-
1 vice
-
2 vice-
vice- [vitʃe](in parole composte) вице- -
3 vice
{vais}
I. 1. порок, поквара
he has no redeeming VICE той e прекален светец
2. недостатък, недъг, дефект
3. лош нрав (на кон, куче и пр.)
4. лит., театр. the VICE олицетворение на порока в средновековните комедии, клоун
II. 1. тех. менгеме
as firm as a VICE здраво стегнат/закрепен, неподвижен
2. силно стискане при ръкуване
III. v слагам/стягам/стискам (като) в менгеме
IV. n разг. заместник (на президент и пр.)
V. prep лат. на мястото на* * *{vais} n 1. порок; поквара; he has no redeeming vice той e прекален(2) {vais} n 1. тех. менгеме; as firm as a vice здраво стегнат/закр{3} {vais} v слагам/стягам/стискам (като) в менгеме.{4} {vais} n разг. заместник (на президент и пр.).{5} {'vaisi} prep лат. на мястото на.* * *порок; кусур; недостатък; нрав;* * *1. as firm as a vice здраво стегнат/закрепен, неподвижен 2. he has no redeeming vice той e прекален светец 3. i. порок, поквара 4. ii. тех. менгеме 5. iii. v слагам/стягам/стискам (като) в менгеме 6. iv. n разг. заместник (на президент и пр.) 7. v. prep лат. на мястото на 8. лит., театр. the vice олицетворение на порока в средновековните комедии, клоун 9. лош нрав (на кон, куче и пр.) 10. недостатък, недъг, дефект 11. силно стискане при ръкуване* * *vice [vais] I. n 1. порок; he has no redeeming \vice той е прекален светец; 2. недостатък, дефект, кусур, слабост; 3. лош нрав, недостатък (на кон); 4. рядко болезнено състояние, болест, недъг; inherited \vices of constitution наследени физически недъзи; II. vice n 1. менгеме; bench \vice менгеме на маса; as firm as a \vice здраво закрепен, неподвижен; a \vice-like grip здраво хващане; 2. силно ръкостискане; III. v слагам на менгеме, стягам; IV. vice n разг. вице; V. vice[´vaisi] prep лат. на мястото на. -
4 vice
m. (lat. vitium) 1. недостатък; порок; pauvreté n'est pas vice бедността не е порок; 2. грешка, дефект, недостатък, малформация; vice de prononciation дефект в произношението; vice de production производствен дефект; vice caché скрит дефект; vice de conformation малформация; 3. разврат, порок, порочност; vice contre nature сексуална перверзия; 4. ост., лит. лош навик, който не може да се преодолее, слабост. Ќ vice de forme юр. нарушение на съдебната процедура. Ќ Ant. vertu. Ќ Hom. vis. -
5 vice-
(съставна част на сложни думи) от латински vice "на мястото на; вместо". -
6 vice
• менгеме• клещи, затягаща втулка, вита стълба, средна подпора на вита стълба• притискам• стискам -
7 vìce
agg заместник. -
8 vice-
pref представка, която означава "заместник", "помощник", "вице-", "под-": vicepresidente. -
9 vice-minister
vice-minister[¸vais´ministə] n заместник-министър. -
10 vice versa
{'vaisi'və:sə}
adv лат. обратно
to call black white and VICE VERSA наричам бялото черно и обратно (черното бяло)
he blames his wife and VICE VERSA той обвинява жена си и обратно (тя него)* * *{'vaisi'vъ:sъ} adv лат. обратно; to call black white and vice versa* * *обратно;* * *1. adv лат. обратно 2. he blames his wife and vice versa той обвинява жена си и обратно (тя него) 3. to call black white and vice versa наричам бялото черно и обратно (черното бяло)* * *vice versa[´vaisi´və:sə] adv обратно; he blames his wife and \vice versa той укорява жена си и обратно (и тя него); he calls black white and \vice versa вика на черното бяло и обратно (и черно на бялото). -
11 vice-chairman
{'vais'tʃεəmən}
n заместник-председател, подпредседател* * *{' vais'tshЁъmъn} n (pl -men) подпредседател.* * *n заместник-председател, подпредседател;vice-chairman; n (pl -men) подпредседател.* * *n заместник-председател, подпредседател* * *vice-chairman[¸vais´tʃɛəmən] n подпредседател, заместник-председател. -
12 vice-governor
{'vais'gʌvənə}
n вицегубернатор, заместникуправител* * *{'vais'g^vъnъ} n вицегубернатор, заместникуправител.* * *n вицегубернатор;vice-governor; n вицегубернатор, заместникуправител.* * *n вицегубернатор, заместникуправител* * *vice-governor[¸vais´gʌvənə] n вицегубернатор; подуправител. -
13 vice-president
{'vais'prezidənt}
1. заместник министърпредседател
2. заместник-председател, подпреседател, вицепрезидент* * *{'vais'prezidъnt} n 1. заместник министърпредседател;* * *n подпредседател, вицепрезидент;vice-president; n 1. заместник министърпредседател; 2. заместник-председател,* * *1. заместник министърпредседател 2. заместник-председател, подпреседател, вицепрезидент* * *vice-president[¸vais´prezidənt] n 1. подпредседател; 2. вицепрезидент. -
14 vice-amiral,
e adj. et m. (de vice- et amiral) (pl. vice-amiraux) 1. вицеадмиралски; 2. m. вицеадмирал. -
15 vice-chancelier
m. (de vice- et chancelier) (pl. vice-chanceliers) вицеканцлер. -
16 vice-consul
m. (de vice- et consul) (pl. vice-consuls) вицеконсул. -
17 vice-gérant
m. (de vice- et gérant) (pl. vice-gérants) заместник-управител. -
18 vice-légation
f. (de vice-légat) (pl. vice-légations) църк. длъжност на заместник на папски легат. -
19 vice-présidence
f. (de vice-président) (pl. vice-présidences) подпредседателство; вицепрезидентство. -
20 vice-président,
e m., f. (de vice- et président) (pl. vice-présidents) подпредседател; вицепрезидент.
См. также в других словарях:
vice — vice … Dictionnaire des rimes
vice — [ vis ] n. m. • 1138; lat. vitium I ♦ 1 ♦ Vieilli LE VICE : disposition habituelle au mal; conduite qui en résulte. ⇒ immoralité, 3. mal, péché. « L hypocrisie est un hommage que le vice rend à la vertu » (La Rochefoucauld). Le vice et la… … Encyclopédie Universelle
vice- — ♦ Particule invariable, du lat. vice « à la place de, pour », qui se joint à quelques noms ou titres de fonctions exercées en second, à la place de qqn. ⇒ adjoint, remplaçant. ● vice Préfixe, du latin vice, à la place de, exprimant une fonction… … Encyclopédie Universelle
vice — 1. (vi s ) s. m. 1° Défaut, imperfection grave (ce qui est le premier sens de vitium, en latin). Vice de forme. Il y a un vice considérable dans cet acte. • Il est étrange que Corneille ait senti le vice de son sujet, et qu il n ait pas senti … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vice — is a practice or habit that is considered immoral, depraved, and/or degrading in the associated society. In more minor usage, vice can refer to a fault, a defect, an infirmity, or merely a bad habit. Synonyms for vice include fault, depravity,… … Wikipedia
Vice — Personaje de The King of Fighters Primera aparición The King of Fighters 96 Voz original Masae Yumi Primera aparición en KOF The King of Fighters … Wikipedia Español
Vice — Vice, a. [Cf. F. vice . See {Vice}, prep.] Denoting one who in certain cases may assume the office or duties of a superior; designating an officer or an office that is second in rank or authority; as, vice president; vice agent; vice consul, etc … The Collaborative International Dictionary of English
Vice — Vice, n. [F., from L. vitium.] 1. A defect; a fault; an error; a blemish; an imperfection; as, the vices of a political constitution; the vices of a horse. [1913 Webster] Withouten vice of syllable or letter. Chaucer. [1913 Webster] Mark the vice … The Collaborative International Dictionary of English
vice — Vice, Vitium. Un vice qui est quand une personne baaille souvent, Oscedo oscediþnis. Quand il s en faut quelque partie, c est un grand vice, Deesse aliquam partem mendosum est. Vices couvers et cachez, Vicia infucata aut tecta. Vices qui s en… … Thresor de la langue françoyse
vice — S3 [vaıs] n [Sense: 1 3; Date: 1200 1300; : Old French; Origin: Latin vitium fault, vice ] 1.) [U] criminal activities that involve sex or drugs ▪ the fight against vice on the streets ▪ The police have smashed a vice ring (=a group of criminals… … Dictionary of contemporary English
vice — S3 [vaıs] n [Sense: 1 3; Date: 1200 1300; : Old French; Origin: Latin vitium fault, vice ] 1.) [U] criminal activities that involve sex or drugs ▪ the fight against vice on the streets ▪ The police have smashed a vice ring (=a group of criminals… … Dictionary of contemporary English
