-
1 université
f. (lat. jurid. universitas "communauté", lat. class. "totalité", de universus) университет; l'Université Университет (като учебно ведомство); entrer а l'Université влизам в Университета; président d'une université ректор на университет; enseignant а l'université университетски преподавател; université d'été летен университет. -
2 chancelier
m. (lat. cancellarius "huissier de l'empereur") 1. ист. пазител на кралския печат (във Франция преди 1789 г.); 2. пазител на държавния печат; 3. канцлер, премиер министър (Австрия, Германия); 4. секретар в консулство. Ќ chancelier de l'Echiquier министър на финансите във Великобритания; chancelier de l'Université ректор в университет. -
3 entrée
f. (de entrer) 1. влизане, навлизане; entrée soudaine внезапно влизане; 2. постъпване; entrée а l'université постъпване в университет; 3. настъпване; avec l'entrée du printemps с настъпването на пролетта; 4. юр. влизане, встъпване; entrée en fonctions встъпване в длъжност; 5. откриване, започване; entrée en jeu започване на играта; 6. навлизане; faire son entrée dans le monde навлизам в светския живот; 7. вход; entrée libre, interdite вход свободен, вход забранен; carte, billet d'entrée входна карта, билет за вход; 8. мито; taxe а l'entrée вносно мито; 9. икон. безплатна карта, безплатно мито (за внасяне на стоки); пропуск; 10. ордьовър, първо ястие на маса; 11. достъп; porte qui donne entrée dans une pièce врата, която дава достъп до дадена стая; 12. излизане, поява на актьор на сцената; 13. техн. вход (в компютъра, input); 14. pl. заглавните думи в речник (написани с едри букви); 15. антре, вестибюл; 16. ост. начало, започване, дебют; 17. муз. начало на музикална пиеса. Ќ Ant. issue, sortie. -
4 philistin
m. (de l'all. philister "celui qui n'a pas fréquenté l'université") филистер, човек с дребнобуржоазен светоглед, еснаф. -
5 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
6 universiade
f. (de université et olympiade) универсиада, световни университетски спортни игри. -
7 universitaire
adj. et n. (de université) 1. университетски; les années universitaire университетски години (следването); études universitaires следване; cursus universitaire университетски курс; restaurant universitaire студентски стол; ville universitaire университетски град (в който има един или повече Университета); cité universitaire университетско градче (syn. campus); 2. m., f. преподавател в университет (асистент, доцент, професор и т. н.).
См. также в других словарях:
Universite — Université Une université est un établissement d enseignement supérieur dont l objectif est la production du savoir (recherche), sa conservation et sa transmission (études supérieures). Aux États Unis, au moment où les universités de ce pays… … Wikipédia en Français
UNIVERSITÉ — L’Université a longtemps constitué l’exemple presque parfait d’une «institution» au sens traditionnel de ce terme, c’est à dire d’une organisation reposant sur des valeurs reconnues comme légitimes et centrales pour la société; étroitement… … Encyclopédie Universelle
université — Université. s. f. Assemblée de gens doctes establie par authorité publique pour enseigner les langues & les sciences. L Université de Paris, de Caën, de Toulouse, de Poitiers, de Louvain, d Oxfort. Fameuse Université. Recteur, Chancelier,… … Dictionnaire de l'Académie française
université — ou assemblée et communauté, Vniuersitas. Tout lieu d exercice qu on appelle université, Academia, Erasmus in dialogo De pronuntiatione, Institutae sunt scholae quas ob omnium disciplinarum publicam professionem, vulgus appelþlat Vniuersitates … Thresor de la langue françoyse
université — UNIVERSITÉ: Alma mater … Dictionnaire des idées reçues
Université — Une université est un établissement qui fédère en son sein la production (recherche), la conservation (publications et bibliothèques) et la transmission (études supérieures) de différents domaines de la connaissance. Elle se distingue en cela des … Wikipédia en Français
université — (u ni vèr si té) s. f. 1° Autrefois, corps de maîtres, établi par autorité publique, jouissant de grands priviléges et ayant pour objet l enseignement de la théologie, du droit, de la médecine et des sept arts qui sont la grammaire, la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
UNIVERSITÉ — s. f. Corps de professeurs établi par autorité publique, pour enseigner les langues, les belles lettres, la philosophie et les sciences. L université de Paris, de Toulouse, de Poitiers, de Caen, de Louvain, d Oxford, de Bologne, etc. Université… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
UNIVERSITÉ — n. f. Centre d’enseignement supérieur, établi par l’autorité publique, divisé en groupes appelés Facultés, dont chacune délivre des grades au nom de l’état. L’Université de Paris, de Strasbourg, de Bologne. L’Université de France ou absolument… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
UNIVERSITÉ — Du Boulay, dans son Histoire de l Université de Paris, adopte les vieilles traditions incertaines, pour ne pas dire fabuleuses, qui en font remonter l origine jusqu au temps de Charlemagne. Il est vrai que telle est l opinion de Gaguin et de… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
üniversite — is., Fr. université Bilimsel özerkliğe ve kamu tüzel kişiliğine sahip, yüksek düzeyde eğitim, öğretim, bilimsel araştırma ve yayın yapan fakülte, enstitü, yüksekokul vb. kuruluş ve birimlerden oluşan öğretim kurumu Avrupa nın meşhur… … Çağatay Osmanlı Sözlük
