-
1 travers
m. (lat. tra(ns)versus "transversal, oblique") 1. ост. ширина (напречно сечение, напречен диаметър); 2. свински гърди, нарязани напречно; 3. мор. vent de travers страничен вятър; 4. прен. недостатък, порок; 5. loc. adv. а travers през средата; au travers от едната до другата страна; en travers нашир; напречно; а tort et а travers както мога; както ми падне; de travers косо, полегато; накриво; 6. loc. prép. а travers между, по средата; au travers de през. Ќ aller de travers функционирам лошо; comprendre de travers, tout de travers разбирам нещо неправилно, не както би трябвало; se mettre en travers de qqch. спъвам реализацията на даден замисъл и др.; passer au travers измъквам се от неприятност, опасност; regarder qqn. de travers гледам някого заплашително. -
2 travers-banc
m.inv. (de travers et banc) мин. травербан, пряк ход ( в галерия). -
3 tort
m. (lat. pop. tortum, neutre subst. de tortus "tordu, de travers", de torquere "tordre") 1. вина, грешка; avoir tort греша, не съм прав; donner tort а qqn. виня някого, обвинявам някого; 2. разш. вреда, щета, пакост; faire (du) tort а qqn. вредя, пакостя; 3. loc.adv. а tort несправедливо; а tort et а travers наслуки, както дойде; а tort ou а raison с право или не. -
4 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
5 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
6 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
7 crossman
m. (de l'angl. across "а travers" et man "homme") спорт. участник в пробег, в крос. -
8 diorama
m. (préf. gr. dia "а travers") вертикално поставена (картина) с различни фигури и пейзажи (на мода през XIX в.). -
9 éclamé
adj. (du frq. °slimb "oblique, de travers") ост., в съчет. oiseau éclamé птица със счупен крак или със счупено крило. -
10 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
11 guignon
m. (de guigner "regarder de côte, ou de travers") неуспех, малшанс, липса на късмет; avoir du guignon нямам късмет. Ќ Ant. bonheur, chance, veine. -
12 lunette
f. (de lune) 1. бинокъл, далекоглед; 2. кръгло отверстие; la lunette des cabinets дупката на клозета; 3. кръгъл прозорец; задното стъкло на лек автомобил; 4. кръгла по форма част; 5. pl. очила; lunettes de protection предпазни очила. Ќ regarder par le gros bout de la lunette гледам на нещата през розови очила; chachun voit а travers ses lunettes всеки съди по своему. -
13 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
15 prisme
m. (gr. prisma) геом. призма. Ќ voir а travers le prisme de гледам през призмата на. -
16 promener
v.tr. (de mener) 1. разхождам, развеждам; promener un ami étranger а travers Paris развеждам чужденец из Париж; 2. прен. отправям; движа ( по нещо), плъзгам, прекарвам; promener un archet sur les cordes плъзгам лъка по струните; 3. вървя заедно с някого; se promener разхождам се; envoyer qqn. se promener разг. изпъждам някого; envoyer tout promener отказвам се, изоставям някакво намерение. -
17 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
18 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
19 trabouler
v.intr. (probabl. lat. pop. °trabulare, de transambulare, de trans "а travers") криволича между група от къщи. -
20 transverse
f. (lat. transversus "tourné en travers") анат. напречен мускул.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
travers — [ travɛr ] n. m. • v. 1150; en traver « directement » 1080; lat. tra(ns)versus « transversal, oblique » I ♦ (En loc.) 1 ♦ EN TRAVERS : dans une position transversale par rapport à un axe de position ou de direction habituel. ⇒ transversalement.… … Encyclopédie Universelle
travers — TRAVERS. s. m. L estenduë d un corps consideré selon sa largeur. Il s en faut deux travers de doigt, que ces deux planches ne joignent. Il sign. aussi, Le biais, l irregularité d une place, d un jardin, d un bastiment, d une chambre, &c. Il y a… … Dictionnaire de l'Académie française
Travers — bezeichnet: Travers NE, Gemeinde im Val de Travers, Kanton Neuenburg/Neuchâtel, Schweiz Val de Travers Tal ebenda Val de Travers (Bezirk), Bezirk ebenda Travers River, Fluss auf der Südinsel Neuseelands in der Reitkunst eine bestimmte Bewegung… … Deutsch Wikipedia
travers — Travers, Transuersus. Jetter au travers et faire passer de navire en autre les, etc. Traiicere de naue in nauem malos et antennas. Il s en va à travers les champs, Per via inuiaque proficiscitur, Liu. lib. 23. Par chemins esgarez et destournez.… … Thresor de la langue françoyse
travers — travérs (direcţie care face un unghi de 90º cu axul navei, ţesătură în dungi) s. n., pl. travérse Trimis de siveco, 03.03.2007. Sursa: Dicţionar ortografic TRAVÉRS s.n. 1. (mar.) Partea de jos şi de sus a coastei unei corăbii. ♦ Direcţie… … Dicționar Român
Travers — Trav ers, adv. [F. travers, breadth, extent from side, [ a] travers, en travers, de travers, across, athwart. See {Traverse}, a.] Across; athwart. [Obs.] [1913 Webster] The earl . . . caused . . . high trees to be hewn down, and laid travers one… … The Collaborative International Dictionary of English
Travers — Rencontré surtout dans la Manche. Semble désigner celui qui habitait auprès d un travers (chemin de traverse au moyen âge) … Noms de famille
travers — tràvers (travȅrs) m DEFINICIJA 1. meteor. umjereni do jaki, većinom mahoviti, ljeti vlažni i grmljavinama popraćeni vjetrovi zapadnih smjerova u središnjoj Francuskoj 2. term. poprečno prugasta tkanina ETIMOLOGIJA fr. traverse … Hrvatski jezični portal
Travers [1] — Travers (Valde T.), 1) malerisches Thal im Schweizercanton Neuenburg, wird von der Reuse durchströmt u. bildet den 2) Bezirk ebendaselbst mit 13,000 Ew., welche sich mit Uhrenfabrikation, Spitzenklöppeln, Verfertigung von Extrait d Absinthe,… … Pierer's Universal-Lexikon
Travers [2] — Travers (Traversiren), Gangart des Pferdes, s.u. Reitkunst IV. A) c) … Pierer's Universal-Lexikon
Travers — (frz., spr. währ), Quere, in der Reitkunst ein Seitengang, bei dem das Pferd mit der Hinterhand einen kleinen Schritt in der Bahn steht, nach innen gestellt ist und mit den auswendigen Füßen über die inwendigen tritt; Gegensatz: Renvers (s.d.);… … Kleines Konversations-Lexikon
