-
41 gamme
f. (de la lettre gr. gamma "première note de la gamme") 1. муз. гама; 2. прен. гама, поредица, серия; la gamme des couleurs гамата на цветовете; une gamme de nuances гама от нюанси; la gamme des sentiments гамата на чувствата. Ќ faire ses gammes упражнявам се (на музикален инструмент); haut de gamme най-скъпите продукти от серия; bas de gamme най-евтините продукти от серия. -
42 généralement
adv. (de général1) 1. общо; généralement parlant общо казано; 2. изобщо, най-вече, най-често, обикновено. Ќ Ant. particulièrement, spécialement; jamais, rarement. -
43 gruau1
m. (frq. °grût) (pl. gruau1x) 1. булгур; овесено жито без плява; 2. най-добрата част от пшеницата; pain de gruau1 хляб от най-чисто брашно. -
44 important,
e adj. (it. importante, de importance) 1. важен, значителен; avis important, значително, важно мнение; somme important,e значителна сума; 2. влиятелен, тежък; un personnage important, влиятелен човек; 3. високомерен; 4. m. най-важното нещо; важен, високомерен човек; l'important, est de най-важното е да; faire l'important, правя се на важен. Ќ Ant. futile, accessoire, ordinaire. -
45 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
46 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
47 major
n. et adj. (lat. major, compar. de magnus "grand") 1. m. помощник-командир на полк на административни стопански части; médecin-major военен лекар; major général генерал-майор; 2. m. le major de la promotion кандидат, приет с най-висока оценка във висше училище; 3. adj. воен. който е с по-голям чин; tambour-major старши барабанчик; 4. f. едно от най-големите предприятия в своята област. -
48 moindre
adj. (lat. minor) по-малък, по-незначителен; по-малко важен; le moindre най-дребния, най-незначителеният. -
49 moindrement
adj. (de moindre) най-малко, най-незначително. -
50 part2
f. (lat. pars, partis) 1. част, дял, пай; avoir part2 aux bénéfices имам дял, участвам в печалбите; part2 d'intérêts икон. дялова капиталова вноска; 2. дял, принос; avoir part2 имам принос; 3. участие; avoir part2 а участвам в; prendre part2 а вземам участие в; 4. страна, гледище, отношение; d'autre part2 от друга страна; 5. място; autre part2 на друго място; quelque part2 някъде; nulle part2 никъде; 6. loc. adv. а la part2 с участие в печалбата; при условие, че ще взема дял в печалбата; а part2 настрана; встрани, отделно, като не се смята, като изключим; faire lit а part2 спя отделно; faire bande а part2 стоя настрана, правя отделна компания; de part2 et d'autre от двете страни; de part2 en part2 от край до край; de toutes part2s от всички страни, отвред; pour ma part2 що се касае до мен; 7. loc. prép. de la part2 de от страна на, от името на. Ќ avoir part2 au gâteau участвам в делбата, в печалбата; faire la part2 de qqch. вземам пред вид нещо, съобразявам се с нещо; faire part2 d'une chose а qqn. съобщавам някому за нещо, уведомявам го за нещо; la part2 de lion лъвският пай, най-тлъстата, най-голямата печалба; part2 а deux! ще делим по равно. Ќ Ant. conjointement, ensemble; avec. -
51 quart-monde
m. (de quart et monde) (pl. quarts-mondes) 1. най-бедната част на обществото в богатите страни; 2. най-слаборазвитите страни от третия свят. -
52 reine
f. (lat. regina) 1. кралица, царица; la reine mère кралицата-майка (майка на краля); шег. свекърва; 2. прен. най-хубавата, най-красивата жена (на бал, празник); 3. пчела-царица; мравка-царица; 4. дама ( в игра на шах), дама ( карта за игра). Ќ la Reine du ciel Светата Дева; la petite reine ост. велосипед. Ќ Ant. rêne, renne. -
53 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
54 riflard1
m. (de rifler) 1. ренде за грубо рендосване; 2. длето с вдлъбнато острие; 3. рашпила; 4. най-груба и най-дълга вълна от руно; 5. назъбено длето на скулптор. -
55 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
56 ruban
m. (moy. néerl. ringhband "collier") 1. панделка, лента; 2. техн. лента; ruban isolant изолационна лента, изолирбанд; ruban adhésif тиксо; ruban encreur d'une machine а écrire намастилена лента на пишеща машина; ruban magnétique магнитна лента (на звукозаписна или видеокасета); 3. лентичка (на кавалер на орден); 4. архит. лентовиден орнамент; 5. рулетка ( за измерване). Ќ le ruban bleu синята лента, присъждана на кораба, най-бързо прекосил атлантическия океан; détenir le ruban bleu de qqch. най-добрият съм в дадена област; scie а ruban банциг. -
57 somme1
f. (lat. summa, de summus "qui est au point le plus haut") 1. мат. сбор, сума; 2. сума (парична); 3. произведение, в което накратко са представени идеите, тенденциите на дадена философия, теория; somme1 philosophique философско експозе; 4. loc. adv. somme1 toute, en somme1 накратко; най-сетне, най-накрая. -
58 souhait
m. (de souhaiter) 1. желание, пожелание; réaliser un souhait реализирам желание; 2. пожелание, благопожелание; des souhaits de bonne année новогодишни благопожелания; 3. loc.adv. а souhait най-добро, най-хубаво, каквото може да се пожелае. Ќ а vos souhaits наздраве ( при кихане). -
59 tréfonds
m. (de tres- et fonds) 1. недра, подпочвено пространство; 2. прен. най-интимното, най-тайното нещо. -
60 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle.
См. также в других словарях:
Най — Най: Най округ в штате Невада, США. Най (фамилия) китайская фамилия. Най духовой музыкальный инструмент. Най арабо иранская продольная флейта. Най узбекская и таджикская поперечная флейта. Най молдавская и… … Википедия
най — (нэй), духовой музыкальный инструмент, 1) арабо иранская продольная флейта; 2) узбекская и таджикская поперечная флейта; 3) молдавская и румынская многоствольная флейта, тип флейты Пана. * * * НАЙ НАЙ (нэй), духовой музыкальный инструмент, 1)… … Энциклопедический словарь
най — Най: нехай [21] най (188) хай [MО,V] Най ся преч каже: фразу вживають, коли говорять про смерть, недугу [18] … Толковый украинский словарь
най — 1 частка нехай незмінювана словникова одиниця діал. най 2 сполучник щоб незмінювана словникова одиниця най 3 іменник чоловічого роду флейта … Орфографічний словник української мови
най — Най. най, арабская продольная флейта. Представляет собой цилиндрическую трубку из бамбука или тростника, открытую с обоих концов, с 7 пальцевыми отверстиями (6 с внешней и одно с противоположной, внутренней стороны). Диапазон Н. —… … Энциклопедический справочник «Африка»
НАЙ — (нэй) духовой музыкальный инструмент, 1) арабо иранская продольная флейта,2) Узбекская и таджикская поперечная флейта.3) Молдавская и румынская многоствольная флейта, тип флейты Пана … Большой Энциклопедический словарь
най — сущ., кол во синонимов: 3 • инструмент (541) • нэй (1) • флейта (44) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Триш … Словарь синонимов
най — най, н ая (муз. инструмент) … Русский орфографический словарь
НАЙ — 1) поперечная флейта с деревянным, бамбуковым или металлическим корпусом у народов Средней Азии; 2) многоствольный духовой музыкальный инструмент у молдаван и румын; состоит из 8 24 деревянных трубок разной длины … Этнографический словарь
най — най, 1) поперечная флейта с деревянным, бамбуковым или металлическим корпусом у народов Средней Азии; 2) многоствольный духовой музыкальный инструмент у молдаван и румын; состоит из 8—24 деревянных трубок разной длины … Энциклопедия «Народы и религии мира»
най — [ني] 1. растаниест, ки танаи борику дарози дарунхолии банддор дорад ва дар заминҳои заҳ ва сернам мерӯяд; қамиш 2. мус. асбоби мусиқии нафасӣ, ки бештар аз най ё чӯби дарунсӯрох сохта мешавад: най навохтан; найи чилим милаи наини чилим, ки ба… … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
