-
1 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
2 paupière
f. (bas lat. palpetra, class. palpebra) анат. клепач. Ќ fermer la paupière заспивам, склопям очи; abaisser, fermer les paupières а un mourant затварям очи на умрял; ouvrir la paupière събуждам се. -
3 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
4 boutique
f. (a. prov. botica, du gr. apothêkê) 1. дюкян, магазин (на дребно); boutique d'alimentation магазинче за хранителни продукти; 2. стока (в дюкян, магазин); 3. живарник за риба; 4. бутик, магазин за бутикови облекла; 5. ост. нечисто поддържано заведение, къща; 6. разг. работа; parler boutique говоря за работа. Ќ fermer, plier boutique спирам да правя нещо, отказвам се. -
5 cligner
v. (p.-к. bas lat. °cludiniare, de °cludinare, de cludere "fermer") I. v.tr. 1. мигам, премигвам; 2. присвивам очи (за да виждам по-добре); II. v.tr. ind. намигвам; cligner des yeux (de l'њil) намигвам (правя знак с очи) на някого; III. v.ind. мигам. -
6 cluse
f. (lat. clusa, var. de clausa, de claudere "fermer") геогр. клисура, теснина. -
7 dévisser
v. I. v.tr. (de dé- et visser) отвързвам, развързвам, отвинтвам, развинтвам; II. v.intr. нар. умирам; se dévisser отвинтвам се, отвързвам се. Ќ dévisser son billard арго умирам. Ќ Ant. visser, revisser, fermer. -
8 écarquiller
v.tr. (altér. de écartiller, de quart) 1. опулвам, облещвам; écarquiller les yeux опулвам очи; 2. ост. разкрачвам, разчеквам, разтварям широко; écarquiller les jambes разкрачвам широко крака. Ќ Ant. fermer. -
9 enclaver
v.tr. (lat. pop. °inclavare "fermer avec une clef", dér. de clavis "clé") 1. врязвам, включвам, затварям в чужда територия, землище, собственост; 2. техн. свързвам чрез врязване; 3. разш. обграждам, затварям. -
10 enfermer
v.tr. (de en- et fermer) 1. затварям; задържам; 2. прикривам, скривам; 3. ост. съдържам; 4. обграждам, заграждам; 5. прен. спотайвам, скривам; s'enfermer затварям се. Ќ enfermer le loup dans la bergerie погов. пускам вълка в кошарата. -
11 entrefermer
v.tr. (de entre- et fermer) лит. притварям, полуотварям. -
12 fermail
m. (de fermer) кука, токЂ; копче (телено); закопчалка на книга. -
13 fermant,
e adj. (de fermer) 1. който се затваря; който се заключва; 2. loc.adv. а portes fermant,es когато се затварят вратите на крепост; а jour fermant, надвечер, привечер. -
14 fermeture
f. (de fermer) 1. ключалка, брава; 2. затваряне; fermeture d'un magasin затваряне на магазин; 3. приключване; la fermeture d'un compte търг. приключване на сметка; 4. цип; fermeture а glissière; fermeture éclair цип. Ќ Ant. ouverture. -
15 fermoir1
m. (de fermer) закопчалка (на гривна, огърлица, чанта и др.); le fermoir1 d'un bracelet закопчалка на гривна. -
16 inaugurer
v.tr. (lat. inaugurare "prendre les augures, consacrer") 1. откривам тържествено (паметник, сграда и др.); 2. освещавам (храм); 3. прен. поставям начало на нещо. Ќ Ant. fermer; continuer, copier, poursuivre. -
17 marche1
f. (de marcher) 1. вървене, ходене, вървеж; aimer la marche1 обичам да ходя пеш; 2. движение, ход; la marche1 d'un train движението на влак; 3. движение, действие, ход, функциониране; mettre en marche1 пускам в движение; 4. походка; 5. воен. поход, ход; 6. път, разстояние; poursuivre sa marche1 вървя по пътя си; 7. процесия; une marche1 triomphale тържествена процесия; 8. прен. ход; la marche1 des événements ходът на събитията; 9. муз. марш; une marche1 funèbre погребален марш; 10. прогрес, напредък, вървеж. Ќ fermer (clore) la marche1 вървя последен (при процесия); ouvrir (conduire) la marche1 вървя начело (на процесия); marche1 arrière заден ход ( на кола). -
18 occlusif,
ve adj. (du lat. occlusus, p. p. de occludere "fermer") 1. който затваря, запушва; 2. лингв. преграден; consonne occlusif,ve преградна съгласна; 3. f. лингв. запорна, преградна съгласна (p, t, k, и др.). -
19 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
20 parapluie
m. (de para2- et pluie) чадър (за дъжд); fermer son parapluie умирам; la maison Parapluie полиция.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fermer — [ fɛrme ] v. <conjug. : 1> • 1080 « fixer, attacher »; lat. firmare « rendre ferme », de firmus I ♦ V. tr. 1 ♦ Appliquer (une partie mobile) de manière à boucher un passage, une ouverture. Fermer une porte, la porte. « Et quand viendra l… … Encyclopédie Universelle
fermer — FERMER. v. a. Clorre ce qui est ouvert. Fermer une chambre. fermer un coffre. fermer un cabinet. fermer une boëte, fermer une bourse. fermer la porte. fermer la fenestre, fermer la porte à la clef. fermer la porte au verroüil. fermer à double… … Dictionnaire de l'Académie française
fermer — Fermer, Claudere, Cludere, Occludere, Operire. Fermer unes lettres missives, Epistolam complicare. Fermer l huis au devant de quelqu un, Praecludere. Fermer les yeux, Claudere, vel premere oculos. Fermer au verrouil ou à la clef, Obserare. Fermer … Thresor de la langue françoyse
fermer — (fèr mé) v. a. 1° Arrêter, fixer. C est le sens propre de ce verbe conservé seulement dans ce terme de navigation : fermer un bateau, l arrêter ou l attacher ; et dans ce terme de droit coutumier : rendre le témoignage appelé ferme ; et dans ce … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FERMER — v. a. Clore ce qui est ouvert, en boucher l entrée ou l ouverture avec une porte, un couvercle, une trappe, etc. Fermer une chambre. Fermer une armoire, un secrétaire, une malle. Fermer une boîte. Fermer une cour. Fermer une boutique. On dit… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FERMER — v. tr. Clore ce qui était ouvert par une porte, un couvercle, une trappe, etc. Fermer une chambre. Fermer une armoire, un secrétaire, une malle. Fermer une boîte. Fermer une cour. Par extension, il signifie Clore un édifice, un établissement, un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fermer — vt. ; enfermer, boucler : farmâ (Albertville.021b, Chamonix), fremâ (Chautagne, Cordon.083, Megève, Notre Dame Be., Samoëns), frèmâ (021a, Bellecombe Bauges, Saxel.002, Villards Thônes), FROMÂ (Albanais.001, Annecy, Combe Si.018, Leschaux.006),… … Dictionnaire Français-Savoyard
fermer — I. Fermer le linge; c est un barbarisme. Le mot fermer signifie clorre ce qui est ouvert; on ferme une porte, une chambre; mais on ne ferme pas du linge; on ferme une chambre, pour qu on n y puisse pas entrer; on serre les habits, le linge,… … Dictionnaire grammatical du mauvais langage
Fermer — This English medieval job descriptive surname, recorded in the spellings of Farmer, Farmar, Fermer and Fermor, is of Olde French pre 10th century origins. Most people are surprised to know that originally the surname had nothing to with actually… … Surnames reference
fermer — v.t. La fermer, fermer sa gueule, se taire. □ interj. La ferme ! Silence, tais toi ! … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Fermer les yeux à quelque chose — ● Fermer les yeux à quelque chose se refuser à le croire, à l admettre, en dépit des preuves qui l établissent : Fermer les yeux à l évidence … Encyclopédie Universelle
