-
61 boute-selle
m.inv. (de bouter "mettre" et selle) воен. сигнал за оседлаване. -
62 boutefeu
m. (de bouter "mettre" et feu) 1. ост. пръчка, снабдена с фитил, за подпалване заряда на снаряд; 2. прен., ост. човек, който подклажда караници; подбудител. -
63 branle
m. (de branler) 1. ост. клатене, люлеене; 2. прен. раздвижване, подтикване, пулсиране; mettre qqn. en branle възбуждам, давам подтик на някого за нещо; подтик, тласък, замах; 3. ост. народен танц, хоро. Ќ sonner en branle бия с всичка сила камбана, камбани. -
64 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
65 brique
f. (néerl. bricke, de l'all. brechen "briser") 1. тухла; brique réfractaire огнеупорна тухла; 2. арго пачка банкноти на стойност от 10 000 франка (1 000 000 франка преди 1960 г.); 3. диал. (Швейцария) парченце, късче; mettre en briques разтрошавам на късчета. Ќ Hom. brick. Ќ couleur de brique керемиден цвят; une brique de savon калъп сапун; bouffer des briques нямам нищо за ядене; brique а pont мор. шуплест пясъчник за почистване на корабна палуба; une brique de lait мляко в четвъртита хартиена или пласмасова опаковка. -
66 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
67 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
68 caillebotter
v.tr. (de cailler et botter (bouter), mettre en caillé) ост. съсирвам, коагулирам. -
69 carène
f. (lat. carina "coquille de noix") 1. мор. кил; 2. бот. кил ( двете долни венчелистчета на пеперудоцветните). Ќ mettre, abattre un navire en carène поставям кораб на една страна, за да се поправя подводната му част. -
70 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
71 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
72 cendre
f. (lat. cinis, cineris) 1. пепел; réduire en cendre превръщам в пепел; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; cendres volcaniques вулканична пепел; 2. pl. прах, тленни останки; mettre les cendres de qqn. dans une urne поставям праха на мъртвец в урна; 3. символ на покаянието. Ќ mercredi des cendres църк. първият ден на великите пости ( у католиците). Ќ Hom. sandre. -
73 cervelle
f. (lat. cerebella, fém. de cerebellum) 1. анат. мозък cervelle de veau телешки мозък; 2. прен. глава, ум, разум. Ќ brûler la cervelle а qqn. застрелвам някого в главата; cela lui trotte dans la cervelle това го занимава постоянно; se brûler la cervelle пръскам си черепа, застрелвам се; se creuser la cervelle блъскам си главата над нещо; se mettre qqch. dans la cervelle замислям нещо; cervelle de cahut вид бито бяло сирене с подправки. -
74 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
75 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
76 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
77 charpie
f. (lat. pop. °carpire, de carpere "cueillir") хир. ленти от старо памучно платно, които са служели някога за превръзка на рани. Ќ mettre une chose en charpie разкъсвам нещо на дребни парчета; vêtement en charpie много износено облекло; viande en charpie много разварено месо. -
78 charrue
f. (lat. imp. carruca "char gaulois", de carrus) зем. рало; плуг; charrue tricos трилемежен плуг. Ќ mettre la charrue avant les bњufs започвам работа от края; tirer la charrue тегля ярема ( извършвам тежка работа). -
79 cierge
m. (lat. cereus, de cera "cire') 1. восъчна свещ, вощеница; mettre un cierge а l'église запалвам свещ в църква; 2. бот. перуански кактус. -
80 circulation
f. (lat. circulatio) 1. ост. обикаляне, кръгообразно движение; 2. обръщение, циркулация; circulation du sang кръвообращение; circulation monétaire парично обръщение; circulation de l'air циркулация на въздуха; 3. оборот; обръщение, движение; mettre en circulation de fausses nouvelles пускам в обръщение неверни новини; la circulation des trains движението на влаковете; la circulation automobile автомобилното движение; accident de la circulation пътнотранспортно произшествие. Ќ disparaître de la circulation разг. не давам признаци на живот.
См. также в других словарях:
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
mettre — Mettre, Ponere. Il vient de Mittere, par syncope et antiptose, Inde Mittere in possessionem. Mettre en possession. Mettre à bord, Naues ad terram applicare, Appellere nauem. Mets toy à dextre, Concede ad dexteram. Mettre à feu et à sang, Incendia … Thresor de la langue françoyse
mettre — METTRE. a. act. Poser, placer une chose dans un certain lieu. Mettre à part, l escart, à quartier. mettre bout à bout. mettre à couvert. mettre chaque chose en sa place. mettre les mains au costé. mettre la main sur la garde de son espée. mettre… … Dictionnaire de l'Académie française
Mettre Au Monde — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1975. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Mettre En Rang D'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre En Scène — Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre chorégraphique national … Wikipédia en Français
Mettre en rang d'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre en rang d'oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre en scene — Mettre en scène Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre… … Wikipédia en Français
Mettre en scène (festival) — Mettre en scène Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre… … Wikipédia en Français
Mettre au rancart — ● Mettre au rancart mettre quelque chose au rebut, s en débarrasser ; mettre quelqu un à l écart, ne plus s en occuper … Encyclopédie Universelle
