-
61 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
62 armement
m. (de armer) 1. въоръжаване, въоръжение; съоръжение, снаряжение; armement d'un soldat снаряжението на войник; la course aux armements надпреварване във въоръжението; 2. приготовления за война; 3. принадлежности; armement d'une bouche а feu всички принадлежности за обслужване на оръдие; armement en guerre мор. съоръжаване на кораб за война. Ќ Ant. désarmement. -
63 arraisonnement
m. (de arraissonner) мор. преглед на персонал на кораб, санитарното му състояние, стоките, които пренася и др. -
64 arraisonner
v.tr. (de a- et raison) 1. ост. убеждавам, вразумявам; 2. мор., в съчет. arraisonner un navire установявам народността, състава, санитарното състояние на кораб. -
65 artimon
m. (lat. artemo, -onis) мор. задна мачта. -
66 asdic
m. (acronyme angl. de Allied Submarine Detection Investigation Committee) мор. уред за откриване на подводници чрез ултразвук, сонар. -
67 assiette
f. (lat. pop. °assedita) I. 1. чиния; une assiette plate плитка чиния; 2. съдържание на чиния; II. 1. начин на седене; 2. мор. устойчивост; 3. разположение, местоположение (на град, крепост); 4. основа; l'assiette de impôt основата за разпределение на данък. Ќ être dans son assiette добре съм разположен; il n'est pas dans son assiette той не се чувства добре разположен. -
68 atterrage
m. (de atterrer) мор. място до брега, където може да доближи кораб. -
69 atterrir
v.tr. (de a- et terre) 1. мор. слизам на суша; 2. ав. кацам, приземявам се; 3. прен., разг. стигам, пристигам. -
70 atterrisage
m. (de atterrir) 1. мор. слизане на суша; 2. ав. кацване, приземяване. -
71 aurique1
adj. (néerl. oorig) мор. вид корабно платно с форма на неправилен четириъгълник. -
72 aussière
f. (probabl. lat. pop. °helciara) мор. дебело въже. -
73 avalant,
e adv. (de l'a. f. avaler "descendre") мор. който се спуска по течението на реката (за кораб); m. кораб, който се спуска по течението на река. -
74 avant-port
m. (de avant et port) (pl. avant-ports) мор. предно външно пристанище ( пред главното пристанище). -
75 aveugler
v.tr. (de aveugle) 1. ослепявам, лишавам от зрение; 2. прен. заслепявам; помрачавам; 3. мор. запушвам; aveugler une fenètre запушвам прозорец; s'aveugler ослепявам се; заслепявам се. Ќ s'aveugler sur qqch. затварям си очите пред нещо. -
76 aviso
m. (esp. barca de aviso) мор. кораб-вестоносец (малък, бърз военен кораб за разнасяне заповеди или за разузнаване). -
77 bâbord
m. (néerl. bakboord "côté du dos") мор. лява страна на кораб ( когато се гледа към предната му част). Ќ Ant. tribord. -
78 bâbordais
m. (de bâbord) мор. член на екипаж, обслужващ лявата половина на кораба; член на екипаж, обслужващ оръдията на левия борд на кораб. -
79 bachot1
m. (de bac1) мор. плоскодънна лодка; малко корабче; малък сал. -
80 balancer
v. (de balance) I. v.tr. 1. люлея, разлюлявам, клатя, клатушкам; махам, размахвам; balancer ses bras махам ръцете си; 2. разг. хвърлям, мятам; balancer un objet par la fenêtre хвърлям предмет през прозореца; 3. прен., разг. захвърлям; balancer ses vêtements захвърлям дрехите си; 4. арго издавам; 5. уравновесявам; balancer une cargaison мор. уравновесявам товар; 6. прен., ост. сравнявам, преценявам, претеглям; balancer le pour et le contre преценявам за и против; 7. ост., прен. компенсирам; 8. приключвам, завършвам; balancer des livres приключвам счетоводни книги; II. v.intr. прен., лит. колебая се; sans balancer без колебание; se balancer люлея се, клатушкам се. Ќ s'en balancer пука ми; ça balance разг. имам ритмичност ( за музика). Ќ Ant. décider, trancher.
См. также в других словарях:
мор — мор, а … Русский орфографический словарь
мор — мор/ … Морфемно-орфографический словарь
Мор — Мор: В Викисловаре есть статья «мор» Мор то же, что эпидемия. Мор божество смерти в Древнем Риме (см. также Мар … Википедия
Мор А. — Мор, Антонис Автопортрет, 1558, Галерея Уффици Антонис Мор, Антонио Моро, Антонис ван Дасхорст Мор (Моr van Dashorst, Anthonie) (ок. 1519, Утрехт, Нидерланды между 1576 и 1578, Антверпен, Бельгия) нидерландский портретист XV … Википедия
Мор — Томас (Sir Thomas More, 1478 1535) первый социалист утопист, писатель и выдающийся государственный деятель Англии. Р. в Лондоне, в среднедворянской семье, тесно связанной с буржуазными кругами. Получил гуманистическое образование. Был одним из… … Литературная энциклопедия
МОР — Международная организация по разоружению воен., организация Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. МОР морской оборонительный район воен., морск. Словари: Словарь сокращений и… … Словарь сокращений и аббревиатур
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — Моровая язва, повальная болезнь, поветрие, пагуба, падеж, чума, эпидемия, эпизоотия. Ср. болезнь... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. мор моровая язва, (моровое) поветрие,… … Словарь синонимов
