-
1 judicature
{'dʒu:dikətʃə}
1. съд (илище), трибунал
2. съдии, съдийство
3. правораздаване, съдопроизводство
4. съдийска служба* * *{'ju:dikъtshъ} n 1. съд(илище), трибунал; 2. съдии, съди* * *съдопроизводство; съдиийство; съдилище; правораздаване;* * *1. правораздаване, съдопроизводство 2. съд (илище), трибунал 3. съдии, съдийство 4. съдийска служба* * *judicature[´dʒu:dikətʃə] n 1. съдийско съсловие, съдийство; 2. правораздаване; съдопроизводство; съдебна власт, система; J. Acts закон за английското съдопроизводство; 3. съд, съдилище, трибунал. -
2 judiciary
{dʒu:'diʃəri}
I. a вж. judicial
JUDICIARYlaw съдебно право
II. n вж. judicature* * *{ju:'dishъri} I. a = judicial 1; judiciarylaw съдебно право; II.* * *съдиийство;* * *1. i. a judicial 1 2. ii. n judicature 3. judiciarylaw съдебно право* * * -
3 court
{kɔ:t}
I. 1. (вътрешен) двор
2. дворец, палат, (кралски) двор, кралско семейство, (кралски) прием
to hold COURT давам прием (за кралска особа), прен. заобиколен съм от обожатели/почитатели
the COURT of St James английският кралски двор
3. съд (илище), съдебна палата, съдия, съдии, съдебно заседание, съдебна зала
COURT of law/justice/judicature, law COURT съд
COURT of inquiry воен., мор. дисциплинарен съд
to go to COURT завеждам дело, съдя се (с някого)
to bring to COURT (for trial) съдя
to clear the COURT поканвам публиката да напусне съдебната зала
to come before the COURT явявам се пред съда, бивам разгледан (за дело)
to put/rule out of COURT лишавам от право на иск, отхвърлям като несъстоятелен (довод), поставям в неудобно положение, обърквам
to put oneself out of COURT провалям каузата си, компрометирам се, сам се лишавам от правото да бъда изслушан от съда
to settle out of COURT помирявам се преди разглеждането на дело, не стигам до съд
in COURT в съда
in open COURT при открити врата, в открито заседание
4. (събрание на) управително тяло
5. игрище, корт
the ball is in your own COURT прен. твой ред е (да действуваш)
6. ам. сляпа улица
7. ам. мотел
8. ухажване, внимание, почтителност
to pay/make (one's) COURT to ухажвам, увъртам се около
9. attr дворцов, съдебен
II. 1. ухажвам, увъртам се около
2. домогвам се до, мъча се да спечеля
to COURT sleep мъча се да заспя
3. сам си търся (неприятност и пр.)
to COURT danger излагам се на опасност
to COURT death рискувам живота си
to COURT disaster търся си белята* * *{kъ:t} n 1. (вътрешен) двор; 2. дворец, палат; (кралски) двор; (2) {kъ:t} v 1. ухажвам, увъртам се около; 2. домогвам се до, м* * *ухажвам; съд; съдилище; почтителност; палат; придворен; двор; дворец; игрище; корт;* * *1. (събрание на) управително тяло 2. attr дворцов, съдебен 3. court of inquiry воен., мор. дисциплинарен съд 4. court of law/justice/judicature, law court съд 5. i. (вътрешен) двор 6. ii. ухажвам, увъртам се около 7. in court в съда 8. in open court при открити врата, в открито заседание 9. the ball is in your own court прен. твой ред е (да действуваш) 10. the court of st james английският кралски двор 11. to bring to court (for trial) съдя 12. to clear the court поканвам публиката да напусне съдебната зала 13. to come before the court явявам се пред съда, бивам разгледан (за дело) 14. to court danger излагам се на опасност 15. to court death рискувам живота си 16. to court disaster търся си белята 17. to court sleep мъча се да заспя 18. to go to court завеждам дело, съдя се (с някого) 19. to hold court давам прием (за кралска особа), прен. заобиколен съм от обожатели/почитатели 20. to pay/make (one's) court to ухажвам, увъртам се около 21. to put oneself out of court провалям каузата си, компрометирам се, сам се лишавам от правото да бъда изслушан от съда 22. to put/rule out of court лишавам от право на иск, отхвърлям като несъстоятелен (довод), поставям в неудобно положение, обърквам 23. to settle out of court помирявам се преди разглеждането на дело, не стигам до съд 24. ам. мотел 25. ам. сляпа улица 26. дворец, палат, (кралски) двор, кралско семейство, (кралски) прием 27. домогвам се до, мъча се да спечеля 28. игрище, корт 29. сам си търся (неприятност и пр.) 30. съд (илище), съдебна палата, съдия, съдии, съдебно заседание, съдебна зала 31. ухажване, внимание, почтителност* * *court[kɔ:t] I. n 1. съд, съдилище, съдебна палата; съдия, съдии; to bring ( take) to \court изправям пред съда, съдя; \court of law ( justice), law-\court съд; \court of appeal апелативен съд; \court of first instance съд от първа инстанция; \court of inquiry 1) комисия за разследване; 2) официално разследване; \court of referees третейски съд; kangaroo \court инсценирано съдебно заседание; prize \court съд за разглеждане на случаи с взети като военна плячка кораби; Supreme C. върховен съд; C. of Session върховният съд на Шотландия; contempt of \court обида (незачитане) на съда; to bring ( a case) into (to) \court завеждам дело; to clear the \court поканвам публиката да напусне съда; to come before the \court явявам се пред съда; to hold (a) \court провеждам съдебно заседание; to put ( rule) out of \court лишавам от право на иск; прен. отхвърлям като несъстоятелен, остарял ( довод); правя невъзможен, обърквам; to put o.s. out of \court компрометирам се, провалям каузата си; to have a friend at \court имам вуйчо владика, имам връзки; to settle a case out of \court помирявам се преди разглеждането на дело, не докарвам работата до съд; in \court в съда; in open \court при открито заседание; 2. игрище, корт; the ball is in your \court ти си на ход, топката е в тебе; 3. двор, вътрешен двор (и courtyard); 4. двор (и прен.), дворец, палат; the C. of St. James английският кралски дворец; to hold \court 1) давам прием; 2) обграден съм с внимание; вдигат ми се акциите (не винаги заслужено); to be laughed out of \court бивам отхвърлен като несериозен, отнасят се пренебрежително към ( мен); 5. ам. (събрание на) управително тяло; 6. уличка, тясна улица; сляпа улица; 7. отдел в изложбена палата, музей и пр.; 8. обикаляне, ухажване; почтителност; to ( make) pay o.'s \court to обикалям, ухажвам; 9. attr дворцов; съдебен; II. v 1. обикалям, ухажвам; 2. гледам да спечеля, домогвам се до; • to \court danger излагам се на опасност; to \court death рискувам живота си; to \court disaster търся си белята; to \court a rebuff правя всичко, за да ми откажат; to \court ( woo) sleep опитвам да заспя.
См. также в других словарях:
judicature — [ ʒydikatyr ] n. f. • 1426; lat. médiév. judicatura, de judicare « juger » ♦ Vx ou hist. Profession de juge. Charge, office de judicature. ● judicature nom féminin (latin judicatum, de judicare, juger) Dans l ancienne monarchie, condition et… … Encyclopédie Universelle
judicature — I noun administration of justice, authority, bench, court, court of law, court s jurisdiction, extent of the court s authority, forum, iurisdictio, judicatory, jurisdiction, jurisdiction of the court, legal authority, legal power, tribunal II… … Law dictionary
judicature — Judicature, Office de judicature, Iudicatus. B. Tenir office de judicature, Magistratum iudicialem capere. B. Un office de judicature achetée, Iudicatus aere partus. B … Thresor de la langue françoyse
judicature — Judicature. s. f. Estat, condition, profession de Juge. Charge de Judicature. Office de Judicature. Il se dit aussi par extension de tous ceux qui servent à l administration de la Justice. Il s est mis plustost dans la Judicature que dans les… … Dictionnaire de l'Académie française
Judicature — Ju di*ca*ture (?; 135), n. [F., fr. LL. judicatura.] [1913 Webster] 1. The state or profession of those employed in the administration of justice; also, the dispensing or administration of justice. [1913 Webster] The honor of the judges in their… … The Collaborative International Dictionary of English
judicature — ► NOUN 1) the administration of justice. 2) (the judicature) judges collectively. DERIVATIVES judicatory adjective. ORIGIN from Latin judicare to judge … English terms dictionary
judicature — (n.) 1520s, from M.L. iudicatura, from iudicat , pp. stem of L. iudicare to judge (see JUDGE (Cf. judge) (v.)) … Etymology dictionary
judicature — [jo͞o′dikə chər] n. [MFr < ML judicatura < L judicare: see JUDGE, vt. vi.] 1. the administering of justice 2. the position, functions, or legal power of a judge 3. the extent of legal power of a judge or court of law; jurisdiction 4. a… … English World dictionary
judicature — (ju di ka tu r ) s. f. 1° État, profession de toute personne employée à l administration de la justice. • Il savait que les premières lois qu il faut étudier sont celles de la Providence ; que la judicature est une espèce de sacerdoce où il n … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
JUDICATURE — s. f. État, condition, profession du juge, de toute personne employée à l administration de la justice. Charge de judicature. Office de judicature. Il a mieux aimé se mettre dans la judicature que dans les finances … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
JUDICATURE — n. f. Profession du juge, de toute personne employée à l’administration de la justice. Charge de judicature. Office de judicature. Il a vieilli … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
