-
41 facture1
f. (lat. factura "fabrication") 1. изпълнение, изработка, направа; portrait d'une bonne facture1 майсторски изрисуван портрет; 2. изработване на музикални инструменти. -
42 fidéicommis
m. (lat. jur. fideicommissum "ce qui est confié а la bonne foi") юр. фидеикомис (наследство, дарение, което наследодателят оставя на едно лице, за да го предаде на друго). -
43 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
44 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
45 franquette
(а la bonne) loc. adv. (d'un dimin. pop. de franc3) нар. просто, чисто и просто. -
46 frappe1
f. (de frapper) 1. сечене (на пари); 2. асортимент на матрици за стопяване на букви; 3. удар при писане на пишеща машина; avoir une bonne frappe1 имам добър удар; 4. спорт. удар в бокса върху тренировъчна круша. Ќ frappe1 de frappe воен. ударна сила. -
47 frigousse
f. (du moy. fr. °frigaler "faire bonne chère") нар., ост. лапане, ядене. -
48 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
49 généreux,
se adj. (lat. generosus "de bonne race", de genus) 1. щедър; être généreux, envers qqn. щедър съм към някого; 2. благороден, великодушен; 3. храбър, самоотвержен; 4. прен. плодороден, богат, обилен; terre généreux,se богата земя; 5. m. щедър, великодушен човек; 6. ост. от благородна кръв, потекло. Ќ coursier généreux, породист кон; vin généreux, силно, доброкачествено вино; poitrine généreux,se обемен, голям бюст. Ќ Ant. avare, égoïste; vil, bas, lâche; aride, pauvre, stérile. -
50 godaille
f. (du néerl. goed ale "bonne bière") разг. оргия; пиршество, гуляй. -
51 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
52 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
53 impression
f. (lat. impressio) 1. натиск, натискане; наблягане; 2. отпечатване, клеймо, печат; l'impression d'un cachet sur de la cire отпечатване на печат върху восък; 3. печатане, напечатване; отпечатване; l'impression d'un livre печатане на книга; 4. издание; 5. прен. въздействие, чувство; impression du froid въздействието на студа; 6. прен. впечатление; импресия; effacer une mauvaise impression заличавам лошо впечатление; faire une bonne impression правя добро впечатление; donner l'impression правя впечатление; avoir l'impression que имам впечатление, че; 7. техн. основа ( на картина с маслени бои). -
54 intelligence
f. (lat. intelligentia, var. de intellegentia, de intellegere "comprendre") 1. интелигентност, ум, разум, разсъдък; faire preuve d'intelligence показвам интелигентност; 2. разбиране; 3. умствено развитие; 4. досетливост; il a eu l'intelligence de me prévenir той има досетливостта да ме предупреди; 5. прен. съгласие, единомислие; agir d'intelligence avec qqn. действам в съгласие с някого. Ќ avoir des intelligences avec qqn. в отношения съм с някого; intelligence service английско разузнаване; intelligence artificielle комп. изкуствен интелект; vivre en bonne intelligence живея в разбирателство. Ќ Ant. bêtise, stupidité, inintelligence, aveuglement; incompréhension; mésintelligence; désunion, dissension. -
55 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
56 lame
f. (de lamina) 1. метална пластинка; 2. ножче за самобръсначка; 3. острие на сабя, нож и други; 4. морска вълнЂ. Ќ c'est une bonne (une fine) lame прен. той умее да върти шпага; visage en lame de couteau продълговато и слабо лице. -
57 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
58 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
59 mère1
f. (lat. mater) 1. майка; mère1 célibataire самотна майка; 2. la reine mère1 майка, царица (за пчела); 3. управителка на католически пансион или манастир, майка; 4. майка, покровителка; France, la mère1 des arts Франция, покровителката на изкуствата; 5. прен. източник, майка на нещо; l'oisiveté est mère de tous les vices погов. безделието е майка на всички злини; 6. разг. леля, стрина, баба (като обръщение); eh, la mère1! ей, лельо! 7. adj. основен, главен; idée mère1 главна, основна идея. Ќ conte de ma mère1 l'oie бабини деветини; mère1 célibataire, fille-mère1 жена с деца, която не е омъжена; la Bonne Mère Светата Дева; mère1 d'accueil жена, която износва плода на друга, която не може; mère1 porteuse жена, която е оплодена изкуствено и която след износване на детето го дава на стерилитетната двойка. -
60 mesure
f. (lat. mensura, rac. metiri "mesurer") 1. мярка, размер; mesures de longueur мерки за дължина; 2. муз. такт; battre la mesure тактувам; marquer la mesure отбелязвам такта; 3. прен. чувство на мярка, на сдържаност; граница, мярка; passer la mesure нямам мярка, не съм тактичен; ne garder aucune mesure надминавам всякаква граница; combler la mesure достигам до крайност, прекалявам; mesure de contrainte мярка за принуждение; принудителна мярка; mesures de relance мерки за преодоляване на кризата; 4. размер, стъпка (на стих); 5. loc. adv. а mesure, au fur et а mesure постепенно, съразмерно; en mesure ритмично; умерено; 6. loc. conj. а mesure que постепенно, докато. Ќ dans la mesure de в кръга на; en quelque mesure в някаква степен; vêtement sur mesure дреха по поръчка; outre mesure извънмерно; faire bonne mesure щедър съм. Ќ Ant. démesure, excès.
Страницы
См. также в других словарях:
bonne — [ bɔn ] n. f. • 1708 t. d affection; 1762 « gouvernante d enfants »; subst. fém. de 1. bon 1 ♦ Vieilli Bonne à tout faire : domestique s occupant du ménage, du linge, des courses, de la cuisine, etc. ⇒ domestique. Bonne d enfants. ⇒ gouvernante,… … Encyclopédie Universelle
Bonne-sur-Menoge — Bonne DEC … Deutsch Wikipedia
Bonne — Bonne … Deutsch Wikipedia
Bonne De Savoie — Pour les autres membres des familles, voir : Maison de Savoie et Sforza. Bonne de Savoie, en italien Bona di Savoia, née le 10 août 1449 à Chambéry et morte le 17 novembre 1503 à Fossano, est une noble italienne qui fut duchesse de… … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (Métro De Paris) — Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (metro de Paris) — Bonne Nouvelle (métro de Paris) Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne Nouvelle (métro parisien) — Bonne Nouvelle (métro de Paris) Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne de savoie — Pour les autres membres des familles, voir : Maison de Savoie et Sforza. Bonne de Savoie, en italien Bona di Savoia, née le 10 août 1449 à Chambéry et morte le 17 novembre 1503 à Fossano, est une noble italienne qui fut duchesse de… … Wikipédia en Français
Bonne nouvelle (métro de paris) — Pour les articles homonymes, voir Bonne Nouvelle. Bonne Nouvelle … Wikipédia en Français
Bonne-Espérance, Quebec — Bonne Espérance Municipality … Wikipedia
bonne-voglie — ⇒BONNE VOGLIE, subst. masc. Vx. Rameur engagé volontairement sur une galère et non enchaîné : • « Dans un an », avait dit Galart, « si tu marches bien, je te ferai bonne voglie ». Ceux là étaient des hommes libres, enchaînés seulement pour la… … Encyclopédie Universelle
