-
21 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
22 mal3
adv. (lat. male) 1. лошо, зле; être mal3 avec qqn. в лоши отношения съм с някого; 2. loc. adv. mal3 а propos навреме, навременно; не намясто, неуместно; pas mal3 доста, доста добре, не лошо; немалко, доста. Ќ prendre (tourner) qqch. en mal3 криво разбирам нещо, обиждам се; tant bien que mal3 що-годе; se trouver mal3 припадам; mal3 tourner вземам лош обрат. -
23 moyen2
m. (de moyen1) 1. средство, начин, способ, възможност; 2. pl. средства, ресурси; 3. pl. способности; 4. loc. prép. au moyen2 de, par le moyen2 de чрез, посредством, с помощта на. Ќ les grands moyen2s енергични методи; tâcher moyen2 de опитвам се, търся да; trouver moyen2 de (+ inf.) успявам, намирам начин да; il n'y a pas moyen2 de moyenner нищо не може да се направи, невъзможно е да се реализира; la fin justifie les moyen2s целта оправдава средствата. -
24 nid
m. (lat. nidus) 1. гнездо; nid d'aigle орлово гнездо; 2. прен. гнездо, гнезденце, жилище, свърталище; nid de brigands разбойническо гнездо. Ќ petit а petit l'oiseau fait son nid капка по капка вир става; prendre au nid откривам, изненадвам на място; ne (plus) trouver que le nid идвам късно, закъснял съм вече; nid d'aigle прен. съоръжение на високо място; nid de pie наблюдателен пост високо на мачтата; nid d'ange дълго подплатено палто. -
25 paré1,
e adj. (de parer1) украсен, окичен, нагизден. Ќ bal paré1, официален бал, само с бални рокли; paré1,! мор. готово! se trouver paré1, готов съм. -
26 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
27 plain,
e adj. (lat. planus) 1. ост. равен, гладък; le plain, de l'eau прилив; 2. loc. adv. de plain, pied направо, без качване, без слизане. Ќ se trouver de plain, pied avec qqn. чувствам се равен с някого ( намираме сходство в характери и разбирания). Ќ Ant. accidenté, inégal. Ќ Hom. plein et formes du v. plaindre - du fém. plaine. -
28 porte
f. (lat. porta) 1. вход, достъп; les portes de Paris входовете (входните врати) на Париж; 2. врата; porte cochère голяма врата ( за коли), вратник; porte а coulisse плъзгаща се врата; frapper (heurter) а la porte чукам на вратата; écouter aux portes подслушвам; 3. арка; la porte Saint-Denis арката Сен Дени; 4. pl. геогр. планински проход; 5. loc. adv. de porte en porte от врата на врата; porte а porte врата до врата; 6. loc. prép. а la porte de (aux portes de) много близо до. Ќ fermer а qqn. la porte au nez затварям някому врата под носа; forcer la porte de qqn. втурвам се, влизам насила у някого; mettre qqn. а la porte изпъждам, изгонвам някого; prendre la porte отивам си; sortir par la bonne porte излизам с чест от някаква неприятна работа; se présenter а la porte de qqn. явявам се, представям се пред някого; trouver la porte close не намирам никого в къщата; не съм желан гост, не ме приемат. -
29 repère
m. (de repaire, d'apr. le lat. reperire "trouver") ориентир, ориентировъчен знак; белег; point de repère ориентировъчен знак; repère de niveau белег за надморска височина. Ќ Hom. repaire. -
30 répertoire
m. (lat. repertorium, de reperire "trouver") 1. каталог, опис; 2. справочник; 3. репертоар (на актьор, на театър); 4. прен. неизчерпаем извор, източник. -
31 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
32 saumâtre
adj. (lat. pop. °salmaster, class. salmacidus) 1. възсолен, слабо солен; 2. прен. горчив, солен, неприятен. Ќ la trouver saumâtre намирам за неприятен, лош. -
33 secret1
m. (lat. secretum, neutre de secretus) 1. тайна, секрет; garder un secret1 пазя тайна; 2. дискретност; 3. тайно средство, тайна; trouver le secret1 de l'affaire откривам тайната на тази работа; 4. обяснение, истинска причина; 5. loc.adv. en secret1, dans le secret1 тайно, без свидетели. Ќ secret1 d'Etat държавна тайна; secret1 de Polichinelle публична тайна. Ќ Ant. révélation. -
34 solution
f. (lat. solutio, de solvere) 1. разтваряне, разтопяване; разпадане; 2. разтвор; solution saturée наситен разтвор; 3. прен. развръзка, изход; решение, разрешение; trouver une solution намирам разрешение на проблем. -
35 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
36 troubadour
m. (de l'a. prov. trobador "trouveur", de trobar "trouver, composer") ист. 1. трубадур; 2. adj. трубадурски; style troubadour трубадурски стил. -
37 trouvable
adj. (de trouver) който може да се намери, да се срещне. Ќ Ant. introuvable. -
38 trouvaille
f. (de trouver) 1. разг. находка; 2. идея, откритие. Ќ Ant. banalité, cliché. -
39 trouvé,
e adj. (de trouver) 1. добре измислен, подходящ, удачен; 2. намерен. -
40 trouveur,
euse m.,f. (de trouver) рядко изобретател; човек, който изнамира нещо.
См. также в других словарях:
trouver — [ truve ] v. tr. <conjug. : 1> • fin XIIe; truver 1080; lat. pop. °tropare « composer (un air, un poème) » (cf. troubadour), puis « inventer, découvrir » (cf. lat. médiév. contropare → controuvé) I ♦ 1 ♦ Apercevoir, rencontrer, toucher (ce… … Encyclopédie Universelle
trouver — Trouver, Inuenire, Nancisci. Il faut trouver, Inuento est opus. J ay trouvé fort affaire en cet affaire, Negotium reperiri in hac re. Là je trouvay L. Lucius avec lettres, Ibi mihi praesto fuit L. Lucilius cum literis. Trouver quelqu un plus… … Thresor de la langue françoyse
trouver — TROUVER. v. act. Rencontrer quelqu un, ou quelque chose, soit qu on le cherche ou qu on ne le cherche pas. Il le trouva dans le chemin. il trouva un thresor par hasard en faisant creuser un fossé. il a tant cherché qu il a trouvé ce papier. il le … Dictionnaire de l'Académie française
trouver — (trou vé) v. a. 1° Rencontrer quelqu un ou quelque chose, soit qu on les cherche, soit qu on ne les cherche pas. • Ah ! seigneur Geronimo, je vous trouve à propos, et j allais chez vous vous chercher, MOL. Mar. forcé, I, 2. • Quand on voit… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TROUVER — v. a. Rencontrer quelqu un ou quelque chose, soit qu on le cherche, soit qu on ne le cherche pas. Il le trouva dans le chemin. Je l ai trouvé à table. Je vous trouve à propos. J ai passé vingt fois chez vous sans vous trouver. Il a trouvé un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TROUVER — v. tr. Rencontrer quelqu’un, quelque chose qu’on cherche. Je vous trouve enfin. J’ai passé vingt fois chez vous sans vous trouver. Je ne trouve pas la clef. Il n’a pas trouvé de voiture. Trouver un appartement. Il a tant cherché ce papier qu’il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
trouver — vt. ; retrouver ; découvrir ; rencontrer ; penser, juger ; voir, rendre visite à : travâ (Bessans), treuvâ (Montagny Bozel.026c, Arvillard.228b, Billième.173b, Doucy Bauges), trevô (St Jean Arvey), trouvâ (026b, Bourget Huile, Compôte Bauges),… … Dictionnaire Français-Savoyard
trouver — v.t. La trouver mauvaise, juger que le procédé est malhonnête, désagréable : Quand il m a vidé, je l ai trouvée mauvaise. / Se trouver mal sur quelque chose, le chaparder … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Trouver le trefle pourpre a quatre feuilles ! — Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles ! Premier OAV de l anime Naruto. L histoire Cet épisode spécial raconte une histoire totalement à part de la série dans laquelle Naruto décide de rendre service au petit Konohamaru. Ce dernier, qui… … Wikipédia en Français
Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles ! — Trouver le trèfle pourpre à quatre feuilles est le premier OAV de l anime Naruto. L histoire Le trèfle pourpre à quatre feuilles. Cet épisode spécial raconte une histoire totalement à part de la série dans laquelle Naruto décide de rendre service … Wikipédia en Français
Trouver chaussure à son pied — ● Trouver chaussure à son pied trouver la chose ou la personne qui convient, spécialement en parlant d un mari ou d une épouse … Encyclopédie Universelle
