-
81 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
82 orbe2
adj. (lat. orbus) в съчет. coup orbe2 удар, който причинява само контузия, натъртване (без разкъсване на кожата); mur orbe2 сляпа стена ( без врати и прозорци). -
83 oreillons
m. pl. (de oreille; "coup de l'oreille") 1. мед. заушка; 2. археол. подвижни наушници на шлем. -
84 paraplégie
f. (de para- et gr. plêgê "coup, choc") мед. паралич на долните крайници. -
85 parer2
v.tr. (it. parare "se garer d'un coup") предотвратявам, вземам мерки срещу, отстранявам. -
86 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
87 peigne
m. (d'apr. peigner) 1. гребен, чесало; 2. фибичка, гребенче (за захващане на косата); 3. техн. чепкало, гребен; валяк; бърдо; 4. мор. морски гребен ( мекотело). Ќ sale comme un peigne много мръсен; rire comme un peigne смея се глупаво; le peigne d'Adam, du père Adam пръсти; donner un coup de peigne а довършвам, изпипвам (предмет); passer au peigne fin изучавам внимателно. -
88 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
89 pinceau
m. (lat. pop. °pincellum, class. penicillus, de penis "queue") 1. четка за рисуване; 2. прен. начин, маниер на рисуване; художник; 3. тънък светлинен сноп; 4. сноп косми; 5. нар. крак. Ќ donner le dernier coup de pinceau довършвам картина. -
90 pouce
m. (lat. pollex) 1. палец (на ръка или крак); 2. английска мярка за дължина (равна на 25,4 мм); 3. прен. много малко количество от нещо; 4. pouce! interj. спри! стоп! ( в детски игри за прекъсване на играта за почивка). Ќ le coup de pouce разг. довършване; manger sur le pouce разг. ям набързо, на крак, без прибори; serrer les pouces а qqn. разг. заставям някого със заплаха да каже това, което искам да узная; se mordre les pouces разг. разкайвам се за нещо; se tourner les pouces бездействам, безделнича; ne pas céder un pouce de terrain не отстъпвам, твърд съм в решението си; lever le pouce правя знак за автостоп. -
91 ramasser
v.tr. (de re- et amasser) 1. събирам; ramasser du foin събирам сено; ramasser les cahiers събирам тетрадките; 2. трупам; ramasser de l'argent трупам пари; 3. вдигам, прибирам; ramasser ses cheveux en chignon прибирам косите си в кок; ramasser le mouchoir d'une dame вдигам кърпичката на дама; 4. събирам, съсредоточавам; ramasser ses forces събирам, мобилизирам силите си; 5. правя лаконичен, стегнат; ramasser son style правя стила си стегнат; 6. разг. ramasser qqn. арестувам някого (за полицията); 7. разг., прен. получавам (удари, упреци); ramasser un coup de couteau получавам удар с нож; 8. прихващам болест; se ramasser 1. съсредоточавам се; 2. стеснявам се; 3. сгушвам се; свивам се; 4. разг. ставам след падане; разш. падам; прен. пропадам (на изпит и др.). Ќ ramasser une gamelle падам; se faire ramasser хвърлят ме в затвора, арестуват ме. Ќ Ant. étaler, étendre, étirer; disperser; répandre. -
92 rater
v. (de "prendre un rat", en parlant d'une arme а feu qui ne part pas, et fig. "manquer son coup") I. v.intr. 1. правя засечка (за оръжие); 2. прен. не успявам; пропускам, пропадам; II. v.tr. 1. не попадам, не сполучвам (за цел); 2. прен. пропускам случай, изтървавам; претърпявам неуспех; rater son train изпускам влака си; rater le début du spectacle изпускам началото на спектакъла; écrivain raté неуспял писател; se rater 1. разг. не успявам в опит за самоубийство; 2. не успяваме да се срещнем. Ќ il n'en rate pas une разг. той не спира да прави глупости. Ќ Ant. atteindre, obtenir, réussir. -
93 sabord
m. (p.-к. de bord) мор. страничен отвор на борда (за оръдие, проветряване, товарене). Ќ coup de sabord хвърляне на поглед (за наблюдение); оглеждане; mille sabords! по дяволите! -
94 schlague
f. (all. Schlag "coup") 1. бой с пръчка; 2. начин, средство за подчиняване. -
95 semonce
f. (p. p. fém. substantivé de l'a. fr. somondre, lat. submonere "avertir en secret") 1. мъмрене, предупреждение (на подчинен); 2. coup de semonce мор. оръдеен изстрел (за предупреждаване на кораб); 3. ост. заповед за явяване пред господар, крал. -
96 solide
adj. (lat. solidus "massif") 1. твърд; здрав, як, траен; nourriture solide твърда храна (противоположна на liquide); passage de l'état solide а l'état fluide преминаване от твърдо в течно състояние; une construction solide здрава постройка; 2. здрав, силен, снажен; un gaillard solide здравеняк; un coup solide de poing силен удар с юмрук; 3. голям, значителен; de solides revenus големи доходи; 4. солиден, устойчив; 5. прен. сигурен, надежден; непоклатим; здрав; траен; amitié solide трайно приятелство; 6. m. физ. твърдо тяло; нещо здраво, солидно. Ќ Ant. inconsistant, liquide; fluide; gazeux; fragile; chimérique, creux; incertain, instable; précaire; faible. -
97 sonde
f. (de l'a. nord. sund "mer, détroit", dans sundgyrd "perche а sonder") 1. сонда; sonde aérienne сонда за изследване на атмосферата; sonde spaciale сонда за изследване на интерпланетарната среда; 2. сонда за изкуствено хранене; 3. търг. малък уред за вземане на част от даден продукт. Ќ coup de sonde разузнаване; marcher la sonde а la main внимателно се впускам в нещо; porter la sonde dans подробно изследвам. -
98 soupape
f. (probabl. fig. souspape "coup sous le menton", de sous et °pape "mâchoire", de l'a. fr. paper, lat. pap(p)are "manger") 1. техн. клапа, клапан; soupape de sûreté предпазен клапан (да не избухне машина, уред); 2. прен. изход от затруднено положение. -
99 sûr,
e adj. (lat. securus "libre de souci") 1. сигурен, несъмнен; sûr, de réussir сигурен в успеха си; 2. уверен; être sûr, de ses moyens уверен съм в неговите средства; 3. верен, сигурен; un ami sûr, верен приятел; 4. сигурен, безопасен; endroit sûr, безопасно място; mettre qqch. en lieu sûr, скривам нещо на сигурно място; 5. loc.adv. а coup sûr,, pour sûr, сигурно, без друго, несъмнено; bien sûr, разбира се. Ќ être sûr, et certain съвсем сигурен съм. -
100 tabac2
m. (de tabasser, d'apr. tabac1) 1. разг., ост. бой с юмруци; donner du tabac2 бия някого; 2. успех; faire un tabac2 имам голям успех. Ќ coup de tabac2 буря, лошо време.
См. также в других словарях:
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
coup — COUP. s. mas. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup pesant. La force, la pesanteur du coup. Coup qui entre bien avant. Coup de poing. Coup de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
coup — COUP. s. m. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant &c. Grand coup. petit coup. rude coup. coup leger. coup pesant. la force, la pesanteur du coup. coup qui entre bien avant. coup de poing. coup de pied,… … Dictionnaire de l'Académie française
Coup d'état — Coup redirects here. For other uses, see Coup (disambiguation). Not to be confused with Coup de tête (disambiguation). Warfare Military history Eras … Wikipedia
Coup D'État Du 2 Décembre 1851 — Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre illégalement l’Assemblée nationale… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat — Coup d État Voir « coup d’État » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Coup d'Etat au Honduras de 2009 — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat de 2009 au Honduras — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 Décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 decembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
