-
1 книга
1. livre m; подвързана книга livre relié; подшита книга livre broché; (част от голямо произведение) дванайсетте книги на Енеидата les douze livres de l'Enéide; 2. livre m, registre m, journal m; търговски книги livres de commerce; борсова книга livre (journal) de bord; касова книга livre de caisse; книга за оплаквания registre de réclamations; книга за похвали livre d'or; присъствена книга registre de pointage; 3. papier m; книга за амбалаж papier d'emballage а говоря като по книга parler comme un livre; настолна книга livre de chevet; остава на книга cela demeure lettre morte. -
2 папагал
м perroquet m; (женски папагал) perruche f; прен говоря като папагал parler comme un perroquet. -
3 познавач
м, познавачка ж connaisseur m, femme connaisseur; говоря като познавач parler en connaisseur. -
4 нещо
ср неопр. мест - същ 1. (само ед. ч.) quelque chose m; 2. неща само мн. ч. стесн: а) (вещи, обикновено за дрехи) affaires fpl; effets mpl; неодобр (парцали) hardes fpl; нар nippes fpl, fringues fpl, frusques fpl; б) (работи) choses fpl; 3. в съчет: а) за мярка и нещо, без нещо peu, moins; б) (около) environ; 4. като съществително (значителна личност) quelque chose m; ставам нещо devenir qch; смятам се за нещо se croire qch; 5. като прил (някакъв) quelque, quelque chose comme; нещо сме роднини nous sommes qch comme parents; 6. като нрч: а) (за качество - почти, горе-долу) в съчет с малко un petit peu quelque chose; малко нещо не съм добре je me sens un petit peu qch malade; б) (за неуясненост в състоянието или действието) un petit peu; quelque chose m; разтревожена е нещо elle se fait de soucis pour quelque chose; elle se fait de la bile pour quelque chose; нещо не е в ред quelque chose n'est pas en règle а говоря за разни неща parler des choses et d'autres; в реда на нещата е c'est dans l'ordre des choses, c'est tout а fait normal, c'est tout naturel; нещо като un espèce de; нещо като усмивка un espèce de sourure; най-дребното нещо c'est la moindre des choses. -
5 онзи
(оня) м, онази (оназ, оная) ж, онова ср. мн. ч. онези (ония) показ. мест 1. като прил ce, cet, cette, ces; в онова време en ce temps-là; 2. като съществително (вин оногова, оногози, дат ономува) а) l'autre, les autres; б) в съчет онзи..., който celui (celle, ce, ceux, celles)... qui (que, dont); оня свят l'autre monde; говоря за това, за онова parler de choses et d'autres. -
6 унгарски
прил 1. hongrois, e; унгарски ят народ le peuple hongrois; 2. като съществително унгарски (език) le hongrois (la langue hongroise); говоря унгарски parler hongrois; 3. като нрч в съчет по унгарски а la hongroise. -
7 вятър
м 1. vent m; духа вятър il vente, il fait du vent, le vent souffle (siffle); северен, южен, източен, западен вятър le vent du nord, du sud, d'est, d'ouest; добър, попътен вятър vent propice, favorable; bon vent, vent arrière; противен вятър vent contraire; лек вятър brise f, petit vent frais et doux; пасатни ветрове vents alizés; горен вятър vent d'amont; долен вятър vent d'aval; силен вятър grand vent, vent fort (voilent); gros vent, fort coup de vent; vent а écorner les bњufs; студен (северен) вятър aquilon m; духа силен вятър il fait grand vent; vent carabiné; 2. като межд вятър (работа)! chose vaine, bernique! c'est une absurdité! ce sont des promesses en l'air! tout ça c'est de la balançoire! c'est absurde (de)! ce sont des paroles vides! tout ça c'est des histoires! tout ça c'est de la frime! а червен вятър мед érysipèle m (érésipèle m); вятър го вее c'est un hurluberlu; c'est un évaporé (une tête de linotte), c'est un écervelé (étourdi; une personne insignifiante); гоня вятъра s'épuiser en vains efforts (en efforts inutiles); se battre contre des moulins а vent; говоря, приказвам на вятъра parler en l'air; taper (desserter) dans le vide, prêcher dans le désert; donner des coups d'épée dans l'eau; perdre son temps en discours inutiles, perdre ses paroles; c'est peine perdue de parler de la sorte; разг perdre sa salive; c'est comme si je chantais; за вятъра en vain; разг pour le roi de Prusse; pour des prunes; vainement; c'est peine perdue; perdre sa peine, des efforts en pure perte; tout cela ne sert а rien; tout cela est sans intérêt (sans utilité); кой ви вятър довея quel bon vent vous amène; обръщам се, накъдето духа вятърът tourner (virer) а tout vent (а tous les vents); tendre les voiles du côté d'où vient le vent; girouette f (politique); caméléon m (politique), sauteur m, arlequin m, nageur m, faire de l'opportunisme; от дъжд на вятър de temps en temps, de temps а autre правя някому вятър flatter qn, passer de la pommade а qn; flagorner qn; brûler de l'encens devant qn; който сее ветрове, жъне бури semer le vent et récolter la tempête. -
8 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
9 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
10 приятел
м, приятелка ж 1. ami m, amie f; сърдечен (интимен) приятел ami de cњur, ami intime; приятел съм с някого être ami avec qn, être lié d'amitié avec qn; създавам си приятел se faire un ami; говоря ти като приятел je te parle en ami; един негов приятел un de ses amis, un ami а lui; приятел от детинство ami d'enfance; 2. (любовник, любовница) petit ami, petite amie а приятел в нужда се познава c'est dans le besoin (dans le malheur) qu'on connaît ses véritables amis; добри сметки - добри приятели les bons comptes font les bons amis. -
11 пръскам
гл 1. (ръся) asperger, arroser; пръскам с вода припаднал човек asperger d'eau un homme qui s'est évanoui; 2. pulvériser, vaporiser, passer au vaporisateur; пръскам лозята pulvériser la vigne; пръскам дърво passer un arbre au vaporisateur; 3. (плюнки, като говоря) postillonner, envoyer des postillons; 4. (за дъжд) arroser, bruiner, tomber; 5. (за зърна, дребни предмети) semer (des graines а la volée), disséminer, semer ça et là, disperser, éparpiller, répandre, épandre, joncher; пръскам хартийки по земята éparpiller des papiers, joncher le plancher de morceaux de papier; пръскам тор épandre de fumier; пръскам светлина diffuser la lumière; 6. (за слухове) répandre (faire curculer, faire courir, semer) un bruit; 7. (за пари) gaspiller, dissiper, jeter (l'argent) par la fenêtre; пръскам се 1. (избухвам) éclater, exploser, faire explosion; 2. (разпилявам се) s'éparpiller, se disperser, se dissiper, s'égailler, se répandre; 3. (за слухове) se répandre, se disséminer, se propager а пръскам се от смях, от яд и пр. crever de rire, de dépit, etc.; главата ми се пръска souffrir d'un violent mal de tête, avoir la tête qui éclate; пръскам се във верига se déployer. -
12 ръка
ж 1. main f; (от китката до рамото) bras m; (голяма, груба) patoche f; водя за ръка prendre (mener) par la main; 2. прен а) homme m, personne f; опитна ръка une personne expérimentée; б) (власт) mains f pl; pouvoir m, possession f; 4. (имотно състояние) condition f; от средна ръка хора des gens de condition moyenne а вдигам ръка а) (гласувам с вдигане на ръка) voter а main lévée; б) (давам знак, че желая да говоря) lever la main; вдигам ръка срещу някого lever la main sur qn, porter la main qur qn; вдигам ръце от нещо (някого) s'en désintéresser complètement; вдигам ръце (предавам се) se rendre; вземам в ръцете си (натоварвам се) prendre en main; връзвам ръцете някому lier les mains а qn; вързан (е) в ръцете être maladroit (gauche); горе ръцете haut les mains! долу ръцете (от)! а bas les mains! разг а bas les pattes; дясна ръка съм на някого être la main droite de qn; едно на ръка certainement, sans aucun doute; здрава (твърда) ръка la main forte (ferme), n'y pas aller de main morte; измивам си ръцете s'en laver les mains; имам сръчни ръце être homme а toutes mains; ида (връщам се) с празни ръце rentrer bredouille; имам дълги ръце avoir les doigts longs; имам златни ръце être homme а toutes mains; имам лека ръка а) avoir la main légère; б) avoir la main heureuse; искам ръката на demander la main а, demander en mariage; махвам ръка ne plus s'intéresser а qch; минава ми през ръцете s'occuper d'une chose; на бърза ръка en un tour de main; нося някого на ръце être aux petits soins auprès de qn; оставам (съм) като без ръце avoir bras et jambes coupés, avoir les mains liées; оставям си ръцете c'est un travail fait а la flan, travailler comme un sabot; от ръка на ръка de la main а la main, de main en main; (новина) от първа (втора и т. н.) ръка (nouvelle) de première (seconde, etc.) main; отпускам ръце avoir bras et jampes coupés; плюя си на ръцете mettre la main а quelque chose; подавам ръка tendre la main а qn; под ръка ми е l'avoir sous le main (а ma portée); потривам ръце frotter les mains; вървя под ръка aller bras dessus bras dessous; подлагам ръка tendre la main; плащам на ръка payer comptant; работна ръка main-d'њuvre; работя на ръка faire qch а la main; развързвам ръцете някому donner carte blanche а qn; за ръка la main dans la main; с голи ръце les mains nues (sans armes); с две ръце (подписвам) (signer) des deux mains; свиря на четири ръце jouer а quatre mains; скръствам ръце rester les bras croisés, rester les mains dans les poches; в сигурни ръце en bonnes mains; турям на нещо mettre la main sur qch; човек с широка ръка un homme large (généreux). -
13 ти
мест 1. toi; ти ли си? est-ce bien toi? аз и ти toi et moi; 2. (кратка дат. форма, изразяваща притежание) а toi, ton, ta, tes; баща ти ton père (а toi); дат. падеж на тебе te; дадох ти го je te l'ai donné; 3. (като частица) donc; гледай ти! tiens donc! а докъде ти око види а perte de vue; говоря някому на ти tutoyer qn. -
14 ясно
нрч clairement, nettement, distinctement, clair; виждам (говоря) ясно voir (parler) clair; чувам entendre clairement; ясно и просто clairement et simplement; обяснете се кратко и ясно expliquez-vous clairement et sans ambages а ясно като бял ден clair comme le jour, clair comme de l'eau source, clair comme de cristal; ясно ми е voir clair.
См. также в других словарях:
Список персонажей аниме «Бакуган» — Значимость предмета статьи об объекте вымышленного мира поставлена под сомнение. Пожалуйста, добавьте в статью ссылки на независимые авторитетные источники, рассматривающие её предмет достаточно детально (в объёме, позволяющем написать… … Википедия
Chrono (серия игр) — Chrono Логотип серии Жанр Консольные ролевые игры Разработчики … Википедия
Enslaved — Enslaved … Википедия
Chrono Trigger — Обложка игры для Северной Америки (Super NES версия) Разработчики Square TOSE ( … Википедия
Персонажи Chrono Trigger — Chrono Trigger Обложка игры для Северной Америки (Super NES версия) Разработчик Square TOSE (DS) Издатели SNES Square … Википедия
Список персонажей Chrono Trigger — Слева направо: Робо, Лукка, Марл, Фрог, Хроно Chrono Trigger (яп. クロノ・トリガー Куроно Торига?) … Википедия
Список персонажей Chrono Cross — Chrono Cross (яп. クロノ・クロス Куроно Куросу?) японская компьютерная ролевая игра, разработанная компанией Square и вышедшая на приставке PlayStation 18 ноября 1999 года в Японии и 15 августа 2000 года в США. Chrono Cross является частью серии… … Википедия
Отакэ Хидэо — Личная информация Полное имя: Отакэ Хидэо Дата рождения: 12.05.1942 Место рождения: Япония, Китакиуси … Википедия
Отакэ, Хидэо — Хидэо Отакэ 大竹 英雄 Личная информация Дата рождения 12 мая 1942(1942 05 12) (70 лет) … Википедия
Международный валютный фонд — (International Monetary Fund) МВФ это финансовое учреждение ООН, деятельность которого направленна на содействие и регулирование валютного обмена между странами, а так же выдачу займов государствам членам История развития МВФ, его организационная … Энциклопедия инвестора
Болгарский язык — Самоназвание: Български език Страны: Болгария, Украина … Википедия
