-
1 violent,
e adj. (lat. violentus) 1. силен, буен, рязък; colère violent,e буен гняв; violent, dégoût силно отвращение; vent violent, силен вятър; bruit violent, силен шум; 2. свиреп, жесток, необуздан; 3. насилствен; mort violent,e насилствена смърт; 4. брутален. Ќ sports violent,s силови спортове; exercices violent,s силови упражнения; c'eat un peu violent, разг. това е много учудващо. Ќ Ant. anodin, bénin, calme, doux, léger, pacifique; non-violent. -
2 contenu1,
e adj. (de contenir) сдържан; émotion contenu1,e сдържана емоция. Ќ Ant. exprimé, violent. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 recrudescence
f. (du lat. recrudescere "devenir plus violent, plus saignant (blessure)", de crudus "saignant") 1. усилване, увеличаване (на болест след временно подобрение); 2. засилване, увеличаване; recrudescence d'un incendie засилване на пожар. Ќ Ant. accalmie. -
5 violemment
adv. (de violent) 1. с голяма сила, силно, буйно; 2. жестоко, необуздано. Ќ Ant. doucement, légèrement. -
6 violenter
v.tr. (de violent) принуждавам със сила, насилвам, изнасилвам; violenter une femme изнасилвам жена.
См. также в других словарях:
violent — violent, ente [ vjɔlɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1213; lat. violentus 1 ♦ Impétueux; qui agit ou s exprime sans aucune retenue. ⇒ brusque, coléreux. « Les hommes ont été de tout temps [...] égoïstes, violents » (France). Une femme violente. « Il s est montré … Encyclopédie Universelle
violent — violent, ente (vi o lan, lan t ) adj. 1° Qui agit avec force. Vent violent. • L orage est violent...., TH. CORN. Essex, I, 2. Qui se fait sentir avec force. Une douleur violente. Une fièvre violente. Un violent mal de dents. • Pouvons … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Violent — Vi o*lent, a. [F., from L. violentus, from vis strength, force; probably akin to Gr. ? a muscle, strength.] 1. Moving or acting with physical strength; urged or impelled with force; excited by strong feeling or passion; forcible; vehement;… … The Collaborative International Dictionary of English
violent — VIOLÉNT, Ă, violenţi, te, adj. 1. Care se produce sau acţionează cu putere, cu intensitate, cu violenţă; intens, puternic, tare. ♦ (Despre culori, lumină etc.) Izbitor, ţipător; tare, viu, puternic. 2. (Despre fiinţe) Care are accese de furie,… … Dicționar Român
violent — Violent, [viol]ente. adject. Impetueux, qui agit avec force, avec impetuosité. Remede violent. vent violent. tempeste violente. mouvement violent. Il se dit aussi, d une douleur grande & aiguë. Fiévre violente. mal violent. douleur violente. On… … Dictionnaire de l'Académie française
violent — [vī′ələnt] adj. [ME < MFr < L violentus, violent, akin to violare, to VIOLATE] 1. a) acting with or characterized by great physical force, so as to injure, damage, or destroy b) acting or characterized by force unlawfully or callously used… … English World dictionary
Violent — Vi o*lent, v. i. To be violent; to act violently. [Obs.] [1913 Webster] The grief is fine, full, perfect, that I taste, And violenteth in a sense as strong As that which causeth it. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
violent — index brutal, demonstrative (expressive of emotion), disorderly, drastic, extreme (exaggerated), forcible, hot blooded … Law dictionary
violent — [adj1] destructive agitated, aroused, berserk, bloodthirsty, brutal, coercive, crazy, cruel, demoniac, desperate, distraught, disturbed, enraged, fierce, fiery, forceful, forcible, frantic, fuming, furious, great, headstrong, homicidal,… … New thesaurus
violent — Violent, Violentus. Un son violent, Excitatus sonus … Thresor de la langue françoyse
violent — ► ADJECTIVE 1) using or involving violence. 2) very intense, forceful, or powerful. DERIVATIVES violently adverb. ORIGIN Latin, vehement, violent … English terms dictionary
