-
1 trustee
{trʌs'ti:}
I. n попечител, член на управителен съвет на учебно заведение, болница и пр.
the Public TRUSTEE държавен служител, изпълняващ завещания, попечителства и пр
II. v предавам в попечителство, съм/ставам попечител* * *{tr^s'ti:} n попечител, член на управителен съвет на учебно з(2) {tr^s'ti:} v предавам в попечителство; съм/ставам попечит* * *попечител;* * *1. i. n попечител, член на управителен съвет на учебно заведение, болница и пр 2. ii. v предавам в попечителство, съм/ставам попечител 3. the public trustee държавен служител, изпълняващ завещания, попечителства и пр* * *trustee[trʌs´ti:] I. n попечител, член на управление (на имот); опекун; доверителен собственик; \trustee investments инвестиции на доверителни собственици; \trustees of the settlement доверителни собственици на земя под разпореждане; \trustee in bankruptcy синдик; служител който се разпорежда с имуществото на обявеното в несъстоятелност лице в полза на кредиторите на последното; II. v предавам в попечителство. -
2 judicial
{dʒu:'diʃl}
1. съдебен, съдийски, юридически
2. разсъдлив, разсъдъчен, безпристрастен, критичен
JUDICIAL faculty разсъдък, критично чувство, способност за преценка* * *{ju:'dishl} а 1. съдебен; съдийски; юридически; 2. разсъдл* * *юридически; съдийски; съдебен; безпристрастен; разсъдлив;* * *1. judicial faculty разсъдък, критично чувство, способност за преценка 2. разсъдлив, разсъдъчен, безпристрастен, критичен 3. съдебен, съдийски, юридически* * *judicial[dʒu:´diʃəl] adj 1. съдебен; съдийски; юридически, правен; \judicial cognizance ( notice) осведоменост на съда; \judicial immunity съдийски имунитет; \judicial proceeding съдебно преследване; \judicial trustee синдик по съдебно решение; \judicial murder несправедлива смъртна присъда; \judicial review конституционна доктрина, според която съдебната власт има първенство пред законодателната и изпълнителната; \judicial separation order съдебно решение за раздяла; J. Committee of the Privy Council Съдебен комитет на Тайния съвет; 2. разсъдлив; разсъдъчен; безпристрастен; \judicial faculty разсъдък, критично чувство, способност за преценка; a \judicial turn of mind критична нагласа; FONT face=Times_Deutsch◊ adv judicially.
См. также в других словарях:
trustee — trust·ee 1 /ˌtrəs tē/ n 1: one to whom something is entrusted: one trusted to keep or administer something: as a: a member of a board entrusted with administering the funds and directing the policy of an institution or organization b: a country… … Law dictionary
trustee — an agent of the court who manages the property of the debtor for the benefit of the creditors. The court appoints a trustee in most Chapter 7 cases and in Chapter 11 cases when it determines that the debtor s management should not remain in their … Glossary of Bankruptcy
Trustee — is a legal term that refers to a holder of property on behalf of a beneficiary. A trust can be set up either to benefit particular persons, or for any charitable purposes (but not generally for non charitable purposes): typical examples are a… … Wikipedia
trustee in bankruptcy — trustee in bankruptcy: an officer of the court in whom ownership of a debtor s property is vested for the benefit of the creditors and who administers the property for the purpose of making payments to the creditors according to the priority of… … Law dictionary
Trustee System — • In the exercise of inherent rights of administering property, the Church often appoints deputies Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Trustee System Trustee System … Catholic encyclopedia
Trustee from the Toolroom — is a novel written by the late Nevil Shute. Shute died in January, 1960, and Trustee was published posthumously later that year. Plot summaryThe plot of the novel hinges on the actions of a technical journalist, Keith Stewart, whose life has been … Wikipedia
Trustee — Trus*tee , n. (Law) A person to whom property is legally committed in trust, to be applied either for the benefit of specified individuals, or for public uses; one who is intrusted with property for the benefit of another; also, a person in whose … The Collaborative International Dictionary of English
Trustee — Trus*tee , v. t. 1. To commit (property) to the care of a trustee; as, to trustee an estate. [1913 Webster] 2. (Law) To attach (a debtor s wages, credits, or property in the hands of a third person) in the interest of the creditor. [U. S.] [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Trustee process — Trustee Trus*tee , n. (Law) A person to whom property is legally committed in trust, to be applied either for the benefit of specified individuals, or for public uses; one who is intrusted with property for the benefit of another; also, a person… … The Collaborative International Dictionary of English
Trustee's Report on the Bankrupt's Application for Discharge — (also known as the 170 Report) (Dictionary of Canadian Bankruptcy Terms) The trustee must prepare a report in the prescribed form with respect to the affairs of the bankrupt, the causes of the bankruptcy, the manner in which the bankrupt has… … Glossary of Bankruptcy
trustee — ● trustee nom masculin (anglais trustee) Mandataire qui, ayant reçu des instruments de paiement, doit les délivrer à leur bénéficiaire dans des conditions définies. Administrateur qui, aux termes d un accord entre créanciers et débiteurs, assure… … Encyclopédie Universelle
