-
61 ojo
m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст. -
62 paleta
f 1) лопатка; 2) шпатула, мистрия; 3) жив. палитра; 4) маша; 5) перка; 6) анат. плешка, лопатка; 7) Ц. Амер., К. Рика, М., П. Рико, С. Дом. сладолед на клечка; en dos paletas прен. набързо, за миг; de paleta прен. навреме, под ръка. -
63 periquete
m разг. миг. -
64 punto
m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки. -
65 rato1
m 1) момент, миг; buen (mal) rato1 хубаво (лошо) преживяване; 2) кратко време; 3) разстояние; rato1s perdidos свободно време; a poco rato1, al rato1 след малко; para rato1 има много време; остава много до края (с гл. ir, tener, haber); hasta otro rato1 довиждане, доскоро; pasar el rato1 разг. а) забавлявам се, развличам се; водя приятен разговор; б) губя си времето; un rato1, un buen rato1, un rato1 largo много, дълго; es un rato1 difícil това е много трудно; matrimonio rato1 неконсумиран брак; a cada rato1 постоянно, всеки момент; a rato1s понякога, от време на време; dar el rato1 прен. заприказвам се; hay trabajo para rato1 прен. остава още много работа; ya ha rato1 отдавна; de rato1 en rato1 от време на време; hasta cada rato1 Кол. довиждане. -
66 soplo
m 1) дишане, дихание; 2) прен. полъх, подухване, появяване; 3) прен. миг, момент; 4) прен., разг. тайно уведомяване; донос; 5) техн. дюза; 6) мед. хрип. -
67 tris
m 1) звънтене, звън (на стъкло при счупване); 2) леко почукване; 3) разг. миг, момент; 4) разг. дреболия; малко място (време) дребна причина; en un tris прен., разг. в клопка, в неизбежна опасност; за малко да. -
68 arrêter
v. (lat. pop. °arrestare) I. v.tr. 1. спирам; arrêter le train спирам влака; 2. задържам, арестувам; 3. прекъсвам (някого, дейност, процес и др.); приключвам; arrêter un compte приключвам сметка; 4. закрепям, прикрепям; 5. изработвам (проект и др.); 6. определям, решавам, преча, попречвам; qqn. l'arrête нещо му пречи; II. v.intr. спирам (се); arrêtez un moment! спрете (се) за миг! s'arrêter спирам се, бавя се; обръщам внимание; s'arrêter а des riens обръщам внимание на подробности. Ќ Ant. mouvoir, remuer; élargir; libérer, relâcher, relaxer. -
69 entrevoir
v.tr. (de entre- et voir) 1. съзирам; виждам смътно, бегло, само за миг, набързо; 2. прен. отгатвам, предвиждам, съзирам. -
70 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
71 minute1
f. (lat. minuta, fém. de minutus "menu") 1. минута; la minute1 se divise en soixante secondes минутата се дели на шестдесет секунди; 2. миг, момент; 3. minute1! interj. разг. един момент! Ќ а la minute1 веднага, на секундата; être а la minute1 точен съм; d'une minute1 а l'autre съвсем скоро; minute1 par minute1 бавно; ça suffit bien deux minute1s достатъчно, така е добре. -
72 moment
m. (lat. momentum) 1. момент, миг; le moment présent настоящият момент; 2. случай, момент; 3. настояще време, даден момент; 4. физ. момент; moment d'une force момент на силата; 5. loc. adv. en un moment за минута, за нищо време; а tout moment ежеминутно, във всяко време; 6. loc. prép. au moment de по време на; тъкмо когато; 7. loc. conj. au moment où в момента, когато; du moment que след като, тъй като, щом като. Ќ n'avoir pas un moment а soi прекалено съм зает, няма нито минута свободно време; un moment за малко, ако обичате; moment psychologique удобен случай за действие; les derniers moments de qqn. малко преди смъртта на някого; moments perdus моменти на удоволствие; а tout moment, а tous moments постоянно, непрекъснато; d'un moment а l'autre всеки момент, след малко; par moments на моменти, на интервали; pour le moment за момента, сега; pour un moment за известно време; n'avoir un moment а soi много съм зает. -
73 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
74 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
75 tenant,
e adj. (de tenir) 1. в съчет. séance tenant,e веднага, тутакси, в същия миг; 2. m. борец, шампион в турнир (през средните векове); 3. m. застъпник, привърженик, защитник; 4. m. pl. в съчет. les tenant,s et les aboutissants d'une terre юр. съседните участъци на едно имение. -
76 tournemain
m. (temps qu'il faut pour tourner la main) в съчет. en un tournemain ост. за един миг, на един път, наведнъж. -
77 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
78 attimo
-
79 battibaleno
-
80 istante
Страницы
См. также в других словарях:
миг — миг, а … Русский орфографический словарь
миг — миг/ … Морфемно-орфографический словарь
МиГ-29 — МиГ 29 … Википедия
МиГ-15 — МиГ 15 … Википедия
МиГ-21 — ВВС Индии, 2005 год. Тип истребитель … Википедия
МИГ-15 — Назначение: истребитель Первый полёт: 30 декабря 1947 года Принят на вооружение … Википедия
Миг-15 — Назначение: истребитель Первый полёт: 30 декабря 1947 года Принят на вооружение … Википедия
МиГ-27 — ВВС Индии, 2011 год. Тип ис … Википедия
МиГ-23 — Тип многоцелевой и … Википедия
МиГ-17 — МиГ 17 … Википедия
МиГ-9 — в музее ВВС в Монино, 2011 год. Тип … Википедия
