-
1 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
2 sou
m. (bas lat. soldus "pièce d'or", du lat. class. solidus "massif") 1. су (една двадесета част от франка); n'avoir pas le sou; être sans le sou (sans un sou vaillant) нямам и пукната пара; n'avoir ni sou ni maille нямам нито стотинка; 2. loc.adv. sou а sou, sou par sou стотинка по стотинка. Ќ être près de ses sou разг. скъперник съм; propre comme un sou neuf много чист, прекалено чист. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 jacent,
e adj. (lat. jacens, p. prés. de jacere "être étendu, être couché" et en bas lat., "être sans proptiétaire") юр., ост. безстопанствен (за имот); непотърсен ( за наследство). -
5 pot
m. (lat. pop. °pottus) 1. гърне; pot de grès глинено гърне; pot de chambre нощно гърне; 2. саксия; 3. тенджера (за готвене на месо); 4. ав. pot d'échappement гърне (на автомобил); 5. залог (при някои игри - покер и др.); 6. нар., вулг. задник; 7. разг. шанс, късмет. Ќ pot sans anses прен. мъчен човек; être bête comme un pot много съм глупав; être fait dans un pot а part на никого не приличам; être а pot et а rot разг. много съм интимен с някого; payer les pots cassés разг. нося последствията; pot au noir объркана, опасна работа; tourner autour du pot говоря със заобикалки, усуквам; faire son pot а part върша си сам работата; parler comme un pot cassé с прегракнал глас съм; découvrir le pot (aux roses) разкривам тайна; pot pourri смес от разнородни неща. -
6 nuage
m. (de nue) 1. облак; 2. прен. смут, смущение; заплаха. Ќ bonheur sans nuages безоблачно, пълно щастие; nuage de lait малко мляко, което се налива в чай или кафе; être, se perdre dans les nuages разсеян съм; sans nuage идеален, отличен. -
7 retard
m. (de retarder) 1. закъснение; être en retard закъснявам; avoir du retard имам закъснение, закъснявам; payer avec retard плащам със закъснение; être en retard sur qqn. имам закъснение, по-бавен съм спрямо някого; ma montre prend du retard часовникът ми изостава; retard а l'allumage закъснение на запалването (при двигателите с вътрешно горене); 2. забавяне, изоставяне, закъсняване; 3. хим. продължаване, забавяне ефекта на лекарство чрез добавяне на различни вещества; 4. разг. avoir du retard не съм в течение на последните новини. Ќ sans retard незабавно; retard mental забавено умствено развитие. Ќ Ant. avance; accélération; avancement, empressement, hâte. -
8 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
9 souci1
m. (de soucier) грижа, загриженост; тревога, безпокойство; être accablé de souci1s отрупан съм с грижи; être sans souci1 безгрижен съм; c'est le dernier (le cadet) de mes souci1s това е последната (най-малката) ми грижа. -
10 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
11 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
12 discrétion
f. (lat. discretio) 1. сдържаност, въздържаност, умереност, дискретност; 2. пазене тайна, мълчание, дискретност; 3. loc. adv. а discrétion на воля, колкото ми се иска; както искам, по свое желание; se rendre а discrétion предавам се безусловно (за град, крепост, войска); 4. loc. prép. а la discrétion de по волята на, на разположение на, във властта на; être а la discrétion de qqn. завися напълно от някого; se mettre а la discrétion de qqn. поставям се в пълно разположение на някого; s'en remettre а la discrétion de qqn. осланям се на мъдростта, познанията на някого. Ќ Ant. indiscrétion, indélicatesse; impudence, sans-gêne. -
13 épine
f. (lat. spina) 1. трън (на роза и др.); 2. трънесто растение; épine noire трънка; épine blanche (aubépine) глог; 3. прен. затруднение, неприятност; tirer une épine du pied de qqn. измъквам някого от затруднение. Ќ épine dorsale анат. гръбначен стълб; être sur des épines на тръни съм; un fagot d'épines неприятен, груб, агресивен човек; épine au pied повод за безпокойство; il n'y a pas de roses sans épines няма рози без бодли. -
14 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
15 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
16 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
17 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
18 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
19 merci
f. et m. (lat. merces, edes "prix, salaire, récompense" et en lat. tardif "faveur, grâce") 1. f. милост, пощада; demander merci, crier merci прося милост; être а la merci de qqn. съм под властта на някого; sans merci без пощада, безпощадно; 2. m. благодарност, мерси; 3. merci! interj. благодаря, мерси! Dieu merci! Слава богу!; а merci на воля, колкото искам; avoir qqn. а sa merci държа някого в своя власт. -
20 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sans — [ sɑ̃ ] prép. • sens 1050; var. seinz, senz, sen; lat. sine, avec s adv. 1 ♦ Préposition qui exprime l absence, le manque, la privation ou l exclusion. Le suspect a refusé d être interrogé sans son avocat, en l absence de son avocat. Un enfant… … Encyclopédie Universelle
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Sans enfant par choix — « Sans enfant par choix » (en anglais : childfree) est un terme utilisé pour décrire les personnes qui choisissent de ne pas avoir d’enfants. Ce mouvement, né aux États Unis, en a débordé les frontières pour gagner principalement… … Wikipédia en Français
Sans enfant — par choix « Sans enfant par choix » (en anglais : childfree) est un terme utilisé pour décrire les personnes qui choisissent de ne pas avoir d’enfants. Ce mouvement, né aux États Unis, en a débordé les frontières pour gagner… … Wikipédia en Français
Sans enfant par choix (childfree) — Sans enfant par choix « Sans enfant par choix » (en anglais : childfree) est un terme utilisé pour décrire les personnes qui choisissent de ne pas avoir d’enfants. Ce mouvement, né aux États Unis, en a débordé les frontières pour… … Wikipédia en Français
être dérobé — ● être dérobé verbe passif Culture dérobée, culture pratiquée dans l intervalle de deux cultures principales, généralement pendant l été, et pour laquelle on utilise des plantes à court cycle de végétation (fourrages, légumes, etc.). Porte,… … Encyclopédie Universelle
Sans mal, sans trop de mal — ● Sans mal, sans trop de mal facilement, sans trop de difficultés ou sans être (trop) atteint, blessé, etc … Encyclopédie Universelle
être culotté — ● être culotté verbe passif Familier. Avoir du culot, être effronté ; manifester cet état d esprit : C est plutôt culotté de venir sans être invité. ● être culotté (synonymes) verbe passif Familier. Avoir du culot, être effronté ; manifester cet… … Encyclopédie Universelle
Être, rester à la traîne — ● Être, rester à la traîne en retard, ne pas pouvoir suivre le rythme, le progrès : Élève à la traîne de sa classe ; être abandonné sans être fait, rangé, etc … Encyclopédie Universelle
Être en froid — ● Être en froid avoir des relations tendues avec quelqu un sans être vraiment fâché … Encyclopédie Universelle
être — 1. être [ ɛtr ] v. intr. <conjug. : 61; aux temps comp., se conjugue avec avoir > • IXe; inf. 1080; lat. pop. °essere, class. esse; certaines formes empr. au lat. stare I ♦ 1 ♦ Avoir une réalité. ⇒ exister. ♢ (Personnes) Être ou ne pas être … Encyclopédie Universelle
