-
1 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
2 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
3 fouetter
v. (de fouet) I. v.tr. 1. удрям, бия с камшик; 2. бия, разбивам; fouetter des њufs разбивам яйца; 3. прен. бия силно (за артилерия); 4. прен. бичувам, критикувам остро; II. v.intr. 1. шибам, блъскам, удрям; la pluie fouette contre les volets дъждът шиба по прозорците; 2. въртя на празен оборот (за механична част); 3. нар. мириша неприятно, воня; 4. прен. страхувам се. Ќ avoir d'autres chats а fouetter погов. имам много други работи да върша; имам си други грижи. -
4 taper
v. (a. provenç. tapar, d'un germ. °tappon, néerl. tap "bouchon") I. v.tr. 1. шляпам, пляскам, бия; taper un enfant бия дете; 2. хлопам, удрям, чукам; 3. пиша на пишеща машина; 4. разг. заемам пари на някого; je l'ai tapé de cent francs заех му сто франка; II. v.intr. 1. удрям, потупвам; taper du pied удрям с крак; 2. жуля, пека (за слънцето); 3. прен. удрям в главата (за алкохол); 4. нар. мириша лошо; ça tape ici! тук мирише лошо!; 5. бъркам, вземам си (от храна и др.); Tapez dedans! Вземете си от това! se taper 1. удряме се един друг; 2. нар. ям, тъпча; 3. вулг. se taper qqn. имам сексуални отношения с някого; преспивам (чукам се) с някого; 4. нар. извършвам, правя някаква работа; se taper tout le travail извършвам цялата работа; 5. разг. s'en taper подигравам се. Ќ taper dans le tas бия, удрям, където попадне; taper dans l'њil разг. нравя се, харесвам се; taper du piano разг. дрънкам на пиано. -
5 vraisemblance
distinguer la vérité de la vraisemblance — отлича́ть/ отличи́ть пра́вду от правдоподо́бия; pour la vraisemblance — для правдоподо́бия; selon toute vraisemblance — по всей вероя́тности; contre toute vraisemblance — вопреки́ очеви́дности; dénué de vraisemblance — лишённый правдоподо́бия; неправдоподо́бный; cela manque de vraisemblance — э́то не похо́же на пра́вдуla vraisemblance d'an récit — правдоподо́бность расска́за;
-
6 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
7 castagner
v. (de castagne) арго 1. v.intr. удрям, блъскам; 2. v.tr. бия; se castagner v. pron. бия се с някого. -
8 frapper
v. (probabl. du frq. °hrappan) I. v.tr. 1. удрям; бия, наранявам; frapper а mort наранявам смъртоносно; frapper а la porte удрям, блъскам по вратата; 2. засягам (за сетиво); frapper l'oreille засягам слуха; 3. учудвам, удивлявам; 4. постигам, засягам; il fut frappé d'apoplexie той бе засегнат от апоплексия; 5. сека; frapper de la monnaie сека пари; 6. замразявам, изстудявам; vin blanc frappé изстудено бяло вино; 7. фин. облагам; frapper une marchandis d'un impôt облагам стока с данък; 8. огласявам, цепя; 9. падам върху; la lueur du soleil couchant nous frappait en plein visage светлината на залязващото слънце падаше право върху лицата ни; II. v.tr.ind. бия, удрям (за часовник); se frapper удряме се, бием се. Ќ être frappé de постигнат съм от; frapper а toutes les portes хлопам, чукам на много врати ( за да моля за нещо). -
9 frotter
v. (lat. pop. °frictare) I. v.tr. 1. търкам, трия; изстъргвам; frotter pour enlever un dépôt изстъргвам предмет от нещо наслоено; frotter le parquet търкам паркет; 2. разтърквам, разтривам; frotter qqn. pour le réchauffer разтривам някого, за да го стопля; 3. драсвам; frotter une allumette драсвам клечка кибрит; 4. прен., разг. бия, удрям, тупам; 5. излъсквам, изтърквам; frotter les cuivres излъсквам медни предмети; II. v. intr. търкам се (за механични части); se frotter 1. търкам се (си), разтърквам се (си), трия се (си); 2. разг. нападам, търся да се бия с някого. Ќ qui s'y frotte s'y pique разг. не си навирай носа, ще си навлечеш беля. -
10 régaler1
v.tr. (de régal) 1. угощавам; 2. ост. доставям удоволствие; правя подаръци на някого 3. разг. неодобр. бия; régaler1 qqn. de coups de bâton бия някого с пръчка; 4. разг. плащам почерпка, ядене, черпя; c'est moi qui régale аз черпя, аз плащам; se régaler1 1. угощавам се, гуляя; 2. получавам удоволствие; 3. разг. получавам голяма печалба от сделка. -
11 sonner
v. (lat. sonare, de sonus) I. v.intr. 1. звъня, бия, звуча; le téléphone sonne телефонът звъни; on a sonné, va ouvrir звънна се, отиди да отвориш; 2. произнасям ясно; faire sonner le t de net произнасям ясно t в думата net; 3. вибрирам, отеквам; II. v.tr. 1. звъня ( със звънец), бия (камбана, звънец, аларма); 2. звъня, викам със звънец някого; 3. съобщавам със звънене (час и др.); 4. нар. удрям някого силно по главата, зашеметявам. Ќ sonner creux кух, празен съм; on ne vous a pas sonné! не се бъркайте там, където не ви е работата! -
12 tabasser
v.tr. (d'un rad. tabb-, idée de "frapper") нар. бия, удрям някого; se tabasser бия се, карам се с някого. -
13 amphibie
adj. земново́дный■ m zool. 1. земново́дное ◄-'ого►, амфи́бия; земново́дные pl. 2. techn.:un avion amphibie — самолёт-амфи́бияune voiture (un char) amphibie — пла́вающий автомоби́ль (танк);
-
14 prestation
f1.:une prestation de serment — принесе́ние прися́ги; прися́га
2. (fourniture) пови́нность, обложе́ние; предоставле́ние;une prestation de services — предоставле́ние услу́гdes prestations en nature — трудо́вая натура́льная пови́нность;
║ milit.:prestation en espèce (en nature) — де́нежное (натура́льное) дово́льствие
3. (performance) [спорти́вное] достиже́ние;l'athlète a accompli une belle prestation — атле́т доби́лся прекра́сного результа́та
║ fam.:une prestation à la radio — выступле́ние по ра́дио neutre
4. (allocation) посо́бие;les prestations de la sécurité sociale — посо́бия по социа́льному страхова́ниюles prestations familiales — семе́йные посо́бия;
-
15 alarmer
v.tr. (de alarme) 1. алармирам, бия тревога; 2. разтревожвам, обезпокоявам; s'alarmer разтревожвам се, обезпокоявам се. Ќ Ant. rassurer, tranquilliser. -
16 alerter
v.tr. (de alerte) бия тревога; вдигам на крак. Ќ alerter la presse алармирам пресата; alerter la vigilance изострям бдителността. -
17 bagarrer
v.intr. (de baggare) разг. боря се (за нещо); se bagarrer разг. бия се, карам се; боря се; se bagarrer contre la concurrence боря се с конкуренцията. -
18 baratter
v.tr. (p.-к. du scand. barâtta "combat") бия масло. -
19 bastonnade
f. (it. bastonada, de bastone "bâton") набиване, биене с тояга; donner une bastonnade бия с пръчка. -
20 batailler
v.intr. (de bataille) 1. бия се, сражавам се, воювам; 2. разг. споря, препирам се, карам се.
См. также в других словарях:
бия́ — бия, деепр. (от бить); бия себя в грудь … Русское словесное ударение
Бия — река, пр. составл. Оби; Республика Алтай и Алтайский край. Русские землепроходцы вышли к Бии в 1627 начале 1630 х гг, причем в их первых донесениях она называлась р. Би. В языке самодийцев, коренного населения берегов Бии, би река , причем в… … Географическая энциклопедия
БИЯ — река на Алтае, правая составляющая Оби. 301 км, площадь бассейна 37 тыс. км². Вытекает из Телецкого оз. Средний расход воды у Бийска 477 м³/с. Сплавная. Судоходна на 225 км от устья … Большой Энциклопедический словарь
БИЯ — БИЯ, река на Алтае, правая составляющая Оби. 301 км, пл. бассейна 37 тыс. км2. Вытекает из Телецкого озера. Средний расход воды у Бийска 477 м3/с. Сплавная. Судоходна на 225 км от устья. Источник: Энциклопедия Отечество … Русская история
бия — сущ., кол во синонимов: 3 • богиня (346) • майеста (2) • река (2073) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин … Словарь синонимов
Бия — У этого термина существуют и другие значения, см. Бия (значения). Бия Бия в верховье Характеристика Длина 301 км … Википедия
Бия — река в России, на Алтае, правая составляющая Оби. 301 км, площадь бассейна 37 тыс. км2. Вытекает из Телецкого озера. Средний расход воды у Бийска 477 м3/с. Сплавная. Судоходна на 225 км от устья. * * * БИЯ БИЯ, река на Алтае, правая составляющая… … Энциклопедический словарь
бия — БИЭ, БИЯ Ср. Бие … Исторический словарь галлицизмов русского языка
Бия — река, пр. составл. Оби; Республика Алтай и Алтайский край. Русские землепроходцы вышли к Бии в 1627 начале 1630 х гг, причем в их первых донесениях она называлась р. Би. В языке самодийцев, коренного населения берегов Бии, би река , причем в… … Топонимический словарь
Бия (футбольный клуб) — Бия Полное название Футбольный клуб «Бия» Основан 1999 … Википедия
Бия (река) — Бия Бия в верховье Протекает по территории республике Алтай и Алтайскому краю Длина 301 км Площадь бассейна … Википедия
