-
1 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
2 desserrer
v.tr. (de dés- et serrer) развързвам, разхлабвам, отпускам, разпускам; se desserrer отпускам се; ne pas desserrer les dents дума не продумвам, не обелвам зъб. Ќ Ant. serrer, resserrer. -
3 boulon
m. (de boule) болт. Ќ serrer, resserrer les boulons прен. стягам положението, вземам ефикасни мерки. -
4 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
5 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
6 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
7 comprimer
v.tr. (lat. comprimere, de premere "serrer") 1. притискам; пристягам; 2. сгъстявам, компресирам; 3. прен. потискам; comprimer qqn. потискам някого; 4. прен., ост. съдържам, въздържам, потискам; comprimer sa colère сдържам гнева си. Ќ Ant. dilater, étendre, étaler, extérioriser, décomprimer. -
8 constiper
v.tr. (lat. constipare "serrer") 1. запичам, предизвиквам запек; il est constipé той има запек; 2. constipé, e m., f. човек със запек. Ќ être constipé прен., разг. смутен съм; смотан съм; вдървен съм, не мога да се отпусна. Ќ Ant. relâcher. -
9 constricteur
adj. m. (lat. constrictor, de constringere "serrer") анат. който стяга, свива; свивателен. Ќ boa constricteur зоол. вид боа, която удушaва плячката си. -
10 constrictif,
ve adj. (lat. constrictivus, de constringere "serrer") 1. анат. който стяга, свива, стегателен, свивателен; 2. фонет. констриктивен ( за съгласна). -
11 contraindre
v.tr. (du lat. constringere "serrer") 1. принуждавам, насилвам; заставям; contraindre qqn. а agir contre songré заставям някого да действа против волята си; contraindre par voie de justice принуждавам по съдебен ред; 2. ост., лит. сдържам, възпрепятствам; contraindre ses sentiments сдържам, скривам чувствата си; se contraindre насилвам се; сдържам се. Ќ Ant. aider, permettre; libérer. -
12 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
13 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
14 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
15 embrayer
v. (rembrayer "serrer la braie" traverse de bois mobile d'un moulin а vent) I. v.tr. сцепвам амбриажа; II. v.intr. 1. разг. започвам работа, дейност отново; 2. нар. започвам работа отново в завод; 3. embrayer sur qqn., qqch. имам влияние върху. Ќ Ant. débrayer. -
16 enserrer
v.tr. (de en- et serrer) 1. обгръщам, обвивам; 2. стягам, стискам, притискам; 3. обграждам. -
17 étreindre
v.tr. (lat. stringere "serrer") 1. стягам, като завързвам; 2. стискам, притискам, прегръщам; étreindre qqn. dans ses bras притискам някого в прегръдките си; 3. прен. подтискам, задавям, задушавам; 4. обхващам. Ќ qui trop embrasse mal étreint погов. две дини под една мишница не се носят. Ќ Ant. desserrer, lâcher, relâcher. -
18 fesse
f. (lat. pop. fissa "fente") задник, задница. Ќ avoir chaud aux fesses нар. на голямо изпитание съм; n'y aller que d'une fesse правя нещо неенергично; s'en battre les fesses подигравам се; donner sur les fesses бия някого; poser ses fesses сядам; serrer des fesses страх ме е; il y a de la fesse нар. има жени. -
19 instant1,
e adj. (lat. instans, p. prés. de instare "serrer de près, presser") лит. настоятелен, настойчив, упорит, неотложен, необходим; adresser des prières instant1,es отправям настоятелни молби; il est instant1, de необходимо е спешно да. -
20 portefeuille
m. (de porte- et feuille) 1. портфейл (за пари, за книжа); 2. прен. министерска длъжност, портфейл; portefeuille de titres портфейл от ценни книжа; инвестиционен портфейл. Ќ se serrer dans son portefeuille разг. отивам да спя.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
serrer — [ sere ] v. tr. <conjug. : 1> • 1160; lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera « barre, verrou » 1 ♦ Vx Fermer. ♢ (mil. XIIIe) Mod. Région. Mettre à l abri ou en lieu sûr. ⇒ 1. ranger, remiser. Un grenier où « on serrait en hiver … Encyclopédie Universelle
serrer — SERRER. v. a. Estreindre, presser. Serrer la main à quelqu un. luy serrer les doigts. des souliers qui serrent les pieds. serrer les poulces à quelqu un sous le chien d un pistolet. ce cordon là est trop lasche, il le faut serrer davantage.… … Dictionnaire de l'Académie française
serrer — Serrer, Arcere, Arctare, Premere, Apprimere, Comprimere, Pressare, Astringere, Constringere, Extringere, Interstringere, Obstringere, Praestringere, Stringere, {{t=g}}séridzéin,{{/t}} id est, firmare et constringere. Serrer quelque lien, Lorum… … Thresor de la langue françoyse
Serrer le cœur — ● Serrer le cœur causer de la peine, du chagrin … Encyclopédie Universelle
serrer — (sê ré) v. a. 1° Étreindre, presser. Serrer un noeud. • Ouf ! vous me serrez trop, MOL. Tart. III, 3. • Ce qu on sent, ce qu on touche, c est ce qui échappe continuellement des mains qui le serrent ; plus on serre les choses glissantes,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SERRER — v. a. Étreindre, presser. Serrer la main à quelqu un. Serrer les doigts à quelqu un. Je l ai serré dans mes bras, contre mon coeur. Des souliers qui serrent les pieds. Ce cordon est trop lâche, il faut le serrer davantage. Serrer un noeud. Se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
serrer — vt. ; étreindre ; coincer ; presser (des fruits) ; (Saxel) éprouver, peiner, faire souffrir ; souquer : SARÂ (Aix 017, Albanais 001, Albertville 021, Annecy 003, Arvillard 228, Balme Sillingy 020, Billième, Giettaz, Montagny Bozel 026, Peisey 187 … Dictionnaire Français-Savoyard
SERRER — v. tr. étreindre, presser. Serrer la main à quelqu’un. Je l’ai serré dans mes bras, contre mon coeur. Ces souliers sont trop étroits : ils me serrent. Absolument, Vous serrez trop fort. Ne serrez pas. Fig., Serrer les pouces à quelqu’un, Le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
serrer — v.t. Serrer la vis à quelqu un, le traiter avec sévérité. / Serrer la pince, serrer la main. / Serrer les fesses, craindre, se tenir sur ses gardes. / Se serrer la ceinture, être privé, ne pas manger. / Arrêter : Être serré par les keufs … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Serrer la cuiller à quelqu'un — ● Serrer la cuiller à quelqu un lui serrer la main … Encyclopédie Universelle
Serrer de près — ● Serrer de près poursuivre quelqu un à une faible distance, être sur le point de le rejoindre ; saisir ou exprimer quelque chose avec exactitude et précision, au terme d un effort de réflexion, d analyse … Encyclopédie Universelle
