-
1 undue
{ʌn'dju:}
1. прекален, прекомерен, несъразмерен, неподхождащ
2. неподходящ, непристоен, нереден
3. неоправдан
4. незаконен
use of UNDUE authority юр. злоупотреба с власт
UNDUE influence морална принуда, заплаха, натиск
5. непросрочен (за полица и пр.)* * *{^n'dju:} а 1. прекален, прекомерен; несъразмерен; неподхождащ;* * *прекален; прекомерен; нереден; неприличен; неподходящ; неоправдан; незаконен;* * *1. undue influence морална принуда, заплаха, натиск 2. use of undue authority юр. злоупотреба с власт 3. незаконен 4. неоправдан 5. неподходящ, непристоен, нереден 6. непросрочен (за полица и пр.) 7. прекален, прекомерен, несъразмерен, неподхождащ* * *undue[ʌn´dju:] adj 1. прекален, прекомерен; 2. неподходящ; несвоевременен, ненавременен; неприличен; нереден; 3. неоправдан; \undue optimism неоправдан оптимизъм; 4. незаконен; use of \undue authority юрид. злоупотреба с властта; \undue influence незаконно въздействие; 5. още неизтекъл, непресрочен (за полица и пр.). -
2 influence
{'influəns}
I. 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over върху, with пред)
to exert/exercise an INFLUENCE/to bring INFLUENCE to bear on someone упражнявам/оказвам влияние върху някого, влияя/въздействувам на някого
man of INFLUENCE влиятелен човек
under the INFLUENCE of под влияние (то) на
to use one's INFLUENCE in favour of someone подкрепям някого, ходатайствувам за някого
2. влиятелен човек
he's an INFLUENCE in his country той e фактор/човек с влияние/със значение в страната си
under the INFLUENCE разг. пийнал, в нетрезво състояние
outside INFLUENCE външно влияние, разг. вуйчо владика
II. v влияя (на някого), оказвам влияние, въздействувам (и за предмет)* * *{'influъns} n 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on,(2) {'influъns} v влияя (на някого), оказвам влияние, възде* * *влияя; въздействам; въздействие; влияние; действам на;* * *1. he's an influence in his country той e фактор/човек с влияние/със значение в страната си 2. i. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over върху, with пред) 3. ii. v влияя (на някого), оказвам влияние, въздействувам (и за предмет) 4. man of influence влиятелен човек 5. outside influence външно влияние, разг. вуйчо владика 6. to exert/exercise an influence/to bring influence to bear on someone упражнявам/оказвам влияние върху някого, влияя/въздействувам на някого 7. to use one's influence in favour of someone подкрепям някого, ходатайствувам за някого 8. under the influence of под влияние (то) на 9. under the influence разг. пийнал, в нетрезво състояние 10. влиятелен човек* * *influence[´influəns] I. n 1. влияние, въздействие (и на лекарство) (on, upon, over, with); to exert ( exercise, bring, bear) an \influence on s.o. упражнявам, оказвам влияние върху някого, влияя, въздействам на някого; undue \influence юрид. морална принуда, заплаха; to have \influence имам влияние (тежест); влиятелен съм; имам връзки ( with); a man of \influence влиятелен човек; backstairs \influence тайно (задкулисно) влияние; outside \influence външно влияние, разг. вуйчо владика; under the \influence под влияние на алкохола (наркотични вещества); 2. влиятелен човек; he is an \influence in his country той е фактор, той е човек с влияние в страната си; 3. ел. индукция; II. v влияя (на някого); оказвам влияние, въздействам (за предмет); to \influence s.o. in favour of doing s.th. скланям (придумвам) някого да направи нещо.
См. также в других словарях:
influence — n Influence, authority, prestige, weight, credit are comparable when they mean power exerted over the minds or acts of others either without apparent effort or as the result of the qualities, the position, or the reputation of the person or thing … New Dictionary of Synonyms
influence — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun 1 effect sb/sth has; power to control sb/sth ADJECTIVE ▪ big, considerable, enormous, great, marked, significant, substantial, tremendous ▪ … Collocations dictionary
influence — ▪ I. influence in‧flu‧ence 1 [ˈɪnfluəns] noun [countable, uncountable] power to have an effect on the way something happens or the way someone does something: • The car magazines have been gaining influence in recent years. • The banks directors… … Financial and business terms
influence — I n. 1) to exert influence on 2) to use one s influence 3) to wield influence 4) to bring influence to bear 5) to flaunt one s influence 6) (colloq.) to peddle influence 7) to consolidate, strengthen one s influence 8) to counteract, curb,… … Combinatory dictionary
testamentary capacity — n: the capacity in executing a will to understand the nature and extent of one s property and how one is disposing of it and to recognize the natural objects of one s bounty Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. testamentary … Law dictionary
South African contract law — is essentially a modernised version of the Roman Dutch law of contract, [1] which is itself rooted in Roman law. In the broadest definition, a contract is an agreement entered into by two or more parties with the serious intention of creating a… … Wikipedia
election — /i lek sheuhn/, n. 1. the selection of a person or persons for office by vote. 2. a public vote upon a proposition submitted. 3. the act of electing. 4. Theol. the choice by God of individuals, as for a particular work or for favor or salvation.… … Universalium
Ethical implications in contracts — When creating a contract, a negotiator is not only doing so to reach an agreement between two or more parties, but to create an agreement that is durable; whereby parties of the contract are legally bound and committed to its promises (Wade and… … Wikipedia
Pauline Christianity — is a term used to refer to a branch of Early Christianity associated with the beliefs and doctrines espoused by Paul the Apostle through his writings. Most of orthodox Christianity relies heavily on these teachings and considers them to be… … Wikipedia
coercion — co·er·cion /kō ər zhən, shən/ n: the use of express or implied threats of violence or reprisal (as discharge from employment) or other intimidating behavior that puts a person in immediate fear of the consequences in order to compel that person… … Law dictionary
inheritance — /in her i teuhns/, n. 1. something that is or may be inherited; property passing at the owner s death to the heir or those entitled to succeed; legacy. 2. the genetic characters transmitted from parent to offspring, taken collectively. 3.… … Universalium
