-
61 foudre1
f. (lat. fulgur "éclair") 1. мълния, гръм; 2. силен гняв; 3. pl. отлъчване от църквата. Ќ coup de foudre1 ост. голямо нещастие; внезапно влюбване; un foudre1 de guerre пълководец, спечелил многобройни победи; un foudre1 d'éloquence голям оратор. -
62 fouet
m. (dimin. de l'a. fr. fou "hêtre") камшик; бич. Ќ coup de fouet голяма обида; голяма болка, причинена от скъсване на връзки на мускул. -
63 franc3,
franche adj. (lat. Francus) 1. свободен; освободен от задължения, данъци и др.; villes franc3,es ист. градове, освободени от данъци; zone franc3,e свободна зона (от данъци, мита и др.); 2. искрен, откровен, честен; franc3, comme l'or много искрен; 3. сигурен; истински; une franc3,e canaille истинска паплач; 4. юр. цял, пълен; huit jours franc3,s пълни, цели осем дена; 5. открит, явен, отявлен; une franc3,e hostilité отявлена враждебност; 6. franc3, adv. открито, искрено, без заобикалки; je vous parle franc3, говоря ви искрено. Ќ arbre franc3, плодно дърво, което произхожда от костилка; des lettres franc3,es de port писма, освободени от такси за доставяне; vin franc3, естествено, натурално вино; coup franc3, свободен удар ( във футбола). -
64 gencive
f. (adapt. lat. gingiva) 1. анат. венец (на зъбите); 2. разш., разг. челюст, зъбите на челюстта; un coup dans les gencives удар в зъбите. -
65 gosier
m. (bas lat. geusiae "joue", o. gaul.) 1. гърло, гръклян; crier а plein gosier викам с цяло гърло; 2. трахея, дихателна тръба; 3. ларинкс. Ќ coup de gosier вик, извикване; avoir le gosier sec разг. жаден съм; s'humecter le gosier разг. пия алкохолно питие. -
66 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
67 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
68 grisou
m. (forme wallonne de grégeois) газ гризу; coup de grisou експлозия на газ гризу ( в мина). -
69 jaja
m. (de jarret "coup d'eau de vie") арго 1. вино; 2. чаша. -
70 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
71 lambada
f. (mot brésilien "coup de fouet") ламбада ( вид танц). -
72 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
73 mandale
f. (p.-к. de l'arg. it. mandolino "coup de pied") арго. плесник, шамар. -
74 manqué,
e adj. (de manquer) 1. лош, с недостатъци, дефектен; 2. пропуснат, изтърван, несполучлив, пропаднал; un coup manqué, несполучлив удар. -
75 marron1
m. (d'un rad. préroman °marr- "caillou") 1. кестен; dinde aux marron1s пуйка с кестени; 2. номер, който работниците окачват на специално табло при започване на работа; 3. нар. глава; coup de poing sur le marron1 удар по главата; 4. adj. inv. кестеняв; couleur marron1 кестеняв цвят; marron1 clair (foncé) светло(тъмно)кафяв. Ќ marron1s glacés захаросани кестени; tirer les marron1s du feu pour qqn. погов. правя рискове за друг без лични облаги; marron1 d'Inde див кестен; être fait (paumé) marron1 преправен, направен отново. -
76 marteau
m. (lat. pop. °martellus) 1. чук; marteau pneumatique пневматичен чук; 2. чукче (на врата); 3. вид риба-чук; 4. анат. чукче (ос в средното ухо); 5. хир. уред за набиване на пирони в костта; 6. махало (на голям стенен часовник); 7. спорт. lancement de marteau хвърляне на чук. Ќ avoir un coup de marteau, être marteau луд, пернат съм; entre l'enclume et le marteau между чука и наковалнята. -
77 massue
f. (lat. pop. °matteuca) 1. кривак; дебала, крива тояга; 2. боздуган. Ќ coup de massue неочаквано нещастие. -
78 monté,
e adj. (de monter) добре екипиран; coup monté, заговор; être bien (mal) monté, прен. положението ми е добро ( лошо). -
79 monter
v. (lat. pop. °montare, de mons) I. v.intr. 1. качвам се; monter par l'ascenseur качвам се с асансьора; 2. прииждам (за прилив, водна маса и др.); 3. издигам се; l'avion monte а six milles mètres самолетът се издига на шест хиляди метра; 4. прен. раста, получавам по-голям чин ( в службата), издигам се, ставам известен; monter en grade получавам по-голям чин, звание; 5. повишавам се (за цена, стойност и др.); II. v.tr. 1. изкачвам; monter un escalier изкачвам се по стълбите; 2. яздя; 3. екипирам, обзавеждам, устройвам; 4. техн. монтирам, сглобявам, събирам; 5. навивам (пружина); monter une montre навивам часовник; 6. прен. тайно подготвям, комбинирам, устройвам; инсценирам; предизвиквам, навивам; 7. качвам, занасям; monter au grenier качвам на тавана нещо; se monter 1. снабдявам се; 2. сърдя се на някого; 3. възлизам на ( за сума). Ќ monter sur ses ergots ставам войнствен, надменен; faire monter qqn. раздразвам, ядосвам някого; monter la garde застъпвам на пост; monter la tête а qqn. настройвам срещу някого; monter le coup а qqn. карам някого да повярва в нещо. Ќ Ant. descendre, baisser, abaisser, démonter, diminuer. -
80 mou2
m. (lat. mollis) бял дроб на някои животни. Ќ coup de mou2 сломяване; bourrer le mou2 а qqn. лъжа някого, като му разказвам измислици; rentrer dans le mou2 (а qqn.) нахвърлям се върху някого, насилвам.
См. также в других словарях:
coup — [ ku ] n. m. • colp 1080; lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos I ♦ 1 ♦ Mouvement par lequel un corps vient en heurter un autre; impression (ébranlement, bruit...) produite par ce qui heurte. ⇒ choc, ébranlement, heurt, tamponnement.… … Encyclopédie Universelle
coup — COUP. s. mas. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant, etc. Grand coup. Petit coup. Rude coup. Coup léger. Coup pesant. La force, la pesanteur du coup. Coup qui entre bien avant. Coup de poing. Coup de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
coup — COUP. s. m. Impression que fait un corps sur un autre en le frappant, le perçant, le divisant &c. Grand coup. petit coup. rude coup. coup leger. coup pesant. la force, la pesanteur du coup. coup qui entre bien avant. coup de poing. coup de pied,… … Dictionnaire de l'Académie française
Coup d'état — Coup redirects here. For other uses, see Coup (disambiguation). Not to be confused with Coup de tête (disambiguation). Warfare Military history Eras … Wikipedia
Coup D'État Du 2 Décembre 1851 — Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre illégalement l’Assemblée nationale… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat — Coup d État Voir « coup d’État » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Coup d'Etat au Honduras de 2009 — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat de 2009 au Honduras — Coup d État de 2009 au Honduras Manuel Zelaya, le président déposé par le coup d Etat du 28 juin 2009 … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 Décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 decembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
Coup d'Etat du 2 décembre 1851 — Coup d État du 2 décembre 1851 Louis Napoléon Bonaparte, Président des Français en 1851 Le coup d État du 2 décembre 1851 est effectué par Louis Napoléon Bonaparte, président de la République. Il arrive par ce moyen à dissoudre… … Wikipédia en Français
