-
1 Kansas City Stockyards
Ведущий рынок говядины и свинины, в период существования скотобоен в Чикаго [ Union Stockyards] занимали второе место. Построены в 1870, их создание и прокладка железных дорог стали поворотным моментом в развитии города; рабочие-иммигранты основали одну из крупнейших немецких общин в стране. Здесь проводятся аукционы, действует ряд фирм, связанных с мясной промышленностью. Штат Миссури - основной производитель мяса в СШАEnglish-Russian dictionary of regional studies > Kansas City Stockyards
-
2 live ammunition
• бойни патрониEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > live ammunition
-
3 live ammunitions
• бойни патрониEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > live ammunitions
-
4 service ammunition
• бойни патрониEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > service ammunition
-
5 service ammunitions
• бойни патрониEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > service ammunitions
-
6 munition
{mju:'niʃn}
I. n (pl ocвeн attr) муниции, бойни припаси, военни материали
shortage of MUNITIONs, MUNITION shortageнедостиг на муниции
II. v снабдявам с муниции/бойни припаси* * *{mju:'nishn} n (pl ocвeн attr) муниции, бойни припаси; военни(2) {mju:'nishn} v снабдявам с муниции/бойни припаси.* * *1. i. n (pl ocвeн attr) муниции, бойни припаси, военни материали 2. ii. v снабдявам с муниции/бойни припаси 3. shortage of munitions, munition shortageнедостиг на муниции* * *munition[mju´niʃən] I. n pl 1. муниции, бойни припаси; \munition's officer ам. началник на снабдяването с бойни припаси; 2. запасен фонд (обикн. паричен); II. v снабдявам с муниции (бойни припаси). -
7 ammunition
{æmju'niʃn}
1. воен. (бойни/огнестрелни) муниции
2. прен. средства за борба, бойни средства* * *{amju'nishn} n 1. воен. (бойни/огнестрелни) муниции; 2. пре* * *муниции;* * *1. воен. (бойни/огнестрелни) муниции 2. прен. средства за борба, бойни средства* * *ammunition[¸æmju´niʃən] I. n воен. 1. боеприпаси; (бойни, огнестрелни) муниции; \ammunition box сандъче с патрони; сандъче за картечни ленти; \ammunition factory завод за муниции; \ammunition dump погреб; \ammunition hoist мор. елеватор за снаряди; 2. ост. муниция, военни припаси ( дрехи); II. v снабдявам с боеприпаси. -
8 engine
{'endʒin}
I. 1. машина, мотор, двигател
electric (motor) ENGINE мотриса
2. жп. (парна машина на) локомотив
3. уред, машина, инструмент, съоръжение
ENGINEs of war ост. бойни машини, топове
II. v поставям мотор на, снабдявам с мотор/машина (особ. в рр)
two-ENGINEd с два мотора, двумоторен* * *{'enjin} n 1. машина; мотор, двигател; electric (motor) engine м(2) {'enjin} v поставям мотор на, снабдявам с мотор/машина* * *съоръжение; уред; двигател; локомотив; машина; мотор;* * *1. electric (motor) engine мотриса 2. engines of war ост. бойни машини, топове 3. i. машина, мотор, двигател 4. ii. v поставям мотор на, снабдявам с мотор/машина (особ. в рр) 5. two-engined с два мотора, двумоторен 6. жп. (парна машина на) локомотив 7. уред, машина, инструмент, съоръжение* * *engine[´endʒin] I. n 1. мотор; двигател; air-cooled \engine двигател с въздушно охлаждане; back-up \engine резервен двигател; internal-combustion \engine двигател с вътрешно горене; 2. уред, машина, инструмент; съоръжение; fire \engine пожарна кола (помпа); \engines of war ост. воен. бойни машини; 3. жп локомотив; парна машина (на локомотив); electric ( motor) \engine мотриса; 4. ост. средства; II. v (особ. в pp) поставям мотор на; снабдявам с машина, с мотор; two-\engined с два мотора, двумоторен. -
9 truce
{tru:s}
1. временно прекратяване на огъня, примирие
2. временно преустановяване на нещо тежко/неприятно, отдих, край
TRUCE of God ист. прекратяване на бойни действия/лични вражди на църковни празници* * *{tru:s} n 1. временно прекратяване на огъня, примирие; 2. време* * *примирие;* * *1. truce of god ист. прекратяване на бойни действия/лични вражди на църковни празници 2. временно прекратяване на огъня, примирие 3. временно преустановяване на нещо тежко/неприятно, отдих, край* * *truce [tru:s] n 1. примирие, спиране на огъня; 2. край; временно преустановяване, затишие; \truce of God ист. преустановяване на бойни действия на църковни празници (през Средновековието); \truce to jesting! стига шеги! край на шегите! -
10 brothers-in-arms
{'brʌðəzina:mz}
n pl братя по оръжие, бойни другари* * *{'br^ъzina:mz} n pl братя по оръжие, бойни другари.* * *n pl братя по оръжие, бойни другари -
11 munitions
n pl бойни припаси* * *n pl бойни припас* * *n pl бойни припаси -
12 shell-shock
{'ʃelʃɔk}
n мед. психическо разстройство вследствие на тежки бойни условия* * *{'shelshъk} n мед. психическо разстройство вследствие на те* * *n нервно разстройство;shell-shock; n мед. психическо разстройство вследствие на тежки бойни условия.* * *n мед. психическо разстройство вследствие на тежки бойни условия -
13 Union Stockyards
Скотобойни "Юнион"Район в г. Чикаго, шт. Иллинойс, известный как местонахождение огромных скотобоен. Первые загоны и бойни появились здесь в 1865 на берегу южного рукава р. Чикаго [ Chicago River] (с 1900 - часть Санитарно-судоходного канала [ Sanitary and Ship Canal]), в 3 км к юго-западу от района "Луп" [ Loop, the]. Бойни и упаковочные фабрики занимали площадь около 2,6 кв. км, через них ежегодно пропускали 12 млн. голов. Возможность получить работу на бойнях привлекла в Чикаго несколько волн иммиграции, прежде всего из стран Восточной Европы. Иммигранты фактически создали такие районы Чикаго, как Брайтон-Парк [Brighton Park], Бриджпорт [Bridgeport], "Задворки скотобоен" [Back of the Yards] и др. После длительного отраслевого спада бойни окончательно закрылись в 1971, а район подвергся значительной перестройке. Был создан т.н. "Промышленный парк" [Stockyards Industrial Park], в компаниях которого работают около 15 тыс. человек.English-Russian dictionary of regional studies > Union Stockyards
-
14 arm
{a:m}
I. 1. ръка (от китката до рамото)
to walk ARM in ARM with someone вървя подръка с някого
under one's ARM под мишница
to take someone's ARM хващам някого подръка
to keep at ARM's length държа на разстояние
to make a long ARM протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in ARM s бебе, пеленаче
with open ARMs с отворени обятия
to fly to someone's ARMs хвърлям се в прегръдките/обятията на някого
within ARM's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка
2. преден крайник/лапа
3. ръкав (на дреха)
4. ръкав (на река и пр.)
5. подпора за ръката (на кресло и пр.)
6. голям клон
7. власт
the ARM of the law (ръката на) правосъдието
long ARM силна власт
strong ARM прен. здрава/твърда ръка
8. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса
II. 1. обик. рl оръжие, въоръжение
ARMs race надпревара във въоръжаването
small ARMs лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер
by force of ARMs насила, с оръжие
deeds of ARMs бойни подвизи
in ARMs въоръжен
to ARMs! на оръжие! under ARMs въоръжен и в бойна готовност
up in ARMs готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен
to be up in ARMs against протестирам/боря се енергично срещу
master of ARMs учител по фехтовка
to appeal to ARMs прибягвам до оръжие
comrade in ARMs другар по оръжие, боен другар
to bear ARMs служа войник, войник съм
to beat to ARMs вдигам на оръжие, свиквам под знамената
to fly to ARM s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива
to lay down/ground ARM s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие
to rise in ARMs against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу
cessation/suspension of ARMs примирие
2. род войска
3. рl герб (и coat of ARMs)
College of ARM s Хералдически институт в Лондон. arm v 1. въоръжавам (се), укрепявам
ARMed forces/services въоръжени сили
2. зареждам (бомба)
3. снабдявам, съоръжавам
4. refl прен. въоръжавам се (with)* * *{a:m} n 1. ръка (от китката до рамото); to walk arm in arm with s.o. (2) n 1. обик. рl оръжие, въоръжение; arms race надпревара във в* * *ръкав; рамо; оръжие; въоръжавам; въоръжение;* * *1. armed forces/services въоръжени сили 2. arms race надпревара във въоръжаването 3. by force of arms насила, с оръжие 4. cessation/suspension of arms примирие 5. college of arm s Хералдически институт в Лондон. arm v въоръжавам (се), укрепявам 6. comrade in arms другар по оръжие, боен другар 7. deeds of arms бойни подвизи 8. i. ръка (от китката до рамото) 9. ii. обик. pl оръжие, въоръжение 10. in arms въоръжен 11. long arm силна власт 12. master of arms учител по фехтовка 13. pl герб (и coat of arms) 14. refl прен. въоръжавам се (with) 15. small arms лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер 16. strong arm прен. здрава/твърда ръка 17. the arm of the law (ръката на) правосъдието 18. to appeal to arms прибягвам до оръжие 19. to arms! на оръжие! under arms въоръжен и в бойна готовност 20. to be up in arms against протестирам/боря се енергично срещу 21. to bear arms служа войник, войник съм 22. to beat to arms вдигам на оръжие, свиквам под знамената 23. to fly to arm s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива 24. to fly to someone's arms хвърлям се в прегръдките/обятията на някого 25. to keep at arm's length държа на разстояние 26. to lay down/ground arm s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие 27. to make a long arm протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in arm s бебе, пеленаче 28. to rise in arms against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу 29. to take someone's arm хващам някого подръка 30. to walk arm in arm with someone вървя подръка с някого 31. under one's arm под мишница 32. up in arms готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен 33. with open arms с отворени обятия 34. within arm's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка 35. власт 36. голям клон 37. зареждам (бомба) 38. подпора за ръката (на кресло и пр.) 39. преден крайник/лапа 40. род войска 41. ръкав (на дреха) 42. ръкав (на река и пр.) 43. снабдявам, съоръжавам 44. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса* * *arm [a:m] I n 1. ръка (от китката до рамото); \arm in \arm ръка за ръка; to walk \arm in \arm with вървя под ръка с; to give ( offer) o.'s \arm to s.o. подавам някому ръка (за да ме хване под ръка); to keep at \arm's length държа на разстояние; to shorten the \arm of s.o. ограничавам властта на някого; stretch your \arm no farther than your sleeve will reach простирай се според чергата си; to chance o.'s \arm разг. пробвам си късмета; put the \arm on s.o. ам. жарг. притискам някого да направи нещо; right \arm рядко, прен. дясна ръка, пръв помощник; a child in \arms бебе, пеленаче; in the \arm of Morpheus заспал; to fly to s.o.'s \arms хвърлям се в обятията на някого; twist s.o.'s \arm принуждавам някого да направи нещо; to fold in o.'s \arms прегръщам, притискам в обятията си; to fold o.'s \arms скръствам ръце, бездействам; cost an \arm and a leg ам. разг. струва твърде скъпо; 2. преден крайник на всяко гръбначно животно, предна лапа; 3. ръкав (на дреха); 4. ръкав (на река); 5. облегалка за ръката (на кресло и пр.); 6. голям клон; 7. прен. власт; the \arm of the law ръката на закона; the secular \arm гражданска власт, която привежда в изпълнение решенията на църковен съд; 8. тех. рамо (на лост, пергел, семафор, везни); дръжка, ръкохватка, ръчка; конзола, стрела (на кран); спица (на колело); траверса, напречна греда; разклонение (на тръба); ( указателна) стрелка, показалец. II. n 1. обикн. pl оръжие; въоръжение; offensive \arms, \arms of offence оръжия за нападение, нападателно оръжие; small \arms пушка, револвер, оръжие, което човек може да носи със себе си; \arms race надпревара във въоръжаването; by force of \arms насилствено, със силата на оръжието; deeds of \arms военни подвизи; in \arms въоръжен; to \arms! на оръжие! under \arms въоръжен и в бойна готовност; мобилизиран; up in \arms готов за борба (за съпротива); прен. наежен; master of \arms учител по фехтовка; a stand of \arms пълна войнишка екипировка; to appeal to \arms прибягвам до оръжие, използвам оръжие; brothers in \arms братя по оръжие; to bear \arms служа, войник съм; to beat to \arms свиквам под знамената; to carry \arms нося оръжие (у себе си); to fly to \arms грабвам оръжието; to ground \arms, to lay down \arms слагам оръжието, предавам се, прекъсвам нападателни действия и давам мир; to present \arms вземам за почест; to rise in \arms ( against) вдигам се на оръжие (срещу); to take o.'s \arms against s.o. нападам; to throw down o.'s \arms слагам оръжие, предавам се; cessation ( suspension) of \arms примирие; ground \arms! order \arms! пушки при нозе! port \arms! пушки за прилез! shoulder \arms! пушки на рамо! slope \arms! пушки на ремък! 2. род войски; the air \arm въздушните войски; 3. герб (обикн. coat of \arms); to bear \arms нося (фамилен) герб; to grant ( assign) \arms to s.o. провъзгласявам някого за благородник, давам някому благородническа титла и герб; assumptive \arms хералд. новопридобит, ненаследствен герб; sergeant of \arms служител в Английския парламент, който носи жезъла на председателя на двете камари; III. v въоръжавам (се) (и прен.); \armed forces въоръжени сили; to \arm o.s. with letters of introduction снабдявам се с препоръчителни писма. -
15 live
{liv}
I. 1. живея, жив съм, съществувам, доживявам
LIVE and learn човек се учи, докато е жив
LIVE and let LIVE живей и остави другите да си живеят (както искат)
he will LIVE to be a hundred ще доживее до сто години
a man must LIVE трябва да се живее някак си
to LIVE to oneself живея изолирано, не общувам с хората
to LIVE above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля
2. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали)
he LIVEd what he narrated той беше изживял това, коего разказваше
to LIVE a lie живея в постоянна лъжа
to LIVE it up удрям го на живот
live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам
live in живея там, където работя
LIVEd in обитаем, уютен
their flat looks LIVEd in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно
live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна)
to LIVE off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти
to LIVE off the fat of the land живея в охолство
live on/live off, живея/издържам се от (приход)
to LIVE on air/nothing живея без никакви средства
to LIVE on others живея на чужд гръб, продължавам да живея
to LIVE on one's name/reputation живея на лаврите си
live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак)
he won't LIVE out the night няма да доживее до утре
to LIVE out of a suitcase пътувам постоянно
to LIVE out of cans/tins храня се с консерви
live over преживявам отново (мислено)
live through изживявам, преживявам
the ship will LIVE through the storm корабът ще устои на бурята
live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за
to LIVE up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си
live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям
II. 1. жив, жизнен, буден, енергичен
2. ярък (за цвят)
3. горящ, нажежен
LIVE coal жив въглен
4. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.)
LIVE ammunitiori бойни припаси, боеприпаси
5. ел. поднапрежение, фазен (за проводник)
LIVE wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек
6. тех. подвижен, въртящ се
7. печ. готов запечат
8. геол. първичен, матерински (за скала)
9. сп. вигра (за топка)
10. актуален, реален
11. рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис)* * *{liv} v 1. живея, жив съм; съществувам; доживявам; live and learn ч(2) {laiv} а 1. жив, жизнен, буден, енергичен; 2. ярък (за цвят)* * *съществувам; реален; препитавам се; буден; aктуален; доживявам; действащ; живея; енергичен; жив; жизнен;* * *1. 1 рад., телев. предаден на живо (за събитие, спектакъл-не от запис) 2. a man must live трябва да се живее някак си 3. he lived what he narrated той беше изживял това, коего разказваше 4. he will live to be a hundred ще доживее до сто години 5. he won't live out the night няма да доживее до утре 6. i. живея, жив съм, съществувам, доживявам 7. ii. жив, жизнен, буден, енергичен 8. live ammunitiori бойни припаси, боеприпаси 9. live and learn човек се учи, докато е жив 10. live and let live живей и остави другите да си живеят (както искат) 11. live coal жив въглен 12. live down живея така, че да се забравят (миналите ми прегрешения, слабости и пр.), преодолявам 13. live in живея там, където работя 14. live off живея, храня се/прехранвам се с (някаква храна) 15. live on/live off, живея/издържам се от (приход) 16. live out не живея там, където работя, преживявам, изживявам (живота си-някъде, някак) 17. live over преживявам отново (мислено) 18. live through изживявам, преживявам 19. live up to живея съобразно/според, показвам се достоен за 20. live wire проводник под напрежение, прен. енергичен/огън човек 21. live with живея с (някого) незаконно, примирявам се с, приемам, търпя, понасям 22. lived in обитаем, уютен 23. the ship will live through the storm корабът ще устои на бурята 24. their flat looks lived in личи си, че в апартамента им живеят хора, в апартамента им е уютно 25. to live a lie живея в постоянна лъжа 26. to live above/beyond one's income/means харча повече, отколкото печеля 27. to live it up удрям го на живот 28. to live off the fat of the land живея в охолство 29. to live off the land/country прехранвам се от местни земеделски продукти 30. to live on air/nothing живея без никакви средства 31. to live on one's name/reputation живея на лаврите си 32. to live on others живея на чужд гръб, продължавам да живея 33. to live out of a suitcase пътувам постоянно 34. to live out of cans/tins храня се с консерви 35. to live to oneself живея изолирано, не общувам с хората 36. to live up to one's promise изпълнявам/удържам обещанието си 37. актуален, реален 38. вживявам се в (роля), прилагам на практика, живея според (принципи, идеали) 39. геол. първичен, матерински (за скала) 40. горящ, нажежен 41. ел. поднапрежение, фазен (за проводник) 42. зареден, неизбухнал (за снаряд и пр.) 43. печ. готов запечат 44. сп. вигра (за топка) 45. тех. подвижен, въртящ се 46. ярък (за цвят)* * *live [liv] I. v живея; съществувам; доживявам; the longer we \live, the more we learn човек се учи, докато е жив; \live and let \live живей и остави другите да живеят; as (so) long as I \live докато съм жив; a man must \live трябва да се живее (преживява); to \live well живея нашироко, от нищо не се лишавам; живея благочестив живот; to \live in the past живея със спомени; to \live hard преживявам тежък период; to \live rough живея спартански (оскъдно); to \live in a small way живея в бедност (недоимък); to \live a part театр. вживявам се в ролята си; to \live under the cat's foot ( paw) разг. под чехъл съм (за мъж); to \live carefully живея икономично, правя си сметката; to \live and breathe s.th. изцяло съм погълнат от (отдаден на) нещо; \lived there some years разг. всичко това ни е вече известно, виждали сме го вече, знаем го; long \live! да живее! ; II. live [laiv] adj 1. жив, живеещ, съществуващ; 2. жив, жизнен, буден, енергичен; наситен (за цвят); 3. актуален, реален, действителен, съществуващ; 4. горящ; \live coal жив въглен; 5. в действие, действащ, зареден, неексплодирал; 6. тех. променлив (за товар); 7. ел. под напрежение; 8. директен, на живо (за предаване); • \live weight 1) живо тегло; 2) полезен товар; \live wire ам. енергичен човек, "огън" човек; he is the \live wire in the concern той е душата на предприятието. -
16 martial
{ma:ʃl}
1. военен
MARTIAL law военно положение
to be under MARTIAL law във военно положение съм (за страна)
2. воинствен
3. храбър, смел, юначен* * *{ma:shl} a 1. военен; martial law военно положение; to be under martial la* * *храбър; юначен; сърцат; смел; войнствен; военен;* * *1. martial law военно положение 2. to be under martial law във военно положение съм (за страна) 3. военен 4. воинствен 5. храбър, смел, юначен* * * -
17 Stock Yard Inn
«Таверна у бойни», ресторан в Чикаго. Бойни давно уже здесь нет, но ресторан по-прежнему славится бифштексами, а его стены украшены эпизодами из жизни того Чикаго, который был, по словам поэта Карла Сэндберга, «мясником мира» [‘butcher of the world’]США. Лингвострановедческий англо-русский словарь > Stock Yard Inn
-
18 shambles
Беспорядок, кавардак. Древнеанглийское слово sceamul (табуретка, столик) произошло от латинского scamnum (скамейка) и обозначало базарный прилавок, где продавали мясо. Отсюда это слово во множественном числе приобрело значение бойни, где мясо готовили для продажи. Районы некоторых старых английских городов (Манчестера, Йорка), где были сосредоточены бойни, до сегодняшнего дня называют the Shambles. Сейчас a shambles называют любой беспорядок или плохо организованное дело.The children's birthday party was a shambles. No one was in charge and nothing had been organised. — Детский день рождения был очень плохо организован. Никто не занимался этим, и был полнейший хаос.
Прилагательное — shambolic (хаотичный, сумбурный). -
19 packer calfskin
телячья шкура с крупной бойни, консервированная телячья шкура с крупной бойниEnglish-Russian dictionary of leather and footwear industry > packer calfskin
-
20 scalding
ˈskɔ:ldɪŋ прил.
1) обжигающий
2) жгучий scalding tears ≈ жгучие слезы Syn: burning, poignant
3) едкий, язвительный Syn: caustic, biting обваривание, ошпаривание;
заваривание( кулинарное) бланширование( специальное) скольдирование, шпарка - * room шпарильное отделение( бойни) - * tub шпарильный чан обжигающий, горячий - * hot очень горячий, обжигающий - * tea обжигающий чай - * pie горячий пирог;
пирог с пылу с жару палящий - * sun палящее солнце жгучий - * tears жгучие слезы едкий, язвительный - * comment язвительное замечание scalding pres. p. от scald ~ едкий, язвительный ~ жгучий;
scalding tears жгучие слезы ~ обжигающий ~ жгучий;
scalding tears жгучие слезыБольшой англо-русский и русско-английский словарь > scalding
Страницы
См. также в других словарях:
бойни́ца — бойница … Русское словесное ударение
БОЙНИ — БОЙНИ, ветеринарно санитарные (в благоустроенных государствах) учреждения, в к рых концентрируется ветеринарный осмотр и убой на мясо всякого рода домашних животных. Устройство боен в городах и селениях преследует след. основные задачи: 1)… … Большая медицинская энциклопедия
Бойни — (скотобойни) суть вообще заведения, где производится убой разного скота, туши которого предназначаются в пищу. В селах и во многих городах нет благоустроенных общественных боен; там убой скота производится при мясных лавках, вследствие чего часто … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Бойни (Боровской район) — Село Бойни Бойні Страна УкраинаУкраина … Википедия
бойни́чный — бойничный … Русское словесное ударение
Бойни (Боровский район) — Село Бойни укр. Бойні Страна УкраинаУкраина … Википедия
бойни́ца — ы, ж. Отверстие для стрельбы (в оборонительном сооружении, в стене и т. п.) … Малый академический словарь
Бойни — см … Москва (энциклопедия)
Мерзкая (приток Бойни) — Мерзкая (Мирская) Характеристика Длина 24 км Площадь бассейна 92,7 км² Бассейн Каспийское море Бассейн рек Бойня → Волга Водоток … Википедия
бойничный — бойничный, бойничная, бойничное, бойничные, бойничного, бойничной, бойничного, бойничных, бойничному, бойничной, бойничному, бойничным, бойничный, бойничную, бойничное, бойничные, бойничного, бойничную, бойничное, бойничных, бойничным, бойничной … Формы слов
бойница — бойница, бойницы, бойницы, бойниц, бойнице, бойницам, бойницу, бойницы, бойницей, бойницею, бойницами, бойнице, бойницах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
