-
1 wollen
wóllen (wollte, gewollt) unr.V. hb Modalverb tr.V. 1. искам, желая; 2. нуждая се (от нещо); 3. твърдя, претендирам; itr.V. искам, имам намерение (да отида, да замина някъде); Er will uns besuchen Той иска, възнамерява да ни посети; diese Blumen wollen viel Wasser Тези цветя се нуждаят от много вода; Er will das Auto erkannt haben твърди, че е разпознал колата; etw. will kein Ende nehmen на нещо не му се вижда краят; das habe ich nicht gewollt не съм искал това; seine Beine wollten nicht mehr краката му отказваха.* * *tr 1. искам, желая; das will nicht viel sagen това не е нщ особено; не е важно ; еr will fort иска, възнамерява да замине; еr wollte mit der Sprache nicht heraus не искаше да говори dem sei, wie ihm wolle да бъде, както ще, каквото и да бъде, както и да е; 2. твърдя, претендирам; und das will ein Dichter sein! и тоя иска да мине, се мисли за поет! еr will als erster gekommen sein твърди, претендира да е дошъл пръв; keiner will es gewesen sein всеки отрича да го е сторил; 3. ще; wir = sehen ще видим; 4. die Arbeit will getan werden работата трябва да се свърши; = Sie bitte frьher kommen! елате, моля, по-рано! -
2 wollen
вълнен -
3 wollen
искам -
4 übel wollen
übel wollen unr.V. hb itr.V. желая зло (някому), недоброжелателен съм. -
5 die Zeit zurückdrehen wollen
искам да върна времето назадDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > die Zeit zurückdrehen wollen
-
6 wahrhaben
wáhr|haben unr.V. hb tr.V. признавам, осъзнавам; etw. nicht wahrhaben wollen не искам да призная, да осъзная нещо.* * ** tr само: etw nicht =haben wollen не искам да призная нщ; -
7 übelwollen
ǘbel|wollen übel wollen unr.V. hb itr.V. желая зло (някому), недоброжелателен съм. -
8 ablegen
áb|legen sw.V. hb tr.V. 1. слагам настрана (писмо, документ); 2. auch itr.V. събличам (дреха); 3. освобождавам се (от привичка), отказвам се; 4. полагам (изпит, клетва); 5. снемам (товар); itr.V. тръгва (за кораб); Wollen Sie nicht ( den Mantel) ablegen? Няма ли да се съблечете, да си съблечете палтото?; eine Prüfung ablegen полагам изпит; ein Geständnis ablegen признавам, правя признание; ein Zeugnis ablegen свидетелствам; das Schiff legt ab корабът тръгва.* * *tr 1. събличам (палто и пр), свалям; 2. оставям; канц разпределям (писма); 3. отучвам се от; 4. полагам (клетва, изпит); Rechenschaft ьber А = давам отчет за нщ; ein Gestдndnis = правя признание, -
9 anhaben
án|haben unr.V. hb tr.V. umg 1. облечен съм с нещо, нося нещо; 2. вредя, сторвам някому нещо; umg die Frau hat die Hosen an жената командва вкъщи; jmdm. etw. (Akk) anhaben wollen искам да напакостя на някого, имам му зъб; er kann mir nichts anhaben той нищо не може да ми направи.* * ** tr, itr 1. започвам, подемам; 2. поповдигам; -
10 aussprechen
aus|sprechen unr.V. hb tr.V. 1. произнасям, изговарям, артикулирам; 2. изказвам, изричам (мисъл, желание); произнасям (присъда); sich aussprechen 1. обяснявам се (mit jmdm. über etw. (Akk) с някого за нещо); 2. изказвам се ( für/gegen etw. (Akk) в полза на/против нещо); 3. geh изразявам мнението си за нещо; itr.V. изказвам се докрай; seine Kritik offen aussprechen произнасям открито критиката си; sich gegen die Wiedereinführung der Todesstrafe aussprechen обявявам се против възстановяване на смъртното наказание; sich einmal aussprechen wollen искам да си кажа всичко, което ми тежи на душата; lass mich aussprechen! остави ме да свърша (да се доизкажа).* * ** tr 1. произнасян, изказвам; само r споделям, наприказвам се; itr доизказвам се. -
11 eingehen
ein|gehen unr.V. sn itr.V. 1. влизам; 2. пристигам; 3. свивам се; 4. умира, загива (растение); отмира (традиция); 5. съгласявам се (auf etw. (Akk) с нещо); 6. прецизирам, разяснявам (auf etw. (Akk) нещо); hb tr.V. приемам, поемам (задължение, риск); Die Hose ist bein Waschen eingegangen Панталонът се сви при прането; Nicht näher auf das Thema eingehen wollen Не искам да влизам в подробности по темата; Eine Wette eingehen Сключвам облог.* * ** itr s 1. влизам; 2. постъпвам; тър die =de Post пристигнала поща; гов das geht mir nur schwer ein това мъчно ми влиза в главата; 3. (auf А) съгласявам се (с предложение); 4. nдher, weiter auf А = навлизам в подробности, занимавам се подробно с; 5. изсъхва (цвете); умира (животно); спира да излиза; 6. свива се (плат); tr сключвам (договор, примирие, брак); поемам (задължение); e-e Wette = басирам се; -
12 haut
Haut f, Häute 1. Anat кожа; 2. Bot кожица, ципа, мембрана; кора (на плодове); люспа (лук); eine empfindliche, helle Haut чувствителна, светла кожа; die Haut auf der heißen Milch кожицата върху горещото мляко; bis auf die Haut nass werden измокрям се до кости; umg seine Haut retten отървавам кожата, спасявам се; sich in seiner Haut nicht wohl fühlen не се чувствам добре, недоволен съм (от положението, живота си); umg aus der Haut fahren излизам из кожата си, побеснявам; umg er kann aus seiner Haut nicht heraus той не може да се промени; umg Auf der faulen Haut liegen Мързелувам, безделнича; umg Haut und Knochen sein кожа и кости съм; umg mit heiler Haut davonkommen отървавам кожата, спасявам се; umg nicht in jmds. Haut stecken wollen не искам да съм на нечие място; umg mit Haut und Haaren изцяло, напълно.* * *die, e 1. кожа (на човек, животно); naб bis auf die = мокър до кости; 2. кожица (върху течност). -
13 herauswollen
itr искам да изляза; mit der Sprache nicht =wollen не искам да говоря (откровено); -
14 hereinwollen
herein|wollen unr.V. hb itr.V. искам да вляза.* * *itr искам да вляза. -
15 hinauswollen
hinaus|wollen unr.V. hb itr.V. 1. umg искам да изляза; 2. възнамерявам, целя (auf etw. (Akk) нещо); 3. амбициозен съм, искам да постигна нещо; Worauf willst du mit dieser Frage hinaus? Какво целиш с този въпрос?, Накъде биеш с този въпрос?; hoch hinauswollen Домогвам се до високо положение, поставям си висока цел.* * ** itr искам да изляза; wо will das = към какво ни води това? какъв ще бъде краят? еr will hoch = гради големи планове (амбициозен e); -
16 hinwerfen
hín|werfen unr.V. hb tr.V. 1. хвърлям; захвърлям; 2. отказвам се от нещо, зарязвам нещо; 3. подхвърлям (думи); sich hinwerfen падам на колене (vor jmdn. пред някого); ein Wort hinwerfen подхвърлям дума; das Studium hinwerfen wollen искам да захвърля следването.* * ** tr 3. хвърлям, захвърлям; прен отказвам се; 2. подхвърлям (дума, забележка); 3. нахвърлям (скица, план); -
17 kragen
Krágen m, - яка; umg jmdn. beim Kragen packen/nehmen заставям някого да даде обяснения; umg es geht ihm an den Kragen ( an Kopf und Kragen) касае се за живота му; umg jmdm. an dem Kragen wollen искам да причиня някому нещо лошо, да му сторя зло; umg jmdm. platzt der Kragen нечие търпение се изчерпва, някой избухва (от гняв).* * *die, яка. -
18 missen
míssen tr.V. nur in: jmdn./etw. (Akk) nicht missen wollen/können/mögen не искам/не мога/не ми харесва да съм без някого, нещо.* * *tr поет вж vermissen. -
19 mitwollen
mít|wollen unr.V. hb itr.V. umg искам да отида някъде заедно с друг(и).* * ** itr гов искам да отида с нкг; -
20 nahebringen
náhe|bringen nahe bringen unr.V. hb tr.V. 1. сближавам, приближавам; 2. запознавам (jmdm. etw. (Akk) някого с нещо); разяснявам, правя нещо достъпно, близко; die Arbeit hat beide einander nahe gebracht работата сближи двамата; Jmdm. die Kunst des Orients nahe bringen wollen Опитвам се да разясня някому изкуството на Ориента.* * ** tr запознавам нкг отблизо с нщ; сближавам; der Dichter wurde den Schьlern nahegebracht учениците бяха запознати с поета;
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Wollen — Wollen, verb. irregul. neutr. Präs. ich will, du willst, (nicht du willt,) er will, wir wollen u.s.f. Conj. daß ich wolle; Imperf. ich wollte, Conj. daß ich wollte; Particip. gewollt; Imperat. caret. Es wird mit dem Hülfsworte haben verbunden,… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
wollen — Vunr std. (8. Jh.), mhd. wollen, wellen, ahd. wellen (frk. ab 9. Jh. auch wollen), as. wellian, willian Stammwort. Aus dem Optativ Paradigma der ig. Wurzel * wel wollen, wünschen mit starken Umwandlungen; z.T. ergibt sich das Paradigma eines… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
wollen — V. (Grundstufe) den Willen haben, etw. zu tun Beispiele: Er wollte mir helfen. Willst du einen Kaffee? wollen V. (Aufbaustufe) drückt aus, dass der Sprecher Zweifel an der Wahrheit der Aussage einer anderen Person hat Beispiele: Er will das Geld… … Extremes Deutsch
wollen — wollen, will, wollte, hat gewollt/ ... wollen 1. Peter will Arzt werden. 2. Wollen Sie einen Kaffee trinken? 3. Meine Eltern wollten nicht mitfahren. 4. Was hast du als Kind werden wollen? 5. Tut mir leid. Ich habe das nicht gewollt … Deutsch-Test für Zuwanderer
Wollen — may refer to *Peter Wollen, English film theorist and writer *Philip Wollen, Australian humanitarian philanthropist … Wikipedia
Wollen [2] — Wollen, adj. et adv. aus Wolle bereitet. Wollene Zeuge, Strümpfe u.s.f. Halb wollen und halb seiden. In den gemeinen Mundarten wöllen und wüllen … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
wollen — [Basiswortschatz (Rating 1 1500)] Auch: • (sich) wünschen • Woll... • werden • sollen • gewillt sein Bsp.: • … Deutsch Wörterbuch
Wollen — Wollen, s. Wille … Pierer's Universal-Lexikon
Wollen — Wollen, s. Wille … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Wöllen — Wöllen, verb. regul. neutr. welches nur bey den Jägern üblich ist, wo der Falke wöllet, oder sich wöllet, wenn er das Gewölle, d.i. die mit dem Raube eingeschluckten Federn und Haare von sich gibt. S. Gewölle … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
wollen — beabsichtigen; bezwecken; anvisieren; gedenken; anpeilen; (etwas) fixieren; konzentrieren (auf); hinarbeiten (auf); erstreben; … Universal-Lexikon
