-
1 càlma
f спокойствие, тишина, покой. -
2 espressiòne
f 1) израз: espressiòne offensiva обиден израз; 2) изражение: espressiòne di assoluta tranquillitа изражение на пълно спокойствие. -
3 filosofìa
f 1) философия; 2) прен. разум, мъдрост, душевно спокойствие. -
4 ovviaménte
avv очевидно, естествено. тvvio agg естествен, очевиден, явен: cose ovvie очевидни неща. тzio m 1) безделие: vivere nell'ovviaménte живея в безделие; l'ovviaménte и il padre dei vizi бездействието е баща на порока; 2) почивка, спокойствие. -
5 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
6 ritrovàre
1. v 1) намирам отново: lui ha ritrovato la serenitа di prima той е намерил предишното си спокойствие; 2) откривам, изнамирам; 2. v rifl ritrovàresi 1) срещаме се, виждаме се: ci siamo ritrovati dopo tre anni срещнахме се след три години; 2) озовавам се, попадам случайно: mi sono ritrovato in una selva oscura озовах се в тъмен лес. -
7 serenità
f 1) яснота; ведрина; 2) прен. спокойствие, ведрина. -
8 tranquillità
f спокойствие, покой. -
9 trègua
f 1) примирение; 2) прен. покой, спокойствие. -
10 calma
-
11 quiete
См. также в других словарях:
спокойствие — Спокойствие … Словарь синонимов русского языка
спокойствие — Мир. В семье царствовала тишь да гладь, да Божья благодать . Писемск. . См. отдых, хладнокровие... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999 … Словарь синонимов
СПОКОЙСТВИЕ — СПОКОЙСТВИЕ, спокойствия, мн. нет, ср. 1. Отсутствие волнения, шума, тишина, покой. «Спокойствие царствовало вокруг нашей крепости.» Пушкин. «Приветствую тебя, пустынный уголок, приют спокойствия, трудов и вдохновенья!» Пушкин. || Порядок,… … Толковый словарь Ушакова
спокойствие — величавое (Юшкевич, Лесков); глубокое (Арцыбашев); деревянное (Лесков); олимпийское (Гончаров, Салтыков Щедрин); невозмутимое (Гусев Оренбургский); эпическое (Коринфский) Эпитеты литературной русской речи. М: Поставщик двора Его Величества… … Словарь эпитетов
СПОКОЙСТВИЕ — СПОКОЙСТВИЕ, я, ср. 1. Покой (во 2 знач.), тишина, отсутствие волнения, шума. В лесу царило с. 2. Уравновешенное, спокойное состояние духа, отсутствие забот, тревог. Сохранять с. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
спокойствие — СПОКОЙСТВИЕ1, бесстрастие, бесстрастность, выдержка, выдержанность, невозмутимость, самообладание, сдержанность, уравновешенность, флегма, флегматизм, флегматичность, хладнокровие, устар. холоднокровие СПОКОЙНЫЙ, бесстрастный,… … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
спокойствие — • абсолютное спокойствие • великое спокойствие • глубокое спокойствие • дьявольское спокойствие • исключительное спокойствие • каменное спокойствие • могильное спокойствие • непробиваемое спокойствие • олимпийское спокойствие • полное спокойствие … Словарь русской идиоматики
спокойствие — сущ., с., употр. часто Морфология: (нет) чего? спокойствия, чему? спокойствию, (вижу) что? спокойствие, чем? спокойствием, о чём? о спокойствии 1. В природе спокойствием называют отсутствие движения, тишину и т. п. Сонное спокойствие парка. |… … Толковый словарь Дмитриева
СПОКОЙСТВИЕ — Олимпийское спокойствие. Разг. Невозмутимое спокойствие. /em> Выражение связано с греческоми мифами об Олимпийцах бессмертных богах, обитавших на горе Олимп и всегда сохранявших торжественность внешнего вида и невозмутимое спокойствие. БМС 1998,… … Большой словарь русских поговорок
спокойствие — ▲ покой ↑ эмоциональный спокойствие душевный покой; отсутствие эмоций. спокойный находящийся в состоянии покоя (# голос). спокойно. преспокойный. олимпийское спокойствие. олимпиец. с олимпийским спокойствием. покой. покойный. безмятежность.… … Идеографический словарь русского языка
спокойствие — сохранить спокойствие • обладание, продолжение сохранять спокойствие • обладание, продолжение … Глагольной сочетаемости непредметных имён
