-
1 Souffle
Soufflé a.: Soufflee [ zuˈfle: ] n, -s Kochk суфле. a.: Soufflee [ zuˈfle: ] n, -s Kochk суфле. -
2 souffle
m. (de souffler) 1. дъх, дихание; perdre le souffle задъхвам се; 2. издишане, дишане; j'écoutais son souffle слушах дишането му; 3. въздушна струя, духане; лъхане, полъх; 4. прен. вдъхновение; le souffle créateur съзидателско, творческо вдъхновение; avoir du souffle вдъхновен съм. -
3 souffle
{'su:fəl}
I. n мед. лек шум при преслушване
II. n готв. суфле* * *{'su:fъl} n мед. лек шум при преслушване.(2) {'su:flei} n готв. суфле.* * *суфле;* * *1. i. n мед. лек шум при преслушване 2. ii. n готв. суфле* * *souffle[´su:fl] n мед. дихателен шум, който се чува при слушане със стетоскоп.————————souffle[´su:flei, su:´flei] n суфле. -
4 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът. -
5 aura
f. (mot lat. "souffle") 1. аура, ореол; 2. мед. съвкупност от симптоми, които предшестват епилептична криза. -
6 boursouflé,
e adj. (de soufflé et bou- "idée de gonflement") 1. подпухнал, подут; 2. прен. празен, надут, предвзет. Ќ Ant. creux, émacié. -
7 buffet
m. (o. i., p.-к. rad. onomat. buff-, exprimant le bruit d'un souffle) 1. бюфет; 2. голяма маса с ястия и напитки (при тържества); бюфет; buffet campagnard маса с месни ястия, наденици и вино; 3. гостилница (бюфет) при гари, театри и др.; buffet roulant количка на гара за продажба на сандвичи и др.; 4. разг. стомах; il n'a rien dans le buffet той не е ял нищо; 5. в съчет. buffet d'orgue дървена част на орган; архит., в съчет. buffet d'eau каменна или мраморна основа на водоскоци. Ќ danser devant le buffet разг. нямам нищо за ядене. -
8 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
9 essouffler
v.tr. (de й- et souffle) предизвиквам запъхтяване, задъхване, правя някого да се задъха; s'essouffler 1. задъхвам се, запъхтявам се; 2. задъхвам се ( за икономика). -
10 flageolet1
m. (lat. pop. °flabeolum "souffle") пищялка, свирка. -
11 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
12 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner.
См. также в других словарях:
souffle — [ sufl ] n. m. • XIIIe; sofle 1150; de souffler A ♦ 1 ♦ Mouvement de l air que l on produit en expirant avec une certaine force (⇒ souffler). Éteindre dix bougies d un seul souffle. On le renverserait d un souffle (tant il est faible). ♢ Le fait… … Encyclopédie Universelle
soufflé — souffle [ sufl ] n. m. • XIIIe; sofle 1150; de souffler A ♦ 1 ♦ Mouvement de l air que l on produit en expirant avec une certaine force (⇒ souffler). Éteindre dix bougies d un seul souffle. On le renverserait d un souffle (tant il est faible). ♢… … Encyclopédie Universelle
soufflé — soufflé, ée (sou flé, flée) part. passé de souffler. 1° Sur quoi le souffle a passé. • Le feu soufflé.... Des hommes inconsidérés qui soufflent sur de la poussière et se jettent de la terre dans les yeux ; ces chicanes raffinées, ces… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Souffle — Soufflé Ein Soufflé bzw. Soufflee (von französisch souffle = Hauch, Atem) ist eine leichte Eierspeise bzw. ein Auflauf (süß als Mehlspeise, aber auch mit Käse, Gemüse oder Fisch, Krebsen, Fleisch zubereitet), deren luftige Größe (Höhe) aus der… … Deutsch Wikipedia
Soufflé — Ein Soufflé bzw. Soufflee (von französisch souffle = Hauch, Atem) ist eine leichte Eierspeise bzw. ein Auflauf (süß als Mehlspeise, aber auch mit Käse, Gemüse oder Fisch, Krebsen, Fleisch zubereitet), deren luftige Größe (Höhe) aus der Verbindung … Deutsch Wikipedia
souffle — Souffle. s. m. Vent que l on fait en poussant de l air par la bouche avec force. Il vous renverseroit d un souffle. il est si maigre qu on le renverseroit du moindre souffle. Il se dit aussi, De l agitation de l air causée par le vent. Il ne fait … Dictionnaire de l'Académie française
Soufflé — Sn Auflauf erw. fach. (19. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. soufflé, besonders frz. omelette soufflée Eierauflauf , eigentlich Aufgeblasenes . Ebenso nndl. soufflé, ne. soufflé, nfrz. soufflé, nschw. sufflé, nnorw. sufflé; soufflieren.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
soufflé — (Voz fr.). 1. adj. Dicho de un alimento: Preparado de manera que quede inflado. Patatas soufflé. 2. m. Alimento preparado con claras de huevo a punto de nieve y cocido en el horno para que adquiera una consistencia esponjosa. Soufflé de coliflor … Diccionario de la lengua española
Souffle — Souf fle, n. [F.] (Med.) A murmuring or blowing sound; as, the uterine souffle heard over the pregnant uterus. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
souffle — (n.) 1813, from Fr. soufflé, noun use of pp. of souffler puff up, from L. sufflare, from sub under, up from under + flare to blow (see BLOW (Cf. blow) (v.1)) … Etymology dictionary
soufflé — (del francés; pronunciamos suflé ) sustantivo masculino 1. Área: cocina Plato elaborado con cualquier alimento mezclado con claras de huevo batidas a punto de nieve y cocido al horno: soufflé de espinacas, souffé de gambas … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
