trás!

f 1) дебело конопено въже; 2) арх. част от каменна плоча или тухла, стърчаща от стена; 3) прен., разг. хитрец, шмекер, негодник, калпазанин; hacer soga прен. а) забавям се, закъснявам; б) давам излишни обяснения; echar la soga tras el caldero прен. захвърлям всичко; la soga tras el caldero прен. все заедно, където единият, там и другият; traer la soga arrastrando прен. с примка на шията съм; quebrar siempre la soga por lo màs delgado proverb където е най-тънко, там се къса; dar soga отпускам въжето малко по малко; no hay que mentar la soga en casa del ahorcado proverb в къщата на обесения за въже не се говори.

1. intr 1) тичам, бягам; a todo correr, a màs correr бягам презглава; 2) тека, изтичам (река, вода, въздух); 3) вея, духам (вятър); 4) простирам се, насочен съм в определена посока; 5) протичам, минавам (време); corría el último año беше последната година; corría el plazo изтичаше срокът; el mes que corre настоящия месец, този месец; 6) летя (вървя много бързо, за човек), разпространявам се много бързо (за новина, слух); 7) плащам, покривам, поемам (разходи); 8) притичвам се на помощ; 9) в употреба съм, валиден съм за определен период; 10) извършвам се навреме (за плащане); 11) впускам се да правя нещо; 12) струвам; 2. tr 1) препускам (за животно); 2): correr detràs, tras de преследвам, гоня; 3) премествам; corre la silla премести стола; 4) заключвам (с ключ); 5) дърпам завеса; 6) излагам се, подложен съм на (опасност, риск); 7) обикалям; he corrido medio mundo обиколил съм половината свят; 8) прен. засрамвам, обърквам; 3. prnl 1) плъзгам се лесно, отмествам се; 2) топя се (свещ, восък); 3) разливам се (за петно, боя); 4) разг. изхвърлям се, поддавам се на импулс; 5) разг. предлагам по-висока цена; Ўno te corras! разг. не се минавай!; 6) разг. изпразвам се, имам оргазъм (мъж, жена); a todo turbio correr прен. каквото ще да става; correr con algo прен. заемам се с нещо, поемам отговорността; correr con uno прен. добре се разбирам с някого; el que no corre, vuela прен. преструва се, че не го интересува.

f 1) реколта; 2) прен. жътва; 3) прен. резултат, жътва, плодове на усилието; tras poca cosecha, ruin trigo бедата беда води; cosecha en pie неприбрана реколта.

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението.

f 1) ключ; llave maestra шперц; 2) техн. ключ; llave inglesa, de tuerca гаечен ключ; 3) кран, чеп (за чешма, бъчва); 4) ключ (телеграфен); 5) воен. спусък (на пушка, пистолет); 6) клапа (на духов инструмент); 7) муз. нотен ключ; 8) арх. среден камък на свод; 9) прен. ключ, отговор; 10) знак, обхващащ написаното на няколко реда ({}); 11) механизъм за навиване на часовник; 12) електрически ключ; 13) инструмент за вадене на зъби; 14) спорт. хватка в борба; 15) прен. основна, ключова дисциплина; 16) прен. въведение, улесняващо разбирането на останалото; 17) прен. защита, ключово място към нещо; 18) прен. ключ към, начин за разрешаване на трудност; 19) муз. механизъм към струнен инструмент за настройване на струните; bajo (debajo) de llave под ключ, заключен; debajo (tras) de siete llaves прен. строго пазено, сигурно; doblar (torcer) la llave завъртвам ключа; echar la llave а) заключвам; б) прен. подпечатвам, запечатвам; falsear la llave подправям ключ; recoger uno las llaves прен., разг. тръгвам си последен.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

a 1. adj 1) един, единствен; 2) цялостен; 3) еднакъв; 4) pl няколко, немного; 5) pl приблизително, около; 2. pron indef някой, някой си; 3. m 1) единица, едно; 2) човек; cada uno, всеки; uno, a otro един друг, взаимно; uno, a uno,, uno, por uno, един по един, подред; en uno, като един, заедно; uno, tras otro един след друг, последователно; uno, y otro двамата; uno, de tantos един от многото; a uno,a едновременно, изведнъж; uno,a y no màs веднъж и не повече; andar a uno,a вървя заедно; ser (todo) uno, прен. все едно е; màs de uno, мнозина, много; uno, que otro няколко; uno,s cuantos малко, не много, няколко; para en uno, son los dos един за друг са, лика-прилика са си (двама); uno, mismo един и същ.

trascorrere [trasˈkorrere] < irr>

I. vt прекарвам (време)

II. vi минавам (време)

trasferta [trasˈfɛrta]

sost f SPORT среща ж на противниковото поле

trasporto [trasˈpɔrto]

sost m превоз м, транспорт м

- i pubblici обществен транспорт