-
1 spat
{spæt}
I. n хайвер на стриди
II. v (-tt-) хвърлям си хaйвера (за стрида)
III. n обик. рl гети
IV. вж. spit
V. 1. скарване
2. плесване
3. незначително количество
VI. v (-tt-) дърля се, препирам се, карам се* * *{spat} n хайвер на стриди.(2) {spat} v (-tt-) хвърлям си хaйвера (за стрида).{3} {spat} n обик. рl гети.{4} {spat} вж. spit.{5} {spat} n ам. 1. скарване; 2. плесване; З. незначително колич{6} {spat} v (-tt-) дърля се, препирам се, карам се.* * *v p.t. и p.p. от spit;spat; n хайвер на стриди.;{2};{spЎt} v (-tt-) хвърлям си хaйвера (за стрида).;{3};{s* * *1. i. n хайвер на стриди 2. ii. v (-tt-) хвърлям си хaйвера (за стрида) 3. iii. n обик. рl гети 4. iv. вж. spit 5. v. скарване 6. vi. v (-tt-) дърля се, препирам се, карам се 7. незначително количество 8. плесване* * * -
2 spät
spä́t adj късен; Die späte Lyrik Goethes късната лирика на Гцоте/Лириката на зрелия Гцоте; spät in der Nacht късно през нощта; ein spätes Glück закъсняло щастие; es wird spät става късно; zu spät kommen закъснявам; wir sind spät dran ние бързаме, притеснени сме от времето; wie spät ist es? колко е часът? -
3 Spat
Spát m, -e Min (фелд)шпат. -
4 spät
късен -
5 spät
късно -
6 spät dran sein
закъснявам -
7 Wie spät ist es?
Колко е часът? -
8 spit
{spit}
I. 1. шиш
2. дълга, вдадена в морето ивица земя, дълъг подводен бряг
II. v (-tt-) набождам на/пробождам с шиш/сабя и пр
III. 1. плюя, храча
to SPIT on/upon прен. плюя на
2. фуча (за котка)
3. съскам, цвъркам, цвъртя, пращя (за кипящи води, нещо, което се пържи, свещ и пр.)
4. пращя, пускам искри (за дърво, въглен в огън)
5. изричам ядно/злобно, сипя заплахи/клетви и пр
6. ръмя, рося, припръсквам, пръскам (за дъжд, сняг)
7. пускам мастило (за nucалка)
to SPIT at someone заплювам някого
to SPIT it out разг. изплювам камъчето, казвам си го
to be the SPIT ting image of to be the dead SPIT and image of (вж. spit4 4.)
IV. 1. плюене, храчене
2. плюнка, храчка
3. леко преваляване
4. голяма/пълна прилика
to be the (dead/very) SPIT (and image) of образ и подобие съм на, приличаме си като две капки вода с
SPIT and polish вoeн. почистване на оръжието, мор. идеална чистота, прен. лустросване, прокалена чистота и ред
V. 1. права лопата, бел
2. дълбочина един бел* * *{spit} n 1. шиш; 2. дълга, вдадена в морето ивица земя; дълъг по(2) {spit} v (-tt-) набождам на/пробождам с шиш/сабя и пр.{3} {spit} v (spat {spat}) 1. плюя, храча; to spit on/upon прен. {4} {spit} n 1. плюене, храчене; 2. плюнка, храчка; З. леко прев{5} {spit} n 1. права лопата, бел; 2. дълбочина един бел.* * *шиш; храча; ръжен; пръска;* * *1. i. шиш 2. ii. v (-tt-) набождам на/пробождам с шиш/сабя и пр 3. iii. плюя, храча 4. iv. плюене, храчене 5. spit and polish вoeн. почистване на оръжието, мор. идеална чистота, прен. лустросване, прокалена чистота и ред 6. to be the (dead/very) spit (and image) of образ и подобие съм на, приличаме си като две капки вода с 7. to be the spit ting image of to be the dead spit and image of (вж. spit4) 8. to spit at someone заплювам някого 9. to spit it out разг. изплювам камъчето, казвам си го 10. to spit on/upon прен. плюя на 11. v. права лопата, бел 12. голяма/пълна прилика 13. дълбочина един бел 14. дълга, вдадена в морето ивица земя, дълъг подводен бряг 15. изричам ядно/злобно, сипя заплахи/клетви и пр 16. леко преваляване 17. плюнка, храчка 18. пращя, пускам искри (за дърво, въглен в огън) 19. пускам мастило (за nucалка) 20. ръмя, рося, припръсквам, пръскам (за дъжд, сняг) 21. съскам, цвъркам, цвъртя, пращя (за кипящи води, нещо, което се пържи, свещ и пр.) 22. фуча (за котка)* * *spit [spit] I. v ( spat[spæt]) 1. плюя, храча; to \spit in s.o.'s face, to \spit at s.o. заплювам някого (в лицето); to \spit upon прен. плюя на; прен. облизвам, излъсквам (за чистене); 2. фучи (за котка); 3. съска, цвърти, цвърка, пращи (за кипяща вода; нещо, което се пържи; свещ и пр.); пращи, пуска искри (за огън); 4. пръска, ръми, роси; it's \spitting ( with rain) вали слабо, препръсква; • \spitout изплювам; произнасям ядосано (злобно); \spit it out! казвай каквото имаш да казваш!, изплюй камъчето!, говори! to \spit chips ( tacks) австр. sl бесен съм; II. n 1. плюене, храчене; 2. плюнка, храчка; 3. преваляване; • to be the \spitting image of, to be the \spit and image of прен. одрал съм кожата на; отрязал съм главата на; within \spitting distance of съвсем (много) близо до; \spit and polish основно почистване, търкане, лъскане; \spit and sawdust разг. predic мръсен, мизерен; долнопробен; III. spit I. n 1. шиш; 2. дълга ивица земя, вдадена в морето; дълъг подводен бряг; IV. v (- tt-) набождам на (пробождам с) шиш; набождам като на шиш; V. spit n 1. провинц. лопата; бел; 2. (колкото побира) една лопата; 3. дълбочина една лопата. -
9 dadurch
dadúrch dádurch pron adv 1. през това (него, нея, тях) (за предмети); 2. с това, чрез това (средство); благодарение на това, поради това (причина); ich will dadurch verhindern, dass... искам да предотвратя с това; по този начин да...; er hat den Zug verpasst und kam dadurch zu spät той изпусна влака и поради това закъсня; dadurch dass... благодарение на това, че...* * *pronav през, чрез това; поради това. -
10 dass
dass konj 1. че, да; 2. в самостоятелни изречения за изразяване на желание, подкана, съжаление и др.; im Falle, dass в случай че; unter der Bedingung, dass при условие че; vorausgesetzt, dass при положение че; ohne dass без да; (An) statt dass Вместо да; so dass така че; ich weiß, dass er da ist зная, знам, че той е тук; dass er kommt, war noch nicht sicher Не беше сигурно, че той ще дойде; Sie war so traurig, dass sie weinte Тя беше толкова тъжна, че заплака; dass sie noch lebte! да беше още жива!; dass du nicht zu spät kommst! да не закъснееш! dass ich so etw. vergessen konnte! как можах да забравя такова нещо!* * *А/ че, щото, че да, за да; ohne без да; als отколкото да; es ware besser, ich bliebe, als ich ginge по-добре да оста- на, отколкото да отида; so тьй че. -
11 nacht
Nacht f, Nächte нощ; Eine dunkle/ sternenklare Nacht Тъмна/звездна нощ; in der Nacht, während der Nacht през нощта; die ganze Nacht hindurch през цялата нощ; bis spät/tief in die Nacht/bis in die späte Nacht ( hinein) до късно през нощта; über Nacht за една нощ, изведнъж; Nacht über bei Freunden bleiben Оставам при приятели през нощта; mitten in der Nacht посред нощ; es wird Nacht нощта настъпва; gute Nacht! лека нощ!; schwarz, hässlich, dumm o. д. wie die Nacht (с емоционален нюанс) много черен, много грозен, много глупав и т. н.; die Nacht zum Tage machen превръщам нощта в ден (работя, празнувам по цели нощи).* * *die, e нощ; gute =! лека нощ! bei = нощем; bei = und Nebel в потайна доба; bis spдt in die = hinein до късно през нощта; die = ьber през цялата нощ; =s лит през нощта; in der = през нощта. -
12 reichlich
reichlich adj 1. (повече от) достатъчен; обилен; 2. umg много, доста; ein reichliches Trinkgeld geben давам солиден бакшиш; er kam reichlich spät дойде доста късно.* * *a богат, обилен; es ist =lich Plats има много място =lich 100 Lw повече от 100 лв. -
13 schalten
schálten sw.V. hb tr.V./itr.V. включвам (ток); itr.V. 1. включвам (на скорост); 2. превключвам; 3. umg загрявам, схващам; den Herd höher schalten включвам котлона на по-висока степен; aufs zweite Programm schalten превключвам на втора програма; die Ampel schaltet auf Rot светофарът светва червено; umg zu spät schalten загрявам прекалено късно.* * *tr ел включвам, съединявам; itr (ьber D, mit) разпореждам се, боравя: = und walten разпореждам се, хазяйнича (произволно). -
14 warum
warúm adv защо; warum kommst du so spät? защо идваш толкова късно?; ich weiß nicht, warum er das getan hat не зная защо го е направил; der Grund, warum... причината, поради която...* * *av защо; = nicht gar! как ли не! хайде де! -
15 wie
wie I. adv 1. как, колко (въпрос); 2. колко, как (възклицание); wie hast du das gemacht? как направи това?; wie viel kostet das Buch? колко струва книгата?; wie bitte? какво казахте, моля?; wie spät ist es? колко е часът?; wie schön! колко хубаво! II. konj 1. като, както, колкото (сравнение); 2. както (в подчинено изречение); 3. когато, в момента, в който; ich mache es wie du ще го направя като теб; fleißig wie eine Biene старателен като пчеличка; alles verläuft, wie wir es geplant haben всичко протича, както го бяхме запланували; wie ich nach Hause komme, klingelt das Telefon в момента, в който влизам вкъщи, телефонът звъни; Wie du mir, so ich dir Каквото повикало, такова се обадило.* * *av как? =, bitte? какво (как) казахте? = ist er? какъв човек е той? = lang колко дълъг? = lange? колко време? = alt? на колко години? = oft? колко пъти? = sehr er колко много той; und =! и то как! kj 1. като; so groЯ = ich висок като мене ; so gut = sicher почти сигурно; 2. както; колкото; klug, =еr ist, wird er умен, какъвто си е, той ще; = dem auch sei, еr blieb каквото, както и да е, той остана; = gesagt както казахме. -
16 daß
daß dass konj 1. че, да; 2. в самостоятелни изречения за изразяване на желание, подкана, съжаление и др.; im Falle, daß в случай че; unter der Bedingung, daß при условие че; vorausgesetzt, daß при положение че; ohne daß без да; (An)statt daß Вместо да; so daß така че; ich weiß, daß er da ist зная, знам, че той е тук; daß er kommt, war noch nicht sicher Не беше сигурно, че той ще дойде; Sie war so traurig, daß sie weinte Тя беше толкова тъжна, че заплака; daß sie noch lebte! да беше още жива!; daß du nicht zu spät kommst! да не закъснееш! daß ich so etw. vergessen konnte! как можах да забравя такова нещо! -
17 müssen
mǘssen (musste, gemusst) unr.V. hb Modalverb tr.V./itr.V. 1. трябва; длъжен съм, наложително е; 2. трябва (вероятно); Ich muss mich entschuldigen Трябва да се извиня; es muss sein! необходимо е!, Трябва!; Sie muss ins Büro Тя трябва да отиде в бюрото; man muss... трябва, необходимо е; Das muss leider sein За съжаление това трябва да стане; Es muss spät gewesen sein Вероятно е било късно, трябва да е било късно. -
18 ständig
stä́ndig adj постоянен, непрекъснат; ständiger Wohnsitz постоянно местожителство; ständige Vertretung постоянно представителство (дипломатическо); ständig zu spät kommen постоянно закъснявам. -
19 spatulé,
e adj. (lat. spat(h)ula, de spatha "épée") сплескан във форма на шпатула; bec spatulé, сплескана като шпатула човка. -
20 spacciare
spacciare [spatˈtʃaːre]I. vt2. (loc)essere spacciato fam свършено е с менII. vr- rsi per qu представям се за нкг
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Spät — Spät, er, este, adj. et adv. welches dem frühe entgegen gesetzet ist, und überhaupt nach der gewöhnlichen, nach der gehörigen, nach der bestimmten Zeit bedeutet. 1. Überhaupt nach der gewöhnlichen Zeit. Spät zu Bette gehen. Spät aufstehen. Spät… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
spat — spat·an·gi·na; spat·ted; spat·ter·dock; spat·tle; spat·u·la; spat·u·la·man·cy; spat·u·lat·ed; spat·u·la·tion; spat·ule; spat·u·li·form; spat·u·lose; spat; spat·ter; spat·u·late; spat·an·goi·da; spat·an·goi·dea; spat·ter·ing·ly; spat·u·lous; … English syllables
spat — s.n. (În sintagma) Spat de Islanda = varietate de calcit caracterizată prin dimensiunile mari şi prin transparenţa perfectă a cristalelor, utilizată la instrumentele optice. – Din fr. spath, germ. Spat. Trimis de dante, 25.07.2004. Sursa: DEX 98… … Dicționar Român
spät — • spät spä|ter, spä|tes|te – spätestens; am spätesten – von [morgens] früh bis [abends] spät In Verbindung mit Verben wird »spät« getrennt geschrieben {{link}}K 56{{/link}}: – spät sein, werden – zu spät kommen – der Komponist hat die Oper spät… … Die deutsche Rechtschreibung
spat — spat1 [spat] n. [prob. echoic] 1. Rare a slap 2. a quick, slapping sound 3. Informal a brief, petty quarrel or dispute vi. spatted, spatting 1. Rare to slap … English World dictionary
Spat — may refer to: * Spitting, in the past tense * Spat (unit), an astronomical unit of distance * Spats, a type of shoe accessory * spat, a brief argument, quarrel, or small fight * spat, a baby oyster or larvae * Spat, SpongeBob SquarePants spatula… … Wikipedia
spät — spät: Das Adjektiv mhd. spæ̅te, ahd. spāti, niederl. spa‹de› ist außerhalb des Dt. und Niederl. nur in den got. Steigerungsformen spēdiza »der spätere« und spēd‹um›ists »der späteste« bezeugt. Neben ihm steht das umlautlose, heute nur noch… … Das Herkunftswörterbuch
spat — spät: Das Adjektiv mhd. spæ̅te, ahd. spāti, niederl. spa‹de› ist außerhalb des Dt. und Niederl. nur in den got. Steigerungsformen spēdiza »der spätere« und spēd‹um›ists »der späteste« bezeugt. Neben ihm steht das umlautlose, heute nur noch… … Das Herkunftswörterbuch
spät — [Basiswortschatz (Rating 1 1500)] Auch: • verspätet • zu spät • später (als üblich usw.) Bsp.: • Musst du immer so spät kommen? • Sie kamen zu spät zu unserem Theaterstück … Deutsch Wörterbuch
spät — 1. Wie spät ist es? 2. Es ist schon spät, ich muss gehen. 3. Ich muss mich beeilen. Sonst komme ich zu spät. 4. Sonntags stehen wir immer spät auf. 5. Am späten Nachmittag ist der Verkehr besonders stark. 6. Können Sie später noch mal anrufen? 7 … Deutsch-Test für Zuwanderer
spaţ — SPAŢ, spaţuri, s.n. Spaţiu între sulul dinainte şi spată la războiul de ţesut. – lat. spatium. Trimis de dante, 25.07.2004. Sursa: DEX 98 spaţ s. n., pl. spáţuri Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic SPAŢ spaţuri n. (la… … Dicționar Român
