-
1 dernier,
ère adj. (lat. pop. °deretranus) 1. последен, окончателен; dernier,ère édition последно издание; 2. минал; l'an dernier, миналата година; 3. най-малък; Jean est son dernier, Жан е най-малкото Ј дете; 4. краен; au dernier, degré в крайна степен; 5. най-долен; une marchandise de dernier,ère qualité стока от най-долно качество; 6. прен. последен, най-долен. Ќ au dernier, mot без пазарене; en dernier, lieu в края на краищата, на последно място, в заключение; rendre le dernier, soupir издъхвам, умирам; а la dernier,ère extrêmité в крайна степен; en dernier, последен, най-последен от всички. Ќ Ant. initial, premier, futur, prochain. -
2 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто? -
3 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
4 infime
adj. (lat. infimus "le plus bas") 1. ост. най-нисък, най-последен; 2. най-малък, най-дребен, най-незначителен, нищожен; quantité infime нищожно количество. Ќ Ant. éminent, suprême; capital, immense. -
5 pis1
adv. (lat. pejus, neutre de pejor "pire") 1. по-лошо, по-зле; tant pis1! толкоз по-зле; 2. loc. adv. de mal en pis1 (de pis1 en pis1) все по-зле и по-зле; au pis1 aller в най-лошия случай (в краен случай); 3. m. най-лошото; в съчет. le pis1 aller най-лошото, което може да се случи, най-лошият случай. Ќ dire pis1 que pendre de qqn. бълвам змии и гущери срещу някого. -
6 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
7 benjamin,
e m., f. (nom du plus jeune fils de Jacob et son préféré, dans la Bible) 1. най-малкото дете в семейството; 2. най-любимото, най-галеното дете в семейството; 3. спортист младша възраст (12-13 годишна възраст). -
8 cadet,
te adj. (provenç. cabdel "chef", a supplanté "puîné" au XVIIIe) 1. по-млад; frère cadet,, sњur cadet,te по-малък брат, по-малка сестра; c'est mon cadet, това е по-малкият ми брат; 2. m., f. най-младият в семейството; 3. воен. кадет (ученик във военно или морско училище); 4. по-млад човек (без наличие на родствена връзка с другиго); il est mon cadet, de deux ans той е с две години по-млад от мен; les cadet,s най-младите (от група); 5. спортист на възраст от 16 до 17 години; 6. m. момче, което носи стиковете на играчите на голф. Ќ c'est le cadet, de mes soucis най-малко ме е грижа за това. -
9 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
10 décapiter
v.tr. (lat. méd. decapitare) 1. обезглавявам, отсичам главата; 2. отнемам най-горната, връхна част (на дърво и др.); 3. отпушвам; se décapiter 1. обезглавен съм; обезглавявам се; 2. лишавам се от най-главното, най-същественото. Ќ cours d'eau décapité par capture каптиран водоизточник. -
11 extrême
adj. (lat. extremus) 1. краен, най-краен, най-външен; l'extrême droite крайната десница (в парламент); 2. екстремен, извънреден; 3. изключителен; 4. прекален; 5. m. крайност; крайна граница, краен предел; 6. m. pl. мат. крайни значения, крайни членове на пропорция; 7. loc. adv. а l'extrême до крайност; pousser а l'extrême довеждам до крайност. Ќ les extrêmes se touchent и най-различните неща имат допирни точки. -
12 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
13 mieux
adv. (lat. melius) 1. по-добре; tant mieux! толкова по-добре!; faute de mieux по липса на по-хубаво (и това е добре); mieux encore още по-добре; de mon mieux както най-добре мога; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. m. най-хубавото; 3. loc. adv. au mieux колкото се може по-добре; on ne peut mieux чудесно, прекрасно; pour le mieux много добре; le mieux est l'ennemi du bien в равен път не си отбивай колата. а qui mieux, mieux в надпреварване кой най-добре. Ќ Ant. pire. -
14 moins
adv. (lat. minus) 1. по-малко; il travaille moins той работи по-малко; 2. prép. без, минус; mettez un moins поставете знак за минус; il fait moins dix десет градуса под нулата е; dix heures moins le quart десет часЂ без петнадесет минути е; 3. loc. adv. au moins най-малко; du moins при положение, в крайна сметка; 4. loc. prép en moins de за по-малко от; de moins en moins все по-малко; moins que rien много малък, нищожен, незначителен; on ne peut moins съвсем малко; plus ou moins малко или повече; le moins au monde ни най-малко; c'est bien le moins това е най-малкото (което може да се направи); а moins на по-ниска цена; а moins de без, с изключение на, в случай че; en moins de deux, en moins de rien много бързо; moins cinq, moins une без малко ( да стане нещо). Ќ Ant. plus, autant, davantage. -
15 offrant
m. (de offrir) в съчет. le plus offrant този, който предлага най-висока цена; vendre au plus offrant продавам на най-висока цена ( на далия най-голяма сума). -
16 pire
adj. (lat. pejor, comparatif de malus "mauvais") 1. по-лош; 2. m. най-лошото; craindre le pire страхувам се от най-лошото. Ќ il n'est pire eau que l'eau dormante погов. пази се от тиха вода ( мълчаливите хора са най-опасни). Ќ Ant. meilleur. -
17 possible
adj. (lat. imp. possibilis) 1. възможен; croire une chose possible вярвам, че нещо е възможно; 2. m. възможното; faire son possible правя възможното; 3. loc. adv. le moins possible възможно най-малко; le mieux possible, aussi bien que possible по възможност най-добре; le plus souvent possible, aussi souvent que possible по възможност най-често; au possible много, извънредно, крайно; pas possible невъзможно. Ќ Ant. impossible. -
18 premier,
ère adj. (lat. primarius) 1. пръв, първи; premier, amour първа любов; la premier,ère fois първият път; а la premier,ère occasion при пръв удобен случай; 2. най-добър, пръв по успех; premier, au concours пръв в конкурса; 3. първоначален; cause premier,ère първоначална причина; 4. най-важен, най-значителен, първи; 5. елементарен, начален, първи; 6. необходим (за нужда и др.); суров, необработен; matières premier,ères суровини; 7. m. първи министър; 8. m. първи етаж. Ќ nombres premier,s мат. взаимно прости числа. -
19 quintessence
f. (lat. scolast. quinta essentia, trad. gr. pemptê ousia "cinquième essence") 1. квинтесенция, най-важното, най-същественото; най-пречистена течност от нещо; 2. филос., ост. петият елемент ( етера), добавен към четирите елемента (стихии) на Емпедокъл. -
20 surfin,
e adj. (de sur- et fin) от най-високо качество, най-фин, най-изтънчен.
См. также в других словарях:
Най — Най: Най округ в штате Невада, США. Най (фамилия) китайская фамилия. Най духовой музыкальный инструмент. Най арабо иранская продольная флейта. Най узбекская и таджикская поперечная флейта. Най молдавская и… … Википедия
най — (нэй), духовой музыкальный инструмент, 1) арабо иранская продольная флейта; 2) узбекская и таджикская поперечная флейта; 3) молдавская и румынская многоствольная флейта, тип флейты Пана. * * * НАЙ НАЙ (нэй), духовой музыкальный инструмент, 1)… … Энциклопедический словарь
най — Най: нехай [21] най (188) хай [MО,V] Най ся преч каже: фразу вживають, коли говорять про смерть, недугу [18] … Толковый украинский словарь
най — 1 частка нехай незмінювана словникова одиниця діал. най 2 сполучник щоб незмінювана словникова одиниця най 3 іменник чоловічого роду флейта … Орфографічний словник української мови
най — Най. най, арабская продольная флейта. Представляет собой цилиндрическую трубку из бамбука или тростника, открытую с обоих концов, с 7 пальцевыми отверстиями (6 с внешней и одно с противоположной, внутренней стороны). Диапазон Н. —… … Энциклопедический справочник «Африка»
НАЙ — (нэй) духовой музыкальный инструмент, 1) арабо иранская продольная флейта,2) Узбекская и таджикская поперечная флейта.3) Молдавская и румынская многоствольная флейта, тип флейты Пана … Большой Энциклопедический словарь
най — сущ., кол во синонимов: 3 • инструмент (541) • нэй (1) • флейта (44) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Триш … Словарь синонимов
най — най, н ая (муз. инструмент) … Русский орфографический словарь
НАЙ — 1) поперечная флейта с деревянным, бамбуковым или металлическим корпусом у народов Средней Азии; 2) многоствольный духовой музыкальный инструмент у молдаван и румын; состоит из 8 24 деревянных трубок разной длины … Этнографический словарь
най — най, 1) поперечная флейта с деревянным, бамбуковым или металлическим корпусом у народов Средней Азии; 2) многоствольный духовой музыкальный инструмент у молдаван и румын; состоит из 8—24 деревянных трубок разной длины … Энциклопедия «Народы и религии мира»
най — [ني] 1. растаниест, ки танаи борику дарози дарунхолии банддор дорад ва дар заминҳои заҳ ва сернам мерӯяд; қамиш 2. мус. асбоби мусиқии нафасӣ, ки бештар аз най ё чӯби дарунсӯрох сохта мешавад: най навохтан; найи чилим милаи наини чилим, ки ба… … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
