-
1 vers-librisme
m. (de vers libre) ист., лит. течение на поетите символисти, които са пишели стихове във верлибър. -
2 vers-libriste
m., f. (de vers libre) лит., поет. който пише стихове във верлибър. -
3 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
4 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
5 acheminement
m. (de acheminer) 1. упътване, стъпка (към дадена цел); c'est un acheminement vers la paix това е стъпка към мира; 2. отпращане, даване направление ( на пощенски пратки). -
6 affluer
v.intr. (lat. affluere, de fluere "couler") 1. втичам се, вливам се, нахлувам (за органична течност); le sang afflue vers le cњur кръвта се стича към сърцето; 2. стичам се масово, пристигам в голям брой; des intrépides affluaient sous les drapeaux смелчаци се стичаха под знамената. -
7 alexandrin,
e adj. (lat. alexandrinus) 1. александрийски; vers alexandrin, александрийски стих; 2. m. александрийски стих ( от дванадесет срички). -
8 alterné,
e adj. (de alterner) който се редува; rimes alterné,es кръстосани рими; vers alterné,s двустишия; мат. série alterné,e числова редица, чиито членове са последователно положителни и отрицателни. -
9 amont
m. (pour а mont "vers la montagne") 1. горно течение (на река); 2. горната част на скиорска писта; 3. прен. нещо, което става преди определения срок; les produits d'amont продукти, готови преди крайния срок; 4. loc. prép. en amont de нагоре, над; vent d'amont вятър, който идва откъм равнината. Ќ Ant. aval. -
10 amphitryon
m. (des vers de Molière) ост. амфитрион; хазяин, домакин. -
11 anode
f. (du gr. anodos "chemin vers le haut") физ. анод. -
12 bifurquer
v.intr. (du lat. bifurcus "fourchu") 1. раздвоявам се; 2. разклонявам се; la voie bifurque пътят се разклонява; 3. прен. поемам по различен път; bifurquer vers les sciences обръщам се към науките. Ќ Ant. se raccorder, se rejoindre, se réunir. -
13 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
14 boiteux,
se adj. (de boiter) 1. куц; 2. неравен; нестабилен, неуравновесен; paix boiteux,se нестабилен мир; vers boiteux, непълен стих (по броя на сричките); une table boiteux,se нестабилна маса (която куца); 3. m., f. хром, куц човек. Ќ le diable boiteux, Асмодей. Ќ Ant. ingambe; harmonieux, symétrique. -
15 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
16 catalectique
adj. (gr. katalêktikos, de katalêgein "finir") в съчет. vers catalectique непълен стих ( в старогръцката поезия). -
17 centripète
adj. (lat. centrum "centre" et petere "tendre vers") центростремителен; force centripète центростремителна сила. Ќ Ant. centrifuge. -
18 cingler1
v.intr. (scand. sigla) мор. плувам право в определена посока; cingler1 vers le sud плавам право на юг. Ќ Ant. s'arrêter. -
19 converger
v.intr. (bas lat. convergere, de vergere "incliner vers") 1. геом., физ. стремя се към една обща точка; 2. съсредоточавам се; 3. достигам до един и същ резултат; les deux théories convergent двете теории достигат до един и същ резултат. Ќ Ant. diverger. -
20 conversion
f. (lat. conversio "action de se tourner vers (Dieu)", de convertere "convertir") 1. ост. променяне, превръщане, промяна; conversion des métaux en or промяна, превръщане на металите в злато; conversion d'énergie превръщане на един вид енергия в друг; 2. рел. приемане на нова религия, покръстване (за християнската религия); conversion d'un païen au christianisme покръстване на езичник; 3. превръщане (за иконономическа стойност); conversion des dollars en francs превръщане на долари във франкове; 4. лог. променяне реда на думите в изречение, за да се получи друго такова; 5. комп. промяна на кода на компютърен символ; 6. воен. кръгово движение на войска с тактическа цел; 7. полуобръщане на място на скиор.
См. также в других словарях:
vers — vers … Dictionnaire des rimes
VERS — Dans le langage courant, le terme «ver» désigne des animaux caractérisés essentiellement par une forme allongée, une certaine mollesse, le corps ne comprenant aucun élément dur, ni extérieur ni intérieur, et enfin l’absence de pattes ou la… … Encyclopédie Universelle
vers — 1. (vêr ; l s ne se prononce jamais, et dire vers , comme font quelques uns, est très mauvais ; au pluriel, l s ne se lie pas : des vêr harmonieux ; cependant quelques uns la lient : des vêr z harmonieux) s. m. 1° Assemblage de mots mesurés et… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
vers — VERS, versuri, s.n. Unitate prozodică elementară, alcătuită dintr unul sau mai multe cuvinte, potrivit unei scheme şi determinată fie de cantitatea silabelor, fie de accent, fie de numărul silabelor; fiecare dintre rândurile care alcătuiesc… … Dicționar Român
Vers — may refer to:* an abbreviation for versine * an abbreviation or the French word for verse, especially in the musical style vers mesurés * an acronym for Victorian Electronic Records Strategy, a system for records managementPlacesVers is the name… … Wikipedia
Vers — (lat.: versus, von vertere umwenden ) bezeichnet In der Poesie eine Reihe metrisch gegliederter Rhythmen. Verse werden üblicherweise in Zeilen gesetzt und daher auch als Verszeilen bezeichnet. Die rhythmische Gliederung, zu der nach Umständen der … Deutsch Wikipedia
Vers — »Gedichtzeile; kleinster Abschnitt des Bibeltextes«: Das Substantiv mhd., ahd. vers »Vers; Strophe« ist wie entsprechend niederl. vers und aengl. fers aus lat. versus »das Umwenden; die gepflügte Furche; Reihe, Linie, Zeile; Vers« entlehnt. Das… … Das Herkunftswörterbuch
Vers — Sm std. (9. Jh.), mhd. vers m./n., ahd. fers m./n. Entlehnung Entlehnt aus l. versus (eigentlich Umwenden ), Abstraktum zu l. vertere (versum) umkehren, wenden, drehen . Die Bedeutung Zeile in metaphorischer Anlehnung an die Linie einer… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
vers — sb., et, vers, ene, i sms. vers el. verse , fx vers(e)kunst; på vers; synge på sidste vers … Dansk ordbog
Vers — puede referirse a: Vers, comuna francesa situada en Lot. Vers, comuna francesa situada en Alta Saboya. Vers, comuna francesa situada en Saona y Loira. Esta página de desambiguación catalog … Wikipedia Español
Vers — Vers, n. sing. & pl. A verse or verses. See {Verse}. [Obs.] Ten vers or twelve. Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
