дома/у нас
5. селище, град, село
6. площад, улица (в названия)
7. положение, ранг
to know one's PLACE знам си мястото, държа cе почтително
to keep someone in his PLACE държа някого на разстояние, принуждавам някого да се държи почтително
to put someone in his (proper) PLACE поставям някого на мястото му
to put oneself in someone's PLACE поставям се в положението на някого
8. служба, работа, място, длъжност, задължение, право
out of a PLACE без работа, безработен
it is not my PLACE to не е моя работа/мое задължение да, нямам право да
9. пасаж, място (в книга и пр.)
10. сп. едно от първите три места (в състезание)
11. мат. знак
calculated to five decimal PLACEs изчислено до петия десетичен знак
to take PLACE ставам, случвам се, състоя се
to go PLACEs (and see things) пътувам, обикалям, виждам света
to go PLACEs, to get some PLACE преуспявам
II. 1. поставям, слагам, полагам, помествам, намествам
to PLACE in the clearest light прен. хвърлям обилна светлина върху, осветлявам всестранно
to PLACE a question before поставям въпрос пред
to PLACE a price поставям цена, оценявам
to be awkwardly PLACEd намирам се/съм в неудобно/неприятно положение
to PLACE sentries воен. разставям часови
to PLACE an order правя поръчка (with)
to PLACE one's balls skilfully in tennis умело разпределям ударите си при тенис
2. настанявам, назначавам, намирам място на/за
to PLACE a book with a publisher намирам издател за книга, уговарям издаването на книга
the play has been PLACEd пиесата е приета за поставяне
3. влагам, инвестирам, пласирам
to PLACE a bet залагам (при състезание)
4. определям местoположението/времето/мястото на, отнасям към определени обстоятелства/дадена категория, определям какъв е, спомням си
I know his face but I can't PLACE him лицето му ми е познато, но не мога да си спомня откъде го познавам
he was a difficult man to PLACE трудно беше да се определи какъв човек е
5. сп. класирам
to be PLACEd класирам се (на едно от първите места)
6. муз. поставям (глас)
to PLACE confidence in гласувам доверие/доверявам се на* * *{pleis} 1. място; in place 1) на място; уместно; 2) уместен, подход(2) {pleis} v 1. поставям, слагам, полагам; помествам; намества* * *турям; село; селище; служба; слагам; откъслек; помествам; пасаж; пост; пласирам; влагам; работа; дом; длъжност; град; жилище; класирам; здание; квартира; инвестирам; намествам; настанявам; назначавам;* * *1. (подходящ) момент/място/време 2. 1 мат. знак 3. all over the place навсякъде 4. any place някъде, къде да е 5. before i leave this place преди да си тръгна оттук, преди да си отида 6. calculated to five decimal places изчислено до петия десетичен знак 7. come to my place елате у дома/у нас 8. he was a difficult man to place трудно беше да се определи какъв човек е 9. i know his face but i can't place him лицето му ми е познато, но не мога да си спомня откъде го познавам 10. i. място 11. ii. поставям, слагам, полагам, помествам, намествам 12. in another place парл. в Камарата на лордовете/общините 13. in place of вместо, наместо 14. in place на място, уместно, уместен, подходящ 15. in places на места, тук-там 16. in the first/second place на първо/второ място, първо/второ 17. in the next place по-нататък, след това, после 18. it is not my place to не е моя работа/мое задължение да, нямам право да 19. out of a place без работа, безработен 20. out of place не на място, неуместно, неуместен, неподходящ 21. place in the country вила 22. place of arms плацдарм 23. place of business кантора 24. place of residence жилище, дом, местожителство 25. place of worship църква, храм 26. places of amusement увеселителни заведения 27. six places were laid масата беше сложена за шест души 28. some place някъде 29. the other place шег. Оксфорд (употребено в Кеймбридж), Кеймбридж (употребено в Оксфорд) 30. the play has been placed пиесата е приета за поставяне 31. there is no place like home у дома си е най-хубаво 32. this is not the place to не му е сега времето да, сега не е моментът да 33. to be awkwardly placed намирам се/съм в неудобно/неприятно положение 34. to be placed класирам се (на едно от първите места) 35. to fill/take the place of замествам, заемам мястото на 36. to give place to отстъпвам място на, бивам последван/заместен от 37. to go places (and see things) пътувам, обикалям, виждам света 38. to go places, to get some place преуспявам 39. to have a soft place in one's heart for питая/имам добри/нежни чувства към, обичам 40. to keep someone in his place държа някого на разстояние, принуждавам някого да се държи почтително 41. to know one's place знам си мястото, държа cе почтително 42. to place a bet залагам (при състезание) 43. to place a book with a publisher намирам издател за книга, уговарям издаването на книга 44. to place a price поставям цена, оценявам 45. to place a question before поставям въпрос пред 46. to place an order правя поръчка (with) 47. to place confidence in гласувам доверие/доверявам се на 48. to place in the clearest light прен. хвърлям обилна светлина върху, осветлявам всестранно 49. to place one's balls skilfully in tennis умело разпределям ударите си при тенис 50. to place sentries воен. разставям часови 51. to put oneself in someone's place поставям се в положението на някого 52. to put someone in his (proper) place поставям някого на мястото му 53. to take one's place заемам мястото си, сядам 54. to take place ставам, случвам се, състоя се 55. влагам, инвестирам, пласирам 56. дом, квартира, жилище, имение 57. муз. поставям (глас) 58. място, сграда (за определена работа, цел), заведение 59. настанявам, назначавам, намирам място на/за 60. определям местoположението/времето/мястото на, отнасям към определени обстоятелства/дадена категория, определям какъв е, спомням си 61. пасаж, място (в книга и пр.) 62. площад, улица (в названия) 63. положение, ранг 64. селище, град, село 65. служба, работа, място, длъжност, задължение, право 66. сп. едно от първите три места (в състезание) 67. сп. класирам* * *place[´pleis] I. n 1. място; in \place на място; уместен, подходящ, сгоден; уместно; out of \place не на място; неуместен, неподходящ; неуместно; in \place of вместо, наместо; in the first ( second) \place на първо (второ) място; in the next \place по-нататък; след това; после; six \places were laid масата беше сложена за шест души; all over the \place 1) навсякъде; 2) разпилян, объркан, разхвърлян, неорганизиран (за човек); this is no \place for you не е за вас; \place of worship молитвен дом; храм, църква; \place of business търговска къща; кантора; \place of residence жилище, дом; pride of \place най-видното място, най-високата позиция; to give \place to отстъпвам място на; to lose o.'s \place in a line губя си реда (на опашка); some \place някъде; in another \place в Камарата на лордовете; \place of arms плацдарм; to take o.'s \place заемам мястото си, сядам; to take \place случва се, става, състои се; to fall ( click) into \place идвам си на мястото; мозайката се сглобява; to have a soft \place in o.'s heart for s.o. питая (изпитвам) добри (нежни) чувства към някого; a sore ( tender, raw) \place болно (уязвимо) място; to find o.'s \place in the sun слънцето изгрява и на моята улица; намирам щастието си; there's no \place like home у дома си е най-хубаво; to go to o.'s own \place отивам на оня свят, умирам; to go \places постигам успех в живота, издигам се; пътувам, посещавам забележителности; 2. дом, квартира, жилище; здание, сграда; имение; come to my \place tonight елате довечера у нас; 3. селище; град; село; 4. площад; улица (само в названия); market-\place пазарен площад, пазар; 5. разг. пост, положение; to know o.'s \place знам си мястото, държа се почтително; 6. длъжност; служба; работа; out of \place безработен, без работа; I shall lose my \place if I do it ще остана без работа (ще ме уволнят), ако направя това; it is not my \place to correct his errors не ми е работа (не съм длъжен, не ми влиза в задълженията) да поправям грешките му; 7. пасаж, откъс, място (в книга и пр.); 8. сп. едно от първите три места (в състезание); 9. мат. знак; calculated to five decimal \places (to five \places of decimals) изчислено до петия десетичен знак; 10. мин. забой; II. v 1. поставям, слагам, полагам, турям; помествам, намествам; to \place in the clearest light хвърлям обилна светлина върху, осветявам всестранно; to be awkwardly \placed намирам се в неприятно положение; to \place sentries воен. разставям часови; to \place an order правя поръчка ( with); to \place a telephone call поръчвам телефонен разговор; to \place o.'s balls skilfully in tennis умело разпределям ударите си при игра на тенис; 2. настанявам, назначавам, вреждам; намирам място на (за), намествам; to \place a book with a publisher намирам издател за своята книга, уговарям издаването на книга с издател; I have \placed my play пиесата ми е приета, одобрена (за поставяне); 3. влагам, инвестирам; пласирам (in, on, upon); to \place confidence in доверявам се на, гласувам доверие на; 4. определям местоположение (време, място) на; отнасям към определени обстоятелства; спомням си; I knew his face but I couldn't \place him лицето му ми беше познато, но не можах да си спомня откъде; 5. определям (отреждам) мястото на; прен. преценявам; he was a very difficult person to \place трудно беше да се определи точно какъв човек е той; 6. сп. класирам; to be \placed класирам се на едно от първите места; • to \place in circuit тех. включвам във верига; to \place in commission ( operation) предавам за експлоатация. -
6 catch
{kaetJ}
I. 1. хващам (и превозно средство), ловя, улавям, залавям
2. улавям, хващам, настигам, заварвам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.)
to CATCH someone doing something залавям някого, че прави нещо
let me CATCH you at it! само да те хвана/пипна, че го правиш
CATCH me (doing such a thing) upon. как пък не, бъди сигурен. че няма (да го направя), никога! to CATCH someone out/napping/bending/tripping, etc. хващам някого в грешка, сварвам някого неподготвен, изненадвам някого неприятно
we were caught in a storm застигна ни буря
the country is caught in a crisis страната e обхваната от криза
3. закачам (се), прикачам (се), заплитам (се), прихващам (се), притискам (се)
a nail caught my dress роклята ми се закачи на някакъв гвоздей
the boat was caught in the reeds лодката се заплете/затъна в тръстиката
I caught my finger in the door притиснах/прищипах си пръста на вратата
our car was caught between two lorries колата ни попадна между два камиона
I caught my foot on a root препънах се в един корен
the lock won't CATCH ключалката не хваща/не може да се отключи/заключи
4. хващам, прихващам, заразявам се от (частичка, заразна болеет и пр.)
to CATCH a habit добивам навик, навиквам, хващам, измамвам
you don't CATCH me! няма/не может да ме измамиш/излъжеш/надхитриш
6. хващам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам
a sound caught my ear долових някакъв звук
my ears caught a distant barking дочух далечен лай
to CATCH a likeness долавям/улавям/предавам прилика (за художник и пр.), I didn't CATCH what you said не чух добре какво казахте
7. запалвам се, разналвам се, пламвам (за огън и пp.)
8. залепвам, загарям (по дъното на тенджера)
the milk has caught млякото е загоряло
9. закачам се, запъвам се, затягам се
запъвам, заяждам (за брава и пр.) '
10. pass разг. забременявам
11. удрям
I caught him a blow/one ударих му един
he caught it right on the nose удариха го право в носа
you will CATCH it ще ядеш бой, ще го отнесеш. ще си изпатиш
catch at хващам се за, посягам да хвана
catch on разг. разбирам, схващам
to CATCH on to en idea схващам идея
the police caught on to what be was doing полицията узна какво върши той, харесвам се. имам успех, ставам моден/популярен, разпространявам се бързо
catch out хващам, улавям (в лъжа, грешка и пр.), изобличавам, изненадвам неприятно, сварвам неподготвен
catch over замръзвам, заледявам се, сковавам се от лед (за река и пр.), catch up грабвам, хващам
pass бивам грабнат/повлечен/понесен (от тълпа и пр.), бивам увлечен/въвлечен/оплсген/впримчен/замесен (in/with/by something в/от нещо), подхващам, подемам, усвоявам. повтарям (ду. ии. мис. ш и пр.)
спирам, прекъсвам (реч и пр.) '. to CATCH up on осведомявам (се). влизам/поставям в течение на (новини и пр.), to CATCH up on someone хващам/улавям някого в нещо нередно
to CATCH up on/with something захващам се с/подхващам отново нещо изоставено/изостанало, довършвам/доизкарвам нещо, наваксвам си
to be busy CATCHing up with one's work бързам да привърша изостаналата си работа
to CATCH up on (one's) sleep отспивам си
to CATCH up with someone хващам/арестувам някого
to CATCH someone /something up, to CATCH up with someone /something догонвам/настигам/изпреварвам някого/нешо
II. 1. хващане, улавяне (особ. на топка)
2. улов на риба
3. изгодна партия за брак
4. изгода, печалба, келипир
no CATCH, not much of a CATCH не е кой знай каква печалба, не е голям келипир
5. неочаквана/скрита трудност, хитрина, уловка, примамка, клопка
6. част, парче, откъс, откъслек
7. спиране, пресичане, секване (на глас. дъх и пр.), written by CATCHes писано с прекъсвания
8. резе, кука, стяга (на врата, прозорец), ключалка, райбер
9. тех. езиче, зъбец, запънка, аретир, копче, клавиш
10. предпазна закопчалка (на гривна, колие и пр.)
11. муз. вид канон
CATCH 22 si. безизходно положение на жертва, положение, при което все ти ще бъдеш жертвата* * *{kaetJ} v (caught {k3:t}) 1. хващам (и превозно средство), ло(2) v 1. хващане, улавяне (особ. на топка), 2. улов на риба;* * *хващам; хващам; хитрина; хващане; случвам; схващам; улавяне; улов; улавям; уловка; сбарвам; сварвам; секване; райбер; откъслек; пипвам; прихващам; разбирам; грабване; дръж; долавям; загарям; закачам; залавям; заразявам; канон; ловя; настигам;* * *1. 1 муз. вид канон 2. 1 удрям 3. a nail caught my dress роклята ми се закачи на някакъв гвоздей 4. a sound caught my ear долових някакъв звук 5. catch 22 si. безизходно положение на жертва, положение, при което все ти ще бъдеш жертвата 6. catch at хващам се за, посягам да хвана 7. catch me (doing such a thing) upon. как пък не, бъди сигурен. че няма (да го направя), никога! to catch someone out/napping/bending/tripping, etc. хващам някого в грешка, сварвам някого неподготвен, изненадвам някого неприятно 8. catch on разг. разбирам, схващам 9. catch out хващам, улавям (в лъжа, грешка и пр.), изобличавам, изненадвам неприятно, сварвам неподготвен 10. catch over замръзвам, заледявам се, сковавам се от лед (за река и пр.), catch up грабвам, хващам 11. he caught it right on the nose удариха го право в носа 12. i caught him a blow/one ударих му един 13. i caught my finger in the door притиснах/прищипах си пръста на вратата 14. i caught my foot on a root препънах се в един корен 15. i. хващам (и превозно средство), ловя, улавям, залавям 16. ii. хващане, улавяне (особ. на топка) 17. let me catch you at it! само да те хвана/пипна, че го правиш 18. my ears caught a distant barking дочух далечен лай 19. no catch, not much of a catch не е кой знай каква печалба, не е голям келипир 20. our car was caught between two lorries колата ни попадна между два камиона 21. pass бивам грабнат/повлечен/понесен (от тълпа и пр.), бивам увлечен/въвлечен/оплсген/впримчен/замесен (in/with/by something в/от нещо), подхващам, подемам, усвоявам. повтарям (ду. ии. мис. ш и пр.) 22. pass разг. забременявам 23. the boat was caught in the reeds лодката се заплете/затъна в тръстиката 24. the country is caught in a crisis страната e обхваната от криза 25. the lock won't catch ключалката не хваща/не може да се отключи/заключи 26. the milk has caught млякото е загоряло 27. the police caught on to what be was doing полицията узна какво върши той, харесвам се. имам успех, ставам моден/популярен, разпространявам се бързо 28. to be busy catching up with one's work бързам да привърша изостаналата си работа 29. to catch a habit добивам навик, навиквам, хващам, измамвам 30. to catch a likeness долавям/улавям/предавам прилика (за художник и пр.), i didn't catch what you said не чух добре какво казахте 31. to catch on to en idea схващам идея 32. to catch someone /something up, to catch up with someone /something догонвам/настигам/изпреварвам някого/нешо 33. to catch someone doing something залавям някого, че прави нещо 34. to catch up on (one's) sleep отспивам си 35. to catch up on/with something захващам се с/подхващам отново нещо изоставено/изостанало, довършвам/доизкарвам нещо, наваксвам си 36. to catch up with someone хващам/арестувам някого 37. we were caught in a storm застигна ни буря 38. you don't catch me! няма/не может да ме измамиш/излъжеш/надхитриш 39. you will catch it ще ядеш бой, ще го отнесеш. ще си изпатиш 40. закачам (се), прикачам (се), заплитам (се), прихващам (се), притискам (се) 41. закачам се, запъвам се, затягам се 42. залепвам, загарям (по дъното на тенджера) 43. запалвам се, разналвам се, пламвам (за огън и пp.) 44. запъвам, заяждам (за брава и пр.) ' 45. изгода, печалба, келипир 46. изгодна партия за брак 47. неочаквана/скрита трудност, хитрина, уловка, примамка, клопка 48. предпазна закопчалка (на гривна, колие и пр.) 49. резе, кука, стяга (на врата, прозорец), ключалка, райбер 50. спирам, прекъсвам (реч и пр.) '. to catch up on осведомявам (се). влизам/поставям в течение на (новини и пр.), to catch up on someone хващам/улавям някого в нещо нередно 51. спиране, пресичане, секване (на глас. дъх и пр.), written by catches писано с прекъсвания 52. тех. езиче, зъбец, запънка, аретир, копче, клавиш 53. улавям, хващам, настигам, заварвам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.) 54. улов на риба 55. хващам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам 56. хващам, прихващам, заразявам се от (частичка, заразна болеет и пр.) 57. част, парче, откъс, откъслек* * *catch[kætʃ] I. v ( caught[kɔ:t]) 1. хващам, улавям, ловя, залавям; хващам топката във въздуха (при игра на крикет); to \catch a taxi ( a ferry) хващам (вземам) такси (ферибот); I caught him in his fall хванах го, като падаше; 2. настигам; 3. улавям, изненадвам, заварвам, издебвам, уличавам, хващам; настигам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.); to \catch s.o. (o.s.) doing s.th. хващам (залавям) някого (себе си) да прави нещо; to \catch s.o. in the act хващам някого на местопрестъплението; let me \catch you at it! само да те хвана! (като вършиш нещо); \catch me ( doing such a thing) няма да ме хванеш (да върша това), не съм толкова глупав; to \catch s.o. bending ( napping, tripping, off ( his) guard), to \catch s.o. by surprise ( at a bad time) изненадвам някого, хващам в неподходящ момент; the country was caught in a depression страната бе обхваната от депресия; 4. закачам, заплитам; притискам; прихващам; her heel got caught in the pavement токчето ѝ се закачи в паважа; he caught his foot in the lawnmower той заклещи крака си в косачката; the car caught two passers-by колата закачи (бутна) двама минувачи; the car was caught between two trams колата бе притисната (попадна) между два трамвая; a scarf caught with a brooch шал, закачен с брошка; the lock won't \catch ключът не хваща; 5. хващам, пипвам, прихващам, разболявам се, заразявам се от; to \catch a cold настивам, пипвам хрема; to \catch o.'s death умирам; you might \catch your death of cold можеш много лошо да настинеш; to \catch a habit навиквам, свиквам, добивам навик; 6. хващам, измамвам; you don't \catch me! няма да ме излъжеш, мене не можеш да хванеш! 7. долавям, дочувам, усещам, помирисвам; схващам, разбирам; улавям; the painter managed to \catch his model' s beauty художникът е успял да възпроизведе красотата на модела; I don't quite \catch the idea не схващам съвсем ясно мисълта; I don't believe I caught your name мисля, че не чух добре името ви; to \catch a glimpse виждам бегло, мярвам, зървам; to \catch sight of съглеждам; to \catch the attention of привличам внимание; to \catch the drift of an argument разбирам накъде клони спорът; to \catch the news чувам новините (по радиото или телевизията); 8. закачам се, запъвам се; 9. грубо забременявам; 10. загарям, залепвам (за дъното на тенджера); the milk has caught ( stuck) млякото е загоряло; 11. нанасям ( удар); получавам (удар, упрек); the blow caught him in the arm ударът попадна в рамото му; you'll \catch it ще си изпатиш, ще ти се карат; 12. to \catch at хващам се за, посягам да хвана; to \catch at the chance възползвам се от случая; a drowning man \catches at a straw давещият се и за сламка се хваща; • to \catch fire запалвам се, подпалвам се; to \catch o.'s breath дъхът ми секва; to be caught short страшно ми се ходи по нужда (особ. ако няма тоалетна наблизо); II. n 1. хващане, улавяне; грабване; пресичане, спиране, секване; to play \catch играя на гоненица; 2. улов, уловеното (при риболов); 3. печалба, изгода, полза, келепир; добра партия (за женитба); ( it is) no ( great) \catch, not much of a \catch не е бог знае каква печалба (какъв келепир); 4. хитрина, уловка; what's the \catch? къде (каква) е уловката? 5. откъс, къс, парче, част; 6. тех. приспособление за затваряне, закачане; резе (на врата); ключалка, мандало, райбер; езиче, зъбец; спирачка; аретир; копче, клавиш; мин. pl колчета за маркиране; 7. муз. канон; 8. откъс, фрагмент; • a \catch question коварен въпрос; \catch 22 параграф 22, омагьосан кръг. -
7 war
{wɔ:}
I. 1. война
cold WAR студена война, война на нерви
hot/shooting WAR същинска война, въоръжен конфликт
World War I/II Първата/Втората световна война
WAR of manoeuvre маневрена война
position WAR позиционна война
private WAR продължителна вражда между лица/семейства, враждебни действия срещу отделни лица от друга държава
the WAR s of the Roses ист. войната на Червената и на Бялата роза (XV в.)
to make/wage/levy WAR on водя война/воювам с
to go to WAR прибягвам до оръжие, воювам (with с)
to have been in the WARs разг. пострадал съм, имам окаян вид
in the WAR през (време на) войната
on a WAR footing, on WAR establishment на бойна нога, в боева готовност
to carry the WAR into the enemy's country/camp пренасям войната на територията на противника, прен. предявявам насрещно обвинение
2. борба, стълкновение
WAR of the elements борба на стихните, буря
WAR of words словесен двубой
3. attr военен
War Office англ. Военно министерство
II. v обик. прен. воювам, бия се, сражавам се (with, against с)* * *{wъ:} а 1. война; cold war студена война, война на нерви; hot/shoot(2) {wъ:} v (-rr-) обик. прен. воювам, бия се, сражавам се (with,* * *борба; война; военен;* * *1. attr военен 2. cold war студена война, война на нерви 3. hot/shooting war същинска война, въоръжен конфликт 4. i. война 5. ii. v обик. прен. воювам, бия се, сражавам се (with, against с) 6. in the war през (време на) войната 7. on a war footing, on war establishment на бойна нога, в боева готовност 8. position war позиционна война 9. private war продължителна вражда между лица/семейства, враждебни действия срещу отделни лица от друга държава 10. the war s of the roses ист. войната на Червената и на Бялата роза (xv в.) 11. to carry the war into the enemy's country/camp пренасям войната на територията на противника, прен. предявявам насрещно обвинение 12. to go to war прибягвам до оръжие, воювам (with с) 13. to have been in the wars разг. пострадал съм, имам окаян вид 14. to make/wage/levy war on водя война/воювам с 15. war of manoeuvre маневрена война 16. war of the elements борба на стихните, буря 17. war of words словесен двубой 18. war office англ. Военно министерство 19. world war i/ii Първата/Втората световна война 20. борба, стълкновение* * *war[wɔ:] I. n 1. война; the Great W., World W. I Световната война, Първата световна война; civil \war гражданска (междуособна) война; W. of Secession гражданската война (в САЩ); private \war продължителна (обикн. наследствена) вражда; кръвна мъст; \war of attrition война на изтощение; the W.s of the Roses ист. войната на Червената и на Бялата роза (ХV в.); man of \war боен (военен) кораб; to make ( wage, levy) \war on водя война с, воювам против (с); to go to \war прибягвам до оръжие; воювам ( with); to have been in the \wars прен. пострадал съм, имам окаян вид; in the \war на война; през време на войната; in time of \war по време на война; to carry the \war into the enemy's country ( camp) пренасям войната на противникова територия; прен. предявявам насрещно обвинение, отговарям на обвинението с обвинение; 2. борба; \war to the knife разг. ожесточена (свирепа) борба; a \war of the elements борба на стихиите; буря; \war of words словесен двубой; 3. attr военен; \war effort мобилизация на всички сили за водене на война; W. office англ. военно министерство; II. v (- rr-) обикн. прен. воювам, бия се, сражавам се ( with, against). -
8 heart
{ha:t}
I. 1. сърце
2. сърдечно заболяване
to have a HEART сърдечноболен съм
3. прен. сърце, душа
at HEART дълбоко в себе си, по душа
in one's-HEART of HEARTs дълбоко в душата си/себе си
with all one's HEART от все сърце
big HEART великодушие, благородство
with a heavy HEART със свито сърце, против волята си
with a light HEART с леко сърце, без да му мисля много
with an open HEART чистосърдечно
HEART of gold златно сърце
HEART of steel/stone/flint кораво сърце
to be the HEART and soul of душата съм на (компания и пр.)
HEART and soul всецяло, всеотдайно
to have at HEART, to take/lay something to HEART имам/вземам присърце
to have no HEART to нямам желание/не ми се ще да
not to have the HEART to сърце не ми дава да
to have one's HEART in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх
to have one's HEART in one's boots съвсем съм отчаян
to have one's HEART in the right place имам добро сърце, добър човек съм
to have one's HEART in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие
to have one's HEART set on something, to set one's HEART on (doing) something страстно желая (да направя) нещо
to lay one's HEART bare, to open one's HEART откривам/разкривам сърцето си
searchings of the HEART душевни вълнения/тревоги
it does my HEART good драго/приятно ми e, радвам се
a man after my own HEART човек, който ми харесва/допада
to take to HEART вземам присърце
it goes against my HEART to do so не ми e по сърце да постъпя така
I cannot find it in my HEART to не ми дава сърце да
to do something with (only) half a HEART върша нещо неохотно
to eat one's HEART out чезна от мъка, страдам
to wear one's HEART upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си
have a HEART! разг. имай милост
4. прен. същина, същност
the HEART of the matter същността на въпроса, същественото
change of HEART промяна на отношението, променено отношение
5. сърцевина, ядка, среда
HEART of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк)
in the HEART of winter посред зима
6. мъжество, смелост, храброст
to lose HEART падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се
to take HEART (ост. of grace) окуражавам се
7. прен. любов, сърце
to give/lose one's HEART to someone влюбвам се в някого
union of HEARTs женитба по любов
dear/dearest HEART мили, мила, любим (а)
8. плодородие (на почва)
in good HEART плодороден, богат
out of HEART неплодороден, изтощен
9. рl карти купа, купи
two of HEARTs двойка купа
with HEART and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично
to learn/get by HEART уча наизуст
II. 1. head 7 (обик. с up)
2. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in)* * *{ha:t} n 1. сърце; 2. сърдечно заболяване; to have a heart сърдечно(2) {ha:t} v 1. head 7 (обик. с up); 2. стр. запълвам, изпълвам* * *ядро; сърце; същност; сърдечен; сърцевина; душа;* * *1. a man after my own heart човек, който ми харесва/допада 2. at heart дълбоко в себе си, по душа 3. big heart великодушие, благородство 4. change of heart промяна на отношението, променено отношение 5. dear/dearest heart мили, мила, любим (а) 6. have a heart! разг. имай милост 7. heart and soul всецяло, всеотдайно 8. heart of gold златно сърце 9. heart of oak сърцевина на дъб, сърцат чорек (обик. за моряк) 10. heart of steel/stone/flint кораво сърце 11. i cannot find it in my heart to не ми дава сърце да 12. i. сърце 13. ii. head 7 (обик. с up) 14. in good heart плодороден, богат 15. in one's-heart of hearts дълбоко в душата си/себе си 16. in the heart of winter посред зима 17. it does my heart good драго/приятно ми e, радвам се 18. it goes against my heart to do so не ми e по сърце да постъпя така 19. not to have the heart to сърце не ми дава да 20. out of heart неплодороден, изтощен 21. searchings of the heart душевни вълнения/тревоги 22. the heart of the matter същността на въпроса, същественото 23. to be the heart and soul of душата съм на (компания и пр.) 24. to do something with (only) half a heart върша нещо неохотно 25. to eat one's heart out чезна от мъка, страдам 26. to give/lose one's heart to someone влюбвам се в някого 27. to have a heart сърдечноболен съм 28. to have at heart, to take/lay something to heart имам/вземам присърце 29. to have no heart to нямам желание/не ми се ще да 30. to have one's heart in one's boots съвсем съм отчаян 31. to have one's heart in one's mouth прен. глътнал съм си езика от страх 32. to have one's heart in one's work обичам си работата, paботя с желание/удоволствие 33. to have one's heart in the right place имам добро сърце, добър човек съм 34. to have one's heart set on something, to set one's heart on (doing) something страстно желая (да направя) нещо 35. to lay one's heart bare, to open one's heart откривам/разкривам сърцето си 36. to learn/get by heart уча наизуст 37. to lose heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се 38. to take heart (ост. of grace) окуражавам се 39. to take to heart вземам присърце 40. to wear one's heart upon one's sleeve не мога да скривам чувствата си 41. two of hearts двойка купа 42. union of hearts женитба по любов 43. with a heavy heart със свито сърце, против волята си 44. with a light heart с леко сърце, без да му мисля много 45. with all one's heart от все сърце 46. with an open heart чистосърдечно 47. with heart and hand с всички сили/ентусиазъм, енергично 48. мъжество, смелост, храброст 49. плодородие (на почва) 50. прен. любов, сърце 51. прен. сърце, душа 52. прен. същина, същност 53. рl карти купа, купи 54. стр. запълвам, изпълвам (пространство между две стени) (in) 55. сърдечно заболяване 56. сърцевина, ядка, среда* * *heart [ha:t] I. n 1. сърце; with bleeding \heart с разтуптяно сърце; прен. с нетърпение (страх); to have a weak \heart страдам от сърце, имам слабо сърце; athletic \heart разширение на сърцето от продължително спортуване; \heart attack мед. сърдечна криза; smoker's \heart сърдечно заболяване, причинено от тютюнопушене; to press ( clasp) s.th. to o.'s \heart притискам някого към гърдите си; прегръщам някого; to cross o.'s \heart кръстя се и се кълна; 2. прен. сърце, душа; прен. чувствителност, отзивчивост, благост; at \heart дълбоко в себе си; по душа; a big \heart великодушие, благородство; великодушен (благороден) човек; a \heart of gold златно сърце; прекрасен ("златен") човек; a hard \heart, a \heart of steel ( stone, flint) кораво сърце; коравосърдечен (безсърдечен) човек; a single \heart прямота, душевна простота; a false \heart вероломство; a kind ( soft, sympathetic, warm) \heart добро сърце; добросърдечен (добродушен, отзивчив) човек; a light \heart безгрижие, веселие; a stout \heart смелост, решителност; смелчага, решителен човек; to be sick at \heart тъжа, унил съм; a change of \heart промяна в отношението (мнението); in my \heart of \hearts в дъното на душата си, дълбоко в себе си; to be the \heart and soul of съм душата на (компания и пр.); to break o.'s \heart умирам от мъка ( over); to break s.o.'s \heart разбивам нечие сърце; to bring s.o.'s \heart into their mouth изплашвам някого до смърт; to have o.'s \heart into o.'s mouth свито ми е сърцето; глътнал съм си езика; it does my \heart good мед ми капе на сърцето; a sight too rejoice o.'s \heart, a sight to cheer ( delight, gladden, warm) the cockles of o.'s \heart гледка, която топли душата; set your \heart at rest не се безпокой, успокой се; to do s.th. with a light \heart върша нещо с леко сърце (без да ме е грижа); with a heavy \heart със свито сърце; против волята си; with (an) open \heart с открита душа, чистосърдечно; to lay o.'s \heart bare, to open o.'s \heart откривам (разкривам) душата си; searchings of the \heart душевни вълнения (тревоги); to take s.th. to \heart вземам нещо присърце; to have at \heart имам присърце; to have set o.'s \heart on doing s.th. решил съм непременно да сторя нещо, разг. турям си мерак на нещо; a man after my own \heart човек по мой вкус; it goes against my \heart to do so не ми е по сърце да правя това; his \heart is in the right place той е добър (отзивчив, сърдечен) човек; I cannot find it into my \heart не се решавам, не ми дава сърце; to o.'s \heart's content колкото ми душа иска; до насита; според желанието ми; I have no \heart to нямам желание да, не съм разположен да, не ми се ще да; I am in no \heart for laughing не ми е до смях; to put all o.'s \heart into s.th. заемам се с цялата си енергия за нещо; to have o.'s \heart into o.'s work обичам си работата, работя с удоволствие; to do s.th. with ( only) half a \heart върша нещо неохотно; to cry ( sob, weep) o.'s \heart out ридая, плача сърцераздирателно, изплаквам си очите; a sight that makes the \heart bleed гледка, която кара сърцето да се облива в кръв; to devour o.'s \heart, to eat o.'s \heart out чезна от мъка; my \heart warms towards her от сърце ѝ съчувствам; in the fulness of o.'s \heart с препълнено сърце, със сърце, преливащо от чувства; 3. прен. същина, същност; to get to the \heart of the matter добирам се до същината на въпроса; the \heart of the mystery същината на загадката; 4. мъжество, смелост; храброст; • faint \heart never won fair lady нерешителността е враг на успеха; to give \heart to s.o. ободрявам (окуражавам) някого; to keep a good \heart, to keep up \heart не падам духом, държа се геройски, не унивам; to lose \heart падам духом, унивам, отчайвам се, обезкуражавам се; out of \heart унил, отчаян, обезсърчен; to take \heart ост. ободрявам се, окуражавам се, не унивам; 5. прен. любов; любимо същество; to give ( lose) o.'s \heart to s.o. влюбвам (увличам) се по някого; to win ( gain) s.o.'s \heart спечелвам любовта на някого, покорявам нечие сърце; union of \hearts брак по любов; he knows how to find his way into people's \hearts той знае как да накара хората да го обикнат; dear ( dearest) \heart, sweet \heart мили, мила, скъпи, скъпа, любими, любима; 6. сърцевина, ядка; среда; \heart of oak 1) сърцевина на дъб; 2) храбър (мъжествен) човек (обикн. моряк); in the \heart of winter посред зима; in the \heart of the country в най-затънтения край на страната; 7. плодородие (на почвата); in good, strong \heart плодороден, богат; out of \heart неплодороден, изтощен (за почва); 8. тех. сърце; ядро; сърцевина; 9. pl карти купа; queen of \hearts дама купа; 10. сорт череши със сърцевидни плодове; • with \heart and hand с всичките си сили, с ентусиазъм, енергично; to learn ( get) by \heart уча наизуст; to wear o.'s \heart on o.'s sleeve не мога да скривам чувствата си; много съм експанзивен; bless my \heart and soul! Господи! Боже мой! Божичко! dear \heart! я гледай ти! охо! Lord love your \heart! разг. ей Богу! poor \heart ост. бедният, горкият; II. v 1. образувам сърцевина (обикн. с up); 2. строит. запълвам, изпушвам (in). -
9 intellect
{'intəlekt}
1. интелект, ум, разсъдък, умствени способности
man of INTELLECT умен/интелигентен човек
2. събир. интелигенцията
the INTELLECT (s) of the age големите умове на епохата* * *{'intъlekt} n 1. интелект, ум, разсъдък; умствени способнос* * *ум; разсъдък; интелект;* * *1. man of intellect умен/интелигентен човек 2. the intellect (s) of the age големите умове на епохата 3. интелект, ум, разсъдък, умствени способности 4. събир. интелигенцията* * *intellect[´inti¸lekt] n интелект, ум, разум, разсъдък; умствени способности; a man of \intellect умен (интелигентен) човек; the \intellect of the country интелигенцията на страната. -
10 blind
{blaind}
I. 1. сляп
BLIND in/of one eye сляп с едното око
the BLIND слепите
to be struck BLIND ослепявам
(as) BLIND as a bat/bectle/mole съвсем сляп (и прен.), the BLIND leading the BLIND един слепец води друг, прен. един невежа учи друг
2. сляп. незабелязващ нищо, неоценяващ
нечувствителен, безчувствен (to към, за)
to turn a BLIND eye to правя се, че не виждам/не забелязвам, затварям си очите (за нещо)
3. несведущ, неосведомен, предубеден
4. необмислен, безразсъден
5. сляп, задънен (за улица)
6. покрит. скрит. прикрит
BLIND turning труднозабележим завой/отклонение/пътека
7. зазидан (за врата, прозорец)
8. ав. сляп (за пилотаж)
9. разг. пиян (и BLIND drunk)
BLIND to the world мъртво/къоркютюк пиян
II. 1. ослепявам, правя да ослепее
2. заслепявам, заблуждавам, правя сляп за
3. sl, карам (кола и пр.) слепешката/невнимателно
4. to BLIND oneself затварям си очите (to за)
III. 1. сляпо, безразсъдно
2. без посока
to go at something BLIND хвърлям се в нещо слепешката/без да мисля
to fly BLIND ав. летя сляпо/по прибори
to fire BLIND стрелям напосоки/безразборно
IV. 1. транспарант
2. наочник
3. маскировка, прикритие, параван
4. претекст
5. скара/мрежа пред радиатор и пр
6. ам. скривалище* * *{blaind} a 1. сляп; blind in/of one eye сляп с едното око; the blind сл(2) v 1. ослепявам, правя да ослепее; 2. заслепявам, заблужд{3} adv 1. сляпо, безразсъдно: 2. без посока: to go at s.th.{4} n 1. транспарант: 2. наочник: 3. маскировка, прикритие,* * *сляп; сляпо; транспарант; параван; блиндирам; заслепявам; заслепен; задънен;* * *1. (as) blind as a bat/bectle/mole съвсем сляп (и прен.), the blind leading the blind един слепец води друг, прен. един невежа учи друг 2. blind in/of one eye сляп с едното око 3. blind to the world мъртво/къоркютюк пиян 4. blind turning труднозабележим завой/отклонение/пътека 5. i. сляп 6. ii. ослепявам, правя да ослепее 7. iii. сляпо, безразсъдно 8. iv. транспарант 9. sl, карам (кола и пр.) слепешката/невнимателно 10. the blind слепите 11. to be struck blind ослепявам 12. to blind oneself затварям си очите (to за) 13. to fire blind стрелям напосоки/безразборно 14. to fly blind ав. летя сляпо/по прибори 15. to go at something blind хвърлям се в нещо слепешката/без да мисля 16. to turn a blind eye to правя се, че не виждам/не забелязвам, затварям си очите (за нещо) 17. ав. сляп (за пилотаж) 18. ам. скривалище 19. без посока 20. зазидан (за врата, прозорец) 21. заслепявам, заблуждавам, правя сляп за 22. маскировка, прикритие, параван 23. наочник 24. необмислен, безразсъден 25. несведущ, неосведомен, предубеден 26. нечувствителен, безчувствен (to към, за) 27. покрит. скрит. прикрит 28. претекст 29. разг. пиян (и blind drunk) 30. скара/мрежа пред радиатор и пр 31. сляп, задънен (за улица) 32. сляп. незабелязващ нищо, неоценяващ* * *blind [blaind] I. adj 1. сляп, беззрачен, разг. кьорав; \blind in (of) one eye сляп с едното око; to be struck \blind ослепявам; stone\blind съвсем сляп; (as) \blind as a bat ( beetle, mole) съвсем сляп (и прен.); • a \blind spot 1) слабо място; 2) място, което остава извън полезрението; the \blind leading the \blind един слепец води другия, един невежа учи друг; in the country of the \blind the one-eyed man is king между слепците и едноокият е цар; 2. сляп (прен.), необмислен, безразсъден; който не вижда, не забелязва; ненаблюдателен; нечувствителен, прен. доверчив, лековерен, наивен (to към, за); \blind rage сляпа, безумна ярост; a \blind decision безразсъдно решение; \blind guessing отгатване, налучкване, усещане, предчувствие; to turn a \blind eye to s.th. правя се, че не виждам (не забелязвам) нещо; правя си оглушки; to be \blind to the future не мисля за бъдещето, не правя сметка за бъдещето; \blind to beauty нечувствителен към красотата; to try to get on s.o.'s \blind side мъча се да използвам слабото място на някого; 3. сляп, задънен, без изход (за улица); зазидан (за прозорец, врата); 4. ав. без посока; \blind flying летене при лоша видимост (по уреди); 5. разг. пиян; \blind drunk, \blind to the world кьоркютук пиян, мъртво пиян; II. v 1. правя да ослепее, ослепявам; a \blinded ex-service man слепец от войните; 2. заслепявам; заблуждавам, измамвам, подвеждам, разг. хвърлям прах в очите; \blinded by s.o.'s beauty заслепен от красотата на някого; to \blind s.o. to s.th. правя някого да не вижда нещо; 3. връзвам очите на; 4. строит. засипвам с пясък; 5. воен. блиндирам; 6. разг. to \blind along карам с бясна скорост; 7. sl англ. псувам, ругая (особ. в effing and \blinding); III. adv сляпо, безразсъдно; без посока; to go at a thing \blind хвърлям се в (залавям се за нещо, без да обмисля); to swear \blind кълна се в майка си и баща си; to fly \blind 1) ав. летя по уреди; 2) движа се наслуки, напипвам пътя си. IV n 1. транспарант; жалузи; roller-\blind транспарант; Venetian-\blind, shutter-\blind жалузи; 2. наочник; 3. маска, прикритие, параван; 4. прикритие, закритие, подслон, прибежище. -
11 father
{'fа:ðə}
I. 1. баща, родител, татко
FATHER Christmas дядо Коледа
to be a FATHER to като баща съм на, отнасям се бащински към
2. родоначалник, прародител, праотец
3. духовен баща, отец
изповедник (и FATHER confessor)
the Holy FATHER палата
the early FATHERs църковните отци
the FATHER of lies дяволът
FATHER of the House of Commons доайен на камарата на общините
FATHERs of the city, city FATHERs градски съветници
FATHER Time времето
II. 1. ставам/съм баща на
2. осиновявам, отнасям се бащински към
3. юр. припознавам (дете)
4. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на)
5. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.)
6. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на)* * *{'fа:ъ} n 1. баща, родител; татко; F. Christmas дядо Коледа; (2) {'fа:ъ} v 1. ставам/съм баща на; 2. осиновявам; отнасям с* * *татко; отец; отче; праотец; припознавам; баща;* * *1. father christmas дядо Коледа 2. father of the house of commons доайен на камарата на общините 3. father time времето 4. fathers of the city, city fathers градски съветници 5. i. баща, родител, татко 6. ii. ставам/съм баща на 7. the early fathers църковните отци 8. the father of lies дяволът 9. the holy father палата 10. to be a father to като баща съм на, отнасям се бащински към 11. духовен баща, отец 12. изповедник (и father confessor) 13. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на) 14. осиновявам, отнасям се бащински към 15. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на) 16. родоначалник, прародител, праотец 17. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.) 18. юр. припознавам (дете)* * *father[´fa:ðə] I. n 1. баща, родител, татко; adoptive \father осиновител; natural \father баща на извънбрачно дете; F. Christmas Дядо Коледа; on the \father's side по бащина линия; like \father like son какъвто бащата, такъв и синът; крушата не пада по-далеч от дървото; heavy \father строг баща; артист, който играе роля на баща; 2. родоначалник; прародител; праотец; to be gathered to o.'s \fathers умирам, отивам на оня свят; 3. духовен баща, отец (и spiritual \father); the Holy F. папата; Right Reverend F. in God негово светейшество (за епископ); Most Reverend F. in God негово светейшество (за архиепископ); ghostly \father (\father confessor) духовник; изповедник; the early \fathers църковните отци; • the wish is \father to the thought човек вярва в (на) онова, което най-много му се иска; the child is \father of the man характерът на възрастния човек се формира още от детството му; the \father and mother of разг. върхът на, нечуван; the \father of a whipping жестоко бичуване; Pilgrim F.s ист. първите преселници от Англия в Америка в 1620 г.; conscript \fathers римски сенатори; the F.of the Rivers ( Waters) р. Нил; р. Мисисипи в Америка; F. of the Faith халиф; F. of the Faithful султан; \father of lies дяволът; the F. of his Country Джордж Вашингтон; \fathers of the city, city \fathers градски съветници; II. v 1. ставам (съм) баща на; прен. създавам, творя; 2. осиновявам; действам (отнасям се) бащински към; прен. поемам отговорност (за книга, законопроект); 3. юрид. припознавам, признавам за свое ( дете); 4. възлагам (натоварвам с) бащинска отговорност (on, upon); приписвам; I know this article has been \fathered on me знам, че тази статия се приписва на мене.
См. также в других словарях:
Country music — Stylistic origins Appalachian folk music, maritime folk music, blues, bluegrass, gospel, anglo celtic music, old time music Cultural origins Early 20th century Atlantic Canada and the Southern United States Typical instruments … Wikipedia
Country-western dance — Country/western dance, also called Country and Western dance, encompasses many dance forms or styles, which are typically danced to country western music, and which are stylistically associated with American country and/or western traditions.… … Wikipedia
Country Boy (Ricky Skaggs song) — Country Boy Single by Ricky Skaggs from the album Country Boy B side Wheel Hoss Released February 1985 Recorded … Wikipedia
Man Booker International Prize — Inaugural winner Ismail Kadare Awarded for Best English (or available for translation into English) fiction Presented by Ma … Wikipedia
Country-Musik 1996 — Inhaltsverzeichnis 1 Events 2 Top Hits des Jahres 2.1 Nummer 1 Hits 2.2 Weitere Hits 3 Alben (A … Deutsch Wikipedia
Country-Musik 1993 — Inhaltsverzeichnis 1 Events 2 Top Hits des Jahres 2.1 Nummer 1 Hits 3 Alben (Auswahl) 4 Gestorben … Deutsch Wikipedia
Country — Musique country Pour les articles homonymes, voir Country (homonymie). Country Origines stylistiques Gospel … Wikipédia en Français
Country (musique) — Musique country Pour les articles homonymes, voir Country (homonymie). Country Origines stylistiques Gospel … Wikipédia en Français
Country Music — Musique country Pour les articles homonymes, voir Country (homonymie). Country Origines stylistiques Gospel … Wikipédia en Français
Country music — Musique country Pour les articles homonymes, voir Country (homonymie). Country Origines stylistiques Gospel … Wikipédia en Français
Man'ar — Admin ASC 2 Code Orig. name Man ar Country and Admin Code YE.03.2805 YE … World countries Adminstrative division ASC I-II
