-
1 blessé,
e adj. et n. (de blesser) 1. ранен, наранен; blessé, au bras ранен в ръката; 2. прен. обиден, оскърбен; 3. m.,f. ранен човек; blessé, grave тежко ранен; blessé, léger леко ранен. Ќ Ant. intact, sauf, valide. -
2 blesser
v.tr. (frq. °blettjan "meurtrir") 1. ранявам, наранявам; blesser а mort наранявам смъртоносно; blesser au genou наранявам в коляното; 2. стискам, притискам, убивам; les chaussures blessent le pied обувките притискат краката; 3. действам неприятно, дразня; blesser la vue дразня зрението; 4. обиждам, оскърбявам, докачам; blesser l'amour-prope de qqn. наранявам самолюбието на някого; 5. прен., ост. нарушавам; blesser les convenances нарушавам благоприличието; 6. вредя, увреждам; ce contrat blesse mes intérêts този договор уврежда интересите ми; se blesser 1. ранявам се, наранявам се, удрям се; 2. обиждам се, докачам се. Ќ savoir où le soulier (le bât) me blesse зная къде ме стиска обувката; сам зная болката си. Ќ Ant. flatter, louer. -
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 étendre
v.tr. (lat. extendere) 1. разтягам, разпъвам; étendre ses jambes разпъвам, разтягам краката си; 2. постилам, разстилам; étendre un tapis sur le parquet разстилам килим върху паркета; 3. мажа, намазвам; étendre du beurre намазвам масло; 4. простирам, разпростирам; étendre du linge простирам пране; 5. протягам; étendre les bras протягам ръце; 6. обтягам, поставям; 7. разпервам; étendre les ailes разпервам крила; 8. прен. разширявам, разпростирам; увеличавам; étendre les limites d'un pays разширявам границите на държава; étendre son pouvoir разширявам властта си; 9. разредявам, разреждам; étendre du vin разреждам вино; 10. скъсвам (на изпит); 11. просвам (в цял ръст); слагам да легне; étendre un blessé sur le lit слагам да легне ранен; s'étendre 1. разтягам се; 2. постилам се, разстилам се; 3. se faire étendre късат ме на изпит; 4. простирам се, достигам, разпростирам се; разширявам се, разпространявам се; увеличавам се; 5. изтягам се. Ќ Ant. limiter, borner, restreindre; abréger; diminuer. -
5 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
6 grièvement
adv. (de l'a. fr. grief "grave"; lat. grevis) тежко; сериозно; grièvement blessé тежко ранен. Ќ Ant. légèrement. -
7 intact,
e adj. (lat. intactus) 1. непокътнат, неначенат, непобутнат; 2. прен. безупречен; réputation intact,e безупречна репутация; 3. девствен. Ќ Ant. altéré, endommagé; blessé; compromis. -
8 mal-en-point
loc.adj.inv. (de mal et point) разг., ост. в окаяно положение, в окаяно, жалко състояние; un blessé bien mal-en-point ранен в много окаяно състояние. -
9 sauf2,
ve adj. (lat. salvus) цял; невредим; saint et sauf2, жив и здрав. Ќ Ant. blessé, endommagé. -
10 sérieusåment
adv. (de sérieux) 1. сериозно; 2. истински; 3. тежко; il est sérieusåment blessé той е тежко ранен. -
11 soin
m. (frq. °suni) 1. внимание, старание; 2. грижи; les soins de beauté грижи за поддържане на красотата; 3. ост. грижа, безпокойство; 4. отговорност, задължение; on lui confia le soin de l'affaire повериха му отговорността за тази работа; soins domestiques домашни, домакински задължения; 5. помощ; premiers soins donnés а un blessé първа помощ, дадена на ранен. Ќ avoir, prendre soin de грижа се за нещо, някой; être aux petits soins (pour qqn.) грижа се, бдя над някого. -
12 succomber
v.tr. (lat. succumbere, proprem. "tomber sous") 1. изнемогвам, падам, не устоявам; sa foi succomba вярата му не устоя; 2. отстъпвам, поддавам се; 3. умирам, свършвам; le blessé succomba aussitôt раненият скоро издъхна; 4. претърпявам неуспех. -
13 transport
m. (de transporter) 1. пренос, пренасяне, превозване; transport d'un blessé sur un brancard пренасяне на ранен върху носилка; transport du courant électrique пренос на електрически ток; transport des voyageurs превозване на пътници; 2. транспорт, превоз, превозно средство; transport par voie d'eau воден транспорт; transport par air (aérien) въздушен транспорт; transport par terre сухоземен транспорт; 3. юр. прехвърляне, предаване права; 4. прен. възторг, силно чувство; 5. мед. transport au cerveau гръбначно възпаление; 6. pl. транспортни средства; 7. ост., лит. израз на страст.
См. также в других словарях:
blessé — blessé, ée [ blese ] adj. et n. • 1155; de blesser 1 ♦ Qui a reçu une blessure. Soigner un soldat blessé. Il est blessé au bras. Membre, genou blessé. ♢ Fig. Blessé dans son amour propre. ⇒ froissé, mortifié, offensé, outragé. « Ce n est pas ma… … Encyclopédie Universelle
blessé — blessé, ée (blè sé, sée) part. passé. 1° Qui a reçu une blessure. Blessé gravement par une tuile. Blessé en duel par son adversaire. Le foie blessé par la pointe de l épée. 2° Fig. En parlant de l amour. • Ces hommes saints qui ont été… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Blesse — »weißer ‹Stirn›fleck bei Tieren; Tier mit solchem Fleck«: Die heute übliche Form trat an die Stelle der nicht umgelauteten Form frühnhd. Blasse, mhd. blasse, ahd. blassa »weißer Stirnfleck«, vgl. mnd. bles‹se› »Blesse« und weiterhin niederl. bles … Das Herkunftswörterbuch
Blesse — Blesse,die:⇨Abzeichen(2) … Das Wörterbuch der Synonyme
Blesse — Sf weißer Fleck (auf der Stirn), Haustier mit einem solchen Fleck per. Wortschatz fach. (15. Jh.) Stammwort. Zu blaß. Weiße Flecken bezeichnen auch mhd. blasse, ahd. blas(ros), mndd. bles(se), anord. blesi (m.) und blesóttr (Adj.). Die e Formen… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
blessé — Blessé, m. acut. Signifie gasté par entameure de coup, Saucius, et vient de ce verbe Grec {{t=g}}blaptô,{{/t}} qui est de plus large signification que n est Saucio aupres des Latins, car il comprend aussi les blesseures de coups, orbes et de… … Thresor de la langue françoyse
blessé — Blessé, [bless]ée. part. Il a toutes les significations de son verbe … Dictionnaire de l'Académie française
Blesse — Galgo Espanol/Podenco Mix mit Blesse … Deutsch Wikipedia
Blesse — Blẹs|se 〈f. 19〉 1. weißer Stirnfleck (bei Pferden, Kühen) 2. Tier (bes. Kuh, Pferd) mit weißem Stirnfleck [<ahd. blassa „weißer Fleck (bes. an der Stirn von Tieren)“; zu idg. *bhles , *bhlos „glänzen“; → blass] * * * Blẹs|se , die; , n [mhd … Universal-Lexikon
blesse — fai·blesse; no·blesse; … English syllables
Blesse — Blẹs·se die; , n; 1 ein weißer Fleck auf der Stirn besonders von Pferden 2 besonders ein Pferd mit einer ↑Blesse (1) … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
