-
101 bau
m. (de frq. °balk "poutre") (pl. baux) мор. напречна греда на кораб ( която поддържа мостика). Ќ Hom. baud, baux, beau, bot. -
102 beaupré
m. (de l'angl. bouspret) мор., обикн. в съчет. mêt de beaupré бонпрес ( полегато поставена предна мачта на платноходен кораб). -
103 béquille
f. (de béquillon "petit bec, traverse ayant la forme d'un bec") 1. патерица; 2. мор. вид греда за подпиране на кораб; 3. прен. подкрепа, помощ; 4. устройство за подпиране (на картечница, мотоциклет и др.). -
104 béquiller
v. (de béquille) I. v.intr. ост. ходя с патерици; II. v.tr. мор. подпирам с греда заседнал кораб; поставям мотоциклет на стойка. -
105 bigorne
f. (lat. bicornis "bicorne") 1. вид двувърха наковалня; 2. дървена бухалка за тепане на мокри кожи; 3. мор. длето на работник, който насмолява дървени кораби. -
106 bitord
m. (de bi- et tordre) мор. тънко корабно въже. -
107 bitte1
f. (a. scand. biti "poutre transversale sur un navire") мор. масивно желязо с цилиндрична форма в предната част на кораб, на което се навиват корабните въжета. -
108 biture
f. (de bitte) 1. мор. дължина на котвеното въже; 2. прен., разг., в съчет. prendre une biture ям, пия; напивам се; 3. ост., разг., в съчет. а toute biture с най-голяма бързина. -
109 bollard
m. (o. i.) мор. голямо желязо за връзване на кораби на пристанищен кей. -
110 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
111 bordée
f. (de bord) 1. мор. път, който изминава кораб, без да променя страната, изложена на вятъра; времетраенето на този път; 2. лъкатушене на кораб; 3. всичките оръдия от едната страна на кораба; bordée de tribord оръдия от дясната страна на кораба; bordée de bâbord оръдия от лявата страна на кораба; 4. прислуга на оръдията от едната или другата страна на кораба; 5. дежурство на част от прислугата при оръдията; petite bordée дневно дежурство; grande bordée най-дългото от нощните дежурства; 6. едновременна стрелба с оръдията от единия борд на кораб; 7. залп на бордовата артилерия. -
112 bordier1,
ère adj. (de bord) 1. геогр., в съчет. mer bordier1,ère море, граничещо с океан; 2. мор. за кораб, който се управлява по-лесно, когато единият му борд е подветрен; 3. m. (Швейцария) който живее близо до брега. -
113 bornage
m. (de borne) 1. поставяне на межди; 2. разграничаване, разграничение; 3. мор. плуване около брега с кораб. -
114 bosser1
v.tr. (de bosse) мор. задържам, закрепям с въже. -
115 bossoir
m. (de bosse) мор. греда или желязо, на което се окачва котва или лодка. -
116 boucle
f. (lat. buccula "petite joue") 1. голяма халка, скоба; 2. тока на колан; 3. геогр. голяма извивка на водно течение; 4. къдрица; boucles blondes руси къдрици; 5. ав. лупинг; 6. затворена електрическа верига; 7. ветер. пръстен, който се поставя на кобила, за да не може да бъде качвана от жребец; 8. закръглена част от ръкописна буква; 9. джувка (за връзка на обувка); 10. комп. поредица от команди на програма, която се изпълнява многократно. Ќ boucle d'oreille обица; boucle de pont мор. халка на кораб, през която преминават въжета; boucle de quai неподвижна халка на пристанище за завързване на кораби; la grande boucle маршрутът на обиколката на Франция. -
117 bouline
f. (angl. bowline "corde de proue") мор. въже за опъване на корабни платна. -
118 bourcet
m. (du néerl. boeg "proue" et zeil "voile") мор. трапецовидно платно на лодка. -
119 bouteille
f. (bas lat. butticula de buttis "tonneau") 1. бутилка, шише; 2. съдържанието на една бутилка, на едно шише (около 750 грама); boire une bouteille de rouge изпивам бутилка червено вино; 3. pl. мор. тоалетни за офицери на кораб. Ќ aimer la bouteille нар. обичам да пия, да попийвам; bouteille de Leyde лайденова стъкленица; c'est la bouteille а l'encre нар. мътна, объркана работа; prendre de la bouteille разг. остарявам; придобивам опит с възрастта; lancer une bouteille а la mer изпращам отчаяно послание; vert bouteille тъмнозелено; bouteille d'air comprimé бутилка със сгъстен въздух. -
120 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия.
См. также в других словарях:
мор — мор, а … Русский орфографический словарь
мор — мор/ … Морфемно-орфографический словарь
Мор — Мор: В Викисловаре есть статья «мор» Мор то же, что эпидемия. Мор божество смерти в Древнем Риме (см. также Мар … Википедия
Мор А. — Мор, Антонис Автопортрет, 1558, Галерея Уффици Антонис Мор, Антонио Моро, Антонис ван Дасхорст Мор (Моr van Dashorst, Anthonie) (ок. 1519, Утрехт, Нидерланды между 1576 и 1578, Антверпен, Бельгия) нидерландский портретист XV … Википедия
Мор — Томас (Sir Thomas More, 1478 1535) первый социалист утопист, писатель и выдающийся государственный деятель Англии. Р. в Лондоне, в среднедворянской семье, тесно связанной с буржуазными кругами. Получил гуманистическое образование. Был одним из… … Литературная энциклопедия
МОР — Международная организация по разоружению воен., организация Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. МОР морской оборонительный район воен., морск. Словари: Словарь сокращений и… … Словарь сокращений и аббревиатур
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — Моровая язва, повальная болезнь, поветрие, пагуба, падеж, чума, эпидемия, эпизоотия. Ср. болезнь... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. мор моровая язва, (моровое) поветрие,… … Словарь синонимов
