-
1 bonne
f. (subst. fém. de bon1) 1. домашна помощница, слугиня, прислужничка; 2. бавачка. Ќ je ne suis pas ta bonne не можеш да ми заповядваш, не съм ти слугиня. -
2 bonne-maman
f. (de bon et maman) (pl. bonnes-mamans) разг. баба, стара майка ( обръщение от страна на внучето). -
3 louise-bonne
f. (pl. louises-bonnes) (du prénom Louise) бот. водна круша. -
4 toute-bonne
f. (de tout et bon) бот. 1. меча пета, мускатна какула; 2. сорт круша. -
5 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
6 chère
f. (bas lat. cara "visage", gr. kara "tête, visage") угощение; гощавка, гощаване, ядене и пиене. Ќ faire bonne chère а qqn. ост. приемам добре някого; homme de bonne chère човек, който обича да си угажда в яденето; чревоугодник; faire bonne chère угощавам се добре. Ќ Ant. chair, chaire, cheire, cher. -
7 débonnaire
adj. (de de bonne aire "de bonne race") добродушен, благодушен, добросърдечен. Ќ Ant. dur, méchant, sévère, terrible. -
8 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
9 tenue
f. (de tenir) 1. време, през което се провежда заседание, събрание; 2. водене, ръководене; поддържане; veiller а la bonne tenue d'un établissement следя за доброто ръководене на учреждение; la tenue de la maison поддържане на къща; 3. държане, поведение, външен вид; avoir de la tenue имам добро държание; bonne tenue en classe добро поведение в клас; 4. дреха, облекло, униформа; se mettre en tenue обличам униформата; tenue de sport спортно облекло; tenue de soirée вечерен тоалет; tenue légère, petite tenue леко облекло; 5. муз. тенуто; 6. стойка при яздене на кон; avoir de la tenue имам добра стойка при яздене; 7. ост. продължителност, трайност, продължение; tout d'une tenue, d'une seule tenue без прекъсване, продължително; 8. икон. стабилност на борсовия курс на акции; 9. авт. способност на автомобил да се движи в права посока и да не се носи встрани, когато сходимостта на гумите е регулирана. -
10 abonner
v.tr. (de bonne, anc. forme de borne) абонирам; abonner qqn. а абонирам някого за; s'abonner а абонирам се за; s'abonner а un journal абонирам се за вестник. Ќ Ant. désabonner. -
11 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
12 adresse2
f. (de l'a fr. adrece "bonne direction") 1. ловкост, сръчност; adresse2 des mains ловкост на ръцете; jouer un tour d'adresse2 а qqn. изигравам някого; 2. тънкост, хитрост, дипломатичност. Ќ Ant. gaucherie, maladresse. -
13 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
14 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
15 aventure
f. (lat. pop. °adventura) 1. приключение, авантюра; 2. loc. adv. а l'aventure наслуки, без определено намерение; d'aventure, par aventure случайно; 3. случайности, премеждия, неизвестности. Ќ dire la bonne aventure гадая, предсказвам бъдещето; tenter l'aventure опитвам си щастието. -
16 bête1
f. (lat. bestia) 1. животно, добитък; bête1s а cornes рогат добитък; bête1 de somme товарно животно; bête1 de trait, bête1 de voiture впрегатен добитък; bête1 nuisible вредно животно; 2. pl. зверове, диви животни, гадини, насекоми; bête1s féroces, bête1s sauvages диви животни, зверове. Ќ c'est ma bête1 noire разг. това е човек, който ми е противен; chercher la petite bête1 разг. заяждам се; bête1 а bon Dieu зоол. божа кравица, калинка, Coccinella septempunctata; reprendre du poil de la bête1 разг. съвземам се; souffrir comme une bête1 страдам като куче; une bête1 de scène актьор, който се раздава на сцената; c'est une bête1 това е човек, който пред нищо не се спира; une sale bête1 лош човек; une bonne bête1 човек, който не е опасен; une belle bête1 красив човек; faire la bête1 правя се на глупав; говоря глупости. -
17 bobonne
f. (redoubl. de bonne) 1. нар. галено обръщение на съпруг към съпруга; 2. разг., негат. съпруга; 3. дребна буржоазка на средна възраст. -
18 boniche
ou bonniche f. (de bonne) негат., обидно момиче за обща работа; слугинче, прислужница. -
19 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
20 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега.
См. также в других словарях:
bonne — [ bɔn ] n. f. • 1708 t. d affection; 1762 « gouvernante d enfants »; subst. fém. de 1. bon 1 ♦ Vieilli Bonne à tout faire : domestique s occupant du ménage, du linge, des courses, de la cuisine, etc. ⇒ domestique. Bonne d enfants. ⇒ gouvernante,… … Encyclopédie Universelle
Bonne-sur-Menoge — Bonne DEC … Deutsch Wikipedia
Bonne — Bonne … Deutsch Wikipedia
Bonne De Savoie — Pour les autres membres des familles, voir : Maison de Savoie et Sforza. Bonne de Savoie, en italien Bona di Savoia, née le 10 août 1449 à Chambéry et morte le 17 novembre 1503 à Fossano, est une noble italienne qui fut duchesse de… … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (Métro De Paris) — Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (metro de Paris) — Bonne Nouvelle (métro de Paris) Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (métro parisien) — Bonne Nouvelle (métro de Paris) Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne de savoie — Pour les autres membres des familles, voir : Maison de Savoie et Sforza. Bonne de Savoie, en italien Bona di Savoia, née le 10 août 1449 à Chambéry et morte le 17 novembre 1503 à Fossano, est une noble italienne qui fut duchesse de… … Wikipédia en Français
Bonne nouvelle (métro de paris) — Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne-Espérance, Quebec — Bonne Espérance Municipality … Wikipedia
bonne-voglie — ⇒BONNE VOGLIE, subst. masc. Vx. Rameur engagé volontairement sur une galère et non enchaîné : • « Dans un an », avait dit Galart, « si tu marches bien, je te ferai bonne voglie ». Ceux là étaient des hommes libres, enchaînés seulement pour la… … Encyclopédie Universelle
