-
101 dumm
dumm (dümmer, dümmest) adj 1. глупав, тъп; 2. глупав, неприятен, лош (работа, ситуация и др.); Eine dumme Bemerkung Глупава забележка; dummes Zeug reden Говоря глупости; Jmdm. dumm kommen Държа се нахално с някого; Ein dummes Gefühl bei etw. (Dat) haben Имам неприятно усещане по отношение на нещо; sich dumm stellen правя се на будала; държа се като глупак.* * *a глупав; тъп; dеr Kerl глупак; будала; es Zeug глупости, дивотии; sich stellen правя се на будала, глупав. -
102 mann
Mann m, Männer 1. мъж; 2. човек; Ein Mann der Tat Човек на делото; fünf Mann пет човека (петима души); Sie erhoben sich wie ein Mann Те се надигнаха като един (всички заедно); Ein Mann ein Wort Казано-сторено (Казана дума, хвърлен камък); umg Du hast wohl einen kleinen Mann im Ohr Да не си полудял! (Ти с всичкия ли си!); junger Mann! млади човече!; er ist Manns genug, um zu... той е достатъчно мъжествен (смел, силен), за да...; Es ist Not am Mann Ножът е опрял до кокала; umg seinen Mann stehen справям се със задачите си, държа се геройски; umg Sein Wissen an den Mann bringen Показвам какво мога (Прилагам знанията си на практика); Von Mann zu Mann ( sprechen) (Говоря с някого) честно и на четири очи.* * *der, "er мъж; човек; съпруг; =s genug sein имам достатъчно мъжество; ein gemachter = добре нареден човек; s-n = stehen, stellen добре се справям; der alte = мин изчерпан рудник; рl -en арх васал, войник. -
103 mucksen
múcksen sw.V. hb itr.V. umg не казвам нито гък; umg ohne zu mucksen без да кажа гък; umg sich nicht mucksen не говоря и не мърдам, с нищо не издавам присъствието си.* * *r вж mucken r; =maeuschenstill a кротък като мишле. -
104 schweigen
schweigen (schwieg, geschwiegen) unr.V. hb itr.V. 1. мълча; не говоря (über etw. (Akk)/zu etw. (Dat) за нещо); 2. geh спира, заглъхва, стихва; wie ein Grab schweigen мълча като гроб (не издавам тайна).* * *das мълчание. -
105 strippe
Stríppe f, -n umg 1. връв, върви, канап; 2. шнур, връзка за обувки; 3. телефон; umg dauernd an der Strippe hängen говоря постоянно по телефона, вися с часове на телефона.* * *die, -n 1. гов връв, канал; e-n an der = haben гов водя нкг като дете; 2. ухо на обувка; примка за обтягане, закачване. -
106 Engelszungen
Éngelszungen in: mit Engelszungen zu jmdm. reden говоря с някого с меден глас (като мед капе от устата ми). -
107 вятър
м 1. vent m; духа вятър il vente, il fait du vent, le vent souffle (siffle); северен, южен, източен, западен вятър le vent du nord, du sud, d'est, d'ouest; добър, попътен вятър vent propice, favorable; bon vent, vent arrière; противен вятър vent contraire; лек вятър brise f, petit vent frais et doux; пасатни ветрове vents alizés; горен вятър vent d'amont; долен вятър vent d'aval; силен вятър grand vent, vent fort (voilent); gros vent, fort coup de vent; vent а écorner les bњufs; студен (северен) вятър aquilon m; духа силен вятър il fait grand vent; vent carabiné; 2. като межд вятър (работа)! chose vaine, bernique! c'est une absurdité! ce sont des promesses en l'air! tout ça c'est de la balançoire! c'est absurde (de)! ce sont des paroles vides! tout ça c'est des histoires! tout ça c'est de la frime! а червен вятър мед érysipèle m (érésipèle m); вятър го вее c'est un hurluberlu; c'est un évaporé (une tête de linotte), c'est un écervelé (étourdi; une personne insignifiante); гоня вятъра s'épuiser en vains efforts (en efforts inutiles); se battre contre des moulins а vent; говоря, приказвам на вятъра parler en l'air; taper (desserter) dans le vide, prêcher dans le désert; donner des coups d'épée dans l'eau; perdre son temps en discours inutiles, perdre ses paroles; c'est peine perdue de parler de la sorte; разг perdre sa salive; c'est comme si je chantais; за вятъра en vain; разг pour le roi de Prusse; pour des prunes; vainement; c'est peine perdue; perdre sa peine, des efforts en pure perte; tout cela ne sert а rien; tout cela est sans intérêt (sans utilité); кой ви вятър довея quel bon vent vous amène; обръщам се, накъдето духа вятърът tourner (virer) а tout vent (а tous les vents); tendre les voiles du côté d'où vient le vent; girouette f (politique); caméléon m (politique), sauteur m, arlequin m, nageur m, faire de l'opportunisme; от дъжд на вятър de temps en temps, de temps а autre правя някому вятър flatter qn, passer de la pommade а qn; flagorner qn; brûler de l'encens devant qn; който сее ветрове, жъне бури semer le vent et récolter la tempête. -
108 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
109 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
110 приятел
м, приятелка ж 1. ami m, amie f; сърдечен (интимен) приятел ami de cњur, ami intime; приятел съм с някого être ami avec qn, être lié d'amitié avec qn; създавам си приятел se faire un ami; говоря ти като приятел je te parle en ami; един негов приятел un de ses amis, un ami а lui; приятел от детинство ami d'enfance; 2. (любовник, любовница) petit ami, petite amie а приятел в нужда се познава c'est dans le besoin (dans le malheur) qu'on connaît ses véritables amis; добри сметки - добри приятели les bons comptes font les bons amis. -
111 пръскам
гл 1. (ръся) asperger, arroser; пръскам с вода припаднал човек asperger d'eau un homme qui s'est évanoui; 2. pulvériser, vaporiser, passer au vaporisateur; пръскам лозята pulvériser la vigne; пръскам дърво passer un arbre au vaporisateur; 3. (плюнки, като говоря) postillonner, envoyer des postillons; 4. (за дъжд) arroser, bruiner, tomber; 5. (за зърна, дребни предмети) semer (des graines а la volée), disséminer, semer ça et là, disperser, éparpiller, répandre, épandre, joncher; пръскам хартийки по земята éparpiller des papiers, joncher le plancher de morceaux de papier; пръскам тор épandre de fumier; пръскам светлина diffuser la lumière; 6. (за слухове) répandre (faire curculer, faire courir, semer) un bruit; 7. (за пари) gaspiller, dissiper, jeter (l'argent) par la fenêtre; пръскам се 1. (избухвам) éclater, exploser, faire explosion; 2. (разпилявам се) s'éparpiller, se disperser, se dissiper, s'égailler, se répandre; 3. (за слухове) se répandre, se disséminer, se propager а пръскам се от смях, от яд и пр. crever de rire, de dépit, etc.; главата ми се пръска souffrir d'un violent mal de tête, avoir la tête qui éclate; пръскам се във верига se déployer. -
112 ръка
ж 1. main f; (от китката до рамото) bras m; (голяма, груба) patoche f; водя за ръка prendre (mener) par la main; 2. прен а) homme m, personne f; опитна ръка une personne expérimentée; б) (власт) mains f pl; pouvoir m, possession f; 4. (имотно състояние) condition f; от средна ръка хора des gens de condition moyenne а вдигам ръка а) (гласувам с вдигане на ръка) voter а main lévée; б) (давам знак, че желая да говоря) lever la main; вдигам ръка срещу някого lever la main sur qn, porter la main qur qn; вдигам ръце от нещо (някого) s'en désintéresser complètement; вдигам ръце (предавам се) se rendre; вземам в ръцете си (натоварвам се) prendre en main; връзвам ръцете някому lier les mains а qn; вързан (е) в ръцете être maladroit (gauche); горе ръцете haut les mains! долу ръцете (от)! а bas les mains! разг а bas les pattes; дясна ръка съм на някого être la main droite de qn; едно на ръка certainement, sans aucun doute; здрава (твърда) ръка la main forte (ferme), n'y pas aller de main morte; измивам си ръцете s'en laver les mains; имам сръчни ръце être homme а toutes mains; ида (връщам се) с празни ръце rentrer bredouille; имам дълги ръце avoir les doigts longs; имам златни ръце être homme а toutes mains; имам лека ръка а) avoir la main légère; б) avoir la main heureuse; искам ръката на demander la main а, demander en mariage; махвам ръка ne plus s'intéresser а qch; минава ми през ръцете s'occuper d'une chose; на бърза ръка en un tour de main; нося някого на ръце être aux petits soins auprès de qn; оставам (съм) като без ръце avoir bras et jambes coupés, avoir les mains liées; оставям си ръцете c'est un travail fait а la flan, travailler comme un sabot; от ръка на ръка de la main а la main, de main en main; (новина) от първа (втора и т. н.) ръка (nouvelle) de première (seconde, etc.) main; отпускам ръце avoir bras et jampes coupés; плюя си на ръцете mettre la main а quelque chose; подавам ръка tendre la main а qn; под ръка ми е l'avoir sous le main (а ma portée); потривам ръце frotter les mains; вървя под ръка aller bras dessus bras dessous; подлагам ръка tendre la main; плащам на ръка payer comptant; работна ръка main-d'њuvre; работя на ръка faire qch а la main; развързвам ръцете някому donner carte blanche а qn; за ръка la main dans la main; с голи ръце les mains nues (sans armes); с две ръце (подписвам) (signer) des deux mains; свиря на четири ръце jouer а quatre mains; скръствам ръце rester les bras croisés, rester les mains dans les poches; в сигурни ръце en bonnes mains; турям на нещо mettre la main sur qch; човек с широка ръка un homme large (généreux). -
113 ти
мест 1. toi; ти ли си? est-ce bien toi? аз и ти toi et moi; 2. (кратка дат. форма, изразяваща притежание) а toi, ton, ta, tes; баща ти ton père (а toi); дат. падеж на тебе te; дадох ти го je te l'ai donné; 3. (като частица) donc; гледай ти! tiens donc! а докъде ти око види а perte de vue; говоря някому на ти tutoyer qn. -
114 ясно
нрч clairement, nettement, distinctement, clair; виждам (говоря) ясно voir (parler) clair; чувам entendre clairement; ясно и просто clairement et simplement; обяснете се кратко и ясно expliquez-vous clairement et sans ambages а ясно като бял ден clair comme le jour, clair comme de l'eau source, clair comme de cristal; ясно ми е voir clair. -
115 bala
f 1) куршум; bala fría далечен, слаб куршум; bala perdida а) заблуден куршум; б) прен. смахнат, чалнат човек; como una bala разг. бърз като стрела; 2) снаряд; 3) бала; tirar con bala (rasa) прен., разг. говоря злонамерено. -
116 boca
f 1) уста; 2) уста (на звяр); 3) прен. вход или изход; 4) дуло; 5) отверстие; 6) прен. лакомец, ненаситник; 7) захващащата част на маша, щипци, пинсета и др.; 8) тъпата част на чук; 9) зоол. щипка на рак; 10) прен. вкус на вино; 11) прен. уста, говор; 12) прен. същество, гърло за изхранване; a boca de jarro а) adv внезапно, изведнъж; б) от много близо; a pedir de boca adv като по поръчка, според вкуса; andar (ir) de boca en boca (en boca de todos) разг. нося се от уста на уста; meterse en la boca del lobo прен., разг. влизам в устата на вълка; no decir esta boca es mía разг. не казвам нито дума; quitar de la boca прен., разг. вземам думата от устата; tapar a alguien la boca прен., разг. запушвам устата на някого; a boca adv устно; buscar a uno la boca прен. карам някого да каже нещо, което иначе би премълчал; boca rasgada несъразмерно голяма уста; en boca cerrada no entran moscas който си мълчи, рискува по-малко; estar colgado (pendiente) de la boca de uno прен. зависим съм от нечии думи; hacer boca прен., разг. отварям си апетита; hacérsele a uno la boca agua прен., разг. текат ми лигите за нещо; írsele la boca a uno прен. изплъзва ми се от устата, говоря много. -
117 carretero,
a 1. adj годен за пътуване (път); 2. m 1) колар, кочияш, каруцар; 2) прен. каруцар, грубиян, невъзпитан човек; hablar, (fumar, jurar) como un carretero, loc adv говоря, (пуша, ругая) като каруцар. -
118 decir2
1. tr 1) говоря, казвам; 2) изказвам мнение, съобщавам, уверявам; 3) назовавам, наричам; 4) прен. изразявам, издавам; su semblante lo dice todo лицето му казва всичко; su vestido dice su pobreza роклята Ј издава нейната бедност; 5) според източник, книга; la escritura dice според текста; 2. intr с bien, mal добре (зле) подхождам (хармонирам); el verde dice mal a una morena зеленото не отива на мургавите; 3. prnl размишлявам, мисля си; yo me dije... казах си...; cualquiera lo diría! кой би казал!; decir nones разг. отричам нещо; Ўdiga! Ўdígame! императивни форми, които се използват при отговор на телефонно позвъняване; digamos да кажем; el qué diràn съобразяване с общественото мнение; es decir2 тоест; ni que decir2 tiene ясно като бял ден; no me dice nada (algo, alguien) разг. не ме интересува; Ўno me digas! не думай, ами!; por mejor decir2 или по-точно; Ўqué me dices! какво говориш!; Ўquién lo diría! кой би казал! -
119 destornillar
1. tr отвинтвам, развинтвам, отвъртвам; 2. prnl прен. изгубвам ума си, главата си, говоря и действам като че ли нямам мозък. -
120 largar
1. tr 1) освобождавам, пускам на свобода; 2) отслабвам, отпускам; 3) мор. отпускам (платна на кораб и пр.); largar bofetada разг. удрям плесница; largar propina давам бакшиш; 2. intr прост. говоря, казвам, разказвам (и като tr); 3. prnl 1) заминавам, отдалечавам се, махам се; 2) мор. навлизам в морето, отдалечавам се от сушата или от друг кораб.
Страницы
См. также в других словарях:
Список персонажей аниме «Бакуган» — Значимость предмета статьи об объекте вымышленного мира поставлена под сомнение. Пожалуйста, добавьте в статью ссылки на независимые авторитетные источники, рассматривающие её предмет достаточно детально (в объёме, позволяющем написать… … Википедия
Chrono (серия игр) — Chrono Логотип серии Жанр Консольные ролевые игры Разработчики … Википедия
Enslaved — Enslaved … Википедия
Chrono Trigger — Обложка игры для Северной Америки (Super NES версия) Разработчики Square TOSE ( … Википедия
Персонажи Chrono Trigger — Chrono Trigger Обложка игры для Северной Америки (Super NES версия) Разработчик Square TOSE (DS) Издатели SNES Square … Википедия
Список персонажей Chrono Trigger — Слева направо: Робо, Лукка, Марл, Фрог, Хроно Chrono Trigger (яп. クロノ・トリガー Куроно Торига?) … Википедия
Список персонажей Chrono Cross — Chrono Cross (яп. クロノ・クロス Куроно Куросу?) японская компьютерная ролевая игра, разработанная компанией Square и вышедшая на приставке PlayStation 18 ноября 1999 года в Японии и 15 августа 2000 года в США. Chrono Cross является частью серии… … Википедия
Отакэ Хидэо — Личная информация Полное имя: Отакэ Хидэо Дата рождения: 12.05.1942 Место рождения: Япония, Китакиуси … Википедия
Отакэ, Хидэо — Хидэо Отакэ 大竹 英雄 Личная информация Дата рождения 12 мая 1942(1942 05 12) (70 лет) … Википедия
Международный валютный фонд — (International Monetary Fund) МВФ это финансовое учреждение ООН, деятельность которого направленна на содействие и регулирование валютного обмена между странами, а так же выдачу займов государствам членам История развития МВФ, его организационная … Энциклопедия инвестора
Болгарский язык — Самоназвание: Български език Страны: Болгария, Украина … Википедия
