-
1 Satan
m. (bas lat. Satan, Satanas, gr. Satân, Satânas, mot hebreu) сатана, дявол. -
2 Satan
{seitn}
n сатана* * *{seitn} n сатана.* * *сатана;* * *n сатана* * *Satan[´seitən] n сатана. -
3 Satan
Sátan m o.Pl. 1. сатана, Луцифер; 2. pejor сатана, демон, зъл човек; vom Satan besessen sein обладан съм от сатаната. -
4 Satán,
Satanàs m сатана, дявол; Луцифер. -
5 Satan's Kingdom
преизподня; -
6 limb
{lim}
I. 1. крайник, член (на тялото)
to pull/tear someone LIMB from LIMB разкъсвам някого на парчета
large of LIMB с големи крайници
2. главен клон (на дърво)
a LIMB of the law блюстител/страж на закона
LIMB of the devil/of Satan палавник, пакостник, пакостливо дете
to leave someone /be/go out on a LIMB разг. поставям някого/съм/поставям се в много неизгодно/опасно положение
II. 1. астр. лимб
2. тех. градуиран лимб, ръб на ъгломерен инструмент
3. бот. ръб, край* * *{lim} n 1. крайник, член (на тялото); to pull/tear s.o. limb from limb(2) {lim} n 1. астр. лимб; 2. тех. градуиран лимб; ръб на ъгломе* * *член; палавник; палавница; лимб; крайник;* * *1. a limb of the law блюстител/страж на закона 2. i. крайник, член (на тялото) 3. ii. астр. лимб 4. large of limb с големи крайници 5. limb of the devil/of satan палавник, пакостник, пакостливо дете 6. to leave someone /be/go out on a limb разг. поставям някого/съм/поставям се в много неизгодно/опасно положение 7. to pull/tear someone limb from limb разкъсвам някого на парчета 8. бот. ръб, край 9. главен клон (на дърво) 10. тех. градуиран лимб, ръб на ъгломерен инструмент* * *limb [lim] I. n 1. крайник, член (на тяло); to pull ( tear) s.o. \limb from \limb разкъсвам някого на части; \limb and bone ( carcass, head) ост. от глава до пети; кожа и кости; \limb of the law шег. блюстител (страж) на закона; to go out on a \limb поемам голям риск, предприемам нещо безумно (за да отстоя убежденията си); to be left ( out) on a \limb оказвам се в небрано лозе, отзовавам се в деликатна ситуация; 2. клон; 3. палавник, палавница; \limb of the devil, \limb of Satan дяволско дете; изчадие на ада ; II. limb n 1. астр. лимб, видимите краища на диска (на Слънцето, Луната, планетите); 2. тех. лимб, градуиран ръб на ъгломерен инструмент; 3. стебло на магнитопровод (на трансформатор); 4. бот. ръб; край; 5. горният (долният) край на лък (за стрелба). -
7 bolet
m. (lat. boletus) бот. манатарка, Boletus edulis; bolet satan дяволска гъба. -
8 satané,
e adj. (de Satan) разг. 1. сатанински, дяволски; 2. отвратителен, мръсен. -
9 satanique
adj. (de Satan) 1. сатанински, коварен; 2. злобен, злонамерен. Ќ Ant. divin; angélique. -
10 suppôt
m. (lat. suppositus "placé au-dessous") 1. помощник; поддръжник; 2. съучастник, съмишленик ( в престъпен замисъл). Ќ suppôt de satan злонамерен човек.
См. также в других словарях:
SATAN — Toutes les religions croient en des esprits malfaisants. Dans la tradition judéo chrétienne, toutefois, une telle croyance s’est structurée de manière originale autour de la figure d’un prince des démons, Satan ou le Diable: cette originalité se… … Encyclopédie Universelle
SATAN — (Heb. שָׂטָן). In the Bible, except perhaps for I Chronicles 21:1 (see below), Satan is not a proper name referring to a particular being and a demoniac one who is the antagonist or rival of God. In its original application, in fact, it is a… … Encyclopedia of Judaism
satan- — *satan germ., Maskulinum: nhd. Satan, Teufel; ne. Satan; Rekontruktionsbasis: as., ahd.; Interferenz: Lehnwort lat. satanās; Etymologie: s. lat. sata … Germanisches Wörterbuch
Satan — Sm std. (9. Jh., sataniklin 8. Jh.), mhd. satanās, satān, satanāt, ahd. Satanās Entlehnung. Entlehnt aus kirchen l. satan, satanās, dieses aus ntl. gr. satãn, satanãs, aus hebr. śāṭān, eigentlich Widersacher, Feind (Gottes) . Adjektiv: satanisch … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Satan — proper name of the supreme evil spirit in Christianity, O.E. Satan, from L.L. Satan (in Vulgate, in O.T. only), from Gk. Satanas, from Heb. satan adversary, one who plots against another, from satan to show enmity to, oppose, plot against, from… … Etymology dictionary
Satán — satán. (Del lat. satan, y este del hebr. šāṭān, adversario, enemigo; en la tradición judeocristiana, el demonio Satanás). m. Persona diabólica. Es un satán. * * * altSatán o Satanás/alt ► TEOLOGÍA Nombre dado en el Antiguo Testamento al ser… … Enciclopedia Universal
satán — satán. (Del lat. satan, y este del hebr. šāṭān, adversario, enemigo; en la tradición judeocristiana, el demonio Satanás). m. Persona diabólica. Es un satán. * * * altsatán o satanás/alt ► masculino BOTÁNICA Hongo basidiomicete del orden… … Enciclopedia Universal
satán — (Del lat. satan, y este del hebr. šāṭān, adversario, enemigo; en la tradición judeocristiana, el demonio Satanás). m. Persona diabólica. Es un satán … Diccionario de la lengua española
Satan — Sa tan (s[=a] tan, s[a^]t an obs ), n. [Heb. s[=a]t[=a]n an adversary, fr. s[=a]tan to be adverse, to persecute: cf. Gr. Sata^n, Satana^s, L. Satan, Satanas.] The grand adversary of man; the Devil, or Prince of darkness; the chief of the fallen… … The Collaborative International Dictionary of English
Satan — Satan: Der Name des Höllenfürsten (auch übertragen gebraucht für »teuflischer Mensch«) mhd. satanās, satān, ahd. satanās führt über kirchenlat. satan, satanas und griech. satanās auf hebr. s̓ạṭạn »Widersacher, Feind; böser Engel« zurück… … Das Herkunftswörterbuch
satán — sustantivo masculino 1. Satanás. satanás o satán (con mayúscula) sustantivo masculino 1. Nombre del príncipe de los demonios: Satanás tentó a Cristo. 2 … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
