-
1 tenant
{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)* * *{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о* * *обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;* * *1. i. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант 2. ii. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр) 3. tenant right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок 4. обитател 5. юр. владетел на земя/къща и пр* * *tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници. -
2 life-tenant
life-tenant[´laif¸tenənt] n пожизнен наемател (владетел) на имот. -
3 shooting-tenant
shooting-tenant[´ʃu:tiʃ¸tenənt] n наемател на имение за лов. -
4 sitting tenant
sitting tenant[´sitiʃ¸tenənt] n наемател, който пръв се е настанил в жилище. -
5 under-tenant
-
6 co-tenant
{,kou'tenənt}
n сънаемател, съквартирант* * *{,kou'tenъnt} n сънаемател; съквартирант.* * *съквартирант;* * *n сънаемател, съквартирант -
7 ingoing
{'in,gouiŋ}
I. a входящ, който пристига
the INGOING tenant новият наемател
II. n влизане* * *{'in,gouin} I. а входящ; който пристига; the ingoing tenant новият* * *влизане; входящ;* * *1. i. a входящ, който пристига 2. ii. n влизане 3. the ingoing tenant новият наемател* * * -
8 incoming
{,in'kʌmiŋ}
1. който идва/пристига, следващ
INCOMING tenant нов наемател
INCOMING tide прилив
the INCOMING year новата година
2. новодошъл, новозаселил се
3. входящ, който постъпва/трябва да постъпи, постъпил
INCOMING profit реализирана печалба* * *{,in'k^min} а 1. който идва/пристига; следващ; incoming tenant нов* * *постъпващ; пристигане; входящ; влизане; новодошъл;* * *1. incoming profit реализирана печалба 2. incoming tenant нов наемател 3. incoming tide прилив 4. the incoming year новата година 5. входящ, който постъпва/трябва да постъпи, постъпил 6. който идва/пристига, следващ 7. новодошъл, новозаселил се* * *incoming[´in¸kʌmiʃ] I. adj 1. който идва, пристига, следващ; \incoming tide прилив; \incoming mail входяща поща; 2. новодошъл, новозаселил се; 3. входящ, който постъпва (трябва да постъпи), постъпил; \incoming profit реализирана печалба; II. n 1. влизане, идване, пристигане; 2. pl доход, доходи, приход, приходи, постъпления. -
9 outgoing
{'autgouiŋ}
1. който излиза/тръгва/напуска/заминава
OUTGOING tide морски отлив
OUTGOING tenant напускащ наемател
2. изходящ (за писмо и пр.)
3. тех. отработен
4. пол. който напуска поста си/е подал оставка
5. дружелюбен, отзивчив* * *{'autgouin} а 1. който излиза/тръгва/напуска/заминава; outgoing tid* * *a паднал (за кабинет, министър);outgoing; а 1. който излиза/тръгва/напуска/заминава; outgoing tide морски отлив; outgoing tenant* * *1. outgoing tenant напускащ наемател 2. outgoing tide морски отлив 3. дружелюбен, отзивчив 4. изходящ (за писмо и пр.) 5. който излиза/тръгва/напуска/заминава 6. пол. който напуска поста си/е подал оставка 7. тех. отработен* * *outgoing[´aut¸gouiʃ] I. adj 1. заминаващ, напускащ, тръгващ; \outgoing tide морски отлив; 2. изходящ (за писма и пр.); 3. тех. отработен, отходен; 4. полит. който напуска властта (поста), подал оставка, паднал; 5. разг. приветлив, общителен, приказлив; II. n 1. напускане, излизане; 2. pl разноски, разходи. -
10 sit
{sit}
1. седя
сядам (и с down)
to SIT at home стоя си вкъщи, бездействувам
to SIT tight седя/държа се здраво (на седло, люлка и пр.), прен. държа на своето, не отстъпвам, издържам
2. мътя (за птица), кацвам, кацнал съм
3. член съм (на комисия, парламент и пр.)
to SIT in parliament for a constituency представям избирателен окръг в парламента
to SIT on a committee член съм на комисия
4. заседавам (за парламент и пр.)
5. позирам (to a painter на художник)
to SIT for one's portrait рисуват ме
6. намирам се, съм, стоя, лежа
SITting tenant настоящ/сегашен квартирант
7. стоя, лежа (за дреха), прилягам (и прен.)
подхождам (on на)
imperiousness SITs well on her подхожда/прилича и да се държи властно
8. възсядам, яздя
9. слагам (някого) да седне
SIT you down ост. седнете
10. ам. имам места за, побирам (за зала, кола и пр.)
to SIT at someone's feet уча се от/ученик съм на някого
SITs the wind there/in that quarter? прен. натам ли духа вятърът? такава ли била работата? joy sat on every countenance на всички лица бе изписана/се четеше радост
this food SITs heavy on the stomach тази храна пада тежко/тежи на стомаха
the responsibility SITs heavy on him отговорността му тежи
his principles SIT loosely on him принципите му не го обвързват твърде, не държи твърде на принципите си
sit about/around седя и бездействувам
sit back облягам се, отпускам се (в кресло и пр.), почивам си, отпускам се, бездействувам, скръствам ръце
sit by стоя безучастно, не се меся
sit down сядам
to SIT down to table/to a meal сядам да се храня
to SIT down to one's work сядам да работя, слагам да седне, воен. установявам се на лагер, обсаждам
to SIT down before/under приемам безропотно, стачкувам, без да напускам предприятието/завода, изразявам протест, като сядам пред полицията (по време на демонстрация)
to SIT down hard on a plan, etc. ам. разг. противопоставям се енергично на план и пр.
sit for явявам се на (изпит)
sit in седя в завода/университета и пр. в знак на протест (докато бъдат задоволени исканията ми), baby-sit
to SIT in on участвувам в
sit on член съм на (комисия и пр.), разглеждам, анкетирам (въпрос-за комисия), разг. пренебрегвам, не се занимавам с (оплакване и пр.), разг. скастрям, срязвам, натривам носа на (някого), слагам (някого) на мястото му
sit out стоя до края на (концерт, реч и пр.), стоя навън/на открито, не участвувам в, изпускам (танц, игра и пр.), стоя/оставам по-дълго от (някой друг)
sit round sit about/around
sit through sit out
sit under слушам/следвам курс от лекции на (даден професор)
sit up седя изправен (на стол и пр.), сядам (в леглото), изправям се на задните си крака (за куче), стоя (до късно), не си лягам, будувам, разг. стряскам се, сепвам се, поразмислям се, стягам се
to make someone SIT up (and take notice) изведнъж привличам вниманието на някого, стряскам някого, карам някого да се поразмисли* * *{sit} v (sat {sat}) (-tt) 1. седя; сядам (и с down); to sit at ho* * *стоя; сядам; седя; възсядам; заседавам; лежа; намирам се;* * *1. his principles sit loosely on him принципите му не го обвързват твърде, не държи твърде на принципите си 2. imperiousness sits well on her подхожда/прилича и да се държи властно 3. sit about/around седя и бездействувам 4. sit back облягам се, отпускам се (в кресло и пр.), почивам си, отпускам се, бездействувам, скръствам ръце 5. sit by стоя безучастно, не се меся 6. sit down сядам 7. sit for явявам се на (изпит) 8. sit in седя в завода/университета и пр. в знак на протест (докато бъдат задоволени исканията ми), baby-sit 9. sit on член съм на (комисия и пр.), разглеждам, анкетирам (въпрос-за комисия), разг. пренебрегвам, не се занимавам с (оплакване и пр.), разг. скастрям, срязвам, натривам носа на (някого), слагам (някого) на мястото му 10. sit out стоя до края на (концерт, реч и пр.), стоя навън/на открито, не участвувам в, изпускам (танц, игра и пр.), стоя/оставам по-дълго от (някой друг) 11. sit round sit about/around 12. sit through sit out 13. sit under слушам/следвам курс от лекции на (даден професор) 14. sit up седя изправен (на стол и пр.), сядам (в леглото), изправям се на задните си крака (за куче), стоя (до късно), не си лягам, будувам, разг. стряскам се, сепвам се, поразмислям се, стягам се 15. sit you down ост. седнете 16. sits the wind there/in that quarter? прен. натам ли духа вятърът? такава ли била работата? joy sat on every countenance на всички лица бе изписана/се четеше радост 17. sitting tenant настоящ/сегашен квартирант 18. the responsibility sits heavy on him отговорността му тежи 19. this food sits heavy on the stomach тази храна пада тежко/тежи на стомаха 20. to make someone sit up (and take notice) изведнъж привличам вниманието на някого, стряскам някого, карам някого да се поразмисли 21. to sit at home стоя си вкъщи, бездействувам 22. to sit at someone's feet уча се от/ученик съм на някого 23. to sit down before/under приемам безропотно, стачкувам, без да напускам предприятието/завода, изразявам протест, като сядам пред полицията (по време на демонстрация) 24. to sit down hard on a plan, etc. ам. разг. противопоставям се енергично на план и пр 25. to sit down to one's work сядам да работя, слагам да седне, воен. установявам се на лагер, обсаждам 26. to sit down to table/to a meal сядам да се храня 27. to sit for one's portrait рисуват ме 28. to sit in on участвувам в 29. to sit in parliament for a constituency представям избирателен окръг в парламента 30. to sit on a committee член съм на комисия 31. to sit tight седя/държа се здраво (на седло, люлка и пр.), прен. държа на своето, не отстъпвам, издържам 32. ам. имам места за, побирам (за зала, кола и пр.) 33. възсядам, яздя 34. заседавам (за парламент и пр.) 35. мътя (за птица), кацвам, кацнал съм 36. намирам се, съм, стоя, лежа 37. подхождам (on на) 38. позирам (to a painter на художник) 39. седя 40. слагам (някого) да седне 41. стоя, лежа (за дреха), прилягам (и прен.) 42. сядам (и с down) 43. член съм (на комисия, парламент и пр.)* * *sit [sit] v ( sat[sæt]) 1. седя, сядам; to \sit at home стоя си вкъщи, мързелувам, безделнича; to \sit apart седя настрана; to \sit tight седя здраво на седлото; държа на, не отстъпвам от, отстоявам мнението си; to \sit over o.'s work залягам; to \sit over a book зачитам се (прехласвам се) в някоя книга; to \sit on o.'s hands прен. не предприемам нищо, не ръкопляскам; to \sit at s.o.'s feet прен. уча се от някого, слушам го в захлас; to \sit loose to s.th. не проявявам интерес към, безразличен съм към; 2. заседавам (за парламент и пр.); a committee is \sitting on the question един комитет разглежда (се занимава с) този въпрос; to \sit in judgement прен. съдя, критикувам; 3. заемам пост, член съм на (комитет и пр.) (on); to \sit on the bench съдия съм; to \sit in the parliament депутат съм; to \sit for a constituency представям окръг в парламента; 4. позирам (на художник) (to, for); 5. кандидатствам ( for); to \sit for an exam явявам се на изпит; 6. мътя (за птици); 7. намирам се, съм, стоя, лежа; to be \sitting pretty в добро финансово (социално) положение съм; уреден съм в живота; her hair \sits close to her head тя носи косата си пригладена (опъната); food that \sits heavy on the stomach трудносмилаема, тежка храна; his responsibilities \sit heavy upon him неговите отговорности му тежат; his principles \sit loosely on him той не е много принципен; 8. става, приляга, стои, седи (за дреха); the dress \sits well on her роклята ѝ отива; 9. ост., поет. подхожда, подобава, приляга; forwardness that \sits ill on a young lady нахалство, което не подобава на младо момиче; 10. възсядам, яздя; to \sit a horse well седя здраво на седлото; 11. слагам (някого) да седне; 12. замествам ( for), (= to baby-sit) наглеждам дете, докато родителите са излезли; -
11 will
{wil}
I. 1. воля, твърдост/сила на волята
2. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност
freedom of the WILL свобода на волята
with the best WILL in the world и при/въпреки най-доброто желание
where there's a WILL there's a way с желание всичко се постига
the WILL to live желание/воля за живот
of one's free WILL доброволно, по свое желание
with a WILL с желание/воля, решително, енергично
to have/work one's WILL налагай волята си, постигам това, което искам
to work one's WILL (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си
at WILL когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне
tenant at WILL квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение
to take the WILL for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне
3. отношение към другите
good WILL доброжелателство, добра воля
ill WILL зложелателство, враждебност, неприязън
4. завещание (и last WILL and testament)
II. 1. ост. желая, пожелавам, повелявам
2. заставям (чрез мисъл), внушавам на
to WILL oneself to fall asleep налагам си да заспя
he WILLed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него
3. завещазам
III. 1. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't), 2 л. ост. wilt
past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях
I think he WILL come мисля, че той ще дойде
I knew they would be there знаех, че те ще ca там
2. във всички лица искам, желая
do as you WILL постъпи, както искаш
what would you have me do? какво желаеш да направя? would that I had never come! ост. никак да не бях идвал
3. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. I WILL not forget няма да/обещавам да не забравя
4. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда
boys WILL be boys момчетата ca си/си остават момчета
truth WILL out истината винаги (си) излиза наяве
this hen WILL lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица
he WILL get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи
people WILL talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш)* * *{wil} n 1. воля; твърдост/сила на волята; 2. воля, желание; твър(2) {wil} v 1. ост. желая, пожелавам; повелявам; 2. заставям (чр{3} {wil} v аих (ськр. 'll; отр. ськр. won't {wount}); 2 л. ос* * *ще; воля; завещание; желание;* * *1. 2 л. ост. wilt 2. at will когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне 3. boys will be boys момчетата ca си/си остават момчета 4. do as you will постъпи, както искаш 5. freedom of the will свобода на волята 6. good will доброжелателство, добра воля 7. he will get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи 8. he willed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него 9. i knew they would be there знаех, че те ще ca там 10. i think he will come мисля, че той ще дойде 11. i. воля, твърдост/сила на волята 12. ii. ост. желая, пожелавам, повелявам 13. iii. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't) 14. ill will зложелателство, враждебност, неприязън 15. of one's free will доброволно, по свое желание 16. past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях 17. people will talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш) 18. tenant at will квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение 19. the will to live желание/воля за живот 20. this hen will lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица 21. to have/work one's will налагай волята си, постигам това, което искам 22. to take the will for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне 23. to will oneself to fall asleep налагам си да заспя 24. to work one's will (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си 25. truth will out истината винаги (си) излиза наяве 26. what would you have me do? какво желаеш да направя? would that i had never come! ост. никак да не бях идвал 27. where there's a will there's a way с желание всичко се постига 28. with a will с желание/воля, решително, енергично 29. with the best will in the world и при/въпреки най-доброто желание 30. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност 31. във всички лица искам, желая 32. завещазам 33. завещание (и last will and testament) 34. заставям (чрез мисъл), внушавам на 35. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. i will not forget няма да/обещавам да не забравя 36. отношение към другите 37. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда* * *will [wil] I. n 1. воля; твърдост (сила) на волята; 2. воля, желание; твърдо намерение; where there's a \will there's a way да искаш, значи да можеш; който има желание, намира и начин; the \will to live желание за живот; the \will to victory воля за победа; of o.'s own free \will доброволно, по своя воля; with a \will енергично, с желание (мерак); to work ( have) o.'s \will upon s.o. постигам желанието си с (особ. прелъстявам) някого; to work s.o. to o.'s \will налагам волята си на някого; at \will когато (както) си искам, когато (както) ми скимне; 3. отношение към другите; good \will доброжелателство, добронамереност, добро(желателно) отношение; ill \will зложелателство, задни мисли; 4. завещание (и last \will and testament); II. v 1. библ. пожелавам, повелявам; 2. заставям (чрез мислите си), внушавам на; to \will o.s. to fall asleep заставям се да заспя; he \willed the genie into his presence той накара духа да се яви пред него; 3. завещавам; III. will v modal (съкр. 'll; отр. съкр. won't [wount]; 2 л. ост. wilt; past would [wud], съкр. 'd); 1. ще (за изразяване на бъдеще време); I \will attend the meeting ще присъствам на заседанието; 2. във всички лица искам, бих искал; do as you \will постъпете, както желаете; ост. никак да не бях идвал! 3. особ. в 1 л. ед. и мн. изразява обещание, твърдо решение, намерение; I \will not forget няма да (обещавам да не) забравя; 4. изразява обичайно действие, често не се превежда; boys \will be boys момчетата са си момчета, какво да ги правиш, момчета; accidents \will happen in the best regulated families случва се и в най-добрите семейство; truth \will out истината винаги излиза наяве (не може да се скрие); 5. ( предположение) трябва, сигурно ще; this \will be my wife това сигурно е съпругата ми; 6. с ударение изразява настроение, упоритост; he \will leave his socks lying all over the place той непрекъснато оставя чорапите си да лежат по пода; he \will have his little joke той обича да се шегува. -
12 evict
{i'vikt}
1. изгонвам, изваждам (квартирант) (from)
2. юр. отнемам, конфискувам (по съдебен ред) (of, from)* * *{i'vikt} v 1. изгонвам, изваждам (квартирант) (from); 2. юр. от* * *отнемам; конфискувам;* * *1. изгонвам, изваждам (квартирант) (from) 2. юр. отнемам, конфискувам (по съдебен ред) (of, from)* * *evict[i:´vikt] v 1. юрид. отнемам, конфискувам (по съдебен ред); 2. изпъждам, изгонвам; изваждам (от квартира и пр.); \evicted tenant изпъден (изгонен, изхвърлен) наемател. -
13 lieutenant
{lef'tenənt}
1. лейтенант
first LIEUTENANT старши лейтенант
second LIEUTENANT (младши) лейтенант
2. заместник, помощник* * *{lef'tenъnt} ам. {lu:'tenant} n 1. лейтенант; first lieutenant ст* * *заместник; лейтенант;* * *1. first lieutenant старши лейтенант 2. second lieutenant (младши) лейтенант 3. заместник, помощник 4. лейтенант* * *lieutenant[lef´tenənt, ам. lju:´tenənt] n 1. лейтенант; first \lieutenant старши лейтенант; ост. поручик; second \lieutenant лейтенант, младши лейтенант; ост. подпоручик; \lieutenant junior grade ам. мор. мичман I ранг; \lieutenant senior grade ам. мор. лейтенант; 2. заместник, помощник; Deputy L. заместник; Lord-L. кралски наместник в графство.
См. также в других словарях:
tenant — tenant, ante [ tənɑ̃, ɑ̃t ] adj. et n. • XIIIe « tenace »; 1160 « stable, ferme »; de tenir I ♦ Adj. 1 ♦ Qui « se tient », ne s interrompt pas. Séance tenante. 2 ♦ (mil. XXe) Chemise à col tenant, qui ti … Encyclopédie Universelle
tenant — ten·ant / te nənt/ n [Anglo French, from Old French, from present participle of tenir to hold, from Latin tenēre]: one who holds or possesses property by any kind of right: one who holds a tenancy in property; specif: one who possesses property… … Law dictionary
Tenant rights — can either refer to the rights tenants enjoy by law, or to the movement to acquire such rights. Tenant rights generally seek to protect renters from landlord neglect and unfair eviction, as well as secure fair, affordable housing. Laws dealing… … Wikipedia
tenant — tenant, ante (te nan, nan t ) adj. 1° Qui tient ; usité dans très peu de locutions. Séance tenante, dans le cours de la séance. Je vous remercie, mais rancune tenante, c est à dire sans renoncer à ma rancune. Anciennement, les plaids… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tenant estoppel certificate — USA tenant estoppel certificate, Also known as an estoppel certificate. In a real estate context, a tenant certifies on certain material terms of its lease as of a particular date. Typically an estoppel certificate is delivered by a tenant to a… … Law dictionary
tenant's fixtures — Fixtures are part of the land and belong to the landlord at the end of the term of a lease. A tenant has the right to remove certain types of fixtures and, although these are commonly referred to as tenant s fixtures , they still belong to the… … Law dictionary
tenant allowance — USA In a leasing context, a specified dollar amount provided by the landlord for use by the tenant for a specific purpose. Generally, a landlord provides the tenant with a tenant allowance to encourage the tenant to lease the premises. A tenant… … Law dictionary
tenant at will — ˌtenant at ˈwill noun tenants at will PLURALFORM [countable] LAW PROPERTY a tenant who holds land that is owned by someone else, with the owner s agreement, when either the tenant or the owner may end the tenancy at any time * * * tenant at will… … Financial and business terms
Tenant — Ten ant, n. [F. tenant, p. pr. of tenir to hold. See {Tenable}, and cf. {Lieutenant}.] 1. (Law) One who holds or possesses lands, or other real estate, by any kind of right, whether in fee simple, in common, in severalty, for life, for years, or… … The Collaborative International Dictionary of English
Tenant in capite — Tenant Ten ant, n. [F. tenant, p. pr. of tenir to hold. See {Tenable}, and cf. {Lieutenant}.] 1. (Law) One who holds or possesses lands, or other real estate, by any kind of right, whether in fee simple, in common, in severalty, for life, for… … The Collaborative International Dictionary of English
Tenant in chief — Tenant Ten ant, n. [F. tenant, p. pr. of tenir to hold. See {Tenable}, and cf. {Lieutenant}.] 1. (Law) One who holds or possesses lands, or other real estate, by any kind of right, whether in fee simple, in common, in severalty, for life, for… … The Collaborative International Dictionary of English
