-
41 appointer
v.tr. (de a- et point "mettre au point, régler une affaire") 1. определям, давам заплата; appointer un employé плащам на служител; 2. подострям, изострям; s'appointer изострям се. -
42 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
43 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
44 bâillon
m. (de bâiller) 1. кърпа за запушване на устата; mettre un bâillon а qqn. запушвам устата на някого; 2. прен. пречка пред свободното изразяване. -
45 balance1
f. (lat. pop. °bilancia, de bis "deux fois" et lanx "plateau") 1. теглилка, везни; 2. търг. баланс, равносметка; balance1 des paiements платежен баланс; 3. потенциометър за регулиране на звуковия баланс в стереосистема; 4. мрежа за улов на речни раци; 5. Везни (съзвездие от Южното полукълбо, зодиакален знак (от 23.IX. до 22. X.)); 6. преценка, преценяване; la balance1 de la raison лит. преценката на разума; 7. прен. баланс, равновесие; la balance1 des forces баланс на силите. Ќ balance1 romaine, balance1 а croc кантар; mettre en balance1 претеглям за и против. -
46 bandoulière
f. (catalan bandoler "hors-la-loi") ремък за пушка. Ќ porter, mettre une chose en bandoulière нося нещо през рамо. -
47 bastingage
m. (de bastinguer "mettre des bastingues" prov. bastengo "toile matelassée") 1. мор. защитен заслон на кораб (по време на сражение); 2. парапет на палубата на кораб. -
48 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
49 berzingue
(а tout, а toute) loc. adv. (de а tout et var. de brindezingue) разг. 1. с пълна скорост; 2. максимално; mettre la radio berzingue усилвам максимално радиото. -
50 besogne
f. (forme fém. de besoin) 1. работа, труд; se mettre а la besogne започвам работа; abattre de la besogne съсипвам от работа; 2. нещо изработено, работа; besogne bien faite добре извършена работа; aller vite en besogne разг. експедитивен съм; действам бързо, необмислено; 3. ост. нужда; 4. ост. сексуален акт. -
51 beurre
m. (lat. butyrum, gr. bouturon "butyrique") 1. масло (от животински произход); beurre fondu топено масло; beurre noir препържено масло; motte de beurre буца масло; 2. масло (от растителен произход); beurre de coco кокосово масло. Ќ un jambon-beurre сандвич с шунка и масло; mettre du beurre dans les épinards подобрявам положението си; assiette au beurre източник на печалба; beurre-frais с цвят на масло. -
52 boisseau
m. (lat. pop. °buxitellum, même rad. que boîte) 1. крина (около 10 литра); 2. съдържанието на крина, шиник; 3. тръба (на канализация); комин; 4. (Канада) мярка за вместимост от 8 галона (36,36 литра). Ќ mettre (cacher) la lumière sous le boisseau прикривам истината. -
53 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
54 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
55 bonnet
m. (o. i.; p.-к. du frq. °obbunnu "ce qui est attaché sur", ou var. de boune, du gallo-rom. °bottina) 1. шапка, шапчица, кепе; bonnet а poil калпак; bonnet de nuit нощно кепе; bonnet de bain плувна шапка; 2. зоол. сирище (втори стомах у преживните животни); 3. чашка на сутиен. Ќ avoir la tête tout près du bonnet разг. сприхав съм, лесно се разсърдвам; bonnet carré четириъгълна шапка, носена от съдии, лекари, професори и др.; bonnet d'âne книжна шапка с две дълги уши, поставяна някога на главата на мързеливите ученици за наказание; bonnet de Turquie чалма; bonnet phrygien шапка - емблема на Френската революция и на Републиката; casser le bonnet а qqn. досаждам на някого; c'est bonnet blanc et blanc bonnet не по врат, ами по шия; être triste comme un bonnet de nuit много съм тъжен; gros bonnet важна личност, големец; jeter son bonnet par-dessus les moulins разг. развявам си байрака (за жена); mettre son bonnet de travers ост. започвам да се сърдя; opiner du bonnet свалям шапка в знак, че се присъединявам към мнението на другите; присъединявам се към мнението на някого. -
56 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
57 bouchée
f. (de bouche) залък, хапка; bouchée de pain залък, хапка хляб. Ќ manger une bouchée хапвам малко, набързо; pour une bouchée de pain за смешна цена; dès la dernière bouchée скоро след яденето; ne faire qu'une bouchée d'un adversaire триумфирам лесно над противник; mettre les bouchées doubles работя по-бързо, форсирам; bouchée au chocolat фин шоколадов бонбон с пълнеж. -
58 bouilli,
e adj. et n. (de bouillir) 1. варен, сварен; 2. m. варено месо; bouilli, de bњuf варено говеждо месо (разсол); 3. f. каша (от брашно и мляко или брашно и вода); 4. f. лоз. разтвор (от вода, син камък и вар за пръскане на лозите); 5. f. каша (за правене на хартия, картон или мукава). Ќ c'est de la bouilli,e pour les chats това е непонятен текст; en bouilli,e на каша; mettre qqn. en bouilli,e разбивам някого, правя нещо на каша, разрушавам. -
59 boule
f. (lat. bulla "bulle", puis "boule" creuse) 1. топка; 2. нар. кълбо; 3. разг. глава; лице; 4. (Белгия) бонбон. Ќ perdre la boule изгубвам си ума; boules Quies топчета за запушване на ушите (при силен шум); boule de neige топка сняг; faire boule de neige нараствам, увеличавам обема си (подобно на топка сняг, която се търкаля); avoir une boule dans la gorge трудно ми е да преглъщам (поради емоция); boule de signaux сигнализационен буй (по бреговете на море); en boule във форма на топка; se mettre en boule разгневявам се; avoir les nerfs en boule нервен, ядосан съм; boule de billard билярдна топка; напълно плешива глава; avoir les boules разг. писна ми, изнервям се. -
60 boute-en-train
m.inv. (de bouter "mettre", en et train) веселяк; човек, който забавлява другите, който е душата на компанията.
См. также в других словарях:
mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; … Encyclopédie Universelle
mettre — Mettre, Ponere. Il vient de Mittere, par syncope et antiptose, Inde Mittere in possessionem. Mettre en possession. Mettre à bord, Naues ad terram applicare, Appellere nauem. Mets toy à dextre, Concede ad dexteram. Mettre à feu et à sang, Incendia … Thresor de la langue françoyse
mettre — METTRE. a. act. Poser, placer une chose dans un certain lieu. Mettre à part, l escart, à quartier. mettre bout à bout. mettre à couvert. mettre chaque chose en sa place. mettre les mains au costé. mettre la main sur la garde de son espée. mettre… … Dictionnaire de l'Académie française
Mettre Au Monde — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1975. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Mettre En Rang D'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre En Scène — Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre chorégraphique national … Wikipédia en Français
Mettre en rang d'Oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre en rang d'oignon — Voir « en rang d’oignon » sur le … Wikipédia en Français
Mettre en scene — Mettre en scène Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre… … Wikipédia en Français
Mettre en scène (festival) — Mettre en scène Le festival Mettre en scène est un festival organisé chaque année au mois de novembre par le Théâtre national de Bretagne en partenariat avec le Théâtre de Cornouaille à Quimper, avec le Grand Théâtre de Lorient, le Centre… … Wikipédia en Français
Mettre au rancart — ● Mettre au rancart mettre quelque chose au rebut, s en débarrasser ; mettre quelqu un à l écart, ne plus s en occuper … Encyclopédie Universelle
