-
1 tail
{teil}
I. 1. опашка
with one's TAIL between one's legs с подвита опашка (и прен.)
with TAIL up прен. в добро настроение
to turn TAIL обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.)
close at someone's TAIL по петите на някого
to tread on one's own TAIL навреждам на/себе си вместо на друг
2. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр
3. край, крайчец
to look at someone out of the TAIL of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си
4. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга
задна част (нa кола, самолет и пр.)
5. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.)
the TAIL of a storm сравнително притихване в края на буря
the TAIL of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр
6. изтъняване, удължение (на плитка и пр.)
7. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.)
8. разг. свита
9. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр
10. шлейф (на рокля)
11. рl разг. фрак
12. sl. човек, който следи/наблюдава някого
to put a TAIL on someone разг. нареждам да бъде следен някой
13. обик. рl обратната страна на монета, тура
14. вулг. задник
15. бялото поле на долния край на страница
II. 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.)
2. прибавям, прикачам (on to на, към)
3. sl. следя, проследявам, вървя по петите на
4. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.)
5. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове
6. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след)
7. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам
tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на
tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам
tail in закрепям края на греда в стена и пр.
tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството
tail on прибавям, притурям
III. n юр. ограничение на условията за наследяване
IV. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване)* * *{teil} n 1. опашка; with o.'s tail between o.'s legs с подвита опаш(2) {teil} v 1. слагам опашка на (хвьрчило и пр.); 2. прибавям, {3} {teil} n юр. ограничение на условията за наследяване.{4} {teil} а юр. ограничен, с известни условия (за право на насл* * *тура; следя; опашка;* * *1. 1 sl. човек, който следи/наблюдава някого 2. 1 бялото поле на долния край на страница 3. 1 вулг. задник 4. 1 обик. рl обратната страна на монета, тура 5. 1 рl разг. фрак 6. close at someone's tail по петите на някого 7. i. опашка 8. ii. слагам опашка на (хвърчило и пр.) 9. iii. n юр. ограничение на условията за наследяване 10. iv. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване) 11. sl. следя, проследявам, вървя по петите на 12. tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на 13. tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам 14. tail in закрепям края на греда в стена и пр 15. tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството 16. tail on прибавям, притурям 17. the tail of a storm сравнително притихване в края на буря 18. the tail of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр 19. to look at someone out of the tail of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си 20. to put a tail on someone разг. нареждам да бъде следен някой 21. to tread on one's own tail навреждам на/себе си вместо на друг 22. to turn tail обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.) 23. with one's tail between one's legs с подвита опашка (и прен.) 24. with tail up прен. в добро настроение 25. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след) 26. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга 27. задна част (нa кола, самолет и пр.) 28. изтъняване, удължение (на плитка и пр.) 29. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.) 30. край, крайчец 31. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове 32. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр 33. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.) 34. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам 35. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр 36. прибавям, прикачам (on to на, към) 37. разг. свита 38. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.) 39. шлейф (на рокля)* * *tail [teil] I. n 1. опашка; with o.'s \tail between o.'s legs с подвита опашка (и прен.); \tails up в добро настроение, весел; the \tail is wagging the dog нещо дребно (незначително) командва парада (диктува събитията); to turn \tail проявявам малодушие, бягам от опасност; to twist the \tail of измъчвам, дразня; close at s.o.'s \tail по петите на някого; to tread on o.'s own \tail навреждам на себе си вместо на друг; 2. нещо подобно на опашка; опашка (на комета, хвърчило, самолет и пр.); прен. върволица, край; завършек; крайчец; долен (заден) край; част (на керемида и пр.), която се подава под друга; \tail of hair плитка, кичур ( коса); \tail of a cart ( car) задна част на кола (каруца); \tail of a storm затишие на края на буря; 3. опашчица (на буква); 4. разг. свита, придружители на високопоставено лице; 5. прен. опашка; по-малко влиятелна част (на партия и пр.); 6. шлейф (на рокля); 7. пеш, долен край на дреха (и coat-\tail); pl фрак; 8. обикн. pl обратната страна на монета, тура; head or \tail ези или тура; 9. преследвач, "опашка", шпионин; to put a \tail on s.o. разг. нареждам да се следи някой; 10. sl задник; 11. sl vulg съвкупление, полов акт; 12. sl vulg "нещо за наебаване" (за жена като сексуален обект); II. v 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.); 2. разг. следя, вървя по петите на; проследявам; 3. режа (отрязвам) опашката на (агне и пр.); 4. късам (режа) дръжките или крайчеца на ( плодове); 5. вървя на края на (процесия и пр.); 6. мор. to \tail the tide, to \tail up and down stream люлея се с прилива (за закотвен кораб); tail III. n ограничение на условията за наследяване; \tail general собственост с общо ограничение по отношение на кръга от наследници; \tail male ( female) владение с право на предаване само по мъжка (женска) линия; \tail special имущество, преминаващо към наследниците само на определена категория; IV. adj ограничен с известни условия (за право на наследяване).
См. также в других словарях:
storm tide — noun A rise in local sea level caused by the combination of regular tides and a storm surge. At 8pm of the 27th there was 1.0 ft of storm tide at both Pensacola and Port Eads … Wiktionary
storm tide — noun : a high tide that is significantly higher than normal due to onshore winds reinforcing tidal action … Useful english dictionary
Storm surge — or tidal surge is an offshore rise of water associated with a low pressure weather system, typically a tropical cyclone. Storm surge is caused primarily by high winds pushing on the ocean s surface. The wind causes the water to pile up higher… … Wikipedia
Tide — This article is about tides in the Earth s oceans. For other uses, see Tide (disambiguation). Tidal redirects here. For other uses, see Tidal (disambiguation). High Tide redirects here. For other uses, see High Tide (disambiguation) … Wikipedia
Storm tides of the North Sea — A storm tide is a tide with a high flood period caused by a storm. Storm tides can be a severe danger to the coast and the people living along the coast. The water level can rise to more than 5 m (17 ft) above the normal tide. Compare to storm… … Wikipedia
Tide jewels — In Japanese mythology, the tide jewels or kanju 干珠 [tide ] ebbing jewel and manju 満珠 [tide ] flowing jewel were magical gems that the Sea God used to control the tides. Classical Japanese history texts record an ancient myth that the ocean kami… … Wikipedia
tide — n 1. tidewater, tide race; rip tide, neap tide, high tide, low tide, ebb tide, flood tide. 2. tidal flow, stream, current; flow, outflow, flux; inflow. 3. drift, direction, aim, set, turn, tendency, bent, tenor, run. 4. turn the tide reverse,… … A Note on the Style of the synonym finder
Storm of October 1804 — Infobox Hurricane Name=Storm of October 1804 Type=hurricane Year=1804 Basin=Atl Formed=bef. October 8, 1804 Dissipated=aft. October 11, 1804 (extratropical after October 10, estimated) 1 min winds=100 Pressure=978 Da Inflated=0 Fatalities=9… … Wikipedia
storm surge — noun An unusual rise in sea level on a coast due to the action of high winds. The storm surge is defined as the difference between the observed tide and the predicted astronomical tide and is considered to be the meteorological effect on sea… … Wiktionary
storm surge — an abnormal rise in the level of the sea along a coast caused by the onshore winds of a severe cyclone. Also called stormtide, surge. * * * storm surge noun An unusual, rapid rise in tide level caused by a combination of low pressure over the sea … Useful english dictionary
tide someone over — these canned goods should tide us over until the storm is over and the power is restored Syn: sustain, keep someone going, keep someone afloat, keep someone s head above water, see someone through; keep the wolf from the door; help out, assist,… … Thesaurus of popular words
