tener+(buen+es

1. pron interr 1) колко; какъв; 2) кой, какво; їqué tal? как?; їqué tal estàs? їqué tal està usted? как си (сте)?; їy qué? и какво от това?; no haber de qué прен., разг. няма защо (учтив отговор при благодарност); tener buen qué, tener su qué прен., разг. а) притежавам имоти, качества; б) имам причина, мотив; sin qué ni para (por) qué безпричинно, без повод; 2. pron excl какъв...! колко...!; Ўqué sé yo! знам ли!; Ўqué vista màs hermosa! каква красива гледка!; Ўqué raro! колко странно!

m 1) подквасване, подсирване, съсирване; 2) мая; 3) сирище, четвърто отделение в стомаха на преживните животни; 4) разг. спокойствие, бавност; de cuajo прен. из корен, изоснови (обикн. с гл. arrancar); tener (buen mucho) cuajo разг., прен. изключително търпелив съм; volverse el cuajo повръщам ( за кърмаче).

m 1) слух; de oído по слух; duro de oído а) лишен от музикален слух; б) който мъчно чува; 2) ухо; 3) слухов апарат; 4) музикален слух; abrir uno tanto (el) oído прен. надавам ухо, слушам с огромно любопитство; слухтя; aguzar uno el oído (los oídos) прен. наострям слух; al oído а) на ухо; б) по слух; aplicar uno el oído слушам внимателно; cerrar uno los oídos прен. отказвам да чуя извинения, оправдания; entrar (entrarle) a uno una cosa por un oído y salir (salirle) por el otro прен. през едното ухо ми влиза, през другото излиза; llegar una cosa a oídos de uno прен. стига до ушите ми, научавам; Ўoído! exclam чуйте!; ser uno todo oído прен. целият съм слух; silbarle (zumbarle) a uno los oídos прен., разг. пищят ми ушите, критикуват ме; abrir los oídos прен. ослушвам се; dar oídos слушам, вярвам; tener buen oído имам вярно ухо; имам развит слух; hacer oídos de mercader прен. правя си оглушки; negar los oídos прен. отказвам да слушам.

m 1) вж. saca1 1), 2), 3), 4), 5); 2) начален удар, подаване (на топка); 3) черта, откъдето се подава топката; 4) играч, който изпълнява подаване, сервис или ъглов удар; 5) сервис; saque de esquina корнер, ъглов удар; saque de puerta аут; saque de banda тъч; saque libre directo пряк свободен удар; saque libre indirecto непряк свободен удар; tener buen saque прен., разг. имам добра глътка (при ядене, пиене).

1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно.

m анат. стомах; estómago aventurero прен., разг. човек, който се храни обикновено в чужд дом; abrazar el estómago una cosa прен. приятно ми е, приемам нещо добре; asentarse en el estómago засядам (за трудно смилаема храна); echarse algo al estómago разг. хапвам, пийвам нещо; hacer buen (mal) estómago una cosa разг. доставя удоволствие (неудоволствие); ladrar el estómago прен., разг. гладен съм, къркори ми стомахът; no retener uno nada en el estómago прен., разг. не мога да пазя тайна; quedar a uno algo en el estómago прен., разг. не казвам всичко, затаявам нещо в себе си; revolver el estómago а) свива, обръща ми се стомаха; б) прен. предизвиквам отвращение, погнуса; tener uno buen (mucho) estómago прен., разг. не се обиждам лесно; нямам много скрупули.

m 1) момент, миг; buen (mal) rato1 хубаво (лошо) преживяване; 2) кратко време; 3) разстояние; rato1s perdidos свободно време; a poco rato1, al rato1 след малко; para rato1 има много време; остава много до края (с гл. ir, tener, haber); hasta otro rato1 довиждане, доскоро; pasar el rato1 разг. а) забавлявам се, развличам се; водя приятен разговор; б) губя си времето; un rato1, un buen rato1, un rato1 largo много, дълго; es un rato1 difícil това е много трудно; matrimonio rato1 неконсумиран брак; a cada rato1 постоянно, всеки момент; a rato1s понякога, от време на време; dar el rato1 прен. заприказвам се; hay trabajo para rato1 прен. остава още много работа; ya ha rato1 отдавна; de rato1 en rato1 от време на време; hasta cada rato1 Кол. довиждане.

m 1) цена, стойност; 2) прен. почит, уважение; 3) прен. усилие, страдание, цена; precio contable икон. разчетна цена; precio de entrega икон. доставна цена; precio de mercado икон. пазарна цена; precio de venta икон. продажна цена; precio reducido икон. номинална цена; precio de compra покупна цена; precio de coste (costo) себестойност; precio efectivo действителна цена; precio elevado висока цена; precio de(l) mercado пазарна цена; precio mínimo най-ниска цена; precio razonable умерена цена; precio al pormenor цена на дребно; precio irrisorio смешно ниска цена; a buen precio на добра цена; a (al) precio de на цената на; a todo precio на всяка цена; alzar (aumentar, elevar, subir) el precio увеличавам, повишавам цената; fijar el precio определям цената; valer su precio струвам си парите; vender a bajo precio продавам на ниски цени; tener a precio, tener en mucho precio ценя високо, уважавам; abrir precio пръв определям цената на вид стока.

m 1) изпращане; 2) изпълнение, изпълняване; 3) продажба, пласиране; 4) кантора, кабинет; бюро; 5) съобщение; 6) телеграма, спешно съобщение; 7) магазин, сектор в магазин; 8) преписка с представителствата в чужбина; 9) документ, решение; 10) заповед, назначение; tener uno buen despacho ловък съм, добре се оправям.

m 1) ден; día colendo (festivo) празничен, неработен ден; día laborable (de trabajo) работен ден; día puente работен ден между празнични, с който се удължава ваканцията; día de juicio final Страшният съд; al otro día на следващия ден; al día същия ден; a tantos días fecha (vista) счет. след толкова дни настъпва падежа за изплащане на чек, вземане и др.; buenos días (Арж., Ч. buen día) добър ден; el día de hoy днес; estar al día в течение съм; todo el santo día целия ден; vivir al día живея ден за ден; yendo días y viniendo días много вода изтече; 2) денонощие; 3) времето през деня; 4) имен ден; храмов празник, посветен на светец; 5) рожден ден (по-често pl); 6) случай, момент; 7) неопределен период от време; 8) pl живот; al fin de sus días на края на живота си; a días adv разг. един ден - да, друг ден - не; el día de mañaсa в бъдеще; ser el día de alguien разг. ден, в който всичко върви добре (зле) (по-често в отрицателни изрази); tener los días contados остават ми броени дни.

m 1) хвърлей, изхвърляне, хвърляне (копие, рибарска мрежа); 2) улов от едно хвърляне на рибарска мрежа; 3) събитие, случай, драматичен епизод; 4) момент на опасност, критично положение; 5) ход (в игра); 6) метателно копие; 7): lance de capa бикоб. движение на тореадор с червен плащ, с който дразни бика; 8) сблъскване; стълкновение; lance de honor предизвикателство, дуел; a pocos lances прен. бързо, без затруднения; ir de lance en lance от трън, та на глог; lance de fortuna случайност, непредвидено произшествие; de lance купено на сметка, евтино; echar uno buen (mal) lance прен., разг. успявам, постигам целта си (провалям се); tener pocos lances una cosa прен., разг. неприятно, безинтересно и досадно нещо.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

(-ie-) 1. tr 1) губя; 2) пилея; 3) изпускам, пропускам; perder la ocasión пропускам случая; perder terreno отстъпвам; perder de vista изгубвам от погледа си; no perder la sangre fría прен. не губя самообладание; 4) изпускам ( въздух), пропускам, тека (за съд с течност); 5) с някои имена означава, че не изпълнявам това, което те означават: perder el respeto не уважавам; perder la cortesía не съм внимателен, любезен и др.; 2. intr 1) губя (в игра, на карти); perder en el negocio губя от сделка; 2) отстъпвам от принципи, губя доверие; 3) избелявам (за плат); 4) погрознявам, разболявам се; 3. prnl 1) погубвам се; 2) измирам; 3) развалям се, излизам от употреба; 4) губя нишката (при реч); 5) муз. губя такт; 6) прен. сляпо се отдавам (на порок); 7) потъвам (кораб); 8) сбърквам пътя, посоката; 9) изгубвам се, загубвам с; не намирам изход; 10) прен. не намирам изход от трудно положение; 11) прен. смущавам се, обърквам се; 12) прен. не долавям ( звук), губя от погледа си; 13) прен. не използвам добре нещо, развалям го; 14) прен. излагам се на риск да изгубя живота си; 15) прен. обичам много или сляпо някого; 16) пропадам, скривам се под земята (за течаща вода); no se perderà интелигентен e, разбира добре нещата; Ўpiérdete! разг. изчезвай!; tener uno buen (mal) perder умея (не умея) да губя, запазвам (не запазвам) равновесието си.

m разг.: no tener pierde una cosa лесно може да бъде открито, намерено нещо; ser uno un mal (buen) pierde не умея (умея) да губя в играта.

a 1. adj 1) свят; 2) целебен (за лекарство); 3) простодушен; 4) свещен, неприкосновен, чист; 5) посветен на Бога; Tierra Santa Божи гроб; Semana Santa Страстната седмица; Santo Oficio Светата инквизиция; 6) според божиите закони; 7) употребено с някои имена, подсилва значението им: hizo su santo,a voluntad изпълни волята му; se echó en el santo, suelo хвърли се право върху пода; todo el santo, día цял ден; 8) много твърд, непропусклив (за тухла); 2. m 1) светец, светия; светЈ; 2) образ на светец; 3) разг. винетка, гравюра и т. н. на книга; 4) имен ден; 5) вулг., жарг. информатор (в престъпния свят); 6) Ч. кръпка на дреха; 7) воен. име на светец като парола; Todos los Santos Вси Светии; Santaclós Дядо Коледа; quedarse para vestir santo,s прен., разг. оставам стара мома; santo, y seña воен. парола и отговор; їa santo, de qué? с каква цел, в името на какво; откъде-накъде?; no es santo, de mi devoción прен. този човек не ми е по сърце; encomendarse a buen santo, прен. търся помощ, покровител; írsele a uno el santo, al cielo прен. забравям какво искам да кажа или да направя; desnudar a un santo, para vestir a otro прен. вземам от един, за да дам на друг; ощетявам някого в полза на друг; tener el santo, de cara (espaldas) прен. имам успех, върви ми (всичко става наопаки); rogar el santo, hasta pasar el tranco proverb изтъка си платното, ритна кросното; llegar y besar el santo, прен., разг. бързо, на раз-два.

m 1) чичо, вуйчо, свако; 2) чичо (обръщение към по-възрастен или женен човек); 3) разг. мъж; 4) разг. индивид, тип, субект; 5) разг. страхотен (добър или лош) мъж; 6) голям + презрително определение; tío tunante голям вагабонтин; 7) разг. чичка, грубиян, простак; tío carnal роден чичо; cuéntaselo a tu tío разг. бабини девитинини; tener un tío en las Indias имам вуйчо владика; buen tío хубав, чаровен мъж.