-
1 véhicule
m. (lat. vehiculum, de vehere "transporter") 1. превозно средство; véhicule hippomobile превозно средство с конска тяга; 2. физ. проводник; 3. прен. проводник, посредник; 4. съставна част на лекарство; 5. течност, в която се размива боя; 6. уред за обръщане на образ, получен от лупа или обектив; 7. рел. един от пътищата на спасението ( в будизма). Ќ véhicule spatial космически кораб, пренасящ полезен товар. -
2 véhiculer
v.tr. (de véhicule) 1. возя, превозвам, пренасям с превозно средство; 2. представлявам съставна част на лекарство; представлявам проводник на нещо; son ouvrage vehicule une idéologie raciste произведението му е проводник на расистка идеология; se véhiculer транспортирам се, превозвам се. -
3 banne
f. (lat. benna, d'o. gaul. "véhicule léger en osier") 1. кош във форма на сандък; 2. навес от плат (пред магазин); 3. гальота ( за превозване на въглища). -
4 brouette
f. (dimin. de l'a fr. °beroue, bas lat. birota "(véhicule) а deux roues") 1. ръчна количка (с едно колело); 2. ист. (до ХVII в.) двуколка. -
5 relever
v. (de re- et lever) I. v.tr. 1. вдигам, поставям на място; relever un mouchoir вдигам кърпичка; relever un véhicule renversé вдигам преобърната кола; 2. вдигам, изправям; relever la tête вдигам глава; relever son col вдигам си яката; 3. възстановявам; relever un mur démoli възстановявам разрушена стена; 4. повдигам; la rivière relève son niveau реката повдига нивото си; 5. запретвам; 6. прен. възстановявам, повдигам равнището, способствам за разцвета, за благоденствието; relever l'économie възстановявам икономиката; relever le niveau de vie вдигам нивото на живот; 7. определям местоположението; 8. забелязвам, отбелязвам; вземам бележка; relever les fautes dans un texte отбелязвам грешките в текст; 9. освобождавам (от поето задължение); relever qqn. de qqch. освобождавам някого от нещо; 10. освобождавам някого от служба, от длъжност; 11. подправям ядене; 12. украсявам разказ; relever un récit de détails украсявам разказ с подробности; 13. подчертавам, правя да изпъкне; 14. заменям някого в непрекъсната работа; II. v.intr. 1. възстановявам се; 2. вдигам се нагоре (за дреха); III. v.tr.ind. relever de 1. завися от; il relève de son directeur той зависи от своя директор; 2. от ресора съм на, от областта съм на, подчинявам се на; se relever 1. повдигам се, изправям се, стъпвам на крака; l'enfant tombe et se relève детето пада и се изправя; 2. ставам от легло (след болест); 3. прен. оправям се от; въздигам се, преживявам подем; le pays se relève страната изживява подем; 4. заменям се ( в работата на смени). Ќ relever le gant приемам предизвикателство; relever des empreintes снемам отпечатъци. Ќ Ant. renverser; abattre, affaiblir; abaisser, descendre, rabattre; déprécier, diminuer, rabaisser; descendre, tomber. -
6 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
7 utile
adj. et m. (lat. utilis) 1. полезен; un livre utile aux hommes книга, която е полезна за хората; d'utiles conseils полезни съвети; il est utile de (+ inf.) полезно е да; il est utile que (+ subj.) полезно е да; charge utile d'un véhicule полезен товар на автомобил; 2. m. l'utile полезното; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ en temps utile навреме, своевременно, в предвиденото време. Ќ Ant. inutile, inefficace, superflu; nuisible. -
8 utilitaire
adj. et m. (de utilité, par l'angl. utilitarian) 1. утилитарен; който държи само на ползата от нещо; 2. m. превозно средство с професионално предназначение; 3. полезен, който носи полза; vehicule utilitaire превозно средство, използвано за професионални цели; 4. m. компютърна програма, която осигурява управление и експлоатация на система. Ќ Ant. désinteressé, gratuit. -
9 véhiculaire
adj. (de véhicule) в съчет. langue véhiculaire език, който служи за посредник между индивиди с различни матерни езици.
См. также в других словарях:
véhicule — [ veikyl ] n. m. • 1551; lat. vehiculum; de vehere « transporter » 1 ♦ Didact. Ce qui sert à transmettre, à faire passer d un lieu à un autre. L éther était considéré comme véhicule de la lumière. Méd. Substance, objet servant d intermédiaire… … Encyclopédie Universelle
Vehicule — Véhicule Pour les articles homonymes, voir Véhicule (homonymie). Un véhicule est un engin mobile, qui permet de déplacer des personnes ou des charges d un point à un autre … Wikipédia en Français
vehicule — VEHICULE. s. m. Terme de physique. Ce qui sert à conduire, à faire passer plus facilement. L air est le vehicule de la lumiere. le vin est le meilleur vehicule pour ce remede. ce boüillon servira de vehicule aux poudres que vous devez prendre. on … Dictionnaire de l'Académie française
Véhicule — Pour les articles homonymes, voir Véhicule (homonymie). La voiture est un moyen de transport très répandu. Un véhicule est un engin mobile, qui permet de déplacer des personnes ou des charges d un point à un a … Wikipédia en Français
véhicule — (vé i ku l ) s. m. 1° Une voiture quelconque (ce qui est le sens propre du mot latin). • Pendant les deux occupations successives de Paris, en 1814 et 1815, on voyait constamment devant son hôtel [hôtel du restaurateur Beauvilliers] des… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VÉHICULE — s. m. T. didactique. Ce qui sert à conduire, à transmettre, à faire passer plus facilement. L air est le véhicule du son. Le vin est un bon véhicule pour ce remède. Il se dit, figurément, de Ce qui prépare l esprit à quelque chose. Cette offre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VÉHICULE — n. m. Toute sorte de voiture. Les différentes catégories de véhicules. Il s’emploie aussi dans le langage didactique pour désigner Ce qui sert à transmettre. L’air est le véhicule du son. Le moustique est le véhicule du paludisme. Il se dit aussi … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
véhicule — geležinkelių riedmenys statusas Aprobuotas sritis geležinkelių transportas apibrėžtis Geležinkelių transporto priemonės, kurios juda geležinkelių keliais traukdamos kitas geležinkelių transporto priemones arba yra jų traukiamos (lokomotyvai,… … Lithuanian dictionary (lietuvių žodynas)
véhicule — nešiklis statusas Aprobuotas sritis farmacija apibrėžtis Viena ar kelios pagalbinės medžiagos, skirtos ištirpinti, išsklaidyti ar paskirstyti veikliajai ( iosioms) medžiagai ( oms) skystuosiuose preparatuose ir jai ( oms) pernešti. atitikmenys:… … Lithuanian dictionary (lietuvių žodynas)
véhicule — transporto priemonė statusas T sritis Gynyba apibrėžtis Savaeigė, traukiama ar velkama priemonė, naudojama kroviniui vežti sausuma, jūra, oru ar kosmose. atitikmenys: angl. vehicle pranc. véhicule ryšiai: dar žiūrėk – kovos mašina amfibija dar… … NATO terminų aiškinamasis žodynas
véhicule — nm. => Camion, Char, Voiture. A1) véhicule à moteur : tagazou (pan pan) (Annecy, Épagny) … Dictionnaire Français-Savoyard
