-
21 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
22 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
23 assener
v.tr. (lat. assignare) 1. нанасям (удар); assener а qqn. un coup нанасям удар на някого; 2. подхвърлям (закачка, реплика). -
24 assommoir
m. (de assommer) 1. тежък предмет за нанасяне на удар; бокс; 2. боздуган; 3. ост. вертеп, мръсна кръчма. Ќ coup d'assommoir страшен, неочакван удар. -
25 attraper
v.tr. (de a- et trappe) 1. улавям, залавям, хващам; attraper un rhume хващам хрема; attraper un voleur залавям крадец; 2. схващам, разбирам, долавям; attraper quelques bribes de conversation долавям откъслеци от разговор; 3. настигам, застигам; 4. разг. докопвам; 5. разг. получавам; attraper un coup получавам удар; 6. измамвам, надхитрям, изигравам; 7. мъмря, хокам; il s'est fait attrapé par ses parents родителите му го смъмриха; s'attraper улавям се; хващам се; излъгвам се; измамвам се. -
26 balai
m. (p.-к. mot bret. balazn "genêt", ou du gaul. °banalto, °balatno) 1. метла; balai de plafond метличка за паяжини; balai de chiottes разг. четка за чистене на клозетни чинии; passer le balai премитам; manche а balai дръжка на метла (прен. слаб, мършав човек); 2. птича опашка; 3. връх на опашката на куче; 4. pl. ел. четки (на динамо, електродвигател); 5. гумена част на чистачка на автомобил; 6. разг. последен автобус или влакче на метрото за деня; 7. разг. година ( за възраст). Ќ coup de balai прен. масово уволняване на персонал, чистка. Ќ Hom. balais, ballet. -
27 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
28 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
29 bélier
m. (a. fr. belin, rac. bêler) 1. коч, овен; 2. воен., ист. стеноломна машина, таран; 3. ост. зодия Овен (21.03. - 20.04.); 4. машина за забиване на колове. Ќ bélier hydraulique техн. машина за издигане водата на по-голяма височина; coup de bélier силен удар. -
30 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
31 bolier
ou boulier m. (a. provenç. bolech, du lat. bolus "coup de filet") голяма рибарска мрежа, която се влачи от кораб покрай брега. -
32 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
33 botte2
f. (it. botta "coup") удар ( със сабя). Ќ porter une botte2 а qqn. задавам на някого внезапно бърз и труден въпрос (с което го поставям в затруднение); proposer la botte2 а qqn. предлагам секс на някого. -
34 boutoir
m. (de bouter) зурла, рило ( на глиган). Ќ coup de boutoir обидна, язвителна дума. -
35 boxe
f. (angl. box "coup") спорт. бокс. Ќ Hom. box. -
36 canif
m. (bas frq. °knif; cf. angl. knife) 1. джобно ножче; 2. длето на дърворезбар. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга си. -
37 caresse
f. (it. carezza, du lat. carus "cher") 1. милувка, ласка; галене, милване; faire des caresses а qqn. милвам някого; 2. ласкавост, нежност. Ќ Ant. brutalité, coup. -
38 caveçon
m. (lat. pop. °capitia "ce qu'on met autour de la tête") приспособление за стягане ноздрите на буен кон. Ќ coup de caveçon разг. наказание. -
39 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
40 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник.
См. также в других словарях:
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
coup — COUP. s. mas. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup pesant. La force, la pesanteur du coup. Coup qui entre bien avant. Coup de poing. Coup de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
coup — COUP. s. m. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant &c. Grand coup. petit coup. rude coup. coup leger. coup pesant. la force, la pesanteur du coup. coup qui entre bien avant. coup de poing. coup de pied,… … Dictionnaire de l'Académie française
Coup d'état — Coup redirects here. For other uses, see Coup (disambiguation). Not to be confused with Coup de tête (disambiguation). Warfare Military history Eras … Wikipedia
Coup D'État Du 2 Décembre 1851 — Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre illégalement l’Assemblée nationale… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat — Coup d État Voir « coup d’État » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Coup d'Etat au Honduras de 2009 — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat de 2009 au Honduras — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 Décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 decembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
