-
1 cause
{k3:z}
I. 1. причина
prime CAUSE първопричина
2. причина, основание, повод, мотив (for за)
to give CAUSE for давам основание/повод за
3. дело, кауза
In the CAUSE of за, в името на
to make common CAUSE with заставам на страната на, подпомагам, подкрепям, присъединявам усилията си за обща цел/кауза
lost CAUSE загубена кауза, безнадеждно начинание/работа
4. юр. дело, съдебен процес, кауза
to take up someone's CAUSE поемам защитата на някого
CAUSE list списък на насрочени за разглеждане дела
CAUSE celebre нашумял процес
II. 1. причинявам, ставам причина за, пораждам
2. карам, накарвам, заставям
III. разг. because* * *{k3:z} n 1. причина; prime cause първопричина; 2. причина, основани(2) v 1. причинявам, ставам причина за; пораждам: 2. карам, {3} {kaz, kaz} разг. because.* * *създавам; основание; пораждам; принуждавам; причина; причинявам; кауза; карам; накарвам;* * *1. cause celebre нашумял процес 2. cause list списък на насрочени за разглеждане дела 3. i. причина 4. ii. причинявам, ставам причина за, пораждам 5. iii. разг. because 6. in the cause of за, в името на 7. lost cause загубена кауза, безнадеждно начинание/работа 8. prime cause първопричина 9. to give cause for давам основание/повод за 10. to make common cause with заставам на страната на, подпомагам, подкрепям, присъединявам усилията си за обща цел/кауза 11. to take up someone's cause поемам защитата на някого 12. дело, кауза 13. карам, накарвам, заставям 14. причина, основание, повод, мотив (for за) 15. юр. дело, съдебен процес, кауза* * *cause[kɔ:z] I. n 1. причина (of); prime \cause първопричина; the Final C. рел. първопричина, Бог; 2. причина, основание, повод ( for); to show \cause излагам причините (мотивите); to give \cause for давам повод за; 3. кауза, дело; in a good \cause за право дело; to make common \cause with обединявам силите си за общо дело; 4. юрид. процес; кауза (на една от страните в процеса); to plead s.o.'s \cause защитавам, пледирам в полза на някого; to take up s.o.'s \cause поемам защитата на някого; 5. филос. = causality; II. v 1. причинявам, пораждам; 2. карам, накарвам, принуждавам; to \cause s.th. to be done накарвам (ставам причина) да се направи нещо. III ост. = because. -
2 common
{'koman}
I. 1. общ, съвместен
the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
COMMON divisor/factor мат. общ делител
COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
2. обществен, публичен
COMMON land общинска мера
3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
COMMON law юр. обичайно право
COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
4. обикновен, прост, елементарен
the COMMON people обикновените/простите хора
COMMON soldier редник, обикновен войник
COMMON noun грам. нарицателно име
COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
5. прост, груб, вулгарен
as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
3. common sense
4. in COMMON заедно, общо, съвместно
in COMMON with (също) като/както
to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
nothing out of the COMMON нищо особено/забележително* * *{'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб* * *чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;* * *1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр* * *common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; • \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; • in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен.
См. также в других словарях:
make common cause — (often with with) to unite for a common object • • • Main Entry: ↑cause * * * make common cause (with someone) formal phrase to work together with a person, group etc that you do not usually agree with, in order to achieve a shared aim Several… … Useful english dictionary
make common cause with someone — make common cause with (someone) formal if one group of people makes common cause with another group, they work together in order to achieve something that both groups want. Environment protesters have made common cause with local people to stop… … New idioms dictionary
make common cause with — (someone) formal if one group of people makes common cause with another group, they work together in order to achieve something that both groups want. Environment protesters have made common cause with local people to stop the motorway from being … New idioms dictionary
make common cause — ► make common cause unite in order to achieve a shared aim. Main Entry: ↑cause … English terms dictionary
make common cause with — 1. To cast in one s lot with 2. To have the same interest and aims as • • • Main Entry: ↑common … Useful english dictionary
make common cause — index affiliate Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
make common cause with — index combine (act in concert), cooperate, involve (participate) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
make common cause with somebody — make common ˈcause with sb idiom (formal) to be united with sb about sth that you both agree on, believe in or wish to achieve Main entry: ↑commonidiom … Useful english dictionary
make common cause — to work together to achieve something. A number of groups have made common cause with local people to stop the highway from being built. The two countries have begun to make common cause against shared enemies. Related vocabulary: have something… … New idioms dictionary
To make common cause with — Cause Cause (k[add]z), n. [F. cause, fr. L. causa. Cf. {Cause}, v., {Kickshaw}.] 1. That which produces or effects a result; that from which anything proceeds, and without which it would not exist. [1913 Webster] Cause is substance exerting its… … The Collaborative International Dictionary of English
To make common cause with — Common Com mon, a. [Compar. {Commoner}; superl. {Commonest}.] [OE. commun, comon, OF. comun, F. commun, fr. L. communis; com + munis ready to be of service; cf. Skr. mi to make fast, set up, build, Goth. gamains common, G. gemein, and E. mean low … The Collaborative International Dictionary of English
