-
1 impose
{im'pouz}
1. налагам (задължение. данък и пр.)
refl натрапвам се (on, upon)
2. заблуждавам, мамя, измамвам, използувам
пробутвам, хързулвам (on, upon)
3. правя впечатление, импонирам (on, upon)
4. печ. връзвам на страници
5. ост. слагам, поставям, турям (on, upon)* * *{im'pouz} v 1. налагам (задължение. данък и пр.); refl натрапв* * *диктувам; заблуждавам; заставям; импонирам; натрапвам се; налагам;* * *1. refl натрапвам се (on, upon) 2. заблуждавам, мамя, измамвам, използувам 3. налагам (задължение. данък и пр.) 4. ост. слагам, поставям, турям (on, upon) 5. печ. връзвам на страници 6. правя впечатление, импонирам (on, upon) 7. пробутвам, хързулвам (on, upon)* * * -
2 imposé,
e adj. (de imposer) 1. който е обложен с данък; 2. m., f. данъкоплатец; 3. задължителен; figures imposé,s задължителни фигури ( във фигурното пързаляне). -
3 impose
• налагам• облагам -
4 to impose
налагам [задължение и пр.] -
5 to impose
натрапвам се -
6 curfew
{'kə:fju:}
1. полицейски час
2. ист. сигнал за загасване на светлини и огнъове, вечерна камбана* * *{'kъ:fju:} n 1. полицейски час; 2. ист. сигнал за загасване на* * *n полицейски час;curfew; n 1. полицейски час; 2. ист. сигнал за загасване на светлини и огньове; вечерна* * *1. ист. сигнал за загасване на светлини и огнъове, вечерна камбана 2. полицейски час* * *curfew[´kə:fju:] n 1. полицейски час; обсадно положение (и \curfew order); to impose a \curfew налагам полицейски час; to lift a \curfew отменям полицейски час; 2. ист. сигнал за загасяването на светлини и огньове; вечерна камбана; 3. ист. капак (връшник) за загасяване на огъня. -
7 spontané,
e adj. (bas lat. spontaneus) 1. спонтанен, непосредствен, естествен, непринуден стихиен; 2. импровизиран, случаен. Ќ Ant. imposé; provoqué; volontaire; apprêté, étudié.
См. также в других словарях:
imposé — imposé, ée [ ɛ̃poze ] adj. et n. • de imposer 1 ♦ Obligatoire. Figures imposées en patinage artistique (opposé à libre) . Prix imposé, qui doit être observé strictement. 2 ♦ Soumis à l impôt. Bénéfices imposés. Capital, revenu imposé. Personnes… … Encyclopédie Universelle
impose — im‧pose [ɪmˈpəʊz ǁ ˈpoʊz] verb impose a ban/tax/fine etc to officially order that something should be forbidden, taxed etc: • The city council can not impose a utility tax without voter approval. • The US Commerce Department threatened to… … Financial and business terms
imposé — imposé, ée (in pô zé, zée) part. passé d imposer. 1° Mis dessus. Les mains imposées par l évêque. 2° Les noms imposés par Adam aux animaux. 3° Soumis à un tribut. Être imposé à tant. Substantivement. Les plus imposés de la commune.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Impose — Im*pose , v. t. [imp. & p. p. {Imposed}; p. pr. & vb. n. {Imposing}.] [F. imposer; pref. im in + poser to place. See {Pose}, v. t.] 1. To lay on; to set or place; to put; to deposit. [1913 Webster] Cakes of salt and barley [she] did impose Within … The Collaborative International Dictionary of English
impose — I (enforce) verb bid, bind, burden, charge, coerce, command, compel, conscript, constrain, decree, demand, dictate, direct, drive, enact, encumber, enjoin, exact, execute, extort, force upon, impel, imponere, iniungere, insist upon, lay upon,… … Law dictionary
imposé — Imposé, [impos]ée. part. Joug, tribut imposé. taxe imposée. taille imposée. un homme imposé à la taille. nom imposé. penitence imposée … Dictionnaire de l'Académie française
impose — [im pōz′] vt. imposed, imposing [Fr, altered by assoc. with poser (see POSE1) < L imponere, to place upon < in , on + ponere: see POSITION] 1. to place or set (a burden, tax, fine, etc. on or upon) as by authority 2. to force (oneself, one… … English World dictionary
Impose — Im*pose , v. i. To practice tricks or deception. [1913 Webster] {To impose on} or {To impose upon}, (a) to pass or put a trick on; to delude; to cheat; to defraud. He imposes on himself, and mistakes words for things. Locke. (b) to place an… … The Collaborative International Dictionary of English
impose — ► VERB 1) force to be accepted, undertaken, or complied with. 2) (often impose on) take unfair advantage of someone. ORIGIN French imposer, from Latin imponere inflict, deceive … English terms dictionary
Impose — Im*pose , n. A command; injunction. [Obs.] Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
impose — (v.) late 14c., to lay (a crime, etc.) to the account of, from O.Fr. imposer put, place; impute, charge, accuse (c.1300), from assimilated form of in into, in (see IN (Cf. in ) (2)) + poser put, place (see POSE (Cf. pose)). Sense of to lay on as… … Etymology dictionary
