-
1 justement
adv. (de juste) 1. справедливо, с право; craindre justement pour son sort страхувам се с право за съдбата си; 2. именно, тъкмо, точно; justement! именно! -
2 marée
f. (de mer) 1. морски прилив и отлив; marée haute, marée montante прилив; marée basse отлив; 2. морски продукти ( риба). Ќ arriver comme marée en carême пристигам тъкмо навреме; contre vent et marée напук на всичко, въпреки всичко; marée noire замърсяване с мазут на водната площ. Ќ Hom. marrer. -
3 moment
m. (lat. momentum) 1. момент, миг; le moment présent настоящият момент; 2. случай, момент; 3. настояще време, даден момент; 4. физ. момент; moment d'une force момент на силата; 5. loc. adv. en un moment за минута, за нищо време; а tout moment ежеминутно, във всяко време; 6. loc. prép. au moment de по време на; тъкмо когато; 7. loc. conj. au moment où в момента, когато; du moment que след като, тъй като, щом като. Ќ n'avoir pas un moment а soi прекалено съм зает, няма нито минута свободно време; un moment за малко, ако обичате; moment psychologique удобен случай за действие; les derniers moments de qqn. малко преди смъртта на някого; moments perdus моменти на удоволствие; а tout moment, а tous moments постоянно, непрекъснато; d'un moment а l'autre всеки момент, след малко; par moments на моменти, на интервали; pour le moment за момента, сега; pour un moment за известно време; n'avoir un moment а soi много съм зает. -
4 notamment
adv. (de notant, p. prés. de noter) именно, точно, тъкмо. -
5 opportunément
adv. (de opportun) своевременно, тъкмо навреме. Ќ Ant. contretemps (а), inopportunément. -
6 saison
f. (probabl. lat. satio, onis "semailles", d'où "saison des semailles") 1. годишно време, сезон; les quatre saisons четирите годишни времена; 2. период; la saison sèche et la saison des pluies сух и дъждовен период; 3. сезон, време; la saison des fruits сезонът на плодовете; la saison des vacances времето на ваканциите; 4. лечение (в минерални бани); faire une saison а Vichy изкарвам лечение във Виши. Ќ de saison уместно, тъкмо навреме; hors de saison неуместно, не му е времето сега. -
7 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
тъкмо — нар. точно, така, таман, баш, право, направо, толкова, навреме, напълно, анджак, апропо нар. току що, одеве, преди малко, ей сега, едва нар. веднага … Български синонимен речник
тъкмо навреме — словосъч. навреме, апропо, разгеле … Български синонимен речник
именно — частица точно, тъй, така, точно тъй, тъкмо така, тъкмо тъй нар. точно така, вярно, правилно, тъкмо, буквално … Български синонимен речник
аще — (аще10000) союз. 1.В зависимой части сложного предлож. в усл. знач. (обычно перед главным предлож.). Если: ˫ако же рече г҃ь. аште принесеши дары свои къ алтареви. и тоу помѩнеши ˫ако братъ твои нѣчьто имать на тѩ. остави даръ свои прѣдъ олтарьмь … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
апропо — межд. по този случай, тъкмо, при това, тъкмо навреме, разгеле … Български синонимен речник
разгеле — межд. навреме, тъкмо, тъкмо навреме, добре че, апропо межд. съвпадение … Български синонимен речник
Ljubčo Georgievski — ( mk. Љубчо Георгиевски, bg. Любчо Георгиевски), (born January 17, 1966 in Štip, SR Macedonia, then Yugoslavia) is a bulgarophile Macedonian politician and poet and the former Prime Minister and Vice President of the country. In 1999 he was… … Wikipedia
быти — Быть быти (32) 1. Существовать, находиться, пребывать: О Руская земле! Уже за шеломянемъ еси! 10. О Руская землѣ! уже за шеломянемъ еси. 12. Всю нощь съ вечера бусови врани възграяху у Плѣсньска, на болони бѣша дебрьски сани (дебрь Кисаню?)... 23 … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
развѣяти — Развеять развѣяти разбросать, разнести в разные стороны ветром (1) Пришедъшимъ же имъ на мѣсто и наченъшимъ копати и персть сыплющимъ раздьно многымъ тмамъ, вънезапу вѣтри велици и вихри въздохнувше, на совъкупьи сущемъ имъ развѣяни быша разно… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
рѣчь — Речь рѣчь (1) 1. Звучащий, устный язык; произношение, голос. Мнози бо человѣци от рѣчи познаваеми бывають, аще и въ тмѣ приходить. Александр., 62 (XV в. ← XII в.). И влѣзохомъ в лодьи, и преехахомъ в нѣкыи островъ морскыи, недалече сущь от земля … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
слава — (15) 1. Почетная известность; всеобщее признание чьих л. заслуг; почет; добрая молва: О Бояне, соловію стараго времени! а бы ты сіа плъкы ущекоталъ, скача, славію, по мыслену древу, летая умомъ подъ облакы, свивая славы оба полы сего времени. 6.… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
