-
1 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого. -
2 demi-voix
f. (de demi- et voix) обикн. в съчет. а demi-voix loc.adv. полугласно. -
3 abat-voix
m.inv. (de abattre et voix) балдахин върху амвон, за да се чува по-добре гласа на говорещия. -
4 mi-voix
(а) loc. adv. (de mi- et voix) полугласно. -
5 porte-voix
m.inv. (de porte- et voix) 1. тръба за отправяне звука надалеч, рупор; 2. прен. изразител на общи мнения, интереси. -
6 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
7 abstention
f. (de astension "abstinence") въздържане; abstention de vote въздържане от гласуване; неучастие, ненамеса; la résolution est adoptée par vingt voix et deux abstentions резолюцията е приета с 20 гласа "за" и двама "въздържали се". Ќ Ant. action, intervention. -
8 accentuer
v.tr. (lat. accentuare, de accentus) 1. поставям ударение; 2. ост. произнасям с чувство; 3. подчертавам, засилвам, наблягам; accentuer la puissance de la voix увеличавам силата на гласа. Ќ Ant. atténuér, modérer, réduire. -
9 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
10 aspérité
f. (lat. asperitas) грапавина, грапавост, неравност. Ќ aspérité de la voix дрезгав глас; aspérité du caractère труден характер. -
11 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
12 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
13 cassé,
e adj. (de casser) 1. счупен, строшен, разбит; 2. прен. грохнал; 3. юр. касиран. Ќ voix cassé,e слаб, дрезгав, прегракнал глас; blanc cassé, бяло примесено със съвсем малко от някакъв цвят. -
14 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
15 caverneux,
se adj. (lat. cavus "creux") 1. ост. пещерен, който е с пещери; 2. техн. шуплест; 3. прен. глух, заглъхнал, сподавен; voix caverneux,se глух глас; 4. мед. кавернозен. -
16 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
17 chantant,
e adj. (de chanter) 1. звучен, напевен, мелодичен; mélodie chantant,e звучна мелодия; une langue chantant,e напевен, мелодичен език; voix chantant,e мелодичен глас; 2. за който може да се напише музика; 3. в който се пее; café chantant, ост. кафене, в което се пее; кафе-шантан. -
18 chantre
m. (lat. cantor "chanteur") 1. псалт; църковен певец; voix de chantre силен глас, grand chantre ръководител на църковен хор; 2. лит. поет; le chantre d'Ionie Омир; 3. ост. певец; 4. човек, който прославя някого или нещо. Ќ herbe aux chantres бот. мъдрица лечебна, Sisynbrium officinale. -
19 chapitre
m. (lat. capitulum "article, titre d'une loi", de caput "tête") 1. глава (от книга); 2. параграф, перо (от сметка, бюджет); les chapitres de recette et de dépense приходни и разходни пера; 3. предмет, тема, въпрос; ce chapitre est clos тази тема е приключена; 4. рел. съвет от канониците в една църква или на монасите в манастир. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата. -
20 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc.
См. также в других словарях:
voix — voix … Dictionnaire des rimes
VOIX — La voix, premier des instruments, permet à la pensée de se muer en structures chantées ou parlées. Les vibrations se propagent dans l’air, porteuses d’un sens et même d’un «devenir». Cependant, si le «surgissement explosif», dont parle Nietzsche … Encyclopédie Universelle
voix — VOIX. s. f. Son qui sort de la bouche de l homme. Voix forte. voix foible, gresle, aigre, douce, aiguë. voix haute, basse. voix plaintive. voix mourante. voix cassée, usée, esteinte. voix harmonieuse, sonore. bonne, belle voix. voix douce. voix… … Dictionnaire de l'Académie française
voix — (voî ; l x se lie : une voî z aiguë) s. f. 1° En général et dans l acception physiologique, production d un son dans le larynx. La voix est produite par le passage de l air dans le larynx, par suite de l impulsion que communique à la colonne… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VOIX — s. f. Le son qui sort de la bouche de l homme. Voix forte. Voix faible, grêle, aigre, aiguë. Voix haute, basse. Voix plaintive. Voix mourante. Voix cassée, usée, éteinte, enrouée. Voix harmonieuse, sonore. Bonne, belle voix. Voix douce. Voix rude … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VOIX — n. f. Son qui sort de la bouche de l’homme. Voix forte, faible, grêle. Voix haute, basse. Voix plaintive, mourante. Voix cassée, usée, éteinte, enrouée, chevrotante. Voix harmonieuse, sonore. Voix douce, rude. Voie flûtée, aigre, perçante, aiguë … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Voix — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Voix », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Sommaire 1 … Wikipédia en Français
voix — La Voix, Vox. Une voix cassée et de petit son, Rauca vox, Fusca vox. La voix s enrouë, Sonus infuscatur. Voix effeminée, Mollis vox, Foeminea vox. Voix en faulset, Vox elisa, B. ex Quintil. Voix cruelle, Cruenta vox. Voix envoyée du ciel, Emissa… … Thresor de la langue françoyse
voix — nf. (V)WÉ (Aix, Albanais.001, Alex, Arvillard.228, Balme Si., Chambéry.025, Flumet, Giettaz, Montagny Bozel, Notre Dame Be., Reyvroz.218, Saxel.002, St Paul Cha., Table, Thônes, Villards Thônes), vwés (Aussois). A1) voix douce ou aiguë : prinma… … Dictionnaire Français-Savoyard
-voix — abat voix demi voix mi voix porte voix … Dictionnaire des rimes
voix — фр. [вуа/] голос ◊ voix blanche [вуа/ бланш] белый голос (без тембра) voix de poitrine [вуа/ дэ/ пуатри/н] грудной регистр voix de tête … Словарь иностранных музыкальных терминов
