-
1 fouler
v.tr. (lat. pop. °fullare) 1. пресувам, мачкам (грозде и др.); 2. ходя върху, тъпча; 3. наранявам, ожулвам; 4. навяхвам; fouler son pied навяхвам крака си; 5. тепам (плат); 6. накисвам гьон във вода, за да омекне; 7. прен. потискам; se fouler 1. мачкам се, пресувам се; 2. наранявам се, ожулвам се; 3. навяхвам си; 4. тепам се; 5. потискам се. Ќ fouler aux pieds презирам; ne pas se fouler не си давам много труд; se fouler la rate мъча се, измъчвам се. -
2 batifoler
v.intr. (du provenç. batre "battre" et folar "fouler") разг. лудувам, палувам, вдетинявам се. -
3 cauchemar
m. (mot picard de cauchier "fouler, presser" et néerl. mare "fantôme") 1. кошмар; 2. прен., разг. отегчителен, досаден човек; човек, който обсебва, внушава страх. -
4 côcher
v. tr. (du lat. calcare "presser, fouler") покривам; оплождам ( за птица). -
5 démarche
f. (de l'a. v. demarcher "fouler aux pieds") 1. походка, ход, вървеж; 2. поет. стъпка; 3. прен. постъпка, действие. -
6 écacher
v.tr. (de й- et cacher "fouler") ост. сплесквам, смачквам, разплесквам, смазвам; s'écacher сплесквам се, смачквам се, разплесквам се, смазвам се. -
7 foulage
m. (de fouler) 1. тепане (на платно, кожа); 2. тъпкане, пресоване ( на грозде за вино). -
8 foulant,
e adj. (de fouler) който тъпче. Ќ pompe foulant,e техн. нагнетателна помпа. -
9 foule
f. (de fouler) 1. филос. простолюдие; 2. навалица, тълпа, паплач; 3. голямо количество, голям брой от нещо, маса; 4. loc. adv. en foule в голямо количество, масово. -
10 foulée
f. (de fouler) 1. следи, дири на животно по трева, по листа; 2. спорт. крачка ( при бягане). -
11 foulerie
f. (de fouler) тепавица. -
12 fouleur,
euse m., f. (de fouler) тепавичар. -
13 fouloir
m. (de fouler) 1. валяк за тепане; 2. гроздомелачка; 3. fouloir de dentiste уред за вкарване дълбоко на амалгамата за пломбиране. -
14 foulure
f. (de fouler) разг. навяхване. -
15 gauchir
v. (a. fr. guenchir "faire des détours", du frq. °wenkjan "vaciller", avec infl. de gauchier "fouler (la vérité), d'où "déformer") I. v.intr. 1. изкривявам се, изкорубвам се; la porte gauchit вратата се измята; 2. ост. извръщам се (за да избягна удар); 3. ост. отклонявам се от пътя; 4. прен. отклонявам се от правия път; II. v.tr. 1. изкривявам; gauchir une planche изкривявам дъска; 2. авиац. спускам елероните на самолет; 3. изопачавам, деформирам, фалшифицирам; gauchir une idée изопачавам идея; 4. клоня към левицата; gauchir son opinion мнението ми клони към това на левицата. Ќ Ant. dresser, redresser. -
16 inculquer
v.tr. (lat. inculcare "fouler, paresser", de calx, calcis "talon") втълпявам, внушавам; inculquer une vérité втълпявам истина; inculquer а qqn. que (+ ind.) втълпявам на някого, че. -
17 rate1
f. (néerl. râte "rayon de miel", par anal. de forme) далак. Ќ dilater la rate1 правя смях, разсмивам; ne pas se fouler la rate1 работя мързеливо; не си давам много зор в работата. -
18 refouler
v.tr. (de re- et fouler) 1. сплъстявам (вълна); 2. изцеждам, изстисквам; 3. отблъсквам, давам отпор, отхвърлям; refouler les ennemis отблъсквам неприятеля; 4. мор. в съчет. refouler le courant преодолявам течение, плувам срещу течението; 5. прен. потискам, сдържам; refouler ses larmes сдържам сълзите си; 6. давам заден ход; refouler un train задвижвам влак на заден ход, като го тикам с локомотива; 7. техн. компресирам, правя по-плътен; 8. отхвърлям несъзнателно (желание, мисъл); 9. v.intr. тека обратно ( за течност). Ќ refouler du goulot нар. имам лош дъх. Ќ Ant. attirer; admettre; assouvir; défouler.
См. также в других словарях:
fouler — [ fule ] v. tr. <conjug. : 1> • fin XIIe; foler XIe; lat. pop. °fullare « fouler une étoffe », d apr. fullo « foulon » 1 ♦ Techn. Presser (qqch.) en appuyant à plusieurs reprises, avec les mains, les pieds, un outil. Fouler du drap (⇒… … Encyclopédie Universelle
fouler — FOULER. v. act. Presser quelque chose qui cede, qui ne resiste pas beaucoup. Fouler l herbe. fouler un lit. fouler la vendange. fouler des draps. fouler des chapeaux. il est tombé dans le combat, & les chevaux l ont foulé aux pieds. On dit fig.… … Dictionnaire de l'Académie française
fouler — aucun, Circumuenire, Opprimere aliquem, Premere, Obterere, Proterere. Fouler aux pieds, Calcare, Conculcare, Pessum premere, Pessundare, Proterere. Columel. lib. 2. cap. 21. Obterere. Liu. lib. 23. Il foule aux pieds la Majesté du Senat, Senatus… … Thresor de la langue françoyse
Fouler quelque chose aux pieds — ● Fouler quelque chose aux pieds piétiner des objets sous l effet de la colère, du mépris, du dépit ; mépriser une opinion, un sentiment, etc. : Fouler aux pieds les préjugés … Encyclopédie Universelle
fouler — (fou lé) v. a. 1° Presser, écraser une chose qui n oppose guère de résistance. Fouler un lit. Fouler une robe, un bonnet. • Ceux qui foulaient les raisins ne chanteront plus leurs chansons ordinaires, SACI Bible, Jérémie, XLVIII, 33.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FOULER — v. a. Presser quelque chose qui cède, qui ne résiste pas beaucoup. Fouler l herbe. Fouler un lit. Fouler par mégarde une robe, un bonnet. Fouler des raisins pour en faire sortir le jus. Fouler la vendange. Fouler une cuve. On l emploie souvent… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FOULER — v. tr. Presser quelque chose qui cède, avec les pieds, les mains ou à l’aide d’un mécanisme. Fouler l’herbe. Fouler des raisins pour en faire sortir le jus. Les corroyeurs foulent le cuir avec les pieds pour l’amollir. On foule le drap pour le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fouler — vt. (le cuir, un drap, un membre...) : FOLÂ (Albanais, Saxel), foulâ (Villards Thônes). E. : Marcher. A1) fouler, écraser, (le raisin dans la cuve, autrefois avec les pieds nus ou avec un pilon) : chamoutâ (Juvigny.008), samoutâ (Ayse, Houches),… … Dictionnaire Français-Savoyard
fouler (se) — v.pr. Ne pas se fouler, ne pas se donner de peine : Celui là, il se foule pas les méninges … Dictionnaire du Français argotique et populaire
fouler — noun /ˈfaʊl.ə,ˈfaʊl.ɚ/ One who fouls … Wiktionary
fouler — fowler … American English homophones
