-
1 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
2 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
3 camper
v. (de camp) I. v.tr. 1. настанявам, разполагам на лагер; camper son armée разполагам войската си на лагер; 2. разг. поставям решително; camper son chapeau поставям решително шапката си; II. v.intr. 1. живея на лагер, лагерувам, бивакувам; 2. пребивавам за кратко време на лагер; 3. къмпингувам; 4. прен. пребивавам временно някъде; se camper настанявам се на лагер; разг. заемам предизвикателно положение. Ќ camper un soufflet а qqn. лепвам плесница на някого; camper sur ses positions не отстъпвам; camper un personnage описвам живо човек; Ќ Ant. décamper. -
4 ôter
v.tr. (lat. obstare "faire obstacle", bas lat. "enlever") 1. вземам, махам, отнасям, вдигам; разтребвам; ôter les assiettes en desservant разтребвам чиниите от масата; 2. събувам; събличам, снемам, свалям; ôter son chapeau свалям шапката си; 3. премахвам; ôter un passage d'un ouvrage премахвам даден пасаж от произведение; 4. отнемам, лишавам от; ôter la vie отнемам живота; 5. прен. отнемам, лишавам; ôter les illusions отнемам илюзиите на някого; s'ôter разг. махам се; ôte-toi de là que je m'y mette погов. стани, свате, да седне кумът. -
5 tarte
f. (p.-к. var. de tourte, par infl. du lat. médiév. tartarum) 1. торта; tarte aux pommes торта с ябълки; 2. нар. шамар, плесница; 3. adj. разг. грозен, смешен; il est un peu tarte, son chapeau! шапката му е смешна! Ќ c'est de la tarte, c'est pas de la tarte! лесно е, не е лесно! -
6 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
7 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
8 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре. -
9 travailler
v. (lat. pop. °tripaliare "torturer avec le tripalium") I. v.intr. 1. работя, трудя се; travailler en usine работя в завод; travailler en bureau работя в офис; travailler pour qqn. работя за някого; 2. работя, действам, функционирам; moteur qui travaille двигател, който функционира; 3. отмятам се, огъвам с, изкривявам се; maçonnerie qui travaille зидария, която се изкривява; 4. кипя, ферментирам (за вино); 5. нося лихва, в оборот съм; faire travailler l'argent пускам пари в оборот; 6. нар. върша забранена (от обществото) работа; крада, проституирам; 7. вълнувам се, кипя; travailler du chapeau луд съм; II. v.tr. 1. обработвам; travailler une matière première обработвам суровина; travailler la terre обработвам земята; travailler son style прен. обработвам стила си; 2. влияя, повлиявам; travailler l'opinion влияя върху мнението на някого; 3. прен. вълнувам, възбуждам, подстрекавам; раздразнявам; travailler les esprits разбунтувам духовете; 4. измъчвам, терзая (от чувство, от физическа болка); 5. нар. бия, малтретирам някого; se travailler 1. работя се, обработвам се; 2. прен. мъча се, трудя се блъскам се. Ќ faire travailler qqch. разработвам нещо; travailler les côtes а qqn. разг. намествам ребрата на някого, набивам го; travailler pour le roi de Prusse работя за този, дето духа ( напразно).
См. также в других словарях:
Avaler, manger son chapeau — ● Avaler, manger son chapeau être contraint de changer d avis, de se dédire … Encyclopédie Universelle
Tirer son chapeau à quelqu'un — ● Tirer son chapeau à quelqu un lui reconnaître une supériorité, un mérite … Encyclopédie Universelle
chapeau — [ ʃapo ] n. m. • déb. XIIIe; chapel fin XIe; lat. pop. capellus, de cappa → chape I ♦ Coiffure de forme le plus souvent rigide (opposé à bonnet, coiffe).⇒ coiffure … Encyclopédie Universelle
chapeau — CHAPEAU. sub. mas. Coiffure des hommes, qui est ordinairement d étoffe foulée, de laine ou de poil, et qui a une forme avec des bords. La forme d un chapeau. Les bords d un chapeau. Un chapeau noir. Un chapeau gris. Un ohapeau à grands bords, à… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chapeau — CHAPEAU. s. m. Coiffure, habillement de teste pour homme, qui a une forme & des bords. Autrefois on les faisoit de drap ou d estoffe de soye, maintenant on les fait de laine ou de poil que l on foule. Chapeau royal, autour duquel les Rois… … Dictionnaire de l'Académie française
chapeau — /fr. ʃaˈpo/ [propr. «cappello», dalla loc. tirer son chapeau «togliersi il cappello»] inter. tanto di cappello! complimenti!, eccellente! … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
chapeau — (cha pô) s. m. 1° Couvre chef. Coiffure d homme, ordinairement d étoffe foulée, de laine ou de poil, et qui a une forme avec des bords. Mettre, garder, ôter, tirer, enfoncer son chapeau. Chapeau de soie, chapeau recouvert d une peluche de soie … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CHAPEAU — s. m. Coiffure d homme, qui est ordinairement d étoffe foulée, de laine ou de poil, et qui a une forme avec des bords. La forme d un chapeau. Les bords d un chapeau. Un chapeau noir. Un chapeau gris. Un chapeau à grands bords, à petits bords. Un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Chapeau — Pour les articles homonymes, voir Chapeau (homonymie). Le chapeau est un couvre chef, devenu un accessoire de mode que l on porte sur la tête … Wikipédia en Français
CHAPEAU — n. m. Coiffure d’homme, qui a une forme avec des bords. La forme d’un chapeau. Les bords d’un chapeau. Un chapeau noir. Un chapeau gris. Un chapeau à grands bords, à petits bords. Un chapeau rond. Un chapeau de feutre, de paille. Chapeau melon,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Chapeau de Napoléon — Le « Petit chapeau » de Napoléon représenté par Ernest Meissonnier. Le Chapeau de Napoléon, surnommé le Petit chapeau, est l un des symboles qui caractérise la figure de l empereur Napoléon Ier. C est un bicorne de forme si … Wikipédia en Français
