-
21 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
22 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
23 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
24 cirer
v.tr. (de cire) 1. покривам с восък; топя във восък, навосъчавам; 2. намазвам, лъскам (обувки, паркет). Ќ cirer les bottes а qqn. разг. угоднича, подмазвам се на някого; n'en avoir rien а cirer нямам никакъв интерес, не ми пука. Ќ Hom. cirais; scierais (scier). -
25 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
26 cornet
m. (dimin. de corne) 1. ост. малък рог, малка тръба, пищялка; 2. муз. корнет (вид тромпет); корнетист; 3. книжна фунийка; 4. cornet а dés чашка за хвърляне на зарове. Ќ cornet acoustique ост. слухова тръба; cornets du nez анат. ноздри; cornet de glace сладолед във фунийка; n'avoir rien dans le cornet гладен съм като вълк; se mettre qqch. dans le cornet разг. ям. -
27 craindre
v.tr. (lat. pop. °cremere, altér. de tremere "trembler") 1. боя се, страхувам се, плаша се; опасявам се; craindre l'ennemi боя се от неприятеля; il ne craint pas la mort той не се страхува от смъртта; il ne craint ni Dieu, ni diable той не се страхува от нищо; craindre que (+ subj.) je crains qu'il ne soit mort страхувам се, че той е мъртъв; ça ne craint rien разг. няма никаква опасност за; craindre de (+ inf.) страхувам се да; 2. чувствителен съм към; ces arbres craignent le froid тези дървета са чувствителни към студа; 3. v.intr. разг. не съм на висота, слаб съм, неуверен съм; son attitude craint поведението му е неуверено, не е на висота. Ќ craindre qqch. comme le feu боя се от нещо като от огън; être а craindre опасен съм; se faire craindre вдъхвам страх. Ќ Ant. affronter, braver; désirer, espérer, mépriser, oser, rechercher, souhaiter. -
28 crâne1
m. (lat. médiév. cranium, gr. kranion) 1. анат. череп; 2. разг. глава, горната част на главата; n'avoir rien dans le crâne1 прен. нямам мозък в главата; enfonce-toi ça dans le crâne1 набий си това в главата. -
29 croûter
v. (de (casser la) croûte) разг. 1. v.intr. ям; 2. v.tr. croûter qqch. ям нещо; on n'a rien а croûter нямаме нищо за ядене. -
30 culotte
f. (de cul) 1. ист. къси до коленете, пристегнати панталони (на мода до Френската революция - 1789 г.); 2. къси до коленете панталони; панталони за езда, брич, офицерски панталони; 3. женски гащи, кюлоти; 4. готв. говежди бут; 5. разклонение на тръба; 6. разг. голяма загуба в игра; 7. culotte de peau ост. кожени военни панталони; 8. culotte de cycliste прилепнали гащета на колоездач; 9. шорти, къси спортни гащета. Ќ culotte de peau стар войник с ограничено мислене; sans-culottes санкюлоти, име на френските революционери от 1789 г.; baisser culotte предавам се; признавам си; trembler dans sa culotte разг. много ме е страх; c'est elle qui porte la culotte разг. тя командва вкъщи; n'avoir rien dans la culotte импотентен съм; culotte de bains бански, плувки ( мъжки). -
31 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
32 démêler
v.tr. (de dé- et mêler) 1. оправям (нещо заплетено); разплитам; 2. влача (за вълна); 3. размесвам ечемик за бира с вода; 4. прен. изяснявам; осветлявам, поставям в ред, уреждам; démêler un malentendu изяснявам недоразумение; se démêler ост. оправям се. Ќ n'avoir rien а démêler avec qqn. разг. нямам вземане-даване с някого. Ќ Ant. mêler; brouiller, embrouiller, mélanger, emmêler. -
33 désirer
v.tr. (lat. desirare) желая, пожелавам; копнея. Ќ laisser а désirer не съм безупречен, съвършен, липсва ми нещо; se faire désirer закъснявам, карам да чакат; n'avoir rien а désirer напълно задоволен съм. -
34 devenir
v.intr. (lat. devenire) 1. ставам, бивам; elle est devenue sa femme тя стана негова жена; 2. правя; qu'est devenue cette personne? какво прави този човек?; 3. филос. еволюирам, развивам се; 4. m. ставане, развиване. Ќ devenir а rien отслабвам много (на лице); ставам незначителен. -
35 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
36 douter
v.intr. (lat. dubitare) съмнявам се, подозирам; douter de qqn., de qqch. съмнявам се в някого, в нещо. Ќ douter de ses yeux не вярвам на очите си; ne douter de rien убеден съм в успеха си, сигурен съм в себе си; se douter подозирам, предполагам, предугаждам. Ќ Ant. croire; admettre. -
37 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
38 fâcher
v.tr. (lat. pop. °fasticare, de fastidiare, class. fastidire "épraiver du dégoût") 1. разсърдвам, ядосвам; 2. ост. наскърбявам, огорчавам, докачам, обиждам; 3. досаждам; se fâcher 1. сърдя се, разсърдвам се; se fâcher pour rien сърдя се без причина; 2. скарвам се; se fâcher avec qqn., contre qqn. скарвам се с някого. -
39 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
40 folichon,
ne adj. (de fol et suff. dimin.) 1. игрив, весел; 2. m., f. игрив, весел човек. Ќ cela n'a rien de folichon, никак не е весело, смешно. Ќ Ant. grave, sérieux.
См. также в других словарях:
rien — [ rjɛ̃ ] pron. indéf., n. m. et adv. • 1050 n. f. « chose » encore au XVIe; 980 ren non « nulle chose »; du lat. rem, accus. de res « chose » → réel REM. Rien (objet direct) se place normalement devant le p. p. des v. aux temps comp. et devant l… … Encyclopédie Universelle
rien — RIEN. s. m. Nulle chose. Dieu a créé le monde de rien. rien ne se fait de rien. rien n est plus glorieux, plus commode, plus avantageux, plus necessaire. rien ne me plaist davantage. il n y a rien de si fascheux que de ... il ne fait rien. il ne… … Dictionnaire de l'Académie française
rien — Rien, monosyll. Semble estre le mot propre François de ce mot Latin, Res, S il y a rien qui te nuise, dy le moy, Si res est aliqua quae tibi noceat, etc. S il est rien en quoy je te puisse servir, Si vlla in re possum tibi esse vsui, Selon… … Thresor de la langue françoyse
Rien que pour ça (chanson) — Rien que pour ça Single par Elsa extrait de l’album Rien que pour ça Face A Rien que pour ça Face B Faudrait pas croire Sortie Septembre 1990 Durée 2:45 … Wikipédia en Français
Rien Poortvliet — (august 7 1932 – september 15 1995) was a Dutch draughtsman and painter.Born in Schiedam, he was best known for his [http://images.google.com/images?hl=en q=Rien+Poortvliet btnG=Search+Images gbv=2 drawings] of animals and for Gnomes in the… … Wikipedia
Rien que pour vos cheveux — Données clés Titre québécois On ne rigole pas avec le Zohan Titre original You Don t Mess with the Zohan Réalisation Dennis Dugan Scénario Adam Sandler, Robert Smigel et Judd Apatow … Wikipédia en Français
Rien de 9 — Titre original Nothing New Genre Comédie/Romance Créateur(s) Maykel Stone Production Maykel Stone Sidney Soriano Acteurs principaux Alban Greiner Maykel Stone Dorian Martin Megane Lizier Steven Claire Anaïs Rahm Esther List Musique … Wikipédia en Français
Rien a perdre — Rien à perdre Pour les articles homonymes, voir Rien à perdre (film,1997). Rien à perdre (Miles from Home dans la version originale) est un film américain de Gary Sinise sorti en salles en 1988. Sommaire 1 Synopsis 2 … Wikipédia en Français
Rien que pour vos yeux — L une des voitures que Bond conduit pendant le film, une Citroën 2CV Données clés … Wikipédia en Français
Rien a cacher — Rien à cacher Rien à cacher Genre Talk show Présenté par Bernard Tapie Pays … Wikipédia en Français
Rien a cirer — Rien à cirer Rien à Cirer est une émission des années 1990 présentée par Laurent Ruquier et qui révéla de nombreux humoristes : Didier Porte, Christophe Alévêque, Jean Jacques Vanier, Laurent Gerra, ... L émission fut créée sur France Inter … Wikipédia en Français
