-
1 trial
{'traiəl}
1. изпитание, опит, проба, изпробване
on TRIAL на/за/при изпробване
TRIAL and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат
to give someone /something a TRIAL опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо
to put on/to TRIAL изпробвам, подлагам на изпробване
TRIAL of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.)
2. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.)
3. сп. опит, предварително състезание
4. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание
his deafness is a great TRIAL to him глухотата му e голямо бреме за него
he is a great TRIAL to his parents той създава големи неприятности на родителите си
5. съдебно дирене, процес
state TRIAL съд на политически/държавни престъпници
civil TRIAL гражданско дело
criminal TRIAL углавно дело
to be/go on TRIAL (for), to stand (one's) TRIAL подсъдим съм, съдят ме (за)
to bring to TRIAL, to put on TRIAL, to put/bring up for TRIAL давам под съд, съдя (някого)* * *{'traiъl} n 1. изпитание, опит, проба, изпробване; on trial на/за/п* * *съдене; опит; пробен; проба; процес; дело;* * *1. attr пробен (за noлет, поръчка, брак и пр.) 2. civil trial гражданско дело 3. criminal trial углавно дело 4. he is a great trial to his parents той създава големи неприятности на родителите си 5. his deafness is a great trial to him глухотата му e голямо бреме за него 6. on trial на/за/при изпробване 7. state trial съд на политически/държавни престъпници 8. to be/go on trial (for), to stand (one's) trial подсъдим съм, съдят ме (за) 9. to bring to trial, to put on trial, to put/bring up for trial давам под съд, съдя (някого) 10. to give someone /something a trial опитвам/изпробвам/изпитвам някого/нещо 11. to put on/to trial изпробвам, подлагам на изпробване 12. trial and error опитване на различни методи, за да се получи желаният резултат 13. trial of изпитване/изпробване на (cuла, търпение и пр.) 14. изпитание, опит, проба, изпробване 15. прен. неприятно/досадно нещо, трудност, несгода, изпитание 16. сп. опит, предварително състезание 17. съдебно дирене, процес* * *trial[´traiəl] n 1. изпитание, опит, проба; on \trial на изпитание (изпробване); на стаж; by way of \trial за проба; by \trial and error налучквайки, наслуки; учейки се от грешките си; to give s.th. a \trial, to make the \trial of s.th. опитвам (правя опит с) нещо; вземам за изпитателен срок; to put on \trial изпробвам; подлагам на сериозно изпитание; to make a \trial of s.o.'s patience поставям на изпитание търпението на някого; field \trial изпитание при полеви ( експлоатационни) условия; 2. юрид. процес, съдебно дирене; съд; state \trial съд на държавни престъпници; civil \trial гражданско дело; criminal \trial углавно дело; \trial judge ам. съдия от първа инстанция; to bring to \trial, to put on \trial давам под съд, съдя; to stand (o.'s) \trial подсъдим съм, под съд съм; \trial at bar разглеждане на делото в пълен състав на съда; \trial on indictment съдебно дело по обвинителен акт; \trial without pleadings процес без писмени заявления; \trial by battle ист. божи съд чрез единоборство; \trial by ordeal ист. божи съд чрез ордалия; 3. прен. несгода, притеснение, неволя; изпитание; that child is a great \trial to his parents това дете е цяло наказание за родителите си; 4. сп. опит; 5. attr пробен, изпитателен; \trial experiment предварителен опит, пробно изследване; \trial lenses стъкла за изпитване на зрението; \trial period изпитателен срок; \trial trip пробно плаване; прен. експеримент, опит; \trial run първи опит; тестово изпитание на нов автомобил.
См. также в других словарях:
trial — [trī′əl, trīl] n. [Anglo Fr < trier: see TRY] 1. a) the act or process of trying, testing, or putting to the proof; test b) a testing of qualifications, attainments, or progress; probation c) experimental treatment or operation; experiment 2 … English World dictionary
experiment — I (New American Roget s College Thesaurus) Trial Nouns 1. experiment, experimentation, essay, attempt; venture, adventure, speculation; trial, probation, proof (see demonstration); [acid or litmus] test, check, tryout, assay, ordeal; empiricism,… … English dictionary for students
trial — /truy euhl, truyl/, n. 1. Law. a. the examination before a judicial tribunal of the facts put in issue in a cause, often including issues of law as well as those of fact. b. the determination of a person s guilt or innocence by due process of law … Universalium
trial — tri·al n [Anglo French, from trier to try]: a judicial examination of issues of fact or law disputed by parties for the purpose of determining the rights of the parties compare hearing, inquest at trial: in or during the course of a trial Merriam … Law dictionary
experiment — [n] investigation, test agreement, analysis, assay, attempt, check, dissection, dry run*, enterprise, essay, examination, exercise, experimentation, fling*, measure, observation, operation, practice, probe, procedure, proof, quiz, R and D*,… … New thesaurus
experiment — [ek sper′ə mənt, iksper′ə mənt; ] also, & for v.usually [, ek sper′əment; ik sper′ə ment; ] often [, ekspir′ə ment, ik spir′ə ment] n. [ME < OFr < L experimentum, a trial, test < experiri: see PERIL] 1. a test or trial of something;… … English World dictionary
Trial — Tri al, n. [From {Try}.] 1. The act of trying or testing in any manner. Specifically: [1913 Webster] (a) Any effort or exertion of strength for the purpose of ascertaining what can be done or effected. [1913 Webster] [I] defy thee to the trial of … The Collaborative International Dictionary of English
experiment — (n.) mid 14c., from O.Fr. esperment practical knowledge, cunning, enchantment; trial, proof, example, lesson, from L. experimentum a trial, test, proof, experiment, noun of action from experiri to test, try (see EXPERIENCE (Cf. experience)). The… … Etymology dictionary
trial — [adj] experimental balloon, exploratory, pilot, preliminary, probationary, provisional, tentative, test, testing; concepts 548,560 Ant. definite, known, proven trial [n1] test analysis, assay, attempt, audition, check, crack*, dry run*, effort,… … New thesaurus
Experiment — Ex*per i*ment ([e^]ks*p[e^]r [i^]*ment), v. t. [imp. & p. p. {Experimented}; p. pr. & vb. n. {Experinenting}.] To make experiment; to operate by test or trial; often with on, upon, or in, referring to the subject of an experiment; with, referring … The Collaborative International Dictionary of English
Experiment — Ex*per i*ment, n. [L. experimentum, fr. experiri to try: cf. OF. esperiment, experiment. See {Experience}.] 1. A trial or special observation, made to confirm or disprove something uncertain; esp., one under controlled conditions determined by… … The Collaborative International Dictionary of English
