-
1 rendre
v.tr. (lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre) 1. връщам; rendre l'argent qu'on m'a emprunté връщам парите, които са ми дадени назаем; rendre la monnaie връщам ресто; 2. връщам, отказвам да получа; rendre ce qu'on a volé връщам това, което е откраднато; 3. нося, разнасям, занасям; 4. повръщам; rendre tripes et boyaux повръщам всичко, което имам в стомаха; 5. предавам; rendre les armes предавам се; rendre la forteresse предавам крепостта; 6. давам (доход); 7. издавам, изпускам; rendre une odeur изпускам аромат; 8. възпроизвеждам, предавам; rendre des sensations agréables предавам приятни чувства; rendre la beauté sur la toile възпроизвеждам красотата на платното; 9. произнасям, определям; rendre un jugement произнасям присъда; 10. правя да стане; rendre qqn. fou правя някого луд; rendre heureux правя щастлив; 11. отдавам; rendre hommage отдавам почест; 12. нося приход, произвеждам; se rendre 1. отивам, отправям се; se rendre а l'étranger отивам в чужбина; 2. прен. подчинявам се, предавам се; капитулирам; отстъпвам, подчинявам се; 3. проявявам се, показвам се; se rendre insupportable показвам се непоносим. Ќ rendre compte давам отчет, давам сметка; rendre gorge насила връщам това, което съм спечелил, което съм придобил незаконно; rendre grâce благодаря; rendre justice а qqn. признавам правата, заслугите на някого; rendre justice раздавам правосъдие, съдя; rendre les armes предавам се, признавам се за победен; rendre service оказвам услуга; rendre témoignage свидетелствам, давам свидетелски показания; rendre visite а qqn. посещавам някого; se rendre compte de qqch. давам си сметка за нещо; rendre âme умирам, предавам богу дух. Ќ Ant. emprunter, confisquer, absorber, digérer; résister. -
2 devoir2
m. (de devoir) 1. дълг, длъжност, задължение; 2. пост, работа; 3. ученическо упражнение, домашно; 4. pl. почести, почитания; rendre les derniers devoir2s отдавам последни почести (на мъртвец); rendre ses devoir2s а qqn. поднасям някому почитанията си. -
3 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен. -
4 accoiser
v.tr. (du lat. pop °adquetare "rendre calme") ост. мор. успокоявам, утихвам. -
5 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
6 amuïr
(s') v. pr. (de l'a. fr. amuir "rendre muet") онемявам. -
7 approprier1
v.tr. (bas lat. appropriare) 1. проспособявам, пригодявам; 2. ост. присвоявам, обсебвам; s'approprier1 присвоявам си, обсебвам. Ќ Ant. exproprier, rendre. -
8 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
9 carré
m. (du lat. quadratus, p.p. de quadrare "rendre carré") 1. геом. квадрат; la surface d'un carré повърхнина на квадрат; 2. мат. квадрат; élever un nombre au carré, faire le carré d'un nombre повдигам число на квадрат; 3. готв. каре; 4. воен. каре (пехотен строй във форма на квадрат); 5. мор. офицерска трапезария; 6. каре (група от четири души при игра на карти); 7. четири еднакви карти, изтеглени при игра; 8. квадратно шалче, сгънато по диагонал; 9. предмет с четвъртита форма. Ќ au carré с прави ъгли; faire а qqn. la tête au carré удрям някого по главата, докато му я счупя. -
10 carré,
e adj. (du lat. quadratus, p. p. de quadrare "rendre carré") 1. четвъртит, квадратен; 2. широк, с очертани ъгли; un front carré, широко чело; épaules carré,es широки рамене; 3. прен., разг. откровен, прям; решителен. Ќ racine carré,e мат. корен квадратен; mètre carré, квадратен метър; voile carré,e мор. трапецовидно платно, което се закача на кръстовидна мачта; m. mât carré, мачта, на която се закачват трапецовидни платна; partie carré,e разг. сексуален контакт между две двойки, които си разменят партньорите. Ќ Ant. rond. -
11 carrer
v.tr. (lat. quadrare "rendre carré") 1. правя квадратен, четвъртит, придавам квадратна форма; 2. мат. повдигам на квадрат; se carrer v.pron. 1. разполагам се удобно; 2. ост. давам си самодоволен вид, важнича. -
12 condenser
v.tr. (lat. condensare "rendre épais", rac. densus "dense") 1. сгъстявам, кондензирам; 2. физ. натрупвам (електричество); 3. прен. изказвам, изразявам стегнато, сбито; se condenser 1. сгъстявам се; 2. съсредоточавам се. Ќ Ant. dilater, délayer, diluer, évaporer; développer. -
13 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
14 confisquer
v.tr. (lat. confiscare, de fiscus "fisc") 1. конфискувам; 2. отнемам временно предмет от ученик или дете; 3. прен. вземам нещо, което не ми принадлежи. Ќ Ant. rendre, restituer. -
15 confus,
e adj. (lat. confusus, p. p. de confundere "confondre") 1. размесен, разбъркан; amas confus, разбъркана купчина; 2. забъркан, смътен, неясен; bruit confus, неясен шум; souvenir confus, неясен спомен; 3. объркан, смутен, смаян, засрамен; avoir l'air confus, имам смутен, объркан вид; demeurer confus, оставам объркан, смутен; rendre confus, (qqn.) обърквам, засрамвам (някого); Ќ esprit confus, ум, който е помрачен. Ќ Ant. clair, déterminé, distinct, net, ordonné, précis. -
16 contrepèterie
f. (de l'a. fr. contrepéter "rendre un son pour un autre") разместване на срички или букви на съчетание от думи, така че да се образуват нови съчетания от думи (напр. femme folle а la messe, което идва от femme molle а la fesse)(Rabelais). -
17 dernier,
ère adj. (lat. pop. °deretranus) 1. последен, окончателен; dernier,ère édition последно издание; 2. минал; l'an dernier, миналата година; 3. най-малък; Jean est son dernier, Жан е най-малкото Ј дете; 4. краен; au dernier, degré в крайна степен; 5. най-долен; une marchandise de dernier,ère qualité стока от най-долно качество; 6. прен. последен, най-долен. Ќ au dernier, mot без пазарене; en dernier, lieu в края на краищата, на последно място, в заключение; rendre le dernier, soupir издъхвам, умирам; а la dernier,ère extrêmité в крайна степен; en dernier, последен, най-последен от всички. Ќ Ant. initial, premier, futur, prochain. -
18 dérober
v.tr. (de l'a. fr. rober) 1. крада, открадвам, ограбвам; 2. прен. укривам, прикривам, закривам; спасявам, отървавам; dérober aux regards скривам от погледа; se dérober 1. спасявам се, отървавам се, отскубвам се, избягвам; 2. se dérober sous пропадам; le parquet se dérobait sous ses genoux паркетът пропадаше под краката Ј. Ќ Ant. rendre, restituer; livrer, montrer. -
19 discrétion
f. (lat. discretio) 1. сдържаност, въздържаност, умереност, дискретност; 2. пазене тайна, мълчание, дискретност; 3. loc. adv. а discrétion на воля, колкото ми се иска; както искам, по свое желание; se rendre а discrétion предавам се безусловно (за град, крепост, войска); 4. loc. prép. а la discrétion de по волята на, на разположение на, във властта на; être а la discrétion de qqn. завися напълно от някого; se mettre а la discrétion de qqn. поставям се в пълно разположение на някого; s'en remettre а la discrétion de qqn. осланям се на мъдростта, познанията на някого. Ќ Ant. indiscrétion, indélicatesse; impudence, sans-gêne. -
20 effriter
v.tr. (ext. de sens: effriter pour effruiter "rendre stérile, épuiser (une terre), de fruit) 1. изтощавам почвата; 2. роня, разтрошавам, стривам; s'effriter 1. изтощавам се (за почва); 2. ставам на прах; 3. прен. разпадам се, разцепвам се; la majorité gouvernementale s'effrite а chaque vote при всяко ново гласуване управляващо мнозинство се разцепва, разединява.
См. также в других словарях:
rendre — [ rɑ̃dr ] v. tr. <conjug. : 41> • Xe; lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre I ♦ A ♦ Donner en retour (ce qu on a reçu ou pris, ou l équivalent). 1 ♦ Donner en retour (ce qui est dû). Rendre l argent qu on a emprunté (⇒… … Encyclopédie Universelle
rendre — RENDRE. v. a. Redonner, restituer, remettre une chose entre les mains de celuy à qui elle appartient de quelque maniere qu on l ait euë, ou qu on l ait prise. Rendre l argent. rendre le cheval. rendre une somme qu on avoit volée. rendre les… … Dictionnaire de l'Académie française
rendre — Rendre, Tantost signifie restituer, Reddere, Restituere. Comme rendre ce qu on a emprunté, Mutuum aut Commodatum reddere. Tantost representer et remettre, Referre. Comme, Rendre la pareille, Par pari referre, Paria facere, Parem gratiam… … Thresor de la langue françoyse
rendre — rèndre rendre; restituer; rapporter. Au mai pènde, au mai rènde prov. : plus c est long, plus c est bon. Que ti rende aquela esparnha ? : qu est ce qu elle te rapporte cette épargne ? Rendre omenatge, còmte, justícia, gràcia : rendre hommage,… … Diccionari Personau e Evolutiu
Rendre gloire à quelqu'un, à quelque chose — ● Rendre gloire à quelqu un, à quelque chose témoigner de la valeur de quelque chose, manifester son admiration, sa vénération pour quelqu un, leur rendre un éclatant hommage … Encyclopédie Universelle
Rendre à quelqu'un la monnaie de sa pièce — ● Rendre à quelqu un la monnaie de sa pièce user de représailles à son égard, lui rendre la pareille … Encyclopédie Universelle
Rendre à quelqu'un la pareille — ● Rendre à quelqu un la pareille rendre un traitement tout à fait semblable à celui qu on a reçu en bien ou en mal … Encyclopédie Universelle
Rendre, remettre une copie blanche — ● Rendre, remettre une copie blanche rendre une copie sur laquelle on n a rien écrit du sujet à traiter … Encyclopédie Universelle
Rendre compte de quelque chose — ● Rendre compte de quelque chose le rapporter, l analyser, en faire un compte rendu, le justifier … Encyclopédie Universelle
Rendre coup pour coup — ● Rendre coup pour coup se venger pour chaque coup reçu … Encyclopédie Universelle
Rendre des comptes à quelqu'un — ● Rendre des comptes à quelqu un s expliquer, se justifier auprès de quelqu un … Encyclopédie Universelle
